№ 34037
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. А.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А. Гражданско дело №
20251110138626 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ А.
като разгледа докладваното от съдия Васил А. гр. д. № 38626/2025 г. по описа на СРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Д. В. В. срещу „Ю.Б.“ АД, като се твърди, че страните се
намирали в трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов договор от 20.02.2016
г., като ищцата заемала длъжността „Управител на клон“ в управление „Клонова мрежа“ при
ответника. Поддържа, че на 09.05.2025 г. й била връчена Заповед № 407/08.05.2025 г., с което
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от
12.05.2025 г., като била и връчена Заповед № 0000-679/07.05.2025 г. за налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда доводи, че правото й на защита в рамките
на дисциплинарното производство е нарушено, като сочи, че в писмените си обяснения
изрично е изискала информация предвид това дали се касаело за случай на пране на пари
или се касаело за друг проблем. Излага съображения, че за да е налице пране на пари,
следвало преди това да има предикатно престъпление, като банката на различни места
сочела, че била претерпяла вреди под формата на измама. Твърди, че дадените обяснения не
били взети предвид от работодателя, нито е направен опит за проверка на изложените от
ищцата твърдения. Излага пространни съображения от фактическа страна във връзка с
процесния случай в хронологичен ред, като сочи, че е изпълнила надлежно служебните си
задължения. Поддържа, че други служители на банката отговаряли във връзка с
извършването на големи преводи на парични суми, както и проверката на съмнителни
преводи, като в случая тяхното становище било поискано от ищцата. Инвокира доводи, че
обстоятелствата отразени в процесните заповеди не отговаряли на обективната
действителност, което обосновава подробно. Излага съображения от правна страна за
спазване на правилата на ЗМИП, както и приетите във връзка с това вътрешни правила на
1
ответника. Аргументира, че в приетите вътрешни правила на ответника имало дефиниции,
които не почивали на обективни критерии, а практически водели до субективни преценки,
като различни понятия се дефинирали чрез самите тях. Твърди, че самия ответник не бил
спазил ЗМИП, като не бил дал ясни и точни критерии във вътрешните си правила, което
водело и до невъзможност работниците и служителите стриктно да изпълняват трудовите си
задължения. В случая следвало да се вземе и предвид факта, че клонът където полагала труд
обслужвал множество клиенти, като ежедневно се извършвали над 100 транзакции, вкл.
често със суми над 100000,00 лева. Твърди, че ответника не бил спазил правилото на чл. 193
КТ, тъй като изначално бил направил изводите си, преди да изслуша служителя, респ. да
вземе предвид неговите обяснения. Поддържа, че брутното й трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец е в размер на 6048 лева, поради което в случая с оглед
незаконното уволнение ответника дължал и сумата от 36288,00 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от
12.05.2025 г. до 12.11.2025 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, както и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, както и
ответника да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че процесната
уволнитела заповед е законосъобразна, като е издадена и връчена на ищцата в срока по чл.
194 КТ, както и била спазена процедурата по установяването и налагането на
дисциплинарно наказание. Поддържа, че от ищцата са изискани обяснения по реда на чл.
193 КТ, като установеното неизпълнение на служебните задължения е съобразено с тежестта
на нарушението по смисъла на чл. 195 КТ и е наложено предвидено в чл. 189 КТ
дисциплинарно наказание, което е наложено със заповед издадена от лице, което упражнява
надлежно дисциплинарна власт по смисъла на чл. 192 КТ. Навежда доводи, че между
страните нямало спор, че са се намирали в трудово правоотношение за твърдяната длъжност,
като от момента на възникването на трудовото правоотношение последното е било
изменяно, за което ищцата била подписвала допълнителни споразумения и била
предоставила и необходими декларации. Развива подробни доводи за това какви са били
трудовите задължения на ищцата във връзка със заеманата от нея длъжност към момента на
процесното уволнение, с които ищцата била запозната, като й била връчена длъжностна
характеристика. Твърди, че противно на твърденията на ищцата, последната не била
уволнена поради инцидент със сметките на клиент, а на основание чл. 187, ал, т. 3 и т. 10 КТ,
поради неспазване на изисквания на длъжностната характеристика, както и неспазване на
процедурите на банката, които били общовалидни за всички служителия. Поддържа, че е
изключително важно да се спазват установените правила за работа, чрез което се спазвали,
съответно можело да се нарушат задълженията по ЗМИП по който закон ответника бил
задължено лице. Инвокира доводи, че най-тежкото дисциплинарно наказание в случая не
било наложено само за едно единствено нарушение, като в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание подробно били описани установените нарушения, които ищцата
била извършила, като освен това с оглед периода ищцата не била предприела никакви
действия за да преустанови нарушенията си, съответно да поправи или неутрализира
последиците от тях. Излага в хронологичен ред подробни доводи срещу фактическите
твърдения на ищеца, като прави изводи, че ищцата не била спазила трудовите си
задължения, което обосновава подробно. Твърди, че освен това не били спазени изисквания
на кодекса за етично поведение и политиката за прилагане на мерките срещу изпиране на
пари, които били задължителни за всички служители в банката. Поддържа, че с оглед
поведението на клиент на банката, за които ищцата не била извършила съответни проверки
и не се била усъмнила в поведението му касаело класическа хипотеза на пране на пари, като
ищцата не била спазила необходимите процедури на банката, което аргументира. Навежда
2
доводи, че вътрешните правила на банката били ясни и конкретни, като същите били
съобразени със ЗМИП и европейското законодателство, освен това самата банка била
осигурила примери, като регулярно провеждала и обучения. Развива съображения, че в
случая ищцата не познавала клиента, който принципно не бил нов за банката, но индиция, че
има проблем бил дори оборота по сметката му за предходната година, съответно в
процесния случай, когато с множество преводи през изключително кратък период от време
била получена голяма парична сума, с която след това лицето се разпоредило към трети
лица. Сочи, че самата ищца била опитен служител, поради което имало всички индикации за
съмнение както в поведението на клиента, така и в извършените от него транзакции. Твърди,
че доводите на ищцата, че били взети становища на други служители, за което била
предоставена имейл кореспонденция били неоснователни, тъй като същата била от дата след
извършването на преводите по и от сметката на клиента. Поддържа, че с оглед спазването на
разпоредбата на чл. 193 КТ на ищцата е предоставена необходимата информация, за да се
запознае със случая, като обясненията й били взети предвид от работодателя. Инвокира
изводи, че в случая дали поведението на клиента касаело изпиране на пари било
ирелевантно, тъй като в случая не била спазена трудовата дисциплина, което обосновава.
Поддържа, че тъй като уволнението било законосъобразно претенцията следвало да се
отхвърли, както и иска за възстановяване на работа и иска за заплащане на обезщетение,
които били обусловени. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане – един за установяване на
факти свързани с проведена вътрешна проверка във връзка със случая, както и
установяването на поведението на ищцата и комуникацията със служители и един за
обстоятелства свързани с водената кореспонденция с отдела против изпиране на пари и
съответните индикации във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищцата, както
и за допускане изслушването на заключенията на СТЕ и ССчЕ по формулирани задачи в
отговора на исковата молба. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „Ю.Б.“ АД, който по силата на § 1, т. 1
КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „дисциплинарно
уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр.
чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.
195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник
или служител.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
3
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между тях не се спори, поради
което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1)
страните са се намирали в трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов
договор от 20.02.2016 г., като ищцата заемала длъжността „Управител на клон“ в управление
„Клонова мрежа“ при ответника; 2) трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025 г., като на ищцата била връчена
Заповед № 0000-679/07.05.2025 г. за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
Заповед № 407/08.05.2025 г.
Съдът счита, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално
допустими, относими и необходими, а тяхната релевантност и доказателствена стойност,
съдът ще цени с акта си по същество.
По отношение доказателствените искания на ответника за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключенията на
СТЕ и ССчЕ, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша
становището на страните и отдели спорното от безспорното.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2025 г. от 11,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов
договор от 20.02.2016 г., като ищцата заемала длъжността „Управител на клон“ в управление
„Клонова мрежа“ при ответника; 2) трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025 г., като на ищцата била връчена
Заповед № 0000-679/07.05.2025 г. за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
Заповед № 407/08.05.2025 г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5