НОХД № 1161/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано
по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Б.П. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно-специално образование, работещ за това,
че на 02.06.2019 г. в гр. Пазарджик ул. „п.б.“ е управлявал МПС - лек
автомобил, марка „**“, с регистрационен № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежния
ред съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - чрез
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0195 – престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като сочи, че е управлявал
автомобила само 150 метра.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени
материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен, като му наложи наказания лишаване от свобода и глоба в
минимален размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като бъде
отложено изпълнението на лишаването от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК, както
и да бъде лишен от правоуправление за определен срок.
По делото няма приет за
съвместно разглеждане граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма
конституиран частен обвинител.
В дадената му последна дума
подсъдимият моли за минимално наказание.
Районен съд Пазарджик, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
За времето от 18.00 ч. на
02.06.2019 г. до 06.00 ч. на 03.06.2019 г. свидетелят В.М. - мл. инспектор при
РУ на МВР Пазарджик бил на работа като автопатрул заедно с колегата си д.к.. По
график се намирали на улица „п.б.“ в гр. Пазарджик. Около 18.45 ч на 02.06.2019
г. те видели подсъдимият да излиза от заведение на същата улица, като се
отправил леко залитайки към паркиран наблизо лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
с регистрационен номер ****, след което се качил в него и го привел в движение по
ул. „п.б.“ в посока бул. „Г. б.“. Полицейските служители го последвали и със
звуков и светлинен сигнал го спрели за проверка. Установили, че водач е именно
подсъдимият Г.Б.П., с ЕГН:**********,***. Докато проверявали документите му,
установилите че подсъдимият лъха на алкохол. Попитали го дали е употребил
алкохол и подсъдимият отвърнал, че е пил една бира. Уведомили ОДЧ при РУ на Пазарджик
и поискали съдействие от автопатрул към сектор „Пътна полиция“ Пазарджик. На
място пристигнали служителите Т. м. и свидетелят Т.Б. - мл.автоконтрольори към
сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик. Б. изпробвал П. за наличие на алкохол с
техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабричен номер № ARDM 0195.
Уредът отчел 2.18 промила. Б. издал талон за изследване на П. с № 0046129,който
същия подписал и получил, като записал в него, че не приема показанието на
дрегера. П. бил отведен в ЦСМП при МБАЛ Пазарджик, където е отказал да даде
кръв за медицинско изследване, отразено в Протокола за медицинско изследване. На
П. бил съставен AУAH серия АА с номер 262403 за управление на МПС след употреба
на алкохол, приложен по досъдебното производство. От приложената по делото
справка съдимост е видно, че Г.П. не е осъждан, но има наложено административно
наказание по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК от
2003 г. Видно от изготвената справка в сектор КАТ „ПП” при ОД на МВР Пазарджик подсъдимият
е правоспособен водач на МПС към датата на деянието и има издадени три наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства: самопризнанието на самия подсъдим, подкрепено от показанията на
свидетелите В.М. и Т.Б., както и от
писмените такива – талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, АУАН Серия АА № 262403/02.06.2019 г., разпечатка от Дрегер
алкотест 7510, протокол за преминал преглед на техническото средство, справка
за нарушител водач, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, заповед за прилагане на принудителна административна мярка – 2 бр.,
справка за съдимост, характеристична справка.
Събраните по делото горепосочени
доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в
неговото извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В.М. и Т.Б.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително направеното самопризнание от подсъдимия.
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
С действията си подсъдимият Г.Б.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият Г.Б.П. *** е управлявал МПС - лек автомобил, марка „**“, с
регистрационен № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози - чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0195. Съдът намира за безспорно установени и
доказани всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на
подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния
резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля 1.2 промила и няма право да управлява МПС, но въпреки това,
преследвайки пряката си цел - да се придвижи от една точка до друга с лек
автомобил, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че
подсъдимият е употребил определено количество алкохол известно време преди да
се качи в автомобила и въпреки това се е качил да управлява същия. Във волево
отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на
престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната
правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът прецени като висока обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко
свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.
Съдът прецени като ниска обществената опасност
на подсъдимия, който е неосъждан и има много добри характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи
вината обстоятелства предходните
нарушения на ЗДвП и високата концентрация на алкохол. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се вземат предвид възрастта, семейното положение, трудовата
ангажираност, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното
самопризнание, доброто процесуално поведение и пълното съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от
свобода за срок от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко
това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца и глоба в размер на 200 лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
На основание чл.66, ал.1 НК
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се
отложи за изпитателен срок от три години, като възпитателната работа с условно
осъдения се възложи на наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Така определеното наказание
съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Съдът приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе, които да
обуславят прилагането му – възрастта, семейното положение, трудовата
ангажираност, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
направеното самопризнание, доброто процесуално поведение и пълното съдействие
на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Така определеното
наказание ще отговори напълно на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г
от НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от девет
месеца, считано от 02.06.2019 г. По-голям срок на лишаване от правоуправление
се явява несъобразено тежка репресия с оглед личността на подсъдимия. Предвид обстоятелството,
че е шофьор от повече от 27 години, като за този период има само три нарушения
на ЗДвП, част от тях сравнително леки и от преди повече от 5 години, показва,
че подсъдимият все пак няма изградена трайна нагласа за нарушаване на правилата
за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, която да следва да бъде изкоренявана
с по-строги наказания, които да му подействат превъзпитаващо, поради което
срокът на лишаване от правоуправление – девет месеца – се явява справедлив и
съответен на извършеното и личността на дееца. В случая следва да се отбележи,
че значение за определяне на този срок все пак има и високата концентрация на
алкохол - 2,18 промила на хиляда.
При тези данни съдът намира,
че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по
чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както
на лишаване от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват
достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се
отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: