Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на дванадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14 221
по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищцата С.В.В.
твърди, че на 27.11.2015 г., около 13,30 в гр. София в района на Т-образно
кръстовище, образувано от бул. „Цар Борис ІІІ“ и ул. „Планинец“ била блъсната
при пресичане на булеварда (върху пешеходна пътека и при подаден за нея зелен
сигнал) от л.а. „Опел Зафира“, с рег. № *******, управляван от К.И.М., при
извършвана от него маневра завой на ляво по посока пл. „Руски паметник“.
Пешеходката пресичала отдясно на лява спрямо посоката на движение на МПС.
Вследствие на инцидента ищцата получила счупване и размачкване на латералния кондил
на лявата тибия, навяхване на шията, травма на лумбосакралните коренчета на
гръбначния стълб, разкъсване на кръстните връзки на лявото коляно. Тя
претърпяла оперативно лечение на левия долен крайник, трудно го раздвижила, все
още имала ограничения в движенията му. Претендира от ответника, при когото
поддържа, че е налице валидна застраховка на гражданската отговорност на
виновния водач, изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90
000 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. (датата на деликта) до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата, тъй като не е съобразила разстоянието от
приближаващия автомобил. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От
представен протокол за проведено на 22.02.2017 г. открито заседание по НОХД №
19 619/16 г., СРС, 109 с-в, се установява, че подсъдимият К.И.М. е сключил
споразумение с прокуратурата, по силата на което се е признал за виновен за
това, че на 27.11.2015 г. в гр. София, ул. Планинец с посока на движение от ул.
Войводина могила към бул. Никола Петков, в района на кръстовището с бул. Цар
Борис 3, при извършване на маневра „завой на ляво“, нарушил чл. 116, чл. 119,
ал. 1 ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като така реализирал ПТП с пресичащата
по бул. Цар Борис 3 на зелен разрешителен сигнал на пешеходен светофар и по
обозначена пешеходна пътека, пешеходка С.В., като така причинил на последната
средна телесна повреда – счупване на латералния кондил на лявата тибия,
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл, б. „а“, пр. 2 НК.
Водачът К.И.М.
е разпитан в настоящото производство, като същият разказва, че инцидентът
станал в много дъждовно, мъгливо време с намалена видимост. Той се движел с не
повече от 5-6 км/ч, и на кръстовището при подаден зелен сигнал и за него и за
пресичащите пешеходци, след като пропуснал един пешеходец по пешеходната
пътека, предприел завой на ляво. В този момент ищцата изведнъж се оказала пред
него („появила се от нищото“) и той я бутнал с лявата част на автомобила. Тя
политнала и паднала пред него, като М. сочи, че ударът бил много слаб и той
помислил, че жената е само натъртена. Тя обаче съобщила, че я боли крака и
заедно с друг мъж я качили в колата и тя била закарана в „Пирогов“.
По делото е
приета СМЕ (с вещо лице травматолог), която е дала становище, че при процесното
ПТП като пряка последица ищцата С.В.В., 46 г., е получила закрито вътреставно
счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост и навяхване на шийните
прешлени. Посочените увреди са характеризирани като често срещащи се при
пострадали от ПТП пешеходци. В болнично заведение ищцата е била оперирана за
открито наместване на счупения голям пищял на лявата подбедрица, като костния
дефект е бил покрит с костна пластина и са поставени метална плака с винтове.
Пострадалата е изписана на 3.12.2015 г. като е изпратена за ранна
рехабилитация. В последствие поради продължаващи болки в областта на лявата
колянна става и в поясната и кръстната област са извършени нови прегледи, при
което са открити увреждания, които не са били диагностицирани преди това –
скъсване на предната кръстна връзка на лявото коляно и увреждане на нервните
коренчета на поясните и сакралните прешлени на гръбначния стълб. Лечението на
скъсаната колянна връзка е било оперативно като са извършени две операции (през
април и юни 2017 г.), а след това допълнително е проведена рехабилитация.
Посочено е, че тъй като счупването при ищцата е било тежко по вид, тя е била
освидетелствана с три решения на ТЕЛК, като ползва болничен отпуск до датата на
СМЕ. В този повече от едногодишен период тя е търпяла болки и страдания,
най-интензивни през първите 3-4 месеца, както и в месечен срок след всяка
допълнителна операция. Понастоящем болките се провокират от пренапрежение на
левия крак и промяна на времето и обуславят ползване на медикаменти. Посочено
е, че локалната увреда към датата на експертизата все още не е възстановена
напълно, като лявата колянна става е оточна и палпаторно болезнена, движенията
са с трайно ограничен обем – при флексия с 10 градуса и при екстензия от 5
градуса дефицит. Установена е също предно-медиална нестабилност на лявото
коляно, въпреки пластиката на скъсаната предна връзка. Ищцата не може да кляка
и има трудности при изкачване на стълби, като и сега тя се придвижва с помощни
средства – две патерици, като натоварването на левия крак е 50 % от тежестта на
тялото.
В СМЕ (с вещо лице неврохирург) е отразено, че
ищцата е получила от процесното ПТП контузия на дясната тилна област на
главата, мозъчно сътресение (по анамнестични данни), навяхване на шийните
прешлени. Отразено е, че в резултат на ограничените движения на долния ляв
крайник и продължителното обездвижване и придвижване с помощни средства е
нарушена цялостната биомеханика на гръбначния стълб, което е довело до болки и
затруднени движения в поясния отдел, както и страдание на невралните елементи –
преднокоренчева радикулопатия Л5-Ес1 двустранно. Шийната травма е била
третирана с външна имобилизация за периода от 15-20 дни след ПТП, а
поясно-кръстната радикулопатия медикаментозно и балнео-санаториално. Обобщено
е, че ищцата не е възстановена от получените травми, като болката в кръста е
постоянна на моменти до степен на нетърпимост, като се уислва при натоварване.
Походката на лицето е затруднена – с патерици. Констатирана е умерена болка при
натиск по целия гръбначен стълб и болево ограничение на движения в лява
глезенна става. За констатирани деформации на горна повърхност на тялото на
Тх11 (11 ти гръден прешлен) е посочено, че са необходими изследвания зада се
установи тяхното естество.
Св. З.П.Т.,
съученичка на ищцата, разказва, че посетила С. в „Пирогов“ където тя била
настанена след инцидента. Изтъква, че ходила в болницата всеки ден по няколко
пъти за да се грижи за приятелката си. След изписването й за нея продължили да
полагат грижи приятели и майка й, като пострадалата трябвало да бъде на легло,
от където не ставала. На по-късен етап от „социалните“ взели инвалиден стол.
Ищцата се върнала на работа (като фармацевт) около година след инцидента, но все
още си служела с помощни средства (от скоро само с една патерица) за
придвижване. Процесът на възстановяване бил болезнен, тя трудно го понасяла,
като се надявала, че след отстраняване на имплантите нещата ще се подобрят, но
това не се случило. Понастоящем тя все още има болки в крака и отичане,
страхувала се да върви за да не падне, от страшния шок се променила
емоционално.
Наличието на
застрахователно правоотношение е обявено за безспорно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.
300 ГПК вр. чл. 383, ал. 1 НПК споразумението пред наказателния съд, имащо
последици на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед казаното и
при наличието на споразумение в наказателния процес следва да се приеме за
установено, че водачът К.И.М. при управление на л.а. Опел Зафира, рег. № *******,
на 27.11.2015 г. нарушил чл. 116, чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП. С това си виновно и противоправно поведение, водачът причинил на
пресичащата на пешеходна пътека при зелен светофар С.В. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на латералния кондил на лявата тибия. Наказателната
отговорност на водача е ангажирана за извършено престъпление, в чийто
фактически състав е включена и причинната връзка между нарушаването на
правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат – средна телесна повреда
на друго лице. Само на това основание може да се приеме, че в хода на настоящия
процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното
поведението на водача и фрактурата на ищцата. Това увреждане е установено и от двете
СМЕ. Последните са констатирали и други
травми на пострадалата пешеходка, които са определени като пряка последица от
деянието на М. – навяхване на шийните прешлени, увреждане на нервните коренчета
на поясните и сакралните прешлени на гръбначния стълб, скъсване на предна
кръстна връзка на лявото коляно. Съдът приема, че двете СМЕ са категорични в
своя извод, че всички посочени по-горе увреди са пряка последица от процесния
инцидент, макар и проявлението на някои от тях да е било и в период след
инцидента. Този извод не може да бъде отнесен само до посоченото мозъчно
сътресение, което вещото лице – неврохирург е констатирал само по анамнестични
данни. Вида, характера и интензитета на търпените от ищцата страдания се
установяват както от СМЕ, така и от събраните гласни доказателства.
Що се касае
до възражението за съпричиняване на вредните последици от страна на ищцата,
съдът намира същото за недоказано по пътя на пълното и главно доказване. По
делото се установява, че водачът е осъществявал маневра ляв завой при подаден
както за него, така и за пешеходците зелен сигнал, което налага извода, че
изцяло негово задължение е било да осигури възможност на пресичащите да
преминат през улицата върху пешеходната пътека и едва след това да осъществи своето
движение. Самият свидетел не изнася никакви данни за поведението на ищцата преди непосредствения удар. Няма събрани
никакви други доказателства, които да установят, че ищцата се е движела
неправомерно, че е способствала с поведението си за инцидента, за начина и
естеството на придвижването й по пътното платно непосредствено преди сблъсъка и
пр. Ето защо съдът намира, че възражението за съпричиняване не следва да се
уважава.
За да
определи размера на дължимото в конкретния случай обезщетение съдът съобрази
посочените от вещите лица по СМЕ и от разпитаната свидетелка данни за естеството
на уврежданията на ищцата и тежестта на получените травми, продължителния периода
на възстановяване, което и понастоящем не е приключила в пълен обем, интензивността
на търпени болки и страдания и продължителния отрязък от време, в което те са
били интензивни, продължителността на принудително обездвижване на
пострадалата, провокираните от самото обездвижване допълнителни телесни
страдания, необходимостта от съдействие в ежедневието и при обслужване. Съдът
отчита факта, че понастоящем ищцата все още страда от прояви на болков синдром
и оток, че се придвижва все още с помощни средства, че е констатиран дефицит
при движение на колянната става и трудности при извършване на определени
действия – клякане, изкачване на стълби. Отчетен е и психоемоционалния шок, преживян от
пострадалата и промяната в емоционалното й състояние. Съдът отчете негативната промяна
в ежедневието и живота на ищцата, остатъчните притеснения и страх при придвижване.
Като
съобрази изложеното по-горе и допълнително като отчете възрастта на ищцата и
момента на настъпване на инцидента през 2015 г., съдът приема, че претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща сума от 50 000
лева. Сочената сума е формирана въз основа на принципа за справедливост в чл.
52 ЗЗД, съобразно с данните по делото и при съблюдаване на обичайната практика.
За разликата до пълния размер на иска - 90 000 лв., същият следва да се
отхвърли.
Като взе
предвид, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответника, съдът приема, че на основание чл. 223, ал. 1 вр. чл. 226 КЗ (отм.)
ищцата, в качеството й на увредено от ПТП лице, има право да претендира
обезщетение на претърпените от нея щети пряко от ответника – застраховател.
Посоченото по-горе обезщетение от 50 000 лв. следва да бъде заплатено с лихва
за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това,
ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното
увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от
което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП -
27.11.2015 г.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски
в 333,33 лв. за експертизи и 1000 лв. за такса. Разноски за адвокат не следва
да се присъждат, тъй като в приложените на л. 26 от делото пълномощно и договор
не е отбелязано, че представителството е безплатно по реда на чл. 38 ЗА, нито е
вписан размер на възнаграждение. Разноски на ответника, предвид факта, че значителна
част от иска (след изменение на същия) е отхвърлена, се дължат в размер на 8,
89 лв. за свидетел и 150 лв. за юрисконсултска защита. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1000 лв. като
държавна такса, тъй като 1000 лв. са заплатени от ищцата при образуване на
делото.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати на С.В.В., ЕГН **********, на основание
чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 50 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1333, 33 лв. като разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД да заплати по сметка на СГС сумата от 1000 лв. като държавна такса
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.В.
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД разноски в размер на 163, 89 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 ГПК.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: