№ 250
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 27.10.2020 г.на Благоевградски окръжен съд,НО,9 състав, по НОХД №
97/20 год.подс.В. В. А. е призната за виновна в това,че на 30.11.2018 год.,около 13.30 ч. в
гр.Благоевград,на паркинг,находящ се в ж.к. „***“ срещу бл. ***,без надлежно
разрешително съгласно чл.32 от ЗКНВП ,е направила опит да разпространи на Н. И. М. от
с.***,общ.***,високорисково наркотично вещество-марихуана,с нето тегло 0.41 гр. с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 26.5 % на стойност 2.46 лв.
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 год. за определяне на цели на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,поради което и на основание
чл.354а,ал.1,изр.1,пр.5 ат НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 от НК е осъдена на шест месеца
лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от
три години.
Със същата присъда подс.В. В. А. е призната за виновна и в това,че по същото време и на
същото място,в лек автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ ***,без надлежно разрешително
съгласно чл.32 от ЗКНВП е държала високорисково наркотичнио вещество-марихуана с
нето тегло 6.29 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23.9 %
на стойност 37.74 лв.,поради което и на основание чл.354а,ал.3,т.1 от НК във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода,чието изпълнение е
отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,като е призната за невиновна
1
за това да е държала това количество високорисково наркотично вещество с цел
разпространение и е оправдана по обвинението по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4 от НК и във вр. с
чл.26,ал.1 от НК.
На основание чл.23,ал.1 от НК на подс.В. В. А. е определено едно общо най-тежко
наказание,а именно шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
На основание чл.354а,ал.6 от НК в полза на Държавата е отнет предметът на
престъплението-марихуана с общо нето тегло 6.70 гр.
На подсъдимата са върнати иззетите като веществени доказателства електронна везна и
мобилен телефон ведно със СИМ карта.
Осъдена е да заплати направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда,в нейната оправдателна част, е постъпил протест от
Окръжна прокуратура-Благоевград с доводи,че е неправилна.Прокурорът не оспорва
наличието на събрани по делото доказателства за това,че през процесния период
подсъдимата е употребявала канабис,но намира това обстоятелство за недостатъчно,за да се
приеме,че тя е държала по-голямото количество наркотично вещество само и единствено за
лична употреба,а не и с цел разпространение.Излага,че извън вниманието на съда са
останали редица обстоятелства в подкрепа на обвинението,че подсъдимата е държала
инкриминираното високорисково наркотично вещество с цел разпространение,в която
насока са намерените двата найлонови плика,съдържащи марихуана и електронна везна,по
която са установени следи именно от марихуана.Ако намерението й е било да изпушат със
св.М. цигара с марихуана,предоставена от нея,прокурорът поставя въпросът защо й е
трябвало да да премери и постави наркотика в друг плик,а не е изчакала М.,за да му даде
необходимото количество марихуана за свиване на цигара,която щели да изпушат
заедно,още повече,че в автомобила не е открита хартия,без която е невъзможно да се
направи цигара.Изтъква,че не е ясно защо макар и в мотивите си съдът да приема,че не само
на инкриминираната дата,но и преди това А. е предоставяла на М. наркотични вещества,я е
оправдал да е държала посоченото количество с цел разпространение.
Прави искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част и признаване на подс.А. за
виновна по обвинението по чл.354а,ал.1изр.1,пр.4 във вр. с чл.26 от НК.
Срещу осъдителната част на присъдата е постъпила въззивна жалба от защитникът на
подсъдимата с доводи,че е незаконосъобразна и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Твърди,че липсват категорични доказателства,че на процесната дата
А. е имала намерение да разпространи наркотично вещество,още по-малко такива да бъде
разпространено такова с посоченото тегло.Счита,че липсват доказателства и за притежаване
на наркотични вещества дори и без специалната цел за разпространение,тъй като достъп до
автомобила,в който те са намерени,са имали множество лица,на които собственикът К. Н. е
предоставял възможността за ползване и управление.Изтъква установеното,че този свидетел
е предоставил ключа от автомобила на А.,тъй като последната трябвало да провери дали в
2
колата не си е забравила личната карта.Прави искане за оправдаване на подсъдимата.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по изложените в него
съображения и моли да бъде уважен,като се остави и без уважение въззивната жалба на
защитникът на подсъдимата като неоснователна.
Последният пледира протеста да бъде отхвърлен и се уважи въззивната жалба,тъй като по
делото липсват категорични и еднозначни доказателства за намерението за разпространение
на наркотично вещество на св.М.,както и такива за държане с цел разпространение,в която
насока поддържа изложеното в жалбата.
В правото си на лична защита и в последната си дума подс.А. поддържа становището на
защитникът си и моли да бъде оправдана.
Съдът, като обсъди доводите в протеста и жалбата, както и изложените в съдебно заседание
от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира
следното:
Въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства решаващият съд е приел за установена фактическа
обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:
Подс.В.А. и св.К. Н. били в близки отношения към 2018 год.,към която година
последният притежавал л.а. „Ауди А 3“ с рег.№ ***.Н. обичайно паркирал автомобила на
паркинг в гр***,ж.к.“***“,срещу бл. ***,а от него ключ имала и подсъдимата,въпреки,че не
била правоспособен водач на МПС.
През същата година св.Г. и подс.А. били в приятелски отношения и при срещите им
последната пушела цигари с марихуана пред него.В такива отношения тя се намирала и със
с.М.,който преди това се грижел за кучето й,тъй като живеел на село.Освен по повод на
кучето,двамата се срещали и за да изпушат по цигара с марихуана,като обикновено тя го
снабдявала с този наркотик.Така,на 30.11.2018 год.,около 10 ч.,св.М. се обадил на
подсъдимата да се видят около обяд,за да изпушат по цигара марихуана,като се уговорили
да се видят в квартала,в който живее.Подс.А. му казала да отиде зад бл. *** в ж.к.“***“ в
*** и за целта св.М. се обадил на своят познат св.М.,който да го закара с таксиметровия си
автомобил до кафе „***“,находящо се в този квартал.
Междувременно в 01-во РПУ на МВР-Благоевград била получена оперативна
информация,че около 25-годишно лице от женски пол държи наркотични вещества и по-
конкретно марихуана в лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ***,паркиран на паркинга пред бл.
№34 на ж.к.“***“,поради което било разпоредено непрестанно наблюдение върху
автомобила.То било осъществено от св.С. Т. и К. К.-служители на сектор „Криминална
полиция“ при полицейското управление.Двамата били позиционирани със служебен
автомобил в близост до паркинга на бл. ***.Около 13.25 ч. свидетелите забелязали,че
подсъдимата се отправя към автомобила,отключва предна лява врата и сяда в
автомобила.По същото време,от дясната страна на автомобила спрял управлявания от св.М.
таксиметров автомобил и пътникът в него-св.М. отварил прозореца от предна дясна страна и
3
започнал разговор с подсъдимата.Тогава св.Т. и К. се насочили към тях и разпоредили на
всички да поставят ръцете си на видно място върху таблата на автомобилите.Попитали
подс.А. дали в нея или в автомобила има забранени вещества и същата заявила,че до нея на
седалката има пликчета с марихуана около 6-7 грама,уточнявайки,че е за нейна лична
употреба.Свидетелите направили проверка в масивите на МВР и установили собственика на
автомобила-св.Н.,когото уведомили да се яви на паркинга пред блока във връзка с
претърсване на превозното му средство.
Свидетелите сигнализирали и началника на полицейското управление,след което на
място бил изпратен разследващ полицай,който при условията на чл.161,ал.2 от НПК,в
присъствието на две поемни лица,подс.А. и св.Н.,извършил претърсване на лекия
автомобил,в резултат което били открити върху предна дясна седалка найлонов плик със
суха зелена тревиста маса със специфична миризма и бруто тегло 0.65 гр.,която при тестване
с полеви наркотест реагирала положително на марихуана /канабис/-обект №1,както и
найлонов плик със суха зелена тревиста маса със специфична миризма с бруто тегло 7.35
гр.,която при тестване с полеви наркотест също реагирала на марихуана /канабис/-обект
№2.На пода на автомобила,пред предна дясна седалка била открита сива на цвят електронна
везна.Тревистата маса и везната били иззети като веществени доказателства с изготвения
протокол за извършеното процесуално –следствено действие,впоследствие одобрен от съдия
при БлОС по НЧД № 2522/18 год.
На същата дата-30.11.2018 год. е извършено претърсване и в обитаваното от подс.А.
жилище,находящо се в гр.***,ж.к.“***“,бл. ***,ет. ***,ап. ***,при което не са открити
забранени от закона предмети,а с протокол за доброволно предаване същата е предоставила
за нуждите на разследването ползвания от нея телефон ведно с намиращата се в него СИМ
карта.
ОТ ФХЕ е установено,че иззетата от автомобила суха зелена тревиста маса
представлява коноп /марихуана-обект №1 и е с нето тегло 0.41 гр.,със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 26.5 %,а обект №2 е с нето
тегло 6.29 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 23.9 %.Установени са и следи от
коноп /марихуана/ и по повърхността на иззетата от автомобила електронна везна.По
последната не са открити годни за изследване дактилоскопни следи.
Стойността на наркотичното вещество-обект №1 е изчислена съобразно
Постановление №23 на МС от 29.01.1998 год. за определяне на цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството,е определена на 2.46 лв.,а на обект №2- на37.74
лв. или всичко на обща стойност 40.20 лв.
Приета е и техническа експертиза на телефона на подсъдимата,според която за времето
от 07.11.2018 год. до 05.12.2018 год. между нея и св.Н. М. са проведени общо 28 телефонни
разговора.
За да приеме тази фактическа обстановка първостепенният съд е взел предвид обясненията
на подс.А.,показанията на св.И. М.,К. К.,С. Т.,С. Г.,Н. М. и К. Н.,дадени в хода на съдебното
4
следствие и приобщените от предходната процесуална фаза на основание чл.281,ал.4 във вр.
с ал.1,т.2 от НПК за К. и Т.,по чл.281,ал.5 във вр.с ал.1,т.4 от НПК за Г. и по чл.281,ал.4 във
вр. с ал.1,т.1 от НПК за М.,протоколи за извършени процесуално-следствени действия и
фотоалбуми, протокол за доброволно предаване от 30.11.2018 год, справка за
съдимост,справка от АИС“Регистрация на ППС“,копие на договор за покупко-прадажба на
МПС и заключения на приетите по делото експертизи.
Съдът е подложил на всеобхватен и правдив анализ показанията на свидетелите,дадени в
хода на съдебното следствие и пред органа по разследването,приобщени по реда на НПК, в
съвкупност с констатациите от протоколите за процесуално-следствени действия и
писмените доказателства,поради което и фактическите му изводи се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав.
Така от показанията на св.М. се установява,че е закарал св.М. до мястото на срещата му с
подсъдимата,уговорена по-рано между тях,от тези на св.К. и Т. се извеждат обстоятелствата
за наличието на предварителна информация,че А. държи наркотични вещества в лекия
автомобил на св.Н.,че на инкриминираната дата същата се е намирала в автомобила на
посоченото по-горе място,където е пристигнал и св.М. с таксиметровия
автомобил,управляван от св.М.,както и че именно подсъдимата им е посочила къде се
намират двете пликчета с марихуана в лекия автомобил ведно със заявлението,че са за лична
употреба,впоследствие иззети с протокол за претърсване и изземване.От показанията на
св.М. се извеждат фактите и обстоятелствата,че е имал среща с подсъдимата на
инкриминираните дата и място,за да изпушат цигара с марихуана,предоставена от нея,както
и че преди това са пушили заедно такива цигари,които тя е осигурявала,от показанията на
св.Н.,дадени в предходната процесуална фаза се установява,че същата редовно преди това е
пушила марихуана,която е съхранявала в колата му,тъй като не й е позволявал това да става
в жилището му, като освен това същият е заявил,че само А. е имала достъп до автомобила
му.Във връзка с последното,правилно първостепенния съд се е доверил на заявеното от този
свидетел пред органа по разследването,като е игнорирал твърденията му от съдебната фаза
на процеса,че тези му показания са дадени под натиск на полицейските служители и че
всъщност десетки лица са имали достъп до колата,тъй като данни за оказано му давление от
полицаите по делото няма,а заявеното от него пред съда е продиктувано от желанието му да
осигури подкрепа за подсъдимата предвид близките им отношения ,който извод се налага от
обстоятелството,че именно последната е заявила пред св.К. и Т.,че в автомобила има
забранени за притежание вещества,намерени по време на претърсването на предната дясна
седалка на автомобила.Версията на този свидетел противоречи и на показанията на
св.М.,който заявява,че е отишъл на срещата с А. именно с цел да изпушат цигара с
марихуана,осигурена от нея.
С оглед на това напълно голословна е тезата на защитата на подсъдимата,застъпена и във
въззивната жалба,че липсват доказателства за притежаване на наркотични вещества,тъй като
достъп до автомобила са имали множество лица,на които собственикът на същият в лицето
на К. Н. е предоставял управлението на автомобила.Обсъдени в съвкупност,
5
доказателствените източници съдържат достатъчна по обем информация,според която
именно подс.А. е държала в автомобила инкриминираните високорискови наркотични
вещества и е направила опит да разпространи част от тях на св.М..
Правилно първостепенният съд е приел и обясненията на подсъдимата за средство за
защита.Видно е в тази насока,че в хода на съдебното следствие тя е отрекла наркотикът да е
неин,а причината да бъде в колата е била да търси личната си карта,както и че както у
нея,така и в домът й не са намерени наркотични вещества.Безспорно обясненията на
привлеченото към наказателна отговорност лице са с двояка природа-те са доказателствено
средство и средство за защита,като подсъдимият не е длъжен да доказва твърденията си по
фактите,а е достатъчно те да не са опровергани или разколебани от други доказателства по
делото.В конкретния случай твърденията на подсъдимата се опровергават както от
показанията на св.М.,според които е отишъл на срещата с А. именно за да изпушат цигара с
марихуана,предоставена от последната,така и от показанията на полицейските служители К.
и Т.,пред които същата е заявила,че до нея на седалката има пликчета с марихуана около 6-7
грама.Обсъдени в съвкупност показанията на тримата свидетели елиминират възможността
марихуаната да е била оставена в автомобила от друго лице измежду неустановения брой
лица,които според св.Н. са имали достъп до автомобила му и водят до извод за
недостоверност на лансираната версия.
С оглед на горното правилни и законосъобразни се явяват правните изводи на
окръжния съд,че подс.А. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по
чл.354а,ал.1,изр.1,пр.5 във вр. с чл.18,ал.1 от НК,като на 30.11.2018 год. на паркинг в ж.к.
„***“ в гр.***,срещу бл. *** е направила опит да разпространи на Н. М. 0.41 гр.
марихуана,както и на това по чл.354а,ал.3,т.1 от НК,тъй като по същото време и на същото
място е държала 6.29 гр. марихуана.
Подс.А. не е имала надлежно разрешително за държане на посочените вещества,а
фактическата власт върху тях е била трайно установена от нея,като опитът й да
разпространи високорисковото наркотично вещество е останал недовършен поради намесата
на полицейските служители,които са осуетили предаването на посоченото количество
марихуана на св.М..
Касае се за коноп /марихуана/,което вещество има наркотично действие,няма легална
употреба,пазар и производство и е поставено под контрол съгласно Единната конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961 год.,ратифицирана от България и включен съответно
в Приложение №1 към чл.3,ал.2 на ЗКНВП като „растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“,както и на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
САС споделя и направения от първата инстанция извод,че подсъдимата не е държала
инкриминираното количество марихуана с нето тегло 6.29 гр. с цел разпространение или от
обективна страна не е осъществила състава на престъплението по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4 от
НК ,а се касае за деяние по чл.354,ал.3 от НК,поради което и правилно същото е
6
преквалифицирано по този състав,а протестът на прокурора в този смисъл се явява
неоснователен.
Факт е,че подс.А. е направила опит да разпространи на св.М. марихуана и че в автомобила е
намерена електронна везна със следи от марихуана,както и че не са намерени хартийки за
свиване на цигари,но от друга страна несъмнено се касае за неголямо количество
наркотично вещество,което обсъдено наред с установеното,че към инкриминирания период
подс.А. системно е употребявала марихуана,което е видно от показанията на св.Н. от
досъдебното производство,че А. в онзи период редовно е пушила марихуана, от тези на
св.М.,че и преди това са пушили заедно,както и на св.Г.,че е виждал А. да пуши цигари с
марихуана,прави достоверно заявеното от нея пред полицейските служители К. и Т.,че
намереният в автомобила наркотик е бил предназначен за лична употреба.В подкрепа на
този извод на съда е и обстоятелството,че в хода на наказателното производство не са
събрани каквито и да е други доказателства за наличието на специфичната цел за
разпространение,вкл. няма такива и в постъпилата в полицейското управление оперативна
информация,която е била в насока само за държане на наркотични вещества.С оглед на това
правилно окръжният съд е оправдал подс.А. по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4 от НК-държане с цел разпространение на
високорисково наркотично вещество с нето тегло 6.29 гр. марихуана и за връзката с
чл.26,ал.1 от НК.
От субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл,тъй като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния им характер,предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала това.Същата е съзнавала,че държи
високорискови наркотични вещества,без да има разрешение за това и съзнателно, в разрез с
правилата за държане и разпространение, е направила опит да предостави на св.М.
инкриминираното количество марихуана.
Наказанията и за двете престъпления са индивидуализирани в съответствие с материалния
закон и при отчитане на всички значими за определяне на отговорността
обстоятелства.Високата степен на обществена опасност на деянията предвид масовата
употреба и разпространение на наркотични вещества,но ниската такава на подсъдимата,
наред с установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства-необремененото й
съдебно минало,положителни характеристични данни,липсата на други криминални
прояви,малкото количество и ниската стойност на инкриминираните наркотични
вещества,сравнително младата й възраст и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства,закономерно са обусловили приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК от страна
на първостепенния съд,който е определил наказанието за всяко едно от деянията под най-
ниския предел на лишаването от свобода,а именно шест месеца за престъплението по
чл.354а,ал.1,изр.1,пр.5 от НК и три месеца за това по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.
С оглед на тези обстоятелства и предвид затрудненото материално положение и имотно
състояние на подс.А.,която не притежава движими вещи и недвижими имоти и е
безработна,правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК и не е наложил
7
кумулативно предвиденото наказание глоба за което и да е от двете престъпления,тъй като
целта на наказанието може да бъде осъществена и без налагането на тази санкция.
В съответствие с материалния закон, на основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно
общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода,тъй като се касае за две
отделни престъпления,преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимата,обстоятелството,че същата
е неосъждана и наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,САС се
присъединява към извода на първостепенния съд,че за постигане на целите на наказанието
по чл.36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимата, не е необходимо неговото
ефективно изтърпяване,поради което и правилно е приложен института на условното
осъждане с определяне на изпитателен срок от три години,който е достатъчен за корекция
на поведението й в посока съобразяване с установения от обществото правов ред.
С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,поставена без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон ,следва да бъде потвърдена.
РЕШИ:
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 27.10.2020 год. от Благоевградски окръжен
съд,НО, 9 състав,по НОХД № 97/20 год.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8