Определение по дело №13/2023 на Административен съд - Видин

и за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Национален форум за хората с увреждания“, представлявано от председателя на УС Георги Иванов Йорданов против Наредба № 20 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Ружинци, приета с решение № 335, взето с Протокол № 35/ 20.11.2014г. на ОбС – Ружинци, обл.Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че сдружението е организация на хора с увреждания по смисъла на §1,т.11 от ДР на ЗХУ и колективен член на съюза на инвалидите в България. Сочи също, че е ЮЛ с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, като са описани целите на сдружението, съобразно чл.4 и чл.5 от Устава му. Сочи се, че надлежно регистрираните цели на сдружението правят оспорването допустимо. Обосновава правния си интерес и позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010г., постановено по т. д. № 4/2009г. на Върховния административен съд, и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 18.01.2021 г. на ВАС по т. д. № 5/2019г., като се сочи, че интересът на сдружението е личен, пряк и правен.

Посочва се, че съобразно чл.8,т.4 от действалия към момента на приемането на наредбата и на последващите ѝ изменения Закон за интеграцията на хората с увреждания /отм./, проектът е следвало задължително да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява изпълнението на държавната политика за интеграцията на хората с увреждания, и е следвало да даде задължително становище, а такова нито е търсено, нито е дадено.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Наредба № 20 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Ружинци, приета с решение № 335, взето с Протокол № 35/ 20.11.2014г. на ОбС – Ружинци, обл.Видин. Претендират се направените за производството разноски.

Съдът, като взе предвид оспорвания акт и наведените доводи в жалбата, намира жалбата за недопустима, като подадена от лице без правен интерес от настоящото оспорване.

Съобразно чл.186,ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Горната разпоредба е в съответствие с чл.120,ал.2 от Конституцията на Република България, която предвижда възможност за съдебно обжалване на всички административни актове от гражданите и юридическите лица, но също въвежда като необходимо условие тези актове да ги засягат.

Видно от горните разпоредби, абсолютна процесуална предпоставка за съдебно обжалване на нормативните административни актове е наличието на правен интерес. Съобразно чл.186,ал.1 от АПК, е налице правен интерес не само когато нормативният административен акт засяга гражданите и юридическите лица, но и когато съществува възможност същите да бъдат засегнати. По правната си същност нормативният административен акт може да засегне широк кръг правни субекти в определена сфера, която урежда, т.е нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, поради което и кръгът на лицата, които могат да го обжалват, са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/12.02.2010г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009г. на Върховния административен съд, съобразно което съсловните /браншовите/ организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Също съобразно посоченото тълкувателно решение, на което се позовава и жалбоподателят, те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица.

Видно от горното тълкувателно решение и съобразно същото, правният интерес на организациите следва да е непосредствен, тъй като се извлича от правния интерес на членуващите в тях лица.

Съобразно Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд на РБ, легитимация, без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността следва да е „правомерна, лична и обоснована”, като е допустимо обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект.

Видно от горните разпоредби, конституционна и законова, както и съответните им тълкувания в посоченото решение на КС на Република Българи и ТР на ВАС, правният интерес от оспорването трябва да е пряк: със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на щета от изпълнение на административния акт. Трябва да е личен: юридическите лица имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Трябва и да е непосредствен: административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.

От представеното по делото удостоверение за актуално състояние е видно, че сдружението-жалбоподател е регистрирано като ЮЛНЦ със седалище Пловдив, и като ЮЛНЦ за извършване на дейност в обществена полза. Видно от удостоверението, целите на сдружението са да защитава правата на хората с увреждания и допринася за тяхната пълноценна социална интеграция и за осигуряване на равни възможности за житейска реализация във връзка, с което следва да осъществява мониторинг върху решенията, действията и пропуските на органите на изпълнителна власт и местно самоуправление по въпросите, отнасящи се до хората с увреждания, вкл. да оспорва пред съда подзаконовите нормативни актове, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещи хората с увреждания, както и да предявява искове по чл.256 от АПК, когато бездействието засяга права на хора с увреждания.

Така посочени целите на Сдружението формално обосноват правен интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, засягащ хора с увреждания или всяка една разпоредба от подзаконов нормативен акт, касаеща хора с увреждания. Горното принципно обосновава правен интерес за съдебно оспорване, в който смисъл е и соченото от жалбоподателя ТР, но същият следва да бъде преценен с оглед изложените аргументи за пряко и непосредствено засягане и конкретния акт, който се оспорва, тъй като един такъв всеобхватен контрол е в пълно противоречие на чл.120,ал.2 от Конституцията и чл.186,ал.1 от АПК. В този смисъл е категорично и конституционно решение № 5 от 17.04.2007г. по конституционно дело № 11/2006г. Съобразно същото, във всички случаи, когато граждани и организации атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси, като е посочено, че заинтересуваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Също така съобразно същото, активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Съобразно Конституционния съд, правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други граждани. Приел е, че публичната функция по контрол на законността е предоставена на държавните органи и произтича от мандата им и оправомощаването им от Конституцията и законите, а правото на защита не е публична функция.

Предвид горното при преценката на правния интерес в случая следва да се отчетат, както целите на сдружението, така и дали оспорената наредба засяга или би засегнала сдружението, неговите членове или всяко едно лице с увреждане, чиито интереси сдружението се е регистрирало да отстоява, пряко, лично и непосредствено, като застрашава права и законни интереси или създава задължения за хората с увреждания.

В случая жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства за такова засягане. Напротив, твърди единствено нарушение на чл.8,т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания/отм./. Съобразно посочената като нарушена разпоредба, Агенцията за хора с увреждания участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Съобразно чл.7 от ЗИХУ/отм./ Агенцията е самостоятелно юридическо лице, което има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, създадено за изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания. В чл.8 от ЗИХУ/отм./, на чието нарушение се позовава жалбоподателят, са уредени правомощията на Агенцията, в частност да участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, касаещи хора с увреждания.

В случая жалбоподателят се позовава на нарушени чужди права на участие в административното производство по изготвянето на нормативния акт, а именно тези на Агенцията, на която законодателят е предоставил правото и задължението да участва в административното производство по изготвянето на нормативни актове, засягащи хора с увреждания, но не е посочил нито едно съображение или наведен какъвто и да е довод за засягане на права на хората с увреждания, за застрашаване на права или за създаване на задължения за хората с увреждания, чиито интереси сдружението отстоява съобразно целите си. Липсват каквито и да е доводи за материална незаконосъобразност на разпоредбите на наредбата като цяло или на конкретни нейни разпоредби, до която евентуално е довело неучастието на Агенцията за хора с увреждания в административното производство по приемането на наредбата. Ето защо в случая не се установява личен интерес за жалбоподателя да оспорва посочената наредба, а именно да упражнява правото си на жалба в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси.

Не се установява и не се сочи и непосредствен интерес : не се установява с какво наредбата засяга правната сфера на жалбоподателя - с какво отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя, респ. за хората с увреждания, чиито интереси отстоява жалбоподателят, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя, респ. хората с увреждания.

Действително целите на сдружението са от съществено значение при преценката на правния интерес за обжалване, но същите не предоставят право на сдружението да оспорва всички административни актове с предмет и адресати, попадащи в обхвата на целите на съответното сдружение, а следва да е налице пряк и непосредствен правен интерес. Засягането на правата на трето лице - в случая Агенцията, не обосновава правен интерес за настоящия жалбоподател да оспорва процесната наредба.

От съществено значение при преценката на правия интерес на жалбоподателя е и съдържанието на оспорения нормативен акт - с оспорената наредба се предвиждат облекчения за хората с увреждане при престой и паркиране на територията на община Ружинци и се урежда редът, по които същите да се възползват от предвидените облекчени условия /чл.1 от наредбата/. Видно от съдържанието на оспорената наредба, същата е облагодетелстваща, предоставя по-благоприятни условия за паркиране на адресатите ѝ. Не е посочено нито едно обстоятелство или разпоредба от наредбата, която да е неблагоприятна за хората с увреждания, да засяга същите или да съществува възможност правата им да бъдат засегнати или ограничени. Напротив, касае се за облагодетелстващ, изцяло позитивен акт за хората с увреждания. Предвид характера на акта - облагодетелстващ, отмяната на наредбата би довела до по-неблагоприятен правен резултат за хората с увреждания. Т.е. оказва се, че при евентуалната ѝ отмяна положението на лицата с увреждания би се утежнило в сравнение със сегашното такова, съответно отмяната ѝ би се отразила негативно върху тяхната правна сфера.

Горното по разбиране на настоящия съдебен състав, и то при упражняване на чужди нарушени процесуални права, обуславя липсата на правен интерес на настоящия жалбоподател да оспорва процесната наредба. В този смисъл е именно и посоченото по-горе Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд на РБ, съобразно което заинтересоваността следва да е „правомерна, лична и обоснована”, в противен случай би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти. Също съобразно КС /Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95г. - т.7 от решението/ преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт.

В случая конкретните обстоятелства и конкретният административен акт, който е положителен за адресатите си и не засяга или застрашава правата и интересите на тези адресати, не сочат на засягане на правата и интересите на жалбоподателя, респ. на хората с увреждания, а именно отмяната на акта би довела до засягане на правата и интересите на адресатите на наредбата и на жалбоподателя. Предоставените права на правните субекти - правото на жалба, следва да бъдат упражнявани именно за постигане на целите, за които са им предоставени, а не следва да се упражняват превратно.

Липсва правен интерес, за който и да е правен субект да оспорва благоприятен за него административен акт.

Липсват изложени, каквито и да е доводи за неблагоприятност на наредбата или отделни нейни разпоредби по отношение на адресатите ѝ, но в случай, че жалбоподателят счита, че оспорената наредба или отделни разпоредби биха могли да бъдат още по-благоприятни за адресатите си, то сдружението може да постигне целите си чрез предложение за изменение и или допълване на наредбата до органа, издал същата, по реда на чл.79 от АПК.

С оглед гореизложените съображения не е налице правен интерес от настоящото оспорване.

На основание чл.159,т.4 от АПК жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Национален форум за хора с увреждания“, представлявано от председателя на УС Георги Иванов Йорданов против Наредба № 20 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Ружинци, приета с решение № 335, взето с Протокол № 35/ 20.11.2014г. на ОбС – Ружинци, обл.Видин, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото - прекратено.

Предвид гореизложеното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Национален форум за хората с увреждания“, представлявано от председателя на УС Георги Иванов Йорданов, против Наредба № 20 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Ружинци, приета с решение № 335, взето с Протокол № 35/ 20.11.2014г. на ОбС – Ружинци, обл.Видин.

ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело № 13/2023г. по описа на Административен съд-Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.