Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036/12.6.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд - тридесет
и седми наказателен състав - в
публично заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1429 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от С.Р.Б., ЕГН **********, против НП № 17 – 0819 - 006080/08.12.2017
год. на ВПД Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“, с което
на основание чл. 174 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания: "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва
фактическата обстановка, досежно квалификацията за повторност на извършеното
нарушение с твърдението, че не е наказван за същото деяние. Твърди се, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство като не е посочен актът, с който се
твърди, че въззивникът е бил наказан за идентично нарушение, съотв. НП е допълнено с нов признак отсъстващ от
съдържанието на НП, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице.
Твърди се, че НП не съдържа надлежно описание на извършеното нарушение. Иска се
същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява, представлява се от адв.П., ВАК, който поддържа
жалбата. В съдебно заседание по същество пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
не изпраща представител.
В хода на съдебното производство са
приобщени като писмени доказателства по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.07.2017 г., около 20.20 ч.
въззивникът управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600” с ДК №
РВ 68-41 Х, собственост на Р.П., ЕГН ********** *** в посока бул.“Цар
Освободител“, на кръстовището с бул.“Сливница“ след употреба на алкохол. В
същото време от ОДЧ –МВР бил изпратен дежурен полицейски екип в състав - св. Р.К. и св. П.Г. – служители в сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Варна за настъпило ПТП с участник в него въззивникът Б.. Същият
бил приведен в Спешен център при МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна, където му била взета
кръвна проба.
От изготвения протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 890/10.07.2017 год. е видно, че С.Р.Б. е управлявал МПС - на
09.07.2017 г., около 20.20 ч. мотоциклет „Хонда ЦБР
600” с ДК № РВ 68-41 Х с концентрация на алкохол в кръвта – 1.11 промила на
хиляда.
На лицето бил съставен АУАН бл. № 135641/19.09.2017
год. за извършено нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП. Впоследствие, въз
основа на съставения акт е издадено обжалваното НП № 17-0819-006080/08.12.2017
год., с което на основание чл. 174, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, като е посочено, че същото е повторно извършено.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в
тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
основателна.
Наказателното постановление №
17-0819-006080/08.12.2017 год. е издадено от компетентен орган, видно от
приложеното по делото копие на заповед № 8121з-952/20.07.2017 год., в рамките
на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени
нарушените материално правни норми.
Действително е налице разминаване в
съдържанието на АУАН и НП досежно квалификацията на деянието като повторно
извършено, съотв. не е посочен акта, въз основа на
който се твърди по-тежко квалифициран състав на извършеното нарушение, но
доколкото според съда НП се явява необоснован по отношение на визираната в
същия по-тежка квалификация, налагащ изменение на НП във връзка с правното
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност по
съображения, които ще бъдат изложени по същество, съдът намира, че правото на
защита на жалбоподателя не е нарушено в настоящото административно-наказателно
производство.
Като разгледа жалбата по
същество въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът
установи следното:
Безспорно е установено въз основа на събраните по делото доказателства, че
на посочената в НП дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта - 1,11 промила, установена по надлежния ред с годно
техническо средство, преминало надлежната проверка. Фактическата обстановка,
установена в АУАН и НП досежно факта на извършено нарушение по чл. 174 ал.1 от ЗДвП не се оспорва и от въззивника, същевременно фактите посочени в НП се
потвърждават от разпита на актосъставителя и приобщените чрез АНП документи.
Предвид изложеното, съдът счита, че АНО правилно е приложил материалния закон
като е санкционирал водача на основание
чл. 174, ал.2, вр. чл.174 ал.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП като е съобразил, че водачът
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
По отношение на индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че като
отегчаващо отговорността на въззивника обстоятелство следва да бъде отчетен
размерът на отчетеното количество алкохол в кръвта му, близък до граничната
стойност обуславяща престъпния характер на деяние от същия вид. Поради
изложените съображения и като взе предвид, че видно от справката за нарушител
водачът е наказван и за нарушение на други разпоредби на ЗДвП, съдът намери, че
налагането на кумулативно предвидените в нормата на чл. 174, ал.2, вр. чл. 174
ал.1 от ЗДвП наказания, между средния и максималния размер би било справедливо
и ще изпълни целите, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17 – 0819 - 006080/08.12.2017 год. на ВПД Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“, с което
на основание чл. 174 ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП, на С.Р.Б., ЕГН **********,
са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършеното от него нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: