М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 220/2019 г. по описа на КрлРС
По отношение на подсъдимия С.В.В. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 06.11.2015 г. в района на ЖП гара с. Х.Д., обл. П. е причинил на А.С.О. с ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на други части от тялото- цикатрикси с обширни размери, с груба и неравна повърхност,
с различен от останалата кожа цвят, с изпъквания и хлътвания на места, получени чрез изгаряния белези от
зарастването, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност- строително монтажна работа в междугарието Х.Д.- К. от километър 130 до километър 127,
като Ш.А. /кранист/ в „У.“ ЕООД С., е нарушил:
Чл.126 т.13 от Кодекса на труда: „При изпълнение на
работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
трудовия договор и от характера на
работа;
Чл.75 т.7 от Наредба за безопасна експлоатация и
технически надзор на повдигателни съоръжения: „Ползвателят на повдигателните
съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4, а именно: 1.товароподемни кранове,
2.товароподемни електрически колички, движещи се по надземни релсови пътища,
които не са монтирани на товароподемни кранове, 3.електрически телфери, които
не са монтирани на товароподемни кранове и 4. багери, предназначени за работа с
кука, грайфер или електромагнит и лицата, които ги управляват, не трябва да
допускат: „При придвижване на повдигателно съоръжение в разпределителни уредби
или в близост до въздушни електропроводни линии разстоянието между която и да е
негова част и части под напрежение да бъде по-малко от определеното в чл.514,
ал.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи - „По време на
придвижването на повдигателните съоръжения подемните или подвижните им части са
в транспортно положение и не се приближават до части под напрежение на
разстояние, по-малко от съгласно т.1 при напрежение до 35 кV
вкл.- 1.0m“ в случая- престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.
Повдигнато е обвинение и за това, че на 06.11.2015 г.
в района на ЖП гара с. Х.Д., обл. П., като Ш.А.
/кранист/ на специален автомобил „ЗИЛ 133“ с рег. № *****към „У.“ ЕООД гр. С., по непредпазливост е
изложил на опасност животът и здравето на трудещия се В.М.В. с ЕГН ********** ***-
общ работник, като е нарушил правила, установени за охрана на безопасността на
труда:
Чл.126 т.13 от Кодекса на труда: „При изпълнение на
работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
трудовия договор и от характера на
работа;
Чл.75 т.7 от Наредба за безопасна експлоатация и
технически надзор на повдигателни съоръжения: „Ползвателят на повдигателните
съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4, а именно: 1.товароподемни кранове,
2.товароподемни електрически колички, движещи се по надземни релсови пътища,
които не са монтирани на товароподемни кранове, 3.електрически телфери, които
не са монтирани на товароподемни кранове и 4.багери, предназначени за работа с
кука, грайфер или електромагнит и лицата, които ги управляват, не трябва да
допускат: „При придвижване на повдигателно съоръжение в разпределителни уредби
или в близост до въздушни електропроводни линии разстоянието между която и да е
негова част и части под напрежение да бъде по-малко от определеното в чл.514,
ал.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи - „По време на
придвижването на повдигателните съоръжения подемните или подвижните им части са
в транспортно положение и не се приближават до части под напрежение на
разстояние, по-малко от съгласно т.1 при напрежение до 35 кV
вкл.- 1.0m“ в случая- престъпление
по чл.136 ал.2 във вр. с ал.1
от НК.
По отношение на подсъдимия Б.И.Б. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 06.11.2015 г. в района на
ЖП гара с. Х.Д., обл. П. е причинил на А.С.О. с ЕГН **********
*** средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на други части от тялото- цикатрикси
с обширни размери, с груба и неравна повърхност, с различен от останалата кожа
цвят, с изпъквания и хлътвания
на места, получени чрез изгаряния белези от зарастването, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност- строително монтажна работа в междугарието
Х.Д.- К. от километър 130 до километър 127, като Т.Р. на обекта, работещ към „У.“
ЕООД С. е нарушил:
Чл.26 от Наредба №2/22.03.2008г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на
строителни и монтажни работи /МИЗБУТСМР/обн. ДВ, бр.37/2004г./, се задължава да:
-
Изпълнява и
контролира спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/
-
Спазва
изискванията на ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти
-
Разпределя
работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация,
знания и опит.
Осигурява:
-
Прекратяване
на работата и извежда всички лица от строителната площадка или съответното
работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или
живота на опасност.
Чл.80, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: „Строителни машини и превозни средства се допускат до работа в
близост до електропроводи, когато разстоянието между мислените вертикални
повърхности, образувани от най-близката част на машината или товара и на
външната линия на електропровода, е по-голямо от разстоянието до 20 кV- разстояние 2 метра- престъпление по чл.134, ал.1 т.2 от НК.
Повдигнато е обвинение и за това, че на 06.11.2015 г.
в района на ЖП гара с. Х.Д., обл. П. като Т.Р. на
обект, работещ в „У.“ ЕООД С., по непредпазливост е изложил на опасност животът
и здравето на трудещия се В.М.В. с ЕГН ********** ***- общ работник, като е
нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда:
Чл.26 от Наредба №2/22.03.2008г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на
строителни и монтажни работи /МИЗБУТСМР/обн. ДВ, бр.37/2004г./, се задължава да:
-
Изпълнява и
контролира спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/
-
Спазва
изискванията на ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти
-
Разпределя
работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация,
знания и опит.
Осигурява:
-
Прекратяване
на работата и извежда всички лица от строителната площадка или съответното
работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или
живота на опасност.
Чл.80 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: „Строителни машини и превозни средства се допускат до работа в
близост до електропроводи, когато разстоянието между мислените вертикални
повърхности, образувани от най-близката част на машината или товара и на
външната линия на електропровода, е по-голямо от разстоянието до 20 кV- разстояние 2 метра- престъпление по чл.136 ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура- ******, ТО- К., представлявана в
съдебно заседание от прокурора Петя Радева поддържа внесения обвинителен акт.
Счита вината на двамата подсъдими за безспорно доказана като излага доводи в
тази насока. Пледира по отношение на подс. В. да се
наложи наказание за престъплението по чл.134 ал.1 т.2 от НК лишаване от свобода
за срок от една година, а за престъплението
по чл.136 ал.2 във вр. с ал.1
от НК лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на осн.
чл.23 от НК се определи едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за
срок от една година, чието изтърпяване на осн. чл.66
ал.1 от НК се отложи с изпитателен срок от три години. По отношение на подс. Б. прокурорът предлага да се наложи наказание за престъплението по чл.136 ал.2 във вр. с ал.1
от НК лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл.136 ал.2 във вр. с ал.1
от НК лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на осн.
чл.23 от НК се определи едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за
срок от една година, чието изтърпяване на осн. чл.66
ал.1 от НК се отложи с изпитателен срок от три години.
Частният обвинител А.С.О., лично и с адв. Д. е солидарен с исканите от прокурора наказания по
отношение на подс. В., като считат вината на подс. Б. не е установена по безспорен и категоричен начин,
поради което правят искане В. да бъде осъден, а Б. оправдан по повдигнатите му
обвинения.
Частният обвинител В.М.В., лично и с адв. Д. е солидарен с исканите от прокурора наказания по
отношение на подс. В., като считат вината на подс. Б. не е установена по безспорен и категоричен начин,
поради което правят искане В. да бъде осъден, а Б. оправдан по повдигнатите му
обвинения.
Подсъдимият Б., дава обяснения, в които изтъква доводи
за невиновност.
Защитникът на подс. Б.- адв. К. счита вината на подзащитния
му за недоказана, оспорва извършване на твърдените с процесния
обвинителен акт престъпления, поради което пледира същия да бъде признат за
невинен.
Подсъдимият В., лично, дава обяснения, в които заявява
становище за невиновност.
Защитникът на подс. В.- адв. Г. счита вината на подзащитния
му за недоказана, поради което пледира същия да бъде признат за невинен.
Алтернативно пледира в случай, че бъде признат за виновен да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на осн. чл.66 от НК.
Граждански иск не е предявен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.В.В., ЕГН **********
е роден на *** ***. ******. Има
завършено *****образование. ****. Работи в „У.“ ЕООД на длъжност „Ш.А.“. Има постоянен адрес **** и настоящ адрес ***. Осъждан е със следните присъди:
С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
7747/2011 г. на РС- В., влязло в сила на 10.01.2012 г. е осъден за престъпление
по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“
в съвкупност от следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца; както лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година.
С протоколно определение по НОХД № 6394/2017
г. на РС- С., влязло в сила на 12.10.2017 г. било одобрено споразумение, по
силата на което В. бил осъден за извършено на
06.11.2015 г., престъпление по
чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години.
С решение по ЧНД № 4695/2019 г. на СГС,
влязло в сила на 28.11.2019 г. е била призната наказателна присъда спрямо подс. В. от съд в Република Р., като е било допуснато след
адаптиране изпълнение на следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от две години;
включване в програми за обществено въздействие за срок от две години;
безвъзмезден труд в полза на обществото от общо 60 дни, търпими в рамките на
две поредни години по 240 часа годишно.
С протоколно определение по НОХД № 1675/2019 г. на РС-
П., влязло в сила на 29.01.2020 г., В. е бил осъден за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година,
и за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца .
Определено е било едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от
пет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и било
присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година. Наказанието лишаване от свобода било изтърпяно на 12.10.2020 г., а лишаване от право да
управлява МПС- на от 29.01.2020 г.
С протоколно определение по ЧНД № 238/2020 г. на РС- П.,
влязло в сила на 26.03.2021 г. било приведено в изпълнение на осн. чл.68 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от
три месеца, отложено на осн. чл.66 от НК по НОХД №
6394/2017 г. на РС- С.. Същото било изтърпяно на 17.06.2020 г.
Подсъдимия
Б.И.Б., ЕГН ********** е роден на *** ***. *******е.
Има завършено ******образование. ****е. Работи в „*******“ ООД на длъжност „******“. Има постоянен адрес *** и настоящ адрес в ******. ******.
По
силата на договор за възлагане на строително- монтажни работи /СМР/ от 21.09.2015
г. „*******“ АД като възложител възложило
на „У.“ ЕООД като изпълнител извършване на строително- монтажни работи /СМР/ на
обект „*******електроснабдяване от ЖП инфраструктура в участъка гара К.- гара Х.Д.
от км.116+525 до км.130+009 с обща дължина 13 484 м“ /л.279 и сл. от
съдебното производство/. Съгласно
чл.25, раздел Х „Безопасни и здравословни условия на труд“ от горепосочения
договор „Изпълнителят се задължил да спазва стриктно КТ и ЗЗБУТ, действащите
държавни и ведомствени правилници, да осигури здравословни и безопасни условия
на труд при изпълнение на СМР; да спазва Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, и да не допуска неиструктирани
работници.
На 01.10.2015 г. „У.“ ЕООД с управител- св. И.Б.Б. като възложител и „Ю.Т.Т.“
ЕООД гр. Ст.З., с управител- св. П.Г.П. като изпълнител сключили договор във
връзка с извършване на СМР на гара К.- гара Х.Д. с
предмет осигуряване на терен за временни лагери, за съхранение на канавки тип
ЕКТ 200/20 и 200/50 на цена 500 лева месечно; осигуряване и поемане на охрана
на временни лагери на цена 2200 лева месечно; подсигуряване на квартири за
служителите на „У.“ ЕООД, работещи на обекта на цена 5 лева на ден на човек; разтоварване
на канавки тип ект 200/30 и 200/50 при всяка една
доставка в лагерите на цена 0,80 лева на брой; натоварване и разнасяне на
канавки тип ект 200/30 и 200/50 по дължина на трасето
според нуждите на „У.“ ЕООД на цена 1,20 лева на брой. /том 1 л.28 и сл./. Срокът
за изпълнение бил за времето от
01.10.2015 г. до 01.02.2016 г. /том 1, лист 28-30/.
Съгласно чл.6 ал.1 т.6 от горепосочения договор
изпълнителят се задължавал да спазва стриктно безопасните условия на труд на
обекта.
Между двете дружества била подписана и Съвместна
програма за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по време на
строително-монтажни работи на обект. /том 1, лист 31-32/, съгласно която
работниците и служителите на „Ю.Т.Т.“ ЕООД по време
на СМР били длъжни да изпълняват Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания на ЗБУТ при извършване на СМР. „Ю.Т.Т.“
ЕООД се задължил да не допуска в обекта лица без лични предпазни средства.
На 19.10.2015 г. между „У.“ ЕООД и подс.
Б. бил сключен трудов договор, съгласно който Б. бил назначен на длъжността „Т.Р.“
с място на работа в „У.“. Б. подписал и длъжностна характеристика, съгласно
която задълженията му като „Т.Р.“ /л.210 от съд. производство/ били следните- Да
организира правилното съхранение и подреждане на строителните материали; Да
организира и контролира извършването на всички строително – монтажни дейности; Да контролира изпълнението на одобрените
проекти и промените в тях; Да изготвя необходимите заявки за бетон, арматура,
кофражи и други необходими строителни материали; Да осъществява връзка с
проектанти и независимия строителен надзор; Да възлага и контролира СМР в
съответствие с конструктивните и технически норми и работни чертежи; Да
подписва всички необходими актове и протоколи; Да поддържа порядък на работното
си място, като предпоставка за безопасна работа; За провежда необходимите
мероприятия за опазване на околната среда; Да
спазва правилата за безопасност, хигиена на труда и пожарна и аварийна
безопасност; При необходимост да използва индивидуалните и колективни
средства за защита; Да предлага мерки за подобряване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; Да дава становища по
проекти и доставки за съответствието им с нормите и изискванията на
нормативните актове по безопасност и здраве; Да информира прекия си ръководител за непосредствена опасност за живота
и здравето при работа; Да изпълнява и други задължения, възложени му от
прекия ръководител или работодател.
Подс. Б. имал завършено висше образование с
гражданска специалност „Т.С.“, съгласно
приложената по делото Диплома за висше образование, издадена от ВТУ „******“.
В „У.“ ЕООД към този момент работил и св. Н.И., който
по силата на допълнително споразумение от 01.11.2005 г. изпълнявал длъжността „Т.Р.“,
но съгласно допълнително споразумение към трудов договор от 15.02.2012 г. между
дружеството и И., последният бил преназначен на длъжността „Г.И.С.“. Тази
длъжност свидетелят изпълнявал и към месец октомври 2015 г.- месец февруари
2016 г., съгласно приложените по делото документи от трудовото му досие. Фактически
обаче св. И. изпълнявал задълженията на „Т.Р.“ заедно с подс.
Б. при извършване на СМР в участъка
гара К.- гара Х.Д.. Задълженията се разпределяли между двамата въз основа на
устна уговорка.
СМР в горепосочения обект извършвали работници на „У.“
ЕООД, които имали сключени трудови договори с дружеството и съответно бил
инструктирани ежедневно във връзка с изискванията за безопасност на труда
основно от св. И., но и от подс. Б..
Подс. В. бил назначен с трудов договор от 02.10.2015 г. в
„У.“ ЕООД на длъжност „Ш.А.“ /том 2, лист 169-170/, тъй като притежавал
свидетелство за упражняване на професия
„******** /том 2, лист 174/, и на същият обект управлявал специален
автомобил марка „Зил“, модел 133, с рег. № СО 2576 ВН. Съгласно длъжностната му
характеристика имал следните задължения- Да поддържа в технически изправно
състояние крана; Да извършва товаро-разтоварна
дейност на строителни материали; Да проверява състоянието на крана преди
започване на работа; Да извършва текущ преглед на отделни системи и възли на
крана; Да зарежда крана с гориво и смазочни материали; Да участва в
подготовката на крана за ремонт и технически преглед; Да осигурява безопасност
на движението по пътищата; При поява на неизправности по крана, да вземе мерки
за незабавното им отстраняване и опазване на товара; Да извършва цялостно
поддържане и почистване на работното си място; Да контролира правилното
подреждане на товарите; Да спазва
правилата по безопасност на труда и пожарна и аварийна безопасност; Да
изпълнява и други конкретни възложени задачи, свързани с изпълняваната длъжност
/том 2, лист 171-173/.
Във връзка с изпълнение на условията по сключения с „У.“
ЕООД договор, управителят на „Ю.Т.Т.“ ЕООД- св. П.П. наел пострадалите А.С.О. и В.М.В.,***. Те започнали
работа на 07.10.2015 г. като такелажници, чиито
задължения били да подпомагат товаренето и разтоварването на бетонните канавки
от камионите, като ги окачват на куката на крана. Задълженията си изпълнявали,
както в логистичната база на фирмата в с. Х.Д., така и на рехабилитирания
обект- междугарие К.- Х.Д.. О. и В. работили за „Ю.Т.Т.“, но без писмен трудов договор, сключен с дружеството, макар
и двамата да изпълнявали реално трудови функции с установено работно време,
работно място и заплата. При започване на работа с тях разговарял св. П., който
им обяснил в какво се състои работата им, както и как да я осъществяват
безопасност. Ежедневен инструктаж обаче и подписване на двамата свидетели в
книга за инструктаж не бил правен, тъй като същите не се водили официално
работници във фирмата.
На
06.11.2015 г. в междугарието Х.Д.- К. от километър
130 до километър 127, поради извършваните
СМР, по искане на изпълнителя от 11,00 ч. до 17,14 ч. било изключено
напрежението в контактната мрежа на жп- трасето /том 2, лист 158/. В близост до
него, на 15 метра южно от жп- линията, успоредно на нея, минавал въздушен
далекопровод на „ЕVN“, по който ел. захранването не било спряно /том 2, лист 79
и том 5, лист 21/.
На същата дата, около 15,00 часа, след кратка почивка,
двамата работници А.О. и В.В. трябвало да продължат
работата си по окачване на канавки на куката на автокрана „ЗИЛ 133“, управляван
от подс. В.. В. бил надлежно инструктиран от св. И.
за работата с крана в близост до контактната мрежа на жп- линията и ЕВН.
Работата с крана се осъществявала върху участък от обекта, който съгласно
устната уговорка между Б. и И. се намирал в участък от обекта, за който
отговарял Б.. Около 15,20 часа пострадалият А.О. се облегнал на автокрана,
докато краниста С.В. вдигал закачената бетонна канавка. По същото време,
вследствие позициониране на стрелата на крана до въздушния елекропровод
от мрежа на „ЕVN“ с напрежение 20-
25 киловолта, прескочила електрическа дъга,
която през стрелата на крана се придвижила към тялото на машина и електрическата
верига се е затворила през тялото на облегналия се на крана А.О., като
протичащият ток и волтовата дъга обгорили тялото и крайниците му, и той изпаднал в несвяст,
падайки на земята.
В този момент, в непосредствена близост до О. бил В.В., който виждайки падналия на земята негов близък, се
опитал да му окаже помощ, хващайки го с голи ръце, но също получил токов удар.
Виждайки и разбирайки за инцидента за кратко време на
мястото се събрали много от работниците на обекта. Дошъл и подс.
Б., който разбрал, че св. О. си е глътнал и езика. При това Б. казал на св. В.
да му помогне, за да извадят езика на О., който се задушавал. Подс. Б. държал главата и тялото на О., за да не мърда,
докато В. му извадил езика. Благодарение на незабавната намеса на подс. Б. и св. В., които извадили езика на изпадналия в
несвяст О. му бил спасен живота.
Впоследствие дошла линейка на Спешна помощ и откарала
двамата пострадали О. и В. в УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД гр.******.
А.О. бил оставен на лечение до 03.12.2015 г., а В.В.
не бил хоспитализиран, въпреки, че имал леки обгаряния.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза по отношение на А.С.О., при станалия инцидент на 06.11.2015 г. е била
причинена термична травма с изгаряния в областта на гърба, по двата долни
крайника, както и по задната повърхност на дясната коленна става, от 3-та
степен на обща площ около 5% от повърхността на тялото. Лекуван бил в Клиника
по термични изгаряния от 06.11.2015 г. до 03.12.2015 г., където е проведена
активна реанимация и оперативни интервенции- свободна кожна автопластика.
При извършения преглед в отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ****** на 08.02.2016 г.
било установено, че останали белези от зарастналите
изгаряния- кафеникави цикатрикси, които били обширни
по площ, с груба и неравна повърхност, с наличие на хлътвания
и изпъквания по тях. Било установено също така, че е
настъпила контрактура от цикатрикса
по задната повърхност на дясната коленна става, която ограничавала свиването
/флексията/ в коленната става приблизително към 70-80 градуса. Касаело се за
термична травма с изгаряния по гърба, по двата долни крайника и по задната
повърхност на дясната коленна става, от 3-та степен и на обща площ- около 5% от
повърхността на тялото. Описаното изгаряне от електрическа волтова дъга в
областта на гърба и двата долни крайника, от 3-та степен и на обща площ около
5% от повърхността на тялото, в острия период било преценено като увреждане довело
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Получената контрактура на дясната коленна става, получена в резултат от
изгарянията в тази област била преценена като довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Получените след изгарянията
белези от зарастването- цикатрикси с обширни размери,
с груба и неравна повърхност, с различен от останалата кожа цвят, с изпъквания и хлътвания на места били преценени като обезобразяване на
други части от тялото /по смисъла на чл.129 от НК/. Термичната травма била придружена от болка и страдание /том 2,
лист 84-90/.
Съгласно изготвена съдебномедицинска експертиза на
пострадалия В.М.В., при станалия инцидент на 06.11.2015 г. му е било причинено
изгаряния на кожата от втора А степен,
на площ около 0,3 % от повърхността на тялото- в областта на гръдния кош, по
левия горен крайник, по трети пръст на левия крак и по първи пръст на десния
крак, контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупвания на ребра. Касаело
се за термична травма и термични увреждания, които по начин и време било
възможно да възникнат така, както е отразено в сл. Дело. Контузията на гръдния
кош била причинена по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и било
възможно да се получи при падането на земята. Термичната травма и термичните
увреждания причинили на пострадалия В. разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 от НК. Контузията на гръдния кош, без рентгенови данни за
счупвания на ребра и без промени в дихателната и сърдечно-съдовата система
довела до болка и страдание, без разстройство на здравето. Термичната травма
също била придружена от болка и страдание /том 2, лист 93-96/.
По делото била назначена и изготвена комплексна
техническа и по безопасността на труда експертиза /том 2, лист 104-115/,
съгласно заключението на която механизмът за възникване на злополуката бил
вследствие на протичане на електрически ток и образуваната волтова дъга през
тялото на А.С.О., което довело до частично обгаряне на тялото и крайниците му.
Протичането на ток през тялото на пострадалото лице било следствие на контакт
на стрелата на автокрана с въздушен електропровод /електрическа мрежа ползваща
въздушни линии – електропреносна мрежа 20 кV.
По- малко вероятен механизъм за възникване на
злополуката бил вследствие на протичане на електрически ток и образуваната
волтова дъга през тялото на А.С.О., вследствие на контакт на стрелата на
автокрана с контактната ЖП електрическа мрежа, ползваща въздушни
линии (ВЛ). По контактната мрежа на железопътния транспорт –
напрежението било от 20 000 до 25 000 V.
По отношение наличието на безопасни условия на труд
при извършване на СМР, вещите лица счели, че в дружествата „Ю.Т.Т.” ЕООД гр. С.З.и „У.“ ЕООД гр. С. имало утвърден
правилник за организиране и осигуряване на безопасност и здраве при работа,
изготвен на основание чл.277 от Кодекса на труда КТ/. На основание чл.127 ал.1
т.5 от КТ „работодателят запознава работещите в дружеството с правилника за
вътрешния трудов ред и с правилника за безопасността на труда“. На база
изготвена оценка на риска, съгл. чл.16 ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд работодателят
предприел мерки за предотвратяване или намаляване на риска, които включвали
осигуряване на всички необходими лични предпазни средства /ЛПС/- каски,
ръкавици, обувки, както и подходящо работно облекло.
„Ю.Т.Т.” ЕООД гр. С.З.допуснало до строителния обект лицата- А.О.
и В.М. без да е сключил трудови договори с тях, което било причина същите да не
бъдат осигурени с работно облекло и лични предпазни средства.
В обобщение вещите лица направили извод, че в
дружествата документално била създадена организация за спазване на изискванията
по безопасност на труда при извършване на строителни работи, но на практика
същите били занижени.
По отношение спазване нормативните изисквания при
провеждане на съответните инструктажи по безопасност и трудова дисциплина на
отделните работници и конкретно на пострадалия О. вещите лица счели, че програмата
на провежданите инструктажи включвала запознаване на работещите с оценката на
риска по работни места, с инструкциите по безопасност на труда, с цел превенция
на риска за здравето и безопасността на работещите. Задължение на работодателя било
да осигури провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на всички лица,
които посещават обекта, съгласно изискванията на чл.11 ал.1 т.6 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, ДВ, бр.
102/2009 г.
Вещите лица счели, съгласно материалите по делото, че
„Ю.Т.Т.” ЕООД гр. С.З.и „У.“ ЕООД гр. С. създали
организация по инструктажите, съгласно изискванията на основание чл.10 ал.2 ал.3 и чл.11 ал.1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на МТСП.
Извършвани били ежедневни инструктажи от Б.И.Б., ЕГН **********
като „Т.Р.“ към „У.“ ЕООД, гр. С. и Н.П.И., ЕГН **********, като „Г.И.С.“ към У.“
ЕООД гр. С..
Вещите лица приели, съобразно материалите по делото,
че поради липсата на писмен трудов договор с „Ю.Т.Т.”
ЕООД, на А.О. бил проведен само устен инструктаж, но без да е документиран в
книгата за инструктаж.
Преценявайки квалификацията на А.О. вещите лица счели,
че той е извършвал спомагателна дейност по закачване на товарите- бетонни
канавки на автокран, за което не се изисква правоспособност, а само инструктаж
и обучение от страна на работодателя „Ю.Т.Т.“ ЕООД-
ползвател на повдигателното съоръжението „Автокран ЗИЛ”, съгласно изискванията
на чл.58, ал.1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения.
Вещите лица счели, че „Ю.Т.Т.”
ЕООД гр. С.З.с управител П.П. като работодател не е осигурило
работно облекло и лични предпазни средства на А.С.О., с което е нарушено
изискването на чл.16. т.1 „д” от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн. Д.В. бр.37/2004г./
По отношение нарушенията на нормативната база, свързани
с безопасността на труда и конкретната организация на производствения процес вещите
лица направили следните изводи:
Пострадалото лице не получило предпазна каска, работно
облекло и обувки, с което „Ю.Т.Т.“ ЕООД гр. С.З.не е спазило изискванията на чл.14 ал.1 от
ЗБУТ / ДВ, бр. 124/1997 г./ и чл.16 т.1 „д”
от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37/2004 г./
Работодателят не изработил план съгласно чл.9, ал. 2,
т.1, буква „г“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи за работа в близост до електропроводи с
напрежение над 1 kV.
Т.Р. не контролирал спазването на изискванията за
ЗБУТ, на база чл.26, т.1 и чл.80, ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи
Кранистът не е оценил обстановката за работа на крана
в близост до контактната ЖП електрическа мрежа ползваща въздушни линии.
Вещите лица посочили, че осигуряването на безопасни
условия на работа изисква добре изградена вътрешна организация по осигуряване
на безопасността на труда, реализирана в практическо осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Независимо, че станалата злополука била
случаен инцидент, то следва да се подценяват незначителните нарушения от страна
на ръководния и изпълнителен състав на обекта, кумулиращи
във времето предпоставки за трудови злополуки, а именно:
Нарушения от страна на работодателя:
Чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд
Закон за здравословни и безопасни условия на труд
Чл.
14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007
г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват
работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа,
както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са
длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места.
(2) (Изм. -
ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на
работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от
техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.
Чл. 16. (1) т.6 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
При осъществяване на дейността за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
т.6 Да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин.
Чл.5, ал.1, т.2
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения
Чл. 5. (1) Стреловите кранове, предназначени за извършване на
строителните и монтажните работи трябва да се разполагат в обекта в
съответствие с проект, който трябва да съдържа:
2. безопасни
разстояния от крановете до въздушните електропроводи, до местата за движение на
превозни средства или пешеходци, до съществуващите сгради и съоръжения, до
строежа и до местата за складиране на товарите;
Нарушения
от страна на техническия
ръководител на обекта.
- Т.Р. на
строителния обект, съгласно изискванията на
чл.26 от Наредба № 2/22.03.2008 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършването на строителни и монтажни работи /МИЗБУТСМР. /обн.
ДВ, бр. 37/2004г./ се задължава да:
- Изпълнява и
контролира спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/
- Спазва изискванията за ЗБУТ към използваните
строителни технологии и проекти.
- Разпределя работещите по работни места, съобразно
тяхната правоспособност, квалификация, знания и опит.
Осигурява:
- Прекратяване
на работата и извежда всички лица от строителната площадка или съответното работно място когато има сериозна
или непосредствена опасност за здравето или живота на опасност.
От страна на работника бил нарушен чл.33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /обн. Д.В.
бр.124/97 г., изм. ДВ,бр. 40/2007 г. и ДВ. бр. 102/2008 г./, а именно:
„Всеки работник е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателят инструкции“.
При преценка, дали трудовите задължения, вменени на А.С.О.
с ЕГН ********** представляват източник на повишена опасност вещите лица счели,
че на 06.11.2015 г. на строителния обект, намиращ се по ЖП- трасето К.- С., А.С.О. извършвал строително-текелажни /прикачни
работи/, като закачвал бетонни канавки на куката на стрелови
автокран монтиран на камион „ЗИЛ”.
Извършваната работа от А.С.О. е била възложена за изпълнение от представляващия
дружеството „Ю.Т.Т.“ ЕООД- св. П.П.,
негов управител.
Повдигателните съоръжения- автокранове по смисъла на
чл.32 от Закона за технически изисквания към продуктите са съоръжения с
повишена опасност /СПО/, към които съоръжения се поставят по- високи изисквания
при тяхната експлоатация- паспорт на СПО, разрешение за въвеждане в
експлоатация, инструкции за безопасна работа, правоспособен персонал,
периодично обучение и т. н.
А.С.О. е
извършвал спомагателна дейност по закачване на товарите- бетонни канаки на
автокран, което при спазване на изискванията по безопасност на труда не създава
опасност за неговото или на други лица за здраве и живот. Спазването на
необходимите изисквания към експлоатацията на СПО редуцира тяхната експлоатация
до изпълнението на рутинни професионални действия, гарантиращи безопасност за
работещите. Извършваната дейност на А.С.О. по закачване на товарите – бетонни
канавки на автокран не представлявала източник на повишена опасност.
От заключението на назначената по делото допълнителна
комплексна техническа и по безопасността на труда експертиза /том 2, лист
124-134/ се установява, че повдигателното съоръжение- стрелкови кран, монтиран
на автомобил „ЗИЛ”, по смисъла на чл.32 от Закона за технически изисквания към
продуктите е съоръжение с повишена опасност /СПО/, към които съоръжения се
поставят по високи изисквания при тяхната експлоатация- паспорт на СПО,
разрешение за въвеждане в експлоатация, инструкции за безопасна работа,
правоспособен персонал, периодично обучение. Съгласно чл.32 от Закона за
технически изисквания към продуктите видовете съоръжения с повишена опасност
/СПО/ по смисъла на този закон са повдигателните съоръжения.
Работата с повдигателни съоръжения била регламентирана
с Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжение, приета с ПМС № 199 от
10.09.2010 г., обн. ДВ, бр.73 от 17.09.2010 г.,
в сила от 18.10.2010 г. Съгласно чл.2 ал.1 от посочената наредба, същата се
прилага и по отношение на товароподемните кранове като повдигателни съоръжения.
Нормативно действащия документ, определящ минималните изисквания за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи била Наредба № 2 от 22
март 2004 г. /обн. ДВ, бр. 37/2004г./. Тя се
прилагала при извършване на следните строителни монтажни работи /СМР/:
-земни работи, изграждане, монтаж и демонтаж,
реконструкция, събаряне и разрушаване, отводнителни работи и други строителни
дейности на временни и подвижни строителни площадки.
Според вещите лица, СМР, извършвани на обекта по ЖП-
инфраструктурата в землището на с. Х.Д., обл. П., с
повдигателното съоръжение- стрелкови кран, монтиран на автомобил „ЗИЛ” представлява
дейности с висок производствен риск, за
което се изисква работещите на
строителния обект да бъдат инструктирани всеки ден, като този ежедневен
инструктаж се документира, съгласно изискванията на чл. 15. от Наредба № 2 от
22 март 2004г. /обн. ДВ, бр. 37/2004г./
Строителят на обекта осигурявал необходимата
организация по изпълнение на строителните работи, като контролът се залагал на
техническия ръководител на обекта със задълженията по чл.26, които му вменява
Наредба № 2 от 22 март 2004г. /обн. ДВ, бр. 37/2004 г./, съгласно която разпоредба „Т.Р.“
изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; пряко участва при
изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира
тяхното прилагане; спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни
технологии и проекти; провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него
работещи; забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти,
които не отговарят на изискванията за ЗБУТ; незабавно уведомява преките си
ръководители за злополуки и/или аварии на строителната площадка, строежа,
частта от строежа или работните места, за които отговаря; разпределя работещите
по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация, знания и
опит; контролира: а) планирането и
безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане
на подходящи предпазни мерки, методи и процедури; б) монтажа и демонтажа на
стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни
елементи или временни опори и подпори; в) правилното подреждане и съхранение на
строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; осигурява: а) прекратяване на работата и
извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно
място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота
им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при
отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от
посочени от него лица с необходимата квалификация; б) ред и чистота на
работните места и строителните площадки, за които отговаря; в) координация на
работата, когато скелетата, платформите и люлките се използват от няколко
бригади; определя: а) работната зона
и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация
на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна
видимост, Т.Р. определя към него сигналист; б) местата на захващане на
предпазните колани на работещите и на люлките, платформите и висящите стълби
към сигурна и здрава опора и ежедневно контролира окачващите им приспособления
преди започване на работа; в) лице, което да контролира изправността,
правилната експлоатация, прегледите, поддръжката и ремонта на работното
оборудване (строителни машини, директни горивни устройства и др.); г) лице,
което да отговаря за изправността, правилното използване, прегледите,
почистването и ремонта на санитарно-битовите помещения;
Според вещите лица, станалата злополуката е в причинно
следствена връзка с допуснатите нарушения по безопасността на труда на
строителния обект, вследствие на което волтова дъга е минала през тялото на А.С.О.
и е довела до частично обгаряне на тялото и крайниците му. Това протичане на
ток през тялото на пострадалото лице се явява следствие на контакт на стрелата
на автокрана с електрическа мрежа ползваща въздушни линии. Според доказателствата по делото А.С.О. се е
облегнал на металната част на автокрана, като при случайния контакт на стрелата
на крана с електрическата мрежа, електрическата верига се е затворила през
тялото на О., като протичащия ток и волтовата дъга са обгорили
тялото и крайниците му.
Друг вероятен механизъм за възникване на злополуката бил
вследствие на протичане на електрически ток и образуваната волтова дъга през
тялото на А.С.О., вследствие на контакт на стрелата на автокрана с контактната
ЖП- електрическа мрежа, ползваща въздушни линии, при която контактна мрежа
напрежението било от 20 000 до 25 000 V.
Вещите лица обаче са посочили, че съгласно приложеното по делото писмо от ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ с изх. № 65/16 от 19.07.2016 г.,
ведно с приложени дневници /т.2. л.92/, на 06.11.2015 г. в междугарието
Х.Д.- К., от километър 130 до километър 127, се е извършвало строителна
монтажна работа от външен на компанията изпълнител- ДЗЗД „Железен път
2012-2016”, като тяхно искане след 11,00 часа е изключено напрежението в
контактната мрежа на жп- трасето. След завършване на работата, в 17,14 часа е
било подадено напрежение в контактната мрежа. Т.е. в посоченото по- горе време
не е имало напрежение в контактната мрежа на ж.п. трасето...“. Процесният инцидент станал около 15,20 часа, когато е било
включено високото напрежение в електропреносната мрежа.
Допуснатите нарушения били следните:
Работодателят „Ю.Т.Т.“ ЕООД,
преди началото на СМР не е предприели адекватни мерки за безопасна работа при
съществуване на строителния обект на въздушни електропроводи, в нарушение на
чл.54 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. /обн. ДВ, бр.
37/2004г./, съгласно който „Преди началото на СМР за съществуващите на
строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните
мерки:
1. изместване на безопасно разстояние от района на
строителната площадка;
2. изключване на напрежението в тях;
3. при невъзможност за изключване се поставят:
а) бариери (ограждения) или
знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до
електропроводите;
б) (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) подходящи предупредителни
устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства.
Доказателствата по делото установявали, че
пострадалото лице не е получило
предпазна каска, работно облекло
и обувки.
„Ю.Т.Т.“ ЕООД с управител П.П. не са спазили изискванията на чл.14 ал.1 от Закона за ЗБУТ
/ДВ, бр. 124/1997 г./ и чл.16 т.1 „д” от Наредба №2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн. Д.В. бр.37/2004г./. Нарушен бил
и чл.5 ал.1 от Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ,
бр. 37 от 2004г.), съгласно който „Стреловите
кранове, предназначени за извършване на строителните и монтажните работи трябва
да се разполагат в обекта в съответствие с проект, който трябва да съдържа:
2. безопасни разстояния от крановете до въздушните
електропроводи, до местата за движение на превозни средства или пешеходци, до
съществуващите сгради и съоръжения, до строежа и до местата за складиране на
товарите.
От страна на техническия ръководител на обекта било
допуснато нарушение на изискванията на чл.26 от Наредба № 2/22.03.2008 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършването на строителни и монтажни работи /МИЗБУТСМР /обн.
ДВ, бр. 37/2004г./, съгласно която разпоредба Т.Р. се задължава да:
- Изпълнява и
контролира спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/;
- Спазва изискванията за ЗБУТ към използваните
строителни технологии и проекти;
- Разпределя работещите по работни места съобразно
тяхната правоспособност, квалификация,
знания и опит.
Осигурява:
- Прекратяване
на работата и извежда всички лица от строителната площадка или съответното работно място когато има
сериозна или непосредствена опасност за
здравето или живота на опасност.
Т.Р. не е контролирал спазването на изискванията за
ЗБУТ, на база чл.80 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно който „
строителните машини и превозни средство се допускат до работа в близост до
електропроводи, когато разстоянието между мислените вертикални повърхности,
образувани от най- близката част на машината или товара и най- външната линия
на електропровода е по- голямо от разстоянието, а именно- при напрежение на
електропровода до 1 киловолт-1,5 метра, до 20 киловолта-
2 метра, до 110 киловолта- 4 метра, до 220 киловолта- 6 метра, при 400 киловолта-
9 метра, при 750 киловолта- 12 метра.
Кранистът от своя страна нарушил задълженията си по
длъжностна характеристика да спазва правилата по безопасност, хигиена на труда
и пожарна и аварийна безопасност, както и не оценил обстановката, така че да
пази останалите участници в трудовия
процес. Нарушил и чл.126 т.13 от КТ вр. чл.75 т.7 от
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения,
съгласно които чл.126 т.13 от Кодекса на труда: „При изпълнение на работата, за
която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява и всички
други задължения, които произтичат от нормативен акт, от трудовия договор
и от характера на работа; чл.75 т.7 от
Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения: „Ползвателят на повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4, а
именно: 1.товароподемни кранове, 2.товароподемни електрически колички, движещи
се по надземни релсови пътища, които не са монтирани на товароподемни кранове,
3.електрически телфери, които не са монтирани на товароподемни кранове и
4.багери, предназначени за работа с кука, грайфер или електромагнит и лицата,
които ги управляват, не трябва да допускат: „При придвижване на повдигателно
съоръжение в разпределителни уредби или в близост до въздушни електропроводни
линии разстоянието между която и да е негова част и части под напрежение да
бъде по-малко от определеното в чл.514, ал.2 от Правилника за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи - „По време на придвижването на повдигателните
съоръжения подемните или подвижните им части са в транспортно положение и не се
приближават до части под напрежение на разстояние, по-малко от съгласно т.1 при
напрежение до 35 кV вкл.
Работникът нарушил чл.33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /обн. ДВ. бр.124/97г., изм.
ДВ,бр. 40/2007г. и ДВ. бр. 102/2008г./, а именно: „Всеки работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателят инструкции“.
От заключението на изготвената втора допълнителна комплексна
техническа и по безопасността на труда експертиза /том 5, лист 3-10/ се
установява, че на мястото на извършване на процесните
СМР е било включено високото напрежение в електропреносната
мрежа /том 5, лист 21/. Съгласно приложени по делото документи, злополуката е
възникнала около 15,20 часа. По данни представени от „Е.р.Ю.“ ЕАД захранването било
изключено в 15,41 часа, т.е. към момента на злополуката /около 15:20 часа/ на
мястото на работа на крана, управлявана от подс. В. е
било включено високото напрежение в електропреносната
мрежа.
За да бъде
прекъснато на електрозахранването по ел. преносната мрежa
на EVN от специализирано диспечерско звено към електропреносното
дружество следвало да се подаде заявка в писмен вид до КЕЦ К. или специализирано
диспечерско звено от „Ю.Т.Т.” ЕООД, ЕИК ******** и/или „У.“ ЕООД, ЕИК********.
Съгласно чл.106 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. централно диспечерско
управление, териториално диспечерско управление или съответното специализирано
диспечерско звено може да бъде разрешена в друго време или да бъде отказана.
Вещите лица запознавайки се с материалите по делото
преценили, че няма данни „Ю.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** и/или „У.“, ЕИК ********
да са подавали заявка за изключване на напрежението ЦДУ,
ТДУ, КЕЦ К. или съответно СДЗ.
Съгласно чл.15 и чл.18, ал.2 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, преди започване на работа на
строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да
извършва оценка на риска, който обхваща всички етапи на договореното
строителство, избора на работно оборудване и всички параметри на работната
среда и се извършва съвместно с предварително обявените подизпълнители и се
актуализира при включването на нови в процеса на работа и подизпълнителят
съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е
наел.
Вещите лица посочили, че може да не се иска изключване
на напрежението при спазване на следните условия:
Съгласно чл.75,
т.6 Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения- по време на работа, разстоянието между която и да е част на
повдигателното съоръжение или товара му и въздушни електропроводни линии, които
са под напрежение, да бъде по-малко от определеното в чл.523, ал.1 от
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически
и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 34 от 2004г.);
1. при напрежение до 1 kV
вкл. - 1,5 m;
2. при напрежение над 1 kV
до 20 kV вкл. - 2,0 m;
3. при напрежение 110 kV -
4,0 m;
4. при напрежение 220 kV -
5,0 m;
5. при напрежение 400 kV -
8,0 m.
При невъзможност за изключване се поставят:
-бариери (ограждения) или
знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до
електропроводите;
-подходящи предупредителни устройства и висящи защити,
ако под тях ще преминават превозни средства;
Съгласно чл.54 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи „Преди началото на СМР за
съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една
от следните мерки- изместване на безопасно разстояние от района на строителната площадка, изключване на
напрежението в тях, при невъзможност за изключване се поставят бариери или
знаци и сигнали, така че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите,
подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават
превозни средства.
Спазване на разстояние между строителните машини и
превозни средства и електропровода, определено в чл.80, ал.1 Наредба № 2 от 22
март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно- при напрежение на електропровода до 1
киловолт-1,5 метра, до 20 киловолта- 2 метра, до 110 киловолта- 4 метра, до 220 киловолта-
6 метра, при 400 киловолта- 9 метра, при 750 киловолта- 12 метра. Преди започване на работа в
близост до електропроводи корпусите на строителните машини с изключение на
машините на гъсеничен ход се заземяват посредством преносими заземления- съгласно чл.81 от Наредба № 2 от 22 март 2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Вещите лица счели, че от събраните по делото
материали, няма данни да са поставяни бариери (ограждения)
или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до
електропроводите- подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под
тях ще преминават превозни средства, съгласно чл.54 от Наредба № 2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителните и монтажни работи и кранът да е бил заземен
посредством преносимо заземление, съгласно чл.81 от
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
От заключението на назначената в съдебно заседание
допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда експертиза се
установява, че съгласно писмените материали по делото и в съответствие с
изискванията на чл.163а ал.1 и ал.2 от ЗУТ вещите лица са установили, че подс. Б. има необходимия образователен ценз, има и сключен
трудов договор с определени длъжностни задължения, което му дава право да
работи като Т.Р. на процесния строителен обект. На
поставения въпрос по експертизата, дали е възможно в случай на допир на
стрелата на крана до контактната мрежа на ЕВН би ли се регистрирал този контакт
в същата мрежа и възможно ли е да не се регистрира подобен контакт, вещите лица
са разгледали два случая. Първият случай, при допир на стрелата на крана до
проводник се получавало т.нар. еднофазно земно съединение. В този случай се
регистрирал само 58% от големината на тока, протичащ в повредената фаза. Това
правило в някои случаи максималнотоковата защита недостатъчно чувствителна за
земни съединения. Във втория случай- при приближаване на стрелата на крана до
проводника се получавал т. нар. ток на утечка, при
който токовата защита не реагирала.
При извършване на работата в процесния
строителен обект, в който не е било спряно електроподаването
следвало провеждащият ежедневния инструктаж на строителния обект в съответствие
с изискванията на чл.29 т.1 и т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. да информира
работещите за обстоятелството, че не е спряно електроподаването
на контактната мрежа и че съществува риск за тяхното здраве.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимите Б. и В., показанията на свидетелите А.О., В.В.,
А.К., П.П., Н.И., И.Ш., И.Б.,
М.Г., С.А., А.Б., С.Б., К.А., А.Д.,
В.С., В.Г., С.С., Т.А., В.П., В.К., Е.М., С.А..
Фактическата обстановка се установява и от събраните
по делото и прочетени на осн. чл.283 от НПК писмени
доказателства- справка от ГД „ИН“ към МП, от заверено копие от документите в
личното трудово досие на Б.Б.- справка по чл.62 ал.5
от КТ, заповед от 29.02.2016 г. за прекратяване на трудово правоотношение,
трудов договор от 19.10.2015 г., справка по чл.62 ал.5 от КТ, длъжностна
характеристика за длъжността „Т.Р.“, декларация от 19.10.2015 г. за запознаване
с вътрешния трудов ред, инструкциите за безопасност при работа, диплом за висше
образование; от заверено копие на документите в личното трудово досие на Н.И.-
справка по чл.62 ал.5 от КТ, заповед за прекратяване на трудово правоотношение
от 09.08.2016 г., допълнителни споразумения към трудов договор от 01.09.2014
г., от 13.03.2012 г., от 15.02.2012 г., от 23.02.2011 г., от 01.01.2009 г., 03.11.2005 г., 01.11.2005 г., трудов договор от
01.11.2005 г., длъжностна характеристика за длъжността „Г.И.С.“, диплома за
завършено висше образование; заверено копие от договор от 21.09.2015 г. за
възлагане на СМР за обект „********в участъка на гара К.- гара Х.Д.“, справки
за съдимост на подсъдимите Б. и В., заверено копие от решение № 970/22.11.2019
г. по ЧНД № 4695/2019 г. на СГС, договор от 01.10.2015 г. между „У.“ ЕООД и „Ю.Т.Т.“ ЕООД, съвместна програма между двете дружества за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, трудов договор от
02.10.2015 г. между „У.“ ЕООД и С.В., уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, епикриза на А.О., амбулаторен лист от 26.01.2016 г., лист
за преглед в Спешно отделение от 28.11.2015 г. на Вили В., амбулаторен лист от
10.11.2015 г. на В.В., лист за преглед на пациент в
СО от 28.11.2015 г. на В.В., резултати от образно
изследване на В.В. от 10.11.2015 г., съдебномедицинско
удостоверение № 111/2016 г., съдебномедицинско удостоверение №112/2016 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум,
справка от ДИТ- ******, доклад във връзка с извършена
проверка от ДИТ- ******, справка от НКЖИ, ведно с копие от книга, заповед № 13/06.11.2015 г.,
заповед № 40/06.11.2015 г., дневник за телефонограми, телеграма №
156/07.11.2015 г., справка от ТП на НОИ- ******,
длъжностна характеристика за длъжността „кранист“, свидетелство за правоспособност
на С.В., договор за покупко- продажба на МПС, СРМПС,
част I, удостоверение за техническа изправност на ППС,
квитанция за платен данък, стикер за застраховка „Гражданска отговорност“,
справка от Бюро по труда К., справка от НИМХ, филиал ******,
характеристична справка на С.В., справки НБДН за С.В.,
Б.Б. и И.Б., справка за съдимост за П.П., протокол за снемане на сравнителни образци, от
инструктажна книга три листа за периода 06.11.2015 г. до 09.11.2015 г.,
характеристична справка за Б.Б., справка от СДВР,
отдел „Пътна полиция“, списък на работниците на „У.“ ЕООД, работили в района на
ЖП- гара Х.Д. на 06.11.2015 г., телеграма за обявяване за ОДИ, 23 броя справка
НБДН.
Фактическата
обстановка по делото се установява и от заключенията на изготвените по делото
експертизи, а именно- съдебно- медицинска експертиза на А.О., съдебно-
медицинска експертиза на В.В., комплексна техническа
и по безопасност на труда експертиза, три допълнителни комплексни технически и
по безопасност на труда експертизи.
Събраните по делото доказателства безспорно и
категорично установяват всички елементи от съставите на повдигнатите обвинения
по отношение на двамата подсъдими. По делото липсва всякакъв спор, че подс. Б. е заемал длъжността „Т.Р.“ на рехабилитирания
обект, а подс. В. е бил кранист, управлявал е кран, с
който товарил от логистичната база и разтоварвал канавки на строителния обект.
Посочените обстоятелства се установяват безпротиворечиво,
както от показанията на разпитените по делото
свидетели и обясненията на двамата подсъдими, така и от приложените по делото
писмени доказателства- трудови договори и длъжностни характеристики на лицата.
Всички събрани по делото доказателства установяват, че подс.
В. е осъществявал вменените му задължения като шофьор на кран. Безспорно е
установено, че съгласно длъжностната си характеристика, подс.
В. е бил длъжен да спазва при работата си правилата по безопасност на труда и
пожарна и аварийна безопасност. Събраните по делото доказателства установяват
безспорно и че подс. Б. като заемащ длъжността „Т.Р.“
е бил запознат със задълженията си по длъжностна характеристика, сред които и да
спазва правилата за безопасност, хигиена на труда и пожарна и аварийна
безопасност и да информира прекия си ръководител за непосредствена опасност за
живота и здравето при работа.
Обсъждайки обясненията на подс.
Б.Б. съдът отчете, че същите имат характера, както на
доказателствено средство, така и на средство за
осъществяване правото на защита. Обясненията на подсъдимия относно инцидента на
инкриминираната дата и участието му при оказване на помощ на пострадалия О. се
потвърждават безспорно и категорично показанията на разпитаните по делото като
свидетели работници на процесния обект, както и
показанията на св. В.. Ето защо, съдът ползва обясненията на подс. Б. в посочената част. Относно твърденията на
подсъдимия досежно липсата на обучение за работата на
процесния обект и рисковете при извършването ѝ
и в тази връзка липсата на необходимата професионална квалификация да изпълнява
длъжността „Т.Р.“ на процесния обект, в който се
работило в близост до мрежа с високо напрежение, съдът намира същите са израз
на функцията му по защита. Съгласно заключението на изготвената по делото
допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда експертиза става
ясно, че подс. Б. притежава необходимия образователен
ценз, има и сключен трудов договор с определени длъжностни задължения, което му
дава право да работи като Т.Р. на процесния
строителен обект. Установява се от доказателствата по делото, че подс. Б. е извършвал и инструктаж на работниците във връзка
с безопасното осъществяване на работата им. Предвид изложеното, съдът намира
посочените по- горе твърдения на подс. Б. за израз на
защитната му функция в процеса, поради което и не ги ползва като обективни и
съответни на доказателствата по делото.
По отношение обясненията на подс.
В. досежно процесния
инцидент, съобщените факти съответстват на доказателствата по делото, с
изключение на изявлението, че същият е помогнал да се извади езика на св. О.,
т.е. оказал е помощ на пострадалия след инцидента. Това обстоятелство
противоречи на категорично заявеното от подс. Б.,
потвърдено от показанията на св. В., че именно последните двама са помогнали на
пострадалия О. след инцидента. Съдът не ползва като обективни и съответни на
доказателствата по делото категоричните изявления, че Т.Р. на обекта е бил св. И..
Действително, същият е осъществявал съвместно с подс.
Б. и тази функция, водейки инструктаж на работниците, но съгласно приложения по
делото трудов договор Н.И. е работил като „Г.И.С.“. Обясненията на подс. В., макар и твърдейки, че не е разбрал как се е
случил инцидента, не противоречат на доказателствата по делото, доколкото
същият установява, че е бил на разстояние повече от 10 метра от мрежата на ЕВН,
при това стрелата на крана е била успоредно на далекопровода, но тръгвайки от
мястото, завъртял крана, за да го събере и отиде при новопристигнал тир, за да
сваля канавки, когато станал инцидента. Тези обяснения не са в противоречие с
безспорно установения механизъм на причиняване на увреждането на О. от
заключенията, както на съдебно- медицинската експертиза, така и от комплексната
и допълнителни комплексни технически и по безопасност на труда експертиза,
които безусловно установяват, че причина за увреждането на О. е протеклия ток при
контакт на стрелата на крана с високоволтовия
електропровод на ЕВН, доколкото ел. захранването по жп- мрежата е било
изключено.
Безспорно
установено е по делото, че А.О. и В.В. са били наети
от св. П.- управител на „Ю.Т.Т.“ да подпомагат
товаренето и разтоварването на канавките, като и двамата не са имали сключен
писмен трудов договор. Тези обстоятелства се установяват, както от показанията
на свидетелите О. и В., така и от показанията на св. П..
При постановяване на присъдата си, съдът ползва
показанията на свидетелите О. и В., като отчита факта, че същите са пострадали
от деянията, предмет на процесното обвинение. Това
обстоятелство обаче съдът не установи да се е отразило на обективността на
техните показания. Съобщените от двамата свидетели факти и обстоятелства досежно елементите от фактическия състав на престъпленията,
предмет на делото се подкрепят по безспорен и категоричен начин от писмените,
гласните доказателства по делото, както и заключенията на изготвените
експертизи. И двамата свидетели установяват, че никой не им е правил ежедневен инструктаж,
за да им обясни какви са опасностите при работата, която са извършвали на
обекта, както и че не са имали работни облекла, обувки и предпазни каски, а са
разполагали само с ръкавици и дъждобран. Описаните от двамата свидетели
увреждания, а и механизъм на получаване на получаването им, както на св. О., така
и далеч по- малките увреждания от св. В., се подкрепят изцяло от
доказателствата по делото. Прочетените на осн. чл.281
ал.1 т.2 от НПК показания на св. О. относно обстоятелството, дали се е облегнал
на крана към момента на протичане на ток през него, допълват без противоречие
неговите показания, депозирани в съдебно заседание предвид, че причината за
прочитането им е, че свидетеля не си спомня с оглед изтеклия период от време.
Прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК показания на св. В. относно датата на процесния
инцидент допълват показанията му от съдебно заседание, тъй като свидетелят не
си я спомня, предвид изминалия дълъг период от време.
Показанията на св. П.- управител на „Ю.Т.Т.“, съдът намира, че досежно
обстоятелствата касаещи предмета на делото, се явяват безпротиворечиви
на останалите доказателства, кредитирани от съда, а именно, че наетите от него
като работници О. и В. не са имали сключен трудов договор, както и че не им е
извършван надлежно инструктаж с подписване в книга за инструктаж. Поради това и
същите съдът ползва при постановяване на присъдата си.
Между показанията на свидетелите О. и В. и показанията
на св. П. е налице съществено различие относно причината да не бъде сключен
трудов договор. О. и В. заявяват, че са били наети за изпитване, а св. П.- че
св. О. не е пожелал да се сключи писмен договор, доколкото е бил регистриран в
Бюрото по труда, което обстоятелство се потвърждава от направената в този
смисъл справка от Бюро по труда- К.. Доколкото предмет на делото не се явява
наличието или липсата на сключен трудов договор, то наличните противоречия в
показанията на посочените свидетели са без значение са обстоятелствата от
предмета на делото. Същите не създават съмнение в обективността на показанията
на посочените свидетели по отношение обстоятелствата от предмета на процесното дело.
По отношение показанията на свидетелите А.К., А.Д., В.С.,
В.Г., Т.А., В.П., В.К., Е. М. С.А., С.Б., К.А., М.Г.- всички работници на процесния обект, съдът кредитира с доверие техните
показания, тъй като същите не противоречат на обстоятелствата от значение за
предмета на доказване. Всеки един от горепосочените свидетели депозира
показанията си досежно процесния
инцидент според мястото, където е работил в обекта, поради което съдът
констатира, че свидетелите имат различни възприятия относно значимите за делото
факти, които обаче не оборват безспорно установените факти.
Малка част от работниците на процесния
обект дават показания и относно причината за протеклия ток през крана, а именно
А.Б., И.Ш. и С.С.. Св. Б., в показанията си твърди,
че видял стрелата на крана, опряна в жиците на високото напрежение, което
обстоятелство се потвърждава от доказателствата по делото, поради което и съдът
ползва изцяло неговите показания. Св. С. видял как крана ударил кабелите на
тока В съдебно заседание обаче депозира противоречиви показания на казаното от
него в горепосочения смисъл в досъдебното производство, поради което и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от
НПК са прочетени показанията му пред разследващия орган. Съдът кредитира с
доверие прочетените показания от досъдебното производство на свидетеля,
доколкото същият е имал по- добър спомен към момента на депозирането им, когато
е заявил, че е видял как кранът ударил кабелите на тока и при това видял
искра. Съдът не кредитира с доверие
показанията на св. Ш. в частта им, в която същият заявява с категоричност, че
на О. и В. е провеждан инструктаж, доколкото от доказателствата по делото става
ясно, че такъв, който да е провеждан надлежно и ежедневно не е бил правен. Не
кредитира също така и изявлението на свидетеля, че стрелата на крана е била
опряна в жиците на жп- мрежата. В тази част показанията на свидетеля се явяват
в пълно противоречие с всички останали доказателство по делото, поради което и
съдът не ги ползва досежно посочените по- горе
обстоятелства.
По отношение показанията на св. Н.И., съдът кредитира
същите с доверие. Макар и И. да е заемал към инкриминирания момент длъжността „Г.И.С.“
в „У.“, той самия не отрича, че е изпълнявал и функцията на Т.Р. на обекта,
като тези задължения е съвместявал заедно с подс. Б..
Именно като Т.Р. е бил възприеман и от всички работници на обекта,
обстоятелство безпротиворечиво установено от
показанията на работещите в обекта. С показанията си св. И. установява, че
както той, така и подс. Б. са извършвали инструктаж
на работниците на процесния обект, както и че устно
са си разделяли зоните в обекта, за които всеки един е отговарял.
Обстоятелствата от значение за предмета на делото, за които свидетелят депозира
показания не противоречат на кредитирания от съда доказателствен
материал, поради което и съда ги ползва при постановяване на присъдата си.
Съдът ползва при постановяване на присъдата си и
показания на св. Б.- управител на „У.“. Същите не противоречат на
доказателствата по делото, включително и по отношение на обстоятелството, че с
него се е свързал адвокат от името на пострадалите, който поискал около 20000
лева, за да не води дело за процесния инцидент, което
предложение св. Б. отказал.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва заключенията на експертизите по
делото. Същите са изготвени от вещи лица- специалисти в съответните области на
медицината, техниката и изискванията по безопасност на труда, като вещите лица
са отговорили конкретно и изцяло на поставените им въпроси, като дадените
заключенията касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдебно-
медицинските експертиза установяват причинените на О. и В. телесни увреждания,
както и техния механизъм, все обстоятелства, имащи значение за предмета на
доказване по делото. Изготвените комплексна експертиза и по безопасност на
труда и допълнителните три такива изясняват всички обстоятелства относно
механизма на възникване на злополуката от техническа гледна точка, нарушените
нормативни изисквания, свързани с безопасността на труда от страна на
работодател, Т.Р. и работник на обекта, наличието на причинната връзка между
допуснатите нарушения на правилата за безопасност на труда и възникналия
инцидент, характера на работата с автокран, процедурата по изключване на ел.
захранване по електропреносната мрежа на ЕВН, притежаваната
професионална квалификация на техническия ръководител на обекта. Посочените
обстоятелства, изяснени чрез заключенията на изготвените по делото експертни
заключения, касаят пряко обстоятелствата от предмета на делото. Изготвените
допълнителни комплексни технически и по безопасност на труда експертизи в
заключенията си изясняват и допълват заключението на първоначално изготвената
експертиза без да противоречат на нейните изводи.
Съдът ползва
писмените доказателства по делото, тъй като същите са събрани по реда и във
формата, изискуема от НПК, и са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената и приета фактическа обстановка,
съдът намира, че подс. Б.Б.
и подс. С.В. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението по чл.134 ал.1 от НК са
обществените отношения, свързани със защита на здравето и физическата
неприкосновеност на личността. От обективна страна деянието се явява
осъществено при непредпазливо причиняване на средна телесна повреда, когато
деецът действа при професионална непредпазливост. Съществен признак на престъплението е наличието на нарушено правило за
охрана на безопасността на труда, респективно нарушаване на нормативно
установен ред за провеждане на определена дейност. Престъплението от обективна
страна е осъществено, когато е налице пряка причинно-следствена връзка между
допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за съответната
дейност и настъпилите увреждания. Изпълнителното деяние може да се осъществи чрез действие или бездействие.
Т.Р. на строителния обект и кранистът са
субекти на престъплението, тъй като при изпълнение на служебните си задължения на
строителния обект са осъществявали правнорегламентирана
дейност, за упражняването на която се изискват специални знания и опитност, проверени
и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно
разрешение- подс.
Б. притежава диплом за завършено висше образование с гражданска специалност „********“,
а подс. В. притежава свидетелство
за упражняване на професия „********“.
Съгласно Постановление № 6/07.10.1969 г.,
Пленум на ВС източник на повишена опасност представляват само такива занятия
или дейности, при които и най- малкото незнание или немарливо изпълнение на
занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други
лица. Съгласно заключението на изготвената
по делото допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда
експертиза /л.125 и сл. от том II/ повдигателно
съоръжение- стрелкови кран, монтиран на автомобил „ЗИЛ“ по смисъла на чл.32 от
Закона за техническите изисквания към продуктите е съоръжение с повишена опасност, като при неговата експлоатация се
поставят по- високи изисквания, сред които и правоспособен персонал с
периодично обучение, както и инструкции за безопасност.
В случая деянието по чл.134 ал.1 от НК е осъществено
от подс. Б. като Т.Р. на строителния обект чрез
бездействие, като същият като е бил длъжен, съгласно длъжностната си характеристика
да спазва да спазва правилата за
безопасност на труда, с която е бил запознат и е имал необходимите знания и
възможност, но не е спазил изискванията на чл.26 от Наредба №2/22.03.2008г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършването на строителни и монтажни работи /обн.
ДВ, бр.37/2004г./, съгласно която Т.Р. е длъжен да т.1 „изпълнява и контролира
спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд“; т. 3 „да
спазва изискванията на Закона за безопасни условия на труд към използваните
строителни технологии и проекти“; т.7 „да разпределя работещите по работни
места съобразно тяхната правоспособност, квалификация, знания и опит“; т.9 от
Наредбата осигурява б.“а“- „прекратяване на работата и извежда всички лица от
строителната площадка или съответното работно място, когато има сериозна или
непосредствена опасност за здравето или живота на опасност“, както и
разпоредбата на чл.80, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
съгласно която „Строителни машини и превозни средства се допускат до работа в
близост до електропроводи, когато разстоянието между мислените вертикални
повърхности, образувани от най-близката част на машината или товара и на
външната линия на електропровода, е по-голямо от разстоянието до 20 кV- разстояние 2 метра“. Съгласно Решение № 339 от 13.VII.1984 г. по н. д. № 322/84
г., III н. о. „Т.Р. на обекта е бил длъжен да
се запознае с разпорежданията по техническата безопасност и охраната на труда,
да се ръководи от тях и строго да ги спазва, като изисква същото и от своите
подчинени. Същият носи отговорност за настъпилите съставомерни
последици при трудова злополука и за командированите временно на работа
работници и служители от друго предприятие на поверения му обект, ако са
допуснати нарушения на правилата за техническата безопасност и охраната на
труда, за които той отговаря, и тези нарушения са в пряка причинна връзка с
последвалия резултат“. Подсъдимият като Т.Р. на строителния обект се явява лицето, упражняващо
непосредствен и текущ контрол за спазване изискванията на ЗЗБУТ на конкретното
място на работа, а оттам и лице пряко отговорно за изпълнението на нормативните
изисквания за безопасни условия на работа на съответния обект.
В конкретния случай подс.
Б., като Т.Р., след като е бил запознат с правилата относно работата на процесния обект и е знаел, че следва да спазва правилата за
безопасност на труда е допуснал крана да работи в близост до електропровод, по
който захранването не е било спряно без да са спазени отстоянията
от ел.мрежата, като при с това е създал предпоставка за процесния
инцидент. Същият е следвало да се разпореди за прекратяване
на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, тъй като е
имало сериозна или непосредствена опасност за здравето и живота им. Като не е
спазил горепосочените правила, подс. Б. е станал
причина за настъпване на увреждането на св. О..
Подс. В. като кранист, осъществявайки на инкриминираната
дата служебните си задължение и след като е бил надлежно инструктиран, не е
спазил разпоредбите на чл.126 т.13 от Кодекса на труда, съгласно която „при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен
акт, от трудовия договор и от характера
на работа;както и чл.75 т.7 от Наредба за безопасна експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения, съгласно която „ползвателят на
повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4, а именно: 1. товароподемни
кранове, 2. товароподемни електрически колички, движещи се по надземни релсови
пътища, които не са монтирани на товароподемни кранове, 3. електрически
телфери, които не са монтирани на товароподемни кранове и 4. багери,
предназначени за работа с кука, грайфер или електромагнит и лицата, които ги управляват,
не трябва да допускат „при придвижване на повдигателно съоръжение в
разпределителни уредби или в близост до въздушни електропроводни линии
разстоянието между която и да е негова част и части под напрежение да бъде
по-малко от определеното в чл.514, ал.2 от Правилника за безопасност и здраве
при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по електрически мрежи - „По време на придвижването на повдигателните съоръжения
подемните или подвижните им части са в транспортно положение и не се
приближават до части под напрежение на разстояние, по-малко от съгласно т.1 при
напрежение до 35 кV вкл. – 1.0m“ в случая. Подс. В. е осъществил деянието чрез действие, управлявайки
крана не е спазил необходимите отстояния и е
позиционирал стрелата на крана на такова разстояние до далекопровода от ел.
мрежата на ЕВН, че е протекъл ток от 20-25 киловолта,
в резултат от което е настъпило увреждането на св. О..
Налице и противоправния
резултат- причинена средна телесна повреда на св. О., изразяваща се в
обезобразяване на други части от тялото-
цикатрикси с обширни размери, с груба и неравна
повърхност, с различен от останалата кожа цвят, с изпъквания
и хлътвания на места, получени чрез изгаряния белези
от зарастването.
От субективна страна и двамата подсъдими
са извършили деянието по чл.134 ал.1 т.2 от НК при форма на вината несъзнавана
непредпазливост, тъй като същите не са предвиждали настъпването на обществено
опасните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят.
Престъплението по чл.136 ал.2 вр. ал.1 от НК поставя в опасност живота и здравето на
човека. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, ангажирано в трудова дейност, която налага спазване на правила за
безопасност на труда. И двамата подсъдими в конкретния случай са субекти на
това престъпление, доколкото в длъжностните им характеристики е залегнало
задължението да спазват правилата по безопасност на труда. В конкретния случа подс. В., като е нарушил посочените по- горе правила на чл.126 т.13 от Кодекса на труда и чл.75 т.7 от Наредба
за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения е
поставил в опасност живота и здравето на трудещия се В.В..
Подс. Б. е
осъществил фактическият състав на престъплението по чл.136 ал.2 вр. ал.1 от НК, като е нарушил посочените по- горе правила
на чл.26 от Наредба №2/22.03.2008г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи и чл.80,
ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е поставил в
опасност живота и здравето на трудещия се В.В..
В конкретния случай по отношение на пострадалия В. са
настъпили и несъставомерни за престъплението по
чл.136 ал.2 от НК увреждания- причинено изгаряния на кожата от втора А степен, на площ около 0,3 % от повърхността
на тялото- в областта на гръдния кош, по левия горен крайник, по трети пръст на
левия крак и по първи пръст на десния крак, контузия на гръдния кош без рентгенови
данни за счупвания на ребра. Термичната травма и термичните увреждания
причинили на пострадалия В. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК. Контузията на гръдния кош, без рентгенови данни за счупвания на
ребра и без промени в дихателната и сърдечно-съдовата система довела до болка и
страдание, без разстройство на здравето.
От субективна страна деянието е осъществено от двамата
подсъдими по непредпазливост, и двамата не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли
да ги предвидят.
Предвид гореизложеното съдът призна подс. Б. и подс. В. за виновни по
повдигнатите им обвинения.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да се наложат на подсъдимите, съдът взе предвид, че за престъплението по
чл.134 ал.1 т.2 от НК е предвидено налагането на наказание с лишаване от
свобода до две години или с пробация, а за
престъплението по чл.136 ал.2 вр. ал.1 от НК лишаване
от свобода до една година или пробация.
При индивидуализация
на наказанията, съдът отчете степента на обществена опасност на деянията и на
извършителите.
Престъпленията
по чл.134 ал.1 т.2 от НК и по чл.136 ал.2 вр. ал.1 от НК не съставляват „тежки“ по смисъла на чл.93
т.7 от НК престъпления, като обществената им опасност не може да се счете за
висока.
Подс. Б. съдът намира за личност с ниска степен на
обществена опасност. Този извод съдът прави въз основа на многобройните
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Същият има чисто съдебно минало,
много добри характеристични данни- трудово зает и семейно ангажиран, съдейства
за разкриване на обективната истина, давайки обяснения. От доказателствата по
делото се установява и че същият е оказал помощ на пострадалия, за да му бъде
изваден езика след инцидента, благодарение на които действия е спасен живота на
А.О.. Ето защо при определяне на наказанието съдът намира, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.134 ал.4 от НК, съгласно която „Ако деецът
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне
на наказанието“. Извършвайки преценка на основание чл.57 ал.1 от НК кое измежду
двете алтернативни наказания да наложи и предвид изложените по- горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че по отношение на подс. Б. следва да се определи наказание „Пробация“. При наличието на изброените по- горе смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
а и не висока степен на обществена опасност на деянието, то и най лекото
наказание пробация би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и на осн. чл.55
ал.1 т.2 б.“в“ от НК наказанието пробация следва да
се замени с глоба в максималния, предвиден от закона размер от 500 лв., предвид
настъпилия значителен неблагоприятен резултат.
По отношение вида е размера на наказанието, което
следва да се определи на подс. Б. за престъплението
по чл.136 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид
гореизброените многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства-
чисто съдебно минало, много добри характеристични данни- трудово зает и семейно
ангажиран, съдейства за разкриване на обективната истина, давайки обяснения,
обосноваващи определяне на наказание „Пробация“, на осн. чл.57 ал.1 от НК. Предвид многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства и най лекото наказание пробация
би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на осн.
чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК наказанието пробация следва да се замени с глоба в максималния,
предвиден от закона размер от 500 лв., предвид че и по отношение на пострадалия
В. в резултат от неспазване на правилата по безопасност на труда, е настъпила,
макар и несъставомерна за деянието телесна повреда.
На осн. чл.23 ал.1 от НК
следва са се определи едно общо най- тежко наказание по отношение на подс. Б., а именно глоба в полза на държавата, платима по
бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС
в размер на 500 лв.
При определяне вида и размера на наказанията на подс. В., съдът отчете невисоката степен на обществена
опасност на двете деяния, но и значителната такава на дееца, която се
обосновава от влошеното му съдебно минало- същият е бил осъждан преди процесното деяние на Пробация,
което наказание не е изиграло необходимата поправителна и превъзпитателна роля,
а и обстоятелството, че макар и надлежно инструктиран за рисковете от работата
му с крана, бил е наясно за изискуемото разстояние от електропровода, е проявил
немарливост по отношение спазване правилата за безопасност на труда, в резултат
от което е настъпила средна телесна повреда за пострадалия О., а и са били
поставени в опасност живота и здравето на пострадалия В.. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчита обстоятелството, че подс.
В. е дал обяснения по делото, с което все пак е съдействал за разкриване на
обективната истина. Ето защо, съдът намира, че по отношение на подс. В. и за двете престъпления следва да се определи
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода,
което с оглед не високата степен на обществена опасност на деянията и
посоченото по- горе смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се
определи в минимален размер от три месеца, а за престъплението по чл.136 ал.2 вр. ал.1 от НК и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на
извлечение от присъдата на информационното табло на общината по местоживеене на
подсъдимия, а именно- гр. С., ЖК
“М.п.“, ул.“Вр.М.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.***. На основание чл.23 ал.1 от НК следва да се
определи едно общо най- тежко наказание за горепосочените деяния, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца. На осн.
чл.23 ал.2 от НК следва да се присъедини към така определеното общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на извлечение от присъдата на
информационното табло на общината по местоживеене на подсъдимия, а именно- гр. С., ЖК “М.п.“, ул.“Вр.М.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.***.
Налице са основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за групиране на наказанието по
настоящата присъда- лишаване от свобода за срок от три месеца и наказанието,
наложено на подсъдимия по НОХД № 6394/2017 г. по описа на СРС, а именно-
лишаване от свобода за срок от три месеца. И двете деяния са извършени преди за
всяко едно от тях да е била постановена и влязла в сила присъда. Деянието по
настоящата присъда е извършено на 06.11.2015 г., а деянието по НОХД № 6394/2017
г. на СРС е извършено на 08.09.2015 г., като определението за одобряване на
споразумение е влязло в сила на влязло
в сила на 12.10.2017 г. Следва да се
наложи едно общо най- тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца. При определяне режима на
изтърпяване на общото най- тежко наказание съдът взе предвид, че в резултат от
проявената немарливост по отношение спазване правилата за безопасност на труда,
в резултат от което е настъпила средна телесна повреда за пострадалия О., а и
са били поставени в опасност живота и здравето на пострадалия В., то следва да
бъде определен на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното общо най- тежко
наказание- лишаване от свобода за срок от три месеца.
Предвид, че с
определение по ЧНД № 238/2020 г. на РС- П., влязло в сила на 26.03.2021 г. е
било приведено в изпълнение на осн. чл.68 от НК
наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено на осн. чл.66 от НК по НОХД № 6394/2017 г. на РС- С. и към
настоящия момент е реално изтърпяно, то на
осн. чл.25
ал.2 от НК следва да се приспадне изцяло от изтърпяване така определеното общо
най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като изцяло
изтърпяно, считано от 24.03.2020 г. до 17.06.2020 г. Следва на основание чл.25 ал.1 вр.
чл.23 ал.2 от НК да се присъедини към така определеното общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на извлечение от присъдата на
информационното табло на общината по местоживеене на подсъдимия, а именно- гр. С., ЖК “М.п.“, ул.“Вр.М.“ бл**, вх.*, ет.*, ап.***
С така определените по вид и размер наказания спрямо
двамата подсъдими, съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална
превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като преди всичко ще се
въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо лицата, за да спазват в
бъдеще установения правов ред.
С оглед резултата от делото следва в тежест на
подсъдимите да бъдат оставени направените по делото разноски, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, както следва:
Подс. В., следва да заплати полагаемата му се част от
направените по делото разноски в размер общо на 901,51 лв., от които да заплати
по сметка на Окръжна прокуратура- ****** сумата от 437,80 лв., представляващи
изплатени възнаграждения на вещи лица, изготвили съдебно-медицински експертизи
за двамата пострадали, комплексна техническа и по безопасност на труда
експертиза и допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда
експертиза от досъдебното производство, както и да заплати по сметка КрлРС сумата от 463,71 лв., представляващи изплатени
възнаграждения на вещи лица за защита на съдебно-медицински експертизи за двамата
пострадали, комплексна техническа и по безопасност на труда експертиза и
допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда експертиза в
съдебното производство, както и пътни разноски на свидетели и вещи лица за
явяване в съдебното производство по делото.
Подс. Б. следва да заплати полагаемата му се част
от направените по делото разноски в размер общо на 1304,11 лв., от които да
заплати по сметка на Окръжна прокуратура- ****** сумата от 437,80 лв.,
представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица, изготвили
съдебно-медицински експертизи за двамата пострадали, комплексна техническа и по
безопасност на труда експертиза и допълнителна комплексна техническа и по
безопасност на труда експертиза от досъдебното производство, както и да заплати
по сметка КрлРС сумата от 866,31 лв., представляващи
изплатени възнаграждения на вещи лица за защита на съдебно-медицински
експертизи за двамата пострадали, комплексна техническа и по безопасност на
труда експертиза, допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда
експертиза и допълнителна комплексна техническа и по безопасност на труда
експертиза в съдебното производство, както и пътни разноски на свидетели и вещи
лица за явяване в съдебното производство по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: