№ 2760
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211280 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Х. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-012552/28.06.2023 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва описаните
в НП фактически констатации, като твърди, че служебният автомобил на
МВР не се е движил непосредствено зад управляваното от него МПС, както и
че задната част на същото е поднесло съвсем леко при натискане на спирачка
поради прашна, кална и хлъзгава пътна настилка. Посочва, че контролните
органи не са му предоставили възможност да се запознае с АУАН, не са му
обяснили в какво се изразява нарушението и не са снели обяснения от
присъстващите свидетели-очевидци. Излага доводи за допуснато нарушение
на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установено по
безспорен начин, че има извършено виновно деяние и в нарушение на чл.54
от ЗАНН АНО не е извършил пълна и всестранна проверка на доказателствата
1
по преписката. Твърди, че е налице неяснота при описанието на нарушението.
В условията на евентуалност релевира аргументи за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържа жалбата, като посочва, че от събраните
доказателства не може по категоричен начин да се докаже извършването на
деянието, излагайки доводи за противоречивост на показанията на
свидетелите Д. и С. и липсата на видеозаписи. Моли НП да бъде отменено.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание. В депозирани
писмени бележки от юрк. С. – пълномощник на въззиваемата страна, се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 01.06.2023 г., около 23.20 часа, в гр. София, В. В. Х. управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № **** по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение от Околовръстен път към бензиностанция „ЕКО“, като на
кръговото кръстовище след бензиностанция „ШЕЛ“, дърпайки ръчната
спирачка, привел задната част на автомобила в плъзгащи движения.
Действията на водача били възприети непосредствено от свидетелите А. В. Д.
и М. Е. С. – полицейски служители в ОПП-СДВР, които по същото време се
движели със служебен автомобил с рег. № *** зад управляваното от
жалбоподателя МПС. Водачът бил спрян за проверка на паркинга на магазин
„Джъмбо“, където се намирали и свидетелите Б. М. и О. У..
Свидетелят А. В. Д., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП –
2
СДВР, приел, че Х. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари, поради което съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 969648/01.06.2023 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива обаче
постъпили в писмен вид в законоустановения срок с доводи, идентични с
тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото съдебно производство.
Въз основа на така съставения АУАН и като приел възраженията за
неоснователни, началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 23-4332-012552/28.06.2023 г., с
което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. В. Х. било наложено
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. НП било връчено на
31.07.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите А. В. Д. и М. Е. С. и частично от показанията на
О. С. У. и Б. М. М., както и от писмените доказателства по делото, приобщени
по реда на чл.283 от НПК –възражение с вх. № УРИ 433200-63616/07.06.2023
г., справка картон на водача Х., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед
№ 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност, заповед № 513з-20/03.01.2019 г. на директора на
СДВР, ежедневна ведомост с рег. № 4332р-26934/18.04.2023 г.
Обстоятелствата относно извършеното нарушение се установяват от
показанията на свидетелите Д. и С., на които съдът даде вяра като
последователни, житейски логични и кореспондиращи помежду си.
Свидетелите Д. и С. са възприели непосредствено извършената маневра,
респективно осъществяването на т.нар. „дрифт“ от жалбоподателя Х., като са
категорични, че не се касае за обикновено поднасяне на автомобила, а за
характерна загуба на сцепление на задните гуми при преднамерени действия
на водача, водеща до плъзгащи движения. И двамата последователно
заявяват, че са се движили със служебния автомобил на МВР непосредствено
след процесното МПС, явяват се свидетели-очевидци на извършеното
нарушение, като в хода на съдебното следствие в достатъчна степен изясняват
3
релевантната фактическа обстановка, имат добре съхранен спомен, поради
което не е изначално необходимо да има видеозаписи за несъмненото
установяване на вмененото на Х. нарушение. Във връзка с доводите на
жалбоподателя следва да се отбележи, че действително възприемането на
дърпане на ръчна спирачка от лице, извън автомобила, е обективно
невъзможно, с оглед на което свидетелят Д. добросъвестно излага
възприятията си относно този факт, но това не води до липсата на осъществен
състав на вмененото нарушение, тъй като безспорно се установява
преднамереното привеждане на задната част на автомобила в характерните
плъзгащи движения, независимо по какъв начин е постигнат този ефект.
Не са налице твърдените от процесуалния представител на
жалбоподателя противоречия между показанията на свидетелите Д. и С.
относно евентуално възникнала опасност за ПТП – свидетелят Д. не твърди,
че е възникнала реална такава, а че е била намалена скоростта на
управлявания служебен автомобил именно превантивно, за да не се създаде
обстановка, при която да е възможно да възникне ПТП. На следващо място,
обстоятелството дали трето лице се е опитало да се намеси по време на
проверката е въпрос, касаещ несъставомерни факти, относно които е
житейски логично свидетелят С. да няма конкретен спомен предвид
изминалия период от време и естеството на служебните му задължения.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи
същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния
АУАН. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите У. и М.
единствено в частта, че на процесните дата и място жалбоподателят Х. е
управлявал лекия автомобил „****“ и че те са присъствали на паркинга на
магазин „Джъмбо“ по време на полицейската проверка. Настоящият съдебен
състав обаче не дава вяра на заявеното от свидетелите, че е имало леко
поднасяне на автомобила поради запрашаване на пътната настилка, тъй като
същите противоречат на показанията на свидетелите Д. и С., които
категорично заявяват, че действията на водача не са били от естество да
овладеят поднасяне. Още повече, че от показанията на свидетеля Д. се
установява, че не се касае за единично поднасяне, а серия от приплъзващи
4
движения. При преценката на достоверността на показанията им следва да се
отчете и заинтересоваността на свидетелите У. и М. предвид личните им
отношения с жалбоподателя, на които съдът отдаде и твърденията им, че те са
се движили с автомобил непосредствено зад управляваното от жалбоподателя
МПС, тъй като това категорично се опровергава от показанията на
полицейските служители.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Сочената в жалбата неяснота при описание
на нарушението при посочването, че „водачът не използва пътищата отворени
за обществено ползване не по предназначение“ представлява очевидна
техническа грешка, като при посочване на нарушената разпоредба е
възпроизведено акуратно съдържанието й и е изложено с необходимата
конкретика в какво точно се е изразило поведението на водача. С оглед на
което настоящият съдебен състав намира, че пред нарушителя не са били
5
налице пречки да разбере за какво нарушение е привлечен към
административнонаказателна отговорност и да упражни правото си на
защита, което е и сторено от него.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че не му е предоставена
възможност да се запознае с АУАН. Видно от приложения по делото
оригинал на акта, нарушителят е подписал същия, както и разписка за
получаване на препис от него. Запознаването със съдържанието на АУАН
представлява предявяване на обвинение за извършване на административно
нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта.
Подписът представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е
запознат с повдигнатото му обвинение, което в случая е сторено. Дали
нарушителят ще прочете реално съдържанието му преди да положи подпис е
изцяло в неговата дискреция.
Полицейските служители се явяват свидетели-очевидци на
извършеното нарушение, поради което липсата на снемане на обяснения на
място от У. и М. не представлява нито съществено нарушение на
процесуалните правила, нито води до липсата на безспорно и категорично
установено нарушение. В тази връзка неоснователни са и доводите за
допуснати от АНО нарушения по чл.53, ал.1 и чл.54 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, като
жалбоподателят Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушени. Съгласно разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона
не се съдържа легална дефиниция относно „ползването на път за други цели,
освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички
елементи от състава на нарушението, а именно, че задната част на автомобила
е приведена в плъзгащи движения посредством дърпане на ръчната спирачка.
Съзнателното опасно шофиране, чрез преднамерено поднасяне на автомобила
чрез загуба на сцепление на задните му гуми, в никакъв случай не
6
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за
превоз на хора и товари. Следва да се отбележи, че без значение за
съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига
крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ,
боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка
или по друг начин (в този смисъл Решение № 994 от 16.02.2023 г. по адм. д.
№ 10288/2022 г. по описа на АССГ). Показанията на контролните органи в
тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или
почиват на предположения, са неотносими с оглед достигнатите изводи за
крайния резултат (Решение № 895 от 13.02.2023 г. по адм. д. № 10737/2022 г.
по описа на АССГ). В конкретния случая, боравейки със системите на
автомобила, жалбоподателят е постигнал ефект на т.нар. „дрифт“ (плъзгане на
автомобила, като се загубва сцеплението на задните гуми), който ефект не би
могъл да настъпи при нормалното управление на МПС. Възраженията в
обратна насока, в това число относно състоянието на пътното платно като
причина за произведения при управлението му ефект, са неоснователни. Дори
и в случая пътната настилка да е била запрашена, то това предполага
шофиране със завишено внимание и съобразителност, а не извършването на
рязка маневра с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над
автомобила. При това следва изрично да се изтъкне, че видно от съобщеното
от свидетеля Д. не се касае за еднократно действие по приплъзване на
автомобила, което може да се отдаде на лошо сцепление с пътната настилка
или метеорологични условия, а на последователни и целенасочени действия
на водача на превозното средство.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач на МПС
съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел
превоз на хора и товари, като е целял загубата на сцепление на гумите на
автомобила.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвид
абсолютно определения размер на административните наказания за съда не
7
съществува възможност да измени НП в тази му част.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушението, извършено от Х., не би могло да се квалифицира
като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. Подобно поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращото се в автомобила лице, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
012552/28.06.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. В. Х. е
наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. Х. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски
8
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9