№ 942
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Веселина Балбазанова от АК-Бургас,
назначена за особен представител на Н. В. Т. с ЕГН-********** от гр. Б., кв. А.,
ул.“Л.“ 25, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, пл.Пиротска № 21, ет.1, офис № 2
против Решение № 1228/10.06.2022г. по гр.д.№ 8089/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение въззивника е осъден да заплати на „Гаранционен
фонд”, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев - 2,
представлявано от изпълнителните директори Максим Нанев Колев и Стефан Георгиев
Стоилков, сумата от 1997,20 лева, равняваща се на 1021,15 евро, от които 727,59 евро
обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи във връзка с претенцията на Националното
бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а. Хонда, с рег. №
BES3048 от ПТП, настъпило на 21.08.2016г. и 293,56 евро такси за обработка на щетата
и външни разходи по нея, ведно със законната лихва върху сумата от 1997,20лв.,
считано от подаване на исковата молба - 19.11.2021г. до изплащането, както и
сторените по делото разноски.
Решението се обжалва като неправилно. Твърди, че събраните по делото
доказателства не обосновават възприетия от съда извод, че въззивника има вина за
процесното ПТП и следва да носи регресна отговорност за настъпилите от това
имуществени вреди. Навежда, че по делото не са установени по безспорен начин както
размера на вредите, така и за какви точно щети е извършено заплащане на немския
компенсационен орган, за да се претендира регресна отговорност на въззивника. Счита,
че дори да са запалтени някакви щети, то те не са тези по увреденото МПС, а по друго,
поради което въззивникът не може да носи отговорност за щети нанесени по
1
автомобил, различен от увредения. Възразява и по сумата от 293,56евро – такса
обработка на щета и външни разходи по нея, като посочва, четя не е част от щетата,
липсва яснота как е формирана, какво включва и счита, че липсва правно основание за
начисляването й.
Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
претенцията да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства. Не са отправени
доказателствени искания. Моли, за определяне на възнаграждение за особения
представител на въззивника във второинстанционното производство.
В законния срок въззиваемата страна Гаранционен форд-София,
представляван от изпълнителните директори Стефан Стоилков и Максим Колев, чрез
пълномощника адв. Пешка Чернокожева от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.В.Левски № 5, вх.В, ет.5 е депозирала отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Също се позовава на събраните по делото
доказателства и счита, че е правилен и законосъобразен извода на съда в обжалваното
решение, че въззивника носи вина за настъпилото ПТП и съответно за претърпените
имуществени щети, които парвилно е осъден да репарира. Допълва, че по делото е
бизспорно установено кой е увредения от ПТП-то автомобил, неговия собственик,
нанесените щети, техния размер и изплащането им, като представените в тази връзка
доказателства не са оспорени от въззивника и са пирети и кредитирани от съда. В тази
връзка се посочва че стореното за първи път във въззивната жалба оспорване в тази
насока е преклудирано. По отношение сумата за обработка на щета се посчва, че
същата се търси на основание издадената фактура, приложена по делото и посочените
разходи по чл.5 от приложените по делото вътрешни правила на Съвета на Бюрата,
както е пояснено в становище на ГФ от 07.04.2022г. в първоинстанционното
производство.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.559, ал.3 от КЗ.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
2
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща към нея. В допълнение следва да се посочи, че възражението по
жалбата, че не е установен механицма на настъпилото ПТП и че вина за настъпването
му има точно въззивника ответник се намира и от настоящата инстанция за
неоснователно. Това е така, защото първостепенния съд правилно и законосъобразно е
мотивирал изводите си за тези обстоятелства стъпвайки на съставения от полицейски
служител, посетил местопроизшествието протокол за ПТП. От този протокол се
установява, че на 21.08.2016г. около 17,45ч., в гр.Берлин, на Лайпцигер щрасе -127, при
дневна светлина и влажна пътна настилка л.а.Honda Jazz, рег. № VB-ES 3048 е спрял
пред кръстовище за изчакване на разрешаващ “зелен“ сигнал на светофарната уредба.
Непосредствено след спирането му управляваният от въззивника л.а. Audi A4, рег. №
Р6084ВМ, който се е движел зад него, поради неспазване на дистанция и отвлечено
внимание на водача се е ударил с предната си част в задната част на л.а. Honda Jazz.
Ударното съприкосновение е било относително слабо, защото е била увредена
единствено задната броня на ударения автомобил, държачите на бронята към шасито и
крепежни елементи. Безспорно е установено по делото, че за л.а. Audi A4, рег. №
Р6084ВМ няма сключена застраховка Гражданска отговорност на територията на
България, като няма данни такава да е сключена и за територията на Германия, по тези
причини материалните щети са били изплатени от германския компенсаторен орган.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството
на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/
28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II т.о., решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. №
444/2010г. съставът на ВКС, I т.о., решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I т.о. и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II т.о..
С решение №15/25.04.2014г. по т.д. № 1506/2013г., I т.о. ВКС е даден отговор на
въпроса „относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с
установяване на механизма на ПТП”, като е прието, че Протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия.
От заключението на вещото лице изготвило САТЕ по делото, което и
настоящият състав напълно кредитира, като пълно, ясно, обосновано и
кореспондиращо с останалия надлежно събран доказателствен материал по делото се
установява, че в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
несъобразяване на скоростта и несъобразяване с дистанцията, предвид налично пред
него на друго МПС, което е спряло на светофар, е настъпило ПТП, от което са
произлезли щетите, описани в писмените доказателства по делото - въпросник на
ищеца Т.З., проформа фактура на германския сервиз. Експерта е достигнал до
обоснован извод, че описаните в протокола за ПТП и германския сервиз, в който е
3
извършено отремонтирането на увредения лек автомобил са в резултат на настъпилото
именно по вина на въззивника ПТП, за което той е получил и на мястото на инцидента
устро предупреждение, съгласно приложено по делото писмо на президента на
полицията в Берлин, като няма основания да се приеме наличие на съпричиняване.
Не се възпирема за основатално и следващото възражение по жалбата, че не е
установено претендираните щети по делото да са причинени на увреденото МПС с
аргумент, че в протокола за ПТП увреденото МПС е идентифицирано с рег. № VB-ES
3048, а щети за изплатени за МПС с рег. № B-ES 3048, следователно и за друг
автомобил различен от пострадалия. Възражението е несъстоятелно, тъй като първо в
протокола за ПТП знакът V е поставен рег. № на всяка една от двете участващи в
произшествието коли, второ участващите в процесното ПТП автомобили са
идентифицирани достатъчно ясно с марка, модел и регистрационен номер, след това в
последващите съставени документи по преписката по щетата са посочени и
индивидуализирани предходните съставени документи, като във всички документи
фигурира описание на двата автомобила и имената на водачите им. При тази стриктна
хронология на съставената документация по произшествието и нанесените материални
щети не може да бъде обоснован извод, че накрая щетите за заплатени за друго МПС.
Неоснователно е и възражението, че липсват данни конкретната щета да е била
действително заплатена от НББАЗ. Безспорно е установено по делото, че за л.а. Audi
A4, рег. № Р6084ВМ няма сключена застраховка Гражданска отговорност на
територията на България, като няма данни такава да е сключена и за територията на
Германия, по тези причини материалните щети са били изплатени от германския
компенсаторен орган, който от своя страна е предявил за репариране сумата по
изплатена щета заведена под № GF-16-586D в размер на 972,22евро, като плащането се
установява от извлечение по банкова сметка на НББАЗ в Уникредит Булбанк АД.
Съгласно доклад по щета за имуществени вреди № 120112/2017г. на Гаранционния
фонд на осн.чл.588, ал.7, вр.чл.557, ал.1, т.а от КЗ Гаранционния фонд следва да
бъзстанови на НББАЗ сума в размер на 1997,20лв., изплатено обезщетение за
нанесените от процесното ПТП вреди, като тази сума е заплатена с преводно
нареждане от 27.02.2017г..
Предвид изложеното и поради това, че правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби
следва да бъдат оставени без уважение. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1, вр.ал.8 от ГПК, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна има право на разноски, като такива
са предявени и поискани за сумата от 300лв. за внесен депозит за особен представител
на въззивника и за юк.възнаграждение, което съдът определя в размер на 150лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1228/10.06.2022г. по гр.д. № 8089/2021г. по описа
на РС-Бургас.
4
ОСЪЖДА Н. В. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., кв. А., ул.“Л.“ 25 да заплати на
’Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ 2, представлявано от изпълнителните директори Максим Нанев Колев и
Стефан Георгиев Стоилков сумата от 450лв. разноски за въззивното производство. .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5