№ 256 / 21.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана,. 21.07.2020 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА,. трети граждански състав,. в открито съдебно заседание н. двадеесет и. първи юли две хиляди и. двадесета година,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И..
при секретаря Татяна Иванова,. като разгледа докладваното от съдия И.. гр.Д.№ 662 по описа за 2020 г.,. за да се произнесе,. взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск с. правно основание чл. 587,. ал.7 от КЗ/чл. 288,. ал.12 от КЗ/отм./,. във вр. с. чл. 45 от ЗЗД.
Предявен е от ищеца ,.. Ф. с. Б. 1.,. със седалище и. адрес н. увравление: г. у. И.. 2. ет.2. представляван заедно от Изпълнителните директори: Б. М. и. С. С. против Г.И..Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес: xxx осъдителен иск със следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати н. ,.. Ф. с. Б. 1. г. сумата от 2 776,.13 лв./ след допуснат в съдебно заседание частичен отказ от иска до размера от 3 476,.13 лв./,. представляваща изплатеното от ищеца по щета № 110472/01.06.2015 г. обезщетение,. ведно със законната лихва върху главницата,. считано от 06.03.2020г. до окончателното изплащане н. сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
,.. Ф.,. н. осн. чл. 288,. ал.1,. т.2. б.,.,.а‘‘ от КЗ/отм./,. сега чл.557,. ал.1,. т.2. б.,.,.а‘‘ от КЗ,. изплатил по щета № 110472/01.06.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер н. 3 476,.13 лв. за материални щети по ПТП,. настъпило н. 18.11.2014 г. н. път III-112. л.а.,.,.Ш. Ф. с. Д. С. ,. с. н. М. В. М.
Виновен за катастрофата бил ответникът Г.,. който управлявайки автомобил ,. Т. с. Д. М. с. н. М. М.,. при движение в посока с.,. извършвайки маневра н. завой наляво,. не пропуска движещия се с. предимство автомобил ,.,.Ш. Ф.,. удря го и. така причинява процесното ПТП.
В нарушение н. чл. 249,. във вр.с. чл. 259 от КЗ/отм./,. сега чл. 461,. във вр. с. чл. 483 от КЗ,. ответникът Г. управлявал увреждащият автомобил без сключена застраховка ,.,.Гражданска отговорност‘‘.
Ищецът поканил ответника с. РП №251/25.03.2016 г. да възстанови изплатеното от ,.. Ф. гр.София обезщетение,. но и. до днес лицето не е погасило задължението си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК,. като в законния едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор н. исковата молба,. поради което спрямо него са настъпили законните последици по чл. 133 от ГПК/преклузии/.
В публично съдебно заседание,. упълномощеният адвокат н. ищеца-а. Г.,. прави искане съдът да се произнесе с. решение при признание н. иска,. тъй като а. Ц.- упълномощен процесуален представител н. ответника Г.,. прави пълно признание н. иска от името н. своя доверител.
Съдът,. като взе предвид исканията и. доводите н. страните,. намира за установено следното:
Разпоредбата н. чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и. да постанови решение при признание н. иска. В този случай съдът постановява решението си,. като в мотивите му е достатъчно да се укаже,. че същото е постановено при признание н. иска.
Съдът намира,. че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с. решение по чл.237,. ал.1 от ГПК. С. оглед представените по делото писмени доказателства,. съдът намира,. че направеното признание н. иска от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства. Съдът намира,. че ответникът,. чрез упълномощеният си адвокат,. има право да се разпорежда с. признатото право,. както и. че признатото право не противоречи н. закона или н. добрите нрави,. с. оглед разпоредбата н. чл. 237,. ал.3 от ГПК.
С. оглед направеното признание н. иска,. съдът намира предявеният иск за изцяло основателен,. поради което следва да се уважи в пълен размер. Ето защо,. съдът постановява настоящото решение при признание н. иска,. като н. основание чл.237,. ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход н. делото,. н. осн. чл. 78,. ал.1 от ГПК,. ,.. Ф.има право да му бъдат заплатени направените деловодни разноски в производството в общ размер от 239,.05 лв./ 139,.05лв. държавна такса и. 100,.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,. определено в минимален размер по реда н. чл. 25,. ал.1 от Наредбата за заплащане н. правната помощ/.
Водим от горното,. съдът,. н. основание чл.235,. ал.2 ГПК,. във вр. с. чл.237 от ГПК,. във вр. с. чл. 587,. ал.7 от КЗ/чл. 288,. ал.12 от КЗ/отм./,. във вр. с. чл. 45 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА Г.И..Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ н. ,.. Ф. с. Б. 1.,. със седалище и. адрес н. увравление: г. у. И.. 2. ет.2. представляван заедно от Изпълнителните директори: Б. М. и. С. С. сумата от 2 776,.13 лв.,. представляваща изплатеното от ищеца по щета № 110472/01.06.2015 г. обезщетение,. ведно със законната лихва върху главницата,. считано от 06.03.2020г. до окончателното изплащане н. сумата,.
ОСЪЖДА н. осн. чл.78,. ал.1 от ГПК Г.И..Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ н. ,.. Ф. с. Б. 1.,. със седалище и. адрес н. увравление: г. у. И.. 2. ет.2. представляван заедно от Изпълнителните директори: Б. М. и. С. С.,. сумата от общо 239,.05 лв. деловодни разноски- за внесена държавна такса и. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи н. обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: