№ 1675
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110110976 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Б. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****, с която против НОИ ТП -
Варна, е предявен иск на основание чл. 124, ал.4 ГПК вр. чл.1, ал.1, т.3
ЗУТОССР, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж, за периода от
23.09.1988 г. до 01.03.1990 г., в ****, като секретар ОСК-СССР. Претендират
се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
След подаване на документи за придобИ.е на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ищецът получава писмо, с изх.№41З-0З-1888-3 от 19.08.2024
г., с което ответникът ТП на НОИ - гр. Варна изисква УП-3, за периода от
23.09.1988 г. до 01.03.1990 г, тъй като стажът в трудовата книжка не е бил
оформен/няма кръгъл печат.
В исковата молба се сочи, че през този период от време, ищецът е
работил в **** - гр. София, като секретар ОСК-СССР. Въпреки, че в трудовата
книжка на стр.12-13 е вписан трудовият стаж, съгласно чл.347 КТ и
вписванията са извършени на два реда с което се удостоверява трудовото
1
правоотношение и заеманата длъжност, заплата, дата на постъпване и
прекратяване на трудовия договор, подпис на ръководителя и на
счетоводителя, ответникът приема, че липсват изискуемите печати и изисква
УП-3. Твърди се, че след извършена справка в архива на НОИ, е установено,
че не са предадени на съхранение, ведомости за работни заплати от ****.
Работодателят ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз е
преустановил своята дейност през месец февруари 1990 г., когато е проведен
последният конгрес. След закрИ.ето на **** е създадено сдружение
„Българска демократична младеж”, но ведомостите за работни заплати на
работилите са затрити/унищожени. Заявява, че това е факт, който е публично
известен, и отнасящ се както за ****, така и за структури на **** в цялата
страна.
Сочи, че поради липсата на ведомости е установена съдебната практика
за установяване на положения труд на работилите в структурите на ****, по
съдебен ред по Указ №527 от 1961 за установяване на трудов стаж по съдебен
ред, действал до 29.03.2011 г. и след 2011 г. по Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
В исковата молба се навеждат твърдения, че работил по трудово
правоотношение, възникнало след решение на заседание на Бюрото на ****, с
определено месечно възнаграждение, изплащано ежемесечно, при осемчасов
работен ден, с определено работно място, с възложените трудови функции,
съгласно длъжностна характеристика, с право на осигуряване и на отпуск -
платен и неплатен. Сочи, че за периода от 23.09.1988 г. до 01.03.1990 г. се
съхраняват протоколи от заседание на Бюрото на ****, в Държавна агенция
„Архиви”, за назначаването му и за определяне на трудовото възнаграждение.
Може да ангажира свидетелски показания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Намира,
че от посочените факти и обстоятелства в исковата молба, както и от
представените към нея доказателства, не се установяват по безспорен начин
изложените в същата претенции. Приложеното копие на страници от трудова
книжка е изключително нечетливо, а в исковата молба се посочват различни
дати, като начало на претендирания трудов стаж. Намира, че не ясно и каква е
длъжността, която се претендира да се установи в настоящото производство.
2
Посочената в исковата молба декларация от ищеца под номер 3 в
доказателствата, липсва, а и не става ясно какво се установява с нея. Не е
посочена заеманата длъжност от поискания втори свидетел.
Заявява, че съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, за свидетели се допускат
само лица, които притежават писмени доказателства за това, че са работили
или изпълнявали длъжност при същия работодател, през периода, през който
се претендира, че е положен трудов стаж. Намира, че към момента такива
доказателства не са представени, поради което не може да се направи
правилна преценка, относно тяхната допустимост.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
По делото е прието писмо от ТП на НОИ – гр.Варна с изх.№413-03-
1888-3/19.08.2024 г., с което ответникът уведомява ищеца, че във връзка с
подадено от него заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е необходимо представянето на писмени документи, в т.ч.
удостоверение за осигурителен стаж /УП-3/ от ****, за периода от 23.09.1988
г. до 01.03.1990 г., като с ръкописен текст е добавено – „липсва печат на
рекапитулацията“.
Видно от приобщеното по делото удостоверение с изх.№5506-03-
745#1/27.08.2024 г., издадено от ТП на НОИ – Варна, в осигурителния архив
на ответника липсват писмени данни за положен от лицето И. Б. Д., за периода
от 23.09.1988 г. до 01.03.1990 г., при работодател/осигурител ****.
Удостоверението е издадено за да послужи на ищеца пред районния съд за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
От отказ за издаване на удостоверение №5506-03-746#1/27.08.2024 г.,
издадено от ТД на НОИ-Варна, се установява, че по заявление на ищеца от
26.08.2024 г. ответникът е отказал издаване на удостоверение обр. УП – 13,
тъй като в осигурителния архив на Националния осигурителен институт не са
предавани, съгласно чл.5, ал.10 КСО и не се съхраняват ведомости за заплати
и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи
3
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от
осигурителя ****.
По делото е приобщен препис от трудовата книжка на ищеца, касаещ
процесния период. От същия се установява, че за времето от 23.09.1988 г. до
01.03.1990 г., ищецът е заемал при ****, длъжността секретар ОСК – СССР.
Приета е декларация по чл.8 ЗУТОССР от И. Б. Д., с която същият
декларира, че не съществуват /загубени са/ ведомостите за работни заплати и
трудовоправни документи на **** – София, неговите структури и поделения,
в които той е работил, в периода от 23.09.1988 г. до 01.03.1990 г., като секретар
ОСК – СССР. В декларацията се сочи, че след закрИ.ето на ****, на ищеца е
станало известно обстоятелството, че са загубени/унищожени ведомостите за
работни заплати на работилите в **** – София, като няма работодател,
правоприемник на ****, който да може да издаде удостоверение по чл.5, ал.1
ЗУТОССР.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водени от него свидетели. Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда
принципа на писменото начало в процеса, като искането на ищеца за
събиране на гласни доказателства е намерено за допустимо, с оглед
представяне на писмено доказателство за вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на водени от
ищеца свидетели – Е. П. К. и М. Г. Г. – без дела със страните и родство с
ищеца, които представят писмени доказателства, че са работели при същия
работодател, през процесния период.
В показанията си пред съда, св. К. заявява, че познава ищеца от времето,
когато тя е работела в ОК на **** – Варна. Към този период той работел като
командир на общински бригадирски щаб и до заминаването на свидетеля в
****, двамата работили заедно. През периода 1988 г. - 1990 г. е работела в
****, отдел „Масова физкултура и спорт“, като през този период ищецът бил
изпратен в Москва, където му било възложено да отговаря за българските
младежи, които работели и учели там. Когато се връщал в България,
свидетелката и ищецът се били виждали, тъй като работели по много спортни
инициативи. Като примери сочи, че ищецът искал от отдела, в който работела
4
св. К., да бъдат предоставени документи за инициативи като „Мама, татко и
аз“, за туристически походи. Тъй като ищецът и свидетелката, както и още
двама от работещите в **** - М. Г. и И. Г. били от Варна, когато Д. се връщал в
София, всички се срещали. Сочи, че ищецът е работел по трудов договор, като
заявява, че не знае в **** да са били сключвани други договори. Секретар на
**** бил А. Б., а ресорен секретар на свидетелката бил Н. К.. След
демократичните промени, Р. К. бил назначен за първи секретар, а на св. К. и на
останалите работещи в **** била предоставена възможност да останат до
април месец, но тя поискала да бъде освободена по-рано и се върнала във
Варна през м.януари 1990 г.
От записите в трудовата книжка на св. Е. К.., се установява, че тя е
работела по трудово правоотношение в **** – София, в периода от 01.11.1988
г. до 25.01.1990 г.
В показанията си св. М. Г. заявява, че познава ищеца от 80-те години на
20 век, когато двамата работели в системата на Окръжния комитет на ****, на
различни равнища. В периода 1988 г. – 1990 г. св. Г. е била поканена да работи
в Централен комитет на ****, в отдел „Пионери“, като ищецът също бил
поканен да работи в ****. Преди това той бил командирован като секретар на
Общостроителен комитет в Украйна, тъй като той имал много добър опит в
бригадирското движение и този негов опит повлиял за неговото назначаване
като секретар на този комитет, който се занимавал с младежите,
командировани също в Украйна по различни строителни обекти. Заявява, че
това било трудово правоотношение, по решение на ЦК на ****. Всички били
назначавани на базата на Кодекса на труда, при пълно работно време от 8 часа,
заплатите били редовно изплащани. Не може да каже дали заплатата на ищеца
е била изплащана в рубли. Заявява, че с ищеца имали много добри колегиални
отношения още от времето, когато работели в ОК на ****, като запазили
добрите си отношения и след командироването на ищеца. Св. Г. сочи, че била
ангажирана с учащата си младеж в образователната система на средното
образование и във висшето образование. Тъй като ищецът също се занимавал
с тази младеж, двамата имали чести контакти и заедно организирали
множество прояви. Свидетелката е работела в **** до 14.03.1990 г., като след
разпускането му и създаването на „Български демократичен съюз на
младежта“, тя продължила да работи там до 31.05.1990 г. Твърди, че към
14.03.1990 г. И. Д. все още е бил секретар на Строителния комитет, и след това
5
е бил освободен поради настъпилите промени в обществото и в системата на
****. През този период от време, първи секретар бил А. Б., а секретарят, при
който работела св. Г. - М. Д.а. Заявява, че независимо, че е работел извън
страната, заплатата на ищеца е била изплащана от ****.
От представена по делото трудова книжка на М. Г., в оригинал, препис
от която е приложен по делото, се установява, че до 01.12.1988 г. свидетелят е
работил в Общински комитет на **** – Варна, а за периода от 01.12.1988 г. до
14.03.1990 г. тя е заемала последователно длъжностите „Политически
сътрудник“ и „Секретар“ в ****.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на
чл.124, ал.4 ГПК и чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. В тежест на ищеца е да докаже
допустимостта на иска, като представи удостоверение от съответното
предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и прочие
са загубени или унищожени. За успешно провеждане на иска, ищецът следва
да установи, съответно на носената от него доказателствена тежест, следните
факти: че неговият работодател не съществува към настоящия момент и няма
правоприемник; че архивът, съдържащ документи във връзка с трудовата
дейност е изгубен или унищожен, като представи надлежно удостоверение от
правоприемника на неговия работодател (ако такъв има, съответно
доказателства за осъщественото правоприемство); надлежно удостоверение от
НОИ за предаване на разплащателни ведомости на работодателя и
съдържащите се в тях данни за трудовия стаж на ищеца за процесния период;
че е работил на длъжност „секретар ОСК-СССР“, ****, за периода от
23.09.1988 г. до 01.03.1990 г., при осемчасов работен ден и ежемесечно
заплащане на трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява в случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
6
правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде представено
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая това изискване на закона е спазено, като ищецът е ангажирал
по делото удостоверение изх.№5506-03-745#1/27.08.2024 г., издадено от ТП на
НОИ – Варна, което съдът възприема като удостоверение по чл.5, ал.2
ЗУТОССР. Безспорно, ответникът е приел, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж, като това обстоятелство се установява
от издаденото от него и прието по делото удостоверение изх. №5506-03-
746#1/27.08.2024 г.
Отказът на ответника да приеме, че ищецът е придобил трудов стаж,
през процесния период, може да се извлече единствено от ръкописния текст
/чието авторство не е оспорено/ в приобщеното по делото, писмо от ТП на
НОИ – гр.Варна с изх.№413-03-1888-3/19.08.2024 г., с което на ищеца е да
представи УП-3 от ****, за периода от 23.09.1988 г. до 01.03.1990 г., а именно
- „липсва печат на рекапитулацията“. В отговора на исковата молба не се
съдържат възражения срещу предявения иск, в т.ч. не е посочено какво е
основание да бъде отказано признаването на трудовия/осигурителния стаж, за
посочения период.
Чрез записите в трудовата книжка на ищеца може да се установи
продължителността на трудовия му стаж, в случай, че при оформянето на
документа са спазени нормативните изисквания. Ответникът не оспори
извършените записи в трудовата книжка на ищеца, както и нейното оформяне.
Същата представлява официален свидетелстващ документ за удостоверените в
нея факти, сред които и продължителността на трудовия стаж на работника,
при работодателя, който е посочен в нея.
Чрез показанията на водените от ищеца свидетели се установи, че още
преди началото на процесния период, св. К. и св. Г. са работели заедно с И. Д.,
в системата на **** - в ОК на ****, поради което двете жени са станали
свидетели на преместването на ищеца в Централния комитет, като могат да
дадат достоверни сведения относно времето, когато това е осъществено.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
еднозначно сочи, че през процесния период, ищецът е работил на длъжността
секретар ОСК – СССР в ****, при осемчасов работен ден. Установено бе, че
7
документи в оригинал, от които да се установи трудовият/осигурителният
стаж на ищеца, през сочения в исковата молба период, в т.ч. разплащателни
ведомости и трудовоправни документи, не са налице, а осигурителят е
прекратил дейността си, като към настоящия момент няма правоприемник.
При горните доводи, съдът намира, че събраните по делото
доказателства обосновават извод за основателност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разрешението дадено с ТР №2/2015 г. на ВКС, ОСГК, в
производството по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, са приложими общите правила на
ГПК за присъждане на разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед
изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски по делото в размер на 500 лева, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
На осн. чл.9, ал.1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, не се събират държавни такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.1,
ал.1, т.3 ЗУТОССР, в отношенията между И. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „***** и ТП на НОИ - гр. Варна, с административен адрес гр.
Варна, ****, че в периода от 23.09.1988 г. до 01.03.1990 г., И. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****, е придобил трудов стаж, като е
полагал труд по трудов договор към **** и е заемал длъжността „секретар
ОСК-СССР“, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Варна, с административен адрес гр. Варна,
****, да заплати на И. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****,
сторените разноски по делото, в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9