Р Е Ш
Е Н И Е № 73
гр.Кюстендил, 20.04.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 43 по описа за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.171, т.5,
б.”б” вр. с чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Р.С.Б. ***,
чрез пълномощника си адв. А. И., оспорва
принудителна административна мярка по
чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП “преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Релевира
основанията по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон се свързва с липсата на предпоставките по чл.171, т.5,
б.”б” от ЗДвП за налагане на ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспорената ПАМ. Претендират се деловодни разноски.
Ответниците - В.С.С. на длъжност “шофьор на автокран” в ОП
“УОИ” и Д.Е.Д. на длъжност “охранител-прикачвач” в ОП
“УОИ”, не изразяват становище по предявената жалба.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Оспорената
принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП “преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач ” е приложена от ответниците на 19.01.2022г. в 10,44 часа по отношение на лек автомобил с ДК №
КН3025ВН – собственост на жалбоподателката /факт, който не е спорен/, паркиран
на ул. „Хан Крум“ в гр. Кюстендил в
зоната на действие на пътен знак Г16 – „Задължителен път само за пешеходци и
велосипедисти“ и пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Горните факти, релевантни за прилагането
на мярката, се установяват от приложените по делото снимки, датирани на
19.01.2022г. и съставения от ответниците Констативен протокол от 19.01.2022г. по реда и на осн. чл.8, ал.5,
т.2 и чл.10, ал.1,т.5 от Инструкцията относно регламент за принудително
преместване на неправилно паркирани ППС/МПС по НОБАДНТОК и ЗДвП и ППЗДвП.
От
документите по преписката се установява, че ответниците В.С.С. и Д.Е.Д. са
назначени с трудови договори с №№ 19/31.10.2016г. и 40/28.06.2021г., сключени с
директора на Общинско предприятие “Управление на общински имоти“ при
Община Кюстендил, на длъжностите “шофьор на автокран”, съответно “охранител-прикачвач” в ОП “УОИ”, с трудови функции, определени с длъжностни характеристики,
утвърдени от директора на ОП „УОИ“; същите
са определени да упражняват
правомощията по чл.168,
ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП и чл.37, ал.3 от Наредбата за организацията и безопасността
на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил /Наредбата/, със
заповед № РД-00-842/05.07.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл.44,
ал.2 от
ЗМСМА,
чл.19, ал.2 от ЗП, чл.167, ал.2, чл.168, ал.1 и чл.171 и сл. от ЗДвП във вр. с
чл.37, ал.3 от Наредбата, е определил ОП „Управление на общински имоти“ като „Служба
по контрол“ на територията на Общината по см. на чл.167, ал.2 от закона, което да упражнява горните
правомощия чрез длъжностни лица, сред които ответниците по делото- В.С.С. - шофьор на автокран и Д.Е.Д. - охранител-прикачвач; на процесната дата същите са
били на работа – дневна смяна съобразно утвърдения график за работа на обект „паяк“ за м. януари 2022г.; при изпълнение на задълженията си ответниците са констатирали неправилно
паркиран автомобил с ДК № КН3025ВН на ул. „Хан Крум“ в гр.
Кюстендил; същият е фотографиран от служителите, които са изготвили 4 броя
снимки, след което в 10,44 часа МПС е преместено
на наказателния паркинг, обособен на територията
на Община Кюстендил, откъдето е освободено след заплащане на такса за
отговорно пазене в размер на 30,00лв. от жалбоподателката, видно от съставения протокол от 19.01.2022г.
и издадения касов бон.
По делото е представена Инструкция относно регламент за
принудително преместване на неправилно паркирани ППС/МПС по НОБАДНТОК и ЗДвП и
ППЗДП, утвърдена от кмета на Община Кюстендил със заповед №
РД-00-1037/07.08.2014г. В чл.7, ал.1 от Инструкцията е записано, че дейността по принудително
преместване на ППС/МПС се осъществява с техническо средство: специализиран
автомобил – тип „Паяк“, осигуряващо преместването и
извозването на ППС/МПС от мястото, на което е паркирано до специализирания
паркинг. Съгласно чл.8, ал.1- ал.5 от Инструкцията,
дейността по преместването на ППС/МПС чрез употребата на посочения автомобил се
осъществява от специализиран екип длъжностни лица, определени със заповед на
кмета, включващ водач на автомобила /шофьор-автокранист/ и оператор
/охранител-прикачвач/, които длъжностни лица
установяват и регистрират нарушението или другите причини, налагащи
принудителното преместване, а функциите им са регламентирани подробно в ал.3 -
ал.5 на чл.8. Хипотезите за преместване са посочени в чл.9, като в ал.1, т.2 се предвижда преместване на ППС паркирано в нарушение на чл.26, ал.1 и ал.2, чл.27, ал., чл.28, ал.3, ал.4 и чл.29, ал.1 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на
територията на Община Кюстендил. Съгласно чл.10, ал.1, т.т.3 и т.5 от Инструкцията, операторът извършва
оглед на паркираното ППС и фотографира същото /заснема местоположението и
състоянието му/, като изготвя констативен протокол.
Визираната Наредба за организацията и безопасността на
автомобилното движение на територията на Община Кюстендил е публикувана на официалната
интернет страница на Община Кюстендил, от която е видно, че е приета с решение № 238 от 26.09.2008г. на ОбС – Кюстендил и е изменяна и допълвана многократно във времето. С разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредбата са възпроизведени забраните за престой и
паркиране съгласно ЗДвП, а допълнително с разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата са забранени движението, престоят и
паркирането на превозни средства в паркове, градини, зелени площи, върху градински
плочници, в пешеходни зони, велосипедни пътеки и на разстояние по-малко от 5
метра преди тях. В чл.37, ал.1
са посочени видовете ПАМ, налагани за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Така, в чл.37, ал.1, т.2 е предвидена мярката по преместване на паркирано МПС
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач при
наличие на хипотезите по чл.171, т.5, б.“б“ от закона и е включено
допълнително основание при паркиране в нарушение на чл.26, ал.1 и ал.2, т.1-10,
чл.27, ал.1, чл.28, ал.3 и ал.4 и чл.29, ал.1 от Наредбата. В
чл.37, ал.2 е записано, че контролът по спазването на правилата за паркиране,
както и дейността по принудително преместване на неправилно паркирани МПС се
осъществява от ОП „Управление на общински имоти“ и от
служители на общинската администрация, определени с нарочна писмена заповед и
инструкция от кмета на Общината, издадена на основание и в изпълнение на чл.167
и сл. от ЗДвП.
Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателствени
средства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима
- подадена е в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК, считано от датата на прилагане на ПАМ на
19.01.2022г., от
собственика на процесното МПС, срещу индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, каквато е характеристиката на ПАМ, засягащ пряко правата и интересите на жалбоподателката.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
оспорената принудителна административна мярка, счита същата за законосъобразен индивидуален
административен акт. Съображенията са следните:
Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност и по своята правна същност са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Анализът на безспорно установените релевантни факти в случая, сочи на административен акт, издаден от компетентни органи. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Компетентността на лицата, имащи право да преместват МПС се определя в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според която разпоредба определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, МПС е паркирано на улица в гр. Кюстендил, с оглед на което и на осн. чл.167, ал.2 от ЗДвП, кметът на община Кюстендил е определил службата за контрол, чийто функции са предвидени в посочената правна норма и една от тях е спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства.
Видно от доказателствата по делото, кметът на общината,
със своя заповед №
РД-00-842/05.07.2021г.,
издадена на основание чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП, е определил служители
от ОП "Управление на общински имоти“ в общината да прилагат принудителните административни
мерки по Закона за движението по пътищата, вкл. по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. От съдържанието на
заповедта, както и от съставения
констативен протокол, приложените
графици за работа, трудови договори и длъжностни характеристики, е видно, че процесната
мярка е приложена от ответниците В.С.С.
на длъжност “шофьор на автокран” в ОП “УОИ”
и Д.Е.Д. на длъжност
“охранител-прикачвач” в ОП “УОИ” , които са сред определените служители
и са изпълнявали задълженията си
като дневна смяна. Следват изводи за наличие на териториална и
материална компетентност на издателите на акта.
Както се посочи, мярката е в устна форма, поради което нейните мотиви следва да бъдат изведени от
фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е
ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с
оглед на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органите констативен протокол, както и съставеният снимков материал са доказателства за
фактическите
основания за прилагане на ПАМ, а анализът им обосновава
изводи за спазване на
административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Съдът констатира надлежно
изпълнение на процедурата по чл.10 от Инструкцията, част от която е
фотографирането на МПС и изготвяно на
констативен протокол.
Оспорената мярка е и материалноправно законосъобразна. В разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП се съдържат три различни хипотези, при които е допустимо прилагането на процесната мярка: 1) паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3) паркиране по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Видно от доказателствата по делото в случая е налице първата хипотеза. Не е спорно, че автомобилът е бил паркиран на мястото посочено от административния орган в констативния протокол – на ул. „Хан Крум“ в гр. Кюстендил. От представения по делото снимков материал се установява наличие на това място на пътен знак Г16 – „Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“ и на неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и местоположението на автомобила в участък след пътните знаци, т.е. в зоната на действие на същите. Първият от тях въвежда задължителни предписания по см. на чл.51, ал.1 от ППЗДвП, за ползване на пътя / в случая ул. „Хан Крум“/ само от пешеходци и велосипедисти, от което следва забрана за ползване на пътя от МПС. Изводите са, че процесният автомобил е паркиран на неразрешено за това място в нарушение на правилата за движение. От положената настилка на улицата и от задължителното предписание с поставения пътен знак се установява характера на пътния участък като зона за пешеходци и велосипедисти. С оглед на горното, в случая при паркиране на автомобила си след поставения пътен знак Г16, жалбоподателката е нарушила правилото на чл.27, ал.1 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил, въвеждащо забрана за движение, престой и паркиране на превозни средства в паркове, градини, зелени площи, върху градински плочници, в пешеходни зони, велосипедни пътеки и на разстояние по-малко от 5 метра преди тях. Цитираната подзаконова разпоредба възпроизвежда законовата разпоредба на чл.178е от ЗДвП, с която е предвидено административно наказание за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Налице е нарушение на правилата за паркиране, което е основание за прилагане на мярката, предвидено както в закона, така и в приложимите на територията на Община Кюстендил Наредба и Инструкция. Наведените в жалбата доводи в обратен смисъл са неоснователни и в противоречие със събраните доказателства.
Съдът счита, че е осъществена и втората кумулативна предпоставка по чл.171, т.5, б.“б“, предл. първо от ЗДвП, а именно означаване на процесното място с предупреждение, че неправилно паркираното МПС подлежи на принудително преместване. С констативния протокол и изготвените снимки се доказва наличието на неподвижен пътен знак с горното предупреждение. От изложеното следват изводи за изпълнен фактически състав на относимата за случая хипотеза за прилагане на ПАМ. Същата е законосъобразен административен акт, а предявената жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид
изхода по спора и по арг. от чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателката не се
следват деловодни разноски.
Водим от
горното Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Р.С.Б.,***, срещу принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП “преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач“, приложена на 19.01.2022г.
по отношение на лек автомобил
с ДК № КН3025ВН.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: