Р Е Ш Е Н И Е
11.11.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 22 (двадесет и втори) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 301 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата си молба ищцата А.Г.К. твърди, че с ответника С.Я.И. са родители на децата В., род. на *** г. и на С., род. на *** г. Преди около четири години ответникът започнал да употребява големи количества алкохол и създал нетърпима атмосфера в дома, което принудило ищцата да напусне жилището и се установила в друго такова в с. Веселиново, обл. Шумен. К. сама полагала грижи за двете деца, но поради липса на финансови средства се съгласила детето С. да бъде настанено в приемно семейство. От друга страна, ответникът останал да живее в жилището, също намиращо се в с. Веселиново и напълно се дезинтересирал от дъщерите си, като не осъществявал никакви контакти с тях и не плащал издръжка. Молят съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето В. да бъде определено в жилището й в с. Веселиново, обл. Шумен; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; ответникът да бъде осъден да заплати, респ. да заплаща на малолетната ищца В.Я. месечна издръжка на дете от родител, както следва: за минало време – в размер на 150,00 лв., считано от 20.07.2019 г. до датата, предхождаща предявяването на иска – 20.07.2020 г.; както и в размер на 160,00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 21.07.2020 година.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, вкл. за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото
заседание на 22.10.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 27.07.2020 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищците се позовават на следните приети по делото доказателства: удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 48/14.01.2015 г., удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 651/06.06.2016 г. и двата на Община Шумен, декларация от А.К. от 21.07.2020 г., служебна бележка изх. № 649/17.07.2020 г., изд. от ДГ „Снежанка“ гр. В. Преслав, служебна бележка изх. № 135/20.07.2020 г., изд. от ДГ „Маргаритка“ гр. Смядово, писмен доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/51-001 от 13.08.2020 г., изг. от Д„СП” общ. В. Преслав.
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 127, ал. 2, вкл. във вр. чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Относно иска с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права са предявени единствено от ищцата К..
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съдът счита, че следва да бъде определено детето В. да живее при своята майка – А.К., която да упражнява родителските права по отношение на същото. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване.
Досежно
определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2
от СК:
Съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от възрастта му и от здравословното му състояние, както и материалните възможности на родителите му, определя обща месечна издръжка за детето В. в размер на 230,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 160,00 лв. месечно, а останалите 70,00 лв. следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че в настоящото производство се определя първоначално издръжка, както и установения факт по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла отпреди около четири години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Предвид горното, С.И. следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за времето от 20.07.2019 г. до 20.07.2020 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на детето, определя обща месечна издръжка за този период за детето В. в размер на 200,00 лв., от които бащата следва да заплати по 150,00 лв. месечно, а останалата част следва да остане в тежест на майката.
Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 325,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер 72,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето В.С.Я. с ЕГН ********** да живее при родителя си А.Г.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.С.Я. с ЕГН ********** на майката А.Г.К. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата С.Я.И. с ЕГН **********,*** с детето В. първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване.
ОСЪЖДА С.Я.И. с ЕГН **********,***, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето В.С.Я. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител А.Г.К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева), считано от 21.07.2020 г., с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА С.Я.И. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете В.С.Я. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител А.Г.К. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 20.07.2019 г. до 20.07.2020 г., включително, в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Я.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер 72,00 лева.
ОСЪЖДА С.Я.И. да заплати на А.Г.К. направените разноски по делото, в размер на 325,00 лева.
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: