№ 786
*** , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
************* по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. чл. 1*** ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът *** е предявил против М. Г. С. иск за заплащане на сумите от
***, представляваща половината от стойността на солидарно поетите
задължения и платени от ищеца, по сключен договор за ипотечен кредит от
*** а впоследствие задължения по изпълнително дело *** на ***, ***-
половината от заплатената такса по изп.дело, *** – мораторна лихва върху
сумата от ***, считано от *** до датата на депозиране на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата и заплатените разноски по
изпълнителното дело от депозиране на иска до окончателното изплащане.
Твърди се, че ищецът и ответницата живеели съвместно и през време на това
съжителство сключили договор за ипотечен кредит от *** за сумата от *** с
*** за покупка на недвижим имот, който служел за обезпечение на кредита.
Поради неизплащане на вноски по кредита, по заявление от кредитора била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ***, сумата от *** –
главница; лихва за забава: *** от *** санкционираща лихва: *** от *** и
законната лихва от *** до изплащане на вземането, както и *** разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на *** Твърди се, че за
1
събиране на вземането е образувано изпълнително дело *** на ***.
Впоследствие вземането било цедирано на ***. На *** ищецът и новия
кредитор подписали споразумение, с което се съгласили, че към *** всички
задължения към договора са изискуеми и възлизат на обща стойност ***
Страните се съгласили ищецът да заплати сумата от *** и такси по съдебното
изпълнение от *** в срок до *** като по този начин дългът ще бъде погасен
изцяло. Ищецът твърди, че е изпълнил това поето задължение и
изпълнителното дело било прекратено. Преди това по изп. дело ищецът
твърди, че е заплатил *** от запори на трудовото му възнаграждение за
периода *** Твърди, че като длъжник, изпълнил повече от следващата му се
част има регресно право срещу солидарния длъжник – ответницата, за
заплащане на исковите суми. Претендира разноски. На направеното
възражение за прихващане от ответника е заявил, че сумата, с която се иска
прихващане е погасена по давност и чрез плащане, като впоследствие
възраженията са оттеглени.
Ответникът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Не
оспорва твърденията за наличие на договор, заповедно производство и
изпълнително дело. Твърди, че дългът не е заплатен от ищеца, а от друго лице
- *** Твърди се, че поради плащане на сумата от трето лице, ищецът няма
активна легитимация да предявява регресен иск. Счита, че с изпълнение на
чуждото задължение, за третото лице ще възникне вземане срещу
длъжниците, чийто дълг то е платило, и то може да претендира срещу нея
същите суми, поради което тя не следва да плаща доброволно по предявения
иск. Счита, че иска по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен, поради липса на покана
до нея за плащане. Твърди, че липсват доказателства за платените суми по
изпълнителното дело, но ако има такива платени през *** тя прави
възражение за изтекла погасителна давност. При уважаване на исковете, моли
за разсрочване на задължението на осн. чл. 241 ал. 1 от ГПК. Прави и
възражение за прихващане с дължими суми по гражданско дело *** - за
издръжка за детето *** а именно – за разноски в полза на самата ответница в
размер на ***
От представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното: Не се спори между страните, а и видно от *** *** лева с *** *** и
2
***/*** по описа на ***, на *** ищецът и ответницата са сключили договор за
покупка на недвижим имот - ***, *** в ***, ***. За обезпечение на
отпуснатия кредит, страните са учредили договорна ипотека в полза на
банката по отношение на закупеното жилище. Поради незаплащане на
дължимите вноски, по заявление на кредитора, на ***, е издадена заповед за
изпълнение *** по ч. гр.д. ***, а на *** - и изпълнителен лист, по силата на
които страните са осъдени да заплатят в полза на *** сумата от ***-
главница, *** лева - лихва за забава за период от ***, *** лева- санкционна
лихва за период от от *** законна лихва върху главницата, считано от *** до
окончателното й изплащане, *** лева- разноски и *** лева - юрисконсулско
възнаграждение. За събиране на присъдените суми е образувано
изпълнително дело №*** по описа на *** с Район на действие ***. По силата
на договор за цесия от ***. *** придобило от *** вземанията срещу ищеца и
ответницата, поради което това дружество било конституирано като
взискател по изпълнителното дело. На *** длъжникът и ищец по настоящето
дело С.Д. и *** подписали Споразумение, с което се съгласили, че към ***
всички задължения към кредитора по договора за кредит от *** с обявена
предсрочна изискуемост са на обща стойност *** лева. В споразумението
била направена уговорка, че ако ищецът заплати сумата в размер на *** лева
на 1 вноска до *** остатъкът от дълга ще бъде опростен. Било уговорено и
задължение за заплащане на дължимите такси по съдебното изпълнение в
размер на *** лева, като при изпълнение на тези задължения чл. 3 от
Споразумението, кредиторът се задължил да депозира молба за прекратяване
на изп. дело №*** по описа на ***. Видно от двете приложени платежни
нареждания от ***, на кредитора е била заплатена сумата от *** лева, а на ***
- сумата от общо *** лева по дело *** и *** В основанията и на двете
плащания било записано името на ищеца, а наредител по вносните бележки е
сочена *** Прието е за безспорно по делото, че титулярът на сметката, от
която са извършени двете плащания по платежните нареждания е *** Същата
е действала по силата на две представени по делото нотариално заверени
пълномощни от ищеца, неин син, С.Д. – от *** – общо пълномощно за
извършване на всякакви правни действия от негово име и от *** – за
представителство пред ***, ***, ***, във връзка с изпълнително дело, като
извършва справки, подава и получава документи, заявления, нарежда преводи
за погасяване на задължения На *** до ищеца е изпратено съобщение от ***,
3
че на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, изп. дело №*** по описа на *** е
прекратено. Издадено е удостоверение на ищеца, че по това изп.дело са
постъпили суми в общ размер на *** *** лева, от които *** ***лева – от
публична продан на недвижим имот, *** ***00.00лева – изплатени по
споразумение с ***, ***лева – постъпили от запор на ТВ на С.Д. и ***лева –
платено по т. 26 от ТТР към З***. По делото е налице изчисление от онлайн
калкулатор на дължима лихва върху сумата от ***лева. за периода от *** до
***г. в размер на *** Във връзка с направеното възражение за прихващане, по
делото е представен изпълнителен лист от ***г. по гр.д. ***, съгласно който
ищецът е осъден да заплати на ответницата направените разноски по това
дело в размер на ***лева. Ответницата е представила доказателства, че
доходите й за една година назад са били в общ размер на 4 041лв.,
декларация, че доходите на семейството е от неин доход от ***лв., на
съжителя – ***лв., не притежават недвижими имоти и МПС, доказателства,
че тя страда от *** а детето й – ***, 5 г. – от *** при всяка вирусна инфекция,
че ищецът е осъден да й заплаща издръжка за детето ***, което през
настоящата година навършва *** години, че през *** това дете е било
оперирано от ***, че това дете през *** е *** и през *** страда от ***. В
съдебно заседание бяха представени доказателства, констатирани от съда, че
от ****** ответницата е регистрирана като безработна в *** ***.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Налице
е било поето солидарно задължение между страните спрямо кредитора *** по
ипотечен кредит на осн. чл. 121 от ЗЗД – чрез изрична уговорка в сключения
с кредитора договор за ипотечен кредит. Поради неизпълнение на
задължението, преди изтичане на срока на договора, кредиторът е обявил
кредита за предсрочно изискуем, т.е. договорът е бил прекратен, и кредиторът
се е снабдил с изпълнителен лист, с който двамата длъжника солидарно са
осъдени да заплатят целия остатък от договорените суми. Това солидарно
задължение е било цедирано на друго лице - ***, с което впоследствие
ищецът - едностранно, е сключил споразумение, по силата което е уговорено,
че под условие – внасяне на сумата от ***лв., в срок до *** остатъкът от
дълга ще се погаси автоматично, като е посочено, че опрощаването ще
обхване 64% от главницата и 100% от лихвата и от разноските, които са
установени за дължими към датата на подписването на споразумението. Това
споразумение, въпреки че не е подписано от солидарния длъжник по
4
задължението, го ползва, доколкото задължението му се намалява с частта на
длъжника, комуто задължението е опростено. В хипотезата на чл. 124 ал. 2 от
ЗЗД, опрощаването на задълженията на несключилия договор за опрощаване
солидарен длъжник настъпва ex lege, макар първопричината на
освобождаването му да се крие в договор за опрощаване между кредитора и
само единия от тях – достатъчно е да липсва изрична уговорка за запазване на
правата на кредитора, както е и в настоящия случай. Това се явява проявление
на принципа, заложен в чл. 21 от ЗЗД, че в предвидените в закона случаи
договорът може да има действие и за трети лица, които не са страни по него.
Солидарната отговорност на двамата длъжника по изпълнителния лист за
цедираното задължение се е запазила за сумата 7 700лв., която реално е била
платена като изпълнение по главницата от солидарно поетия дълг. Доказа се
по делото, от Удостоверението на *** по изп.д. ***, че по изпълнителното
дело са постъпили ***, които са били от запор на трудовото възнаграждение
на ищеца С.Д., както и *** – платени суми по т. 26 от ТТР към З***. Съдът
дава вяра на съдържанието на този официален свидетелстващ документ за
посоченото в него плащане, доколкото той има обвързваща материална
доказателствена сила и възраженията на ответницата, че липсват
доказателства за плащанията от страна на ищеца се явяват неоснователни.
Следва да се приеме, че заплащането на сумите ***лв. – директно на
кредитора, и *** – на ***, като част от вносна бележка за ***лв. - по
посоченото изп.д. и по друго такова, е извършено от солидарния длъжник –
ищецът С.Д., независимо, че са преведени от банкова сметка на друго лице.
Основание за това дава посочването на името му в основанието за плащане
във вносните бележки, независимо, че те са с наредител – Величка Д.а. Това
лице е упълномощено от ищеца да го представлява пред *** и кредитора, с
нотариално завереното на *** /преди датата на плащанията на ***/
пълномощно, в което е посочено, че тя е упълномощена да го представлява и
нарежда преводи за погасяване на задължения, без обаче в пълномощното да
се сочи, че тези преводи са за негова сметка. Поради горното, възражението
на ответницата, че сумите, заплатени в полза на кредитора, не са заплатени от
него, а от трето лице, са неоснователни, доколкото това лице е действало като
пълномощник при изрично дадени пълномощия за тези действия от името на
ищеца. Обстоятелството, че сметката, от която са извършени преводите е с
титуляр – пълномощника, не означава, че той е действал от свое име и има
5
права по чл. 59, чл. 61 ал. 2 или чл.74 от ЗЗД, доколкото той не е бил обвързан
в пълномощното да изпълнява правата си само за сметка на упълномощителя
и е можел да ги изпълни и за своя сметка. От друга страна, дори и да има
право на иск за сумите, преведени от собствените си сметки, при наличието
на едностранна сделка – упълномощаване /а не при липса на основание/,
пълномощникът може да го упражни само срещу упълномощителя, но не и
срещу друго лице – в случая ответницата. Поради всичко изложено дотук,
съдът намира, че по делото се доказа, че за ищеца и ответницата е било
налице валидно възникнало задължение, при което те са носили солидарна
отговорност пред кредитора, и че е било налице плащане от страна на ищеца
на сумата от общо 8053.40лв./ ***на кредитора и *** по сметка на *** от
запор на тр.възнаграждение/ и на сумата от ***/разноски по изпълнително
дело, по което длъжниците са солидарно осъдени да заплащат суми/. В случая
за солидарно поетите задължения следва да се приложи разпоредбата на чл.
1*** ал. 1 от ЗЗД - доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. По делото не се изложиха твърдения, че от
отношенията между длъжниците следва друго, т.е. презумпцията за равна
задълженост между длъжниците не е оборена и следва да се приложи в
случая. Задължението за разноски представлява деликтна отговорност,
поради което длъжниците в едно изпълнително дело следва да носят
солидарно, съгл. чл. 53 от ЗЗД. Чл. 1*** ал. 2 от ЗЗД сочи, че всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата, а в настоящето производство се доказа, че ищецът е
изпълнил изцяло задължението спрямо кредитора, поради което има право да
претендира половината от платените от него суми за главница и разноски в
изпълнението. Възражението на ответницата за изтекла погасителна давност
на част от задълженията – за плащане на суми по задължението чрез запор на
ТВ през м. *** не се доказа, отбелязванията за плащания при ***, направени
върху ЗИ /л. 9 от делото/, са от дата 09.09.2016г. до дата 01.06.2017г.
Във връзка с възражението за прихващане, направено от ответницата за
сумата от ***: Действително, такова задължение на ищеца спрямо
ответницата за съдебни разноски е било налице съобразно представения
изпълнителен лист, и е възникнало най-късно на ***г., когато е издаден този
лист по гр.д. *** /доколкото ответницата не е представила доказателства кога
6
е влязло в сила решението/. То е било погасено с общата петгодишна
погасителна давност, на която първоначално се е позовал ищецът в с.з. на
25.06.***, т.к. тя е изтекла в периода от ***г. до 09.06.*** /датата, на която
изявлението за прихващане, ведно с отговора на ответника и другите съдебни
книжа са били връчени на ищеца с призовката за първото съдебно заседание/.
Дори и да не беше оттеглено възражението за изтекла давност, независимо от
наличието на изтекла такава, разпоредбата на чл. 103 ал.2 от ЗЗД сочи, че
прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Такова прихващане е
можело да бъде извършено преди изтичане на давността със сумата от *** –
суми от запор на трудово възнаграждение на ищеца, заплатени за периода от
2016г. до ***/както сам той е посочил в исковата молба/, като в този период
петгодишната давност за вземането не е била изтекла. Поради изложеното,
съдът намира, че възражението на ответницата за прихващане на сумата за
разноски по гр.д. *** в размер на ***, дължима й от ищеца, се явява
основателно, и тази сума следва да бъде прихваната от претенцията по чл.
1*** ал. 2 от ЗЗД в частта относно заплатени от ищеца суми от запор на ТВ в
размер на *** за периода от 2016 до *** При това положение, претенцията на
ищеца за общ размер от 4 026.70лв. – половината от платените от него суми
за солидарно поети задължения по договор за ипотечен кредит от *** следва
да бъде уважена до размер на 3 823.35 лв., като за разликата от *** – до
размера на цялата претенция от ***, искът следва да бъде отхвърлен поради
прихващане с дължима сума за разноски по гр.д. ***.
Следва да се уважи изцяло претенцията за заплащане на половината от
заплатената от ищеца сума за разноски в изпълнението, която възлиза на ***
Претенцията за заплащане на мораторна лихва върху половината от
внесената сума ***лв. – ***, внесена от ищеца на ***, също се явява
основателна. Сумата от *** е изцяло дължима от ответницата и по отношение
на нея не е извършено прихващане. При заплащане на задължението в размер
на ***лв. е възникнала и отговорност за мораторна лихва от датата на
неговото заплащане - по аналогия с чл. 143 ал. 1 изр. второ от ЗЗД - на
длъжника по задължението, и не е била необходима покана по общите
правила. Размерът на мораторната лихва върху сумата от *** е *** за периода
от възникване на отговорността - *** до ***г. - дата преди предявяване на
7
иска, поради което тази претенция е основателна и следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, следва да се разгледа въпросът за разноските.
Ищецът е направил разноски в размер на 1211.07лв., а представителя на
ответницата претендира заплащане на сумата от 1000лв. – адв.хонорар,
доколкото е уговорила заплащане на осн. чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА. С оглед
изхода на делото, основателна се явява претенцията на ищеца за разноски в
размер на 1160.22лв. Дължимата сума за адвокатско възнаграждение на
ответницата, изчислено по реда на чл. 36 ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба №1/2004г. на ВАдв.С, е в размер на 568.47лв. При това положение, и
на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА, ищецът дължи за отхвърлената част от исковете на
представителя на ответницата разноски в размер на 23.91лв.
Ответницата е направила искане, при уважаване на исковете, да се
разсрочи заплащането на сумите на равни месечни вноски, което
представлява искане по реда на чл. 241 от ГПК. Представените доказателства
са за нисък месечен доход на семейството, настъпила безработица в хода на
делото за самата ответница, наличие на заболявания в предходен период и
понастоящем на децата и на самата ответница. При тези обстоятелства, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното
искане е основателно и доказано. Следва обаче да се разсрочи само
вземането, установено по делото, включващо главница и лихви, които са в
общ размер на 4632.00лв., както и законната лихва върху главницата до
окончателното заплащане, но не и разноските в двете производства /в т.см.
и Решение № 226 от 08.06.2017 год. по в.гр. дело № 308 по описа за 2017 год.
на ПлОС /. Поради липсата на конкретика в искането, съдът намира, че следва
да разсрочи плащането на сумите по решението на 4 равни месечни вноски –
по 1158.00лв., и законната лихва върху главницата, месечно, като първата
вноска да е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
решението влезе в сила, а останалите - на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на съдебно установените вземания.
Вземането за разноски не би могло да бъде разсрочено, както беше посочено
по-горе, и ответникът ще ги дължи на общо основание след влизане в сила на
решението.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 1*** ал. 2 от ЗЗД, М. Г. С., ЕГН **********, от
***, ***, представляван от адв. М.С. от ***, да заплати на ***, ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ***, ***, ***, сумата от 3
823. 35 лв., представляваща половината от платените от него суми за
солидарно поети задължения по Договор за ипотечен кредит от *** сключен с
***, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.*** до
окончателното заплащане на сумата, като за разликата от *** – до размера на
цялата претенция от ***, ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ поради
прихващане с дължима сума за разноски по гр.д. ***.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 1*** ал. 2 от ЗЗД, М. Г. С., ЕГН **********, от
***, ***, представляван от адв. М.С. от ***, да заплати на ***, ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ***, ***, ***, сумата от
426.86 лв., представляваща половината от заплатената от ищеца такса по по
изп.д. *** на ***, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.*** до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, от ***, ***, представляван от адв.
М.С. от ***, да заплати на ***, ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес:
адв. Г. Г. от ***, ***, ***, сумата от 381.79лв. – мораторна лихва за периода
от *** до 19.02.*** върху сумата от ***, внесена от ищеца на ***
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М. Г. С., ЕГН **********, от
***, ***, представляван от адв. М.С. от ***, да заплати на ***, ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ***, ***, ***, сумата от
1160.22лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА, ***, ЕГН **********, да заплати
на *** от *** от гр. ***, ***, осъществила безплатно представителство на М.
Г. С., ЕГН **********, по гр.д. ***/*** на ПлРС, сумата от 23.91лв.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на
решението в частта за вземането на ***, ЕГН ********** от М. Г. С., ЕГН
**********, за сумата от 3 823. 35 лв., сумата от 426.86 лв., и лихва от ***,
или общо 4 632лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
9
19.02.***. до окончателното изплащане на сумите, на 4 последователни равни
ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 1158.00лв., и законната лихва
върху главницата, платими на всяко пето число на всеки месец, считано от
влизане в сила на решението до окончателното изплащане на тези съдебно
признати с решението вземания.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10