Решение по дело №67/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 84

                                                 гр.Кюстендил, 05.05.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести април   през  две  хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА       

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

 НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  Светла Кърлова  и  с  участието  на  прокурора  Йордан Г., като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 67 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в  от  ЗАНН  във  вр. с чл.208  и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Районно управление – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, представлявано от началника В. С. Й.,  срещу  решение  №  260001  от  28.01.2022г., постановено по АНД № 415/2021г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление  № 348а-293/29.03.2021г.   В  жалбата се съдържат бланкетни доводи за неправилност на оспорения съдебен акт  в хипотезата на  чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че административното нарушение е безспорно доказано, а в производството по установяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане  за  отмяна  на  решението  и  постановяване  на  друго за потвърждаване на НП.

Ответникът – С.Ж.С. ***, чрез пълномощника си адв. Н.Б.,  изразява становище за неоснователност на  касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно. Прави искане същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, определено при усл. на  чл.38 от Закона за адвокатурата. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил  дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните  основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна, а въззивното решение е правилно като краен резултат. Съображенията са следните:

Предмет  на  обжалване  пред районния съд е Наказателно постановление  № 348а-293/29.03.2021г., издадено от началника на РУ на МВР – Дупница, с което на С.Ж.С.,  на основание чл.38, ал.1 от  Закона за  Националната система  за  спешни  повиквания с единен европейски номер 112, за нарушение на чл.28, ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  2500,00лв.

 От  фактическата  страна  на  спора  е установено, че на 21.03.2021г., около 00,30 часа в гр. Дупница, нарушителят използва ЕЕН 112 не по предназначение като предава неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. 

За деянието е  съставен  Акт за установяване на административно нарушение  № 837826/21.03.2021г., в който се съдържат същите фактически констатации и правна квалификация на нарушението. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Към административнонаказателната преписка е приложена докладна записка на  полицейски служител, в която има информация за получен в РУ – Дупница сигнал от ЕЕН 112 във връзка с обаждане на нарушителя за заложени бомби на територията на   гр. Дупница, а към жалбата е представено ЕР № 1309/30.05.2018г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница, видно от което С.Ж.С. страда от умерена умствена изостаналост, във връзка с която му е призната 77 % трайно намалена работоспособност.

 В производството пред районния съд е разпитан актосъставителят, който с показанията си потвърждава описаните в АУАН факти. По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р И.К. – психиатър-невролог, видно от която нарушителят  С.Ж.С. страда от  умерена умствена изостаналост и синдром на интелектуален дефицит, вследствие на което  не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.  

При изложените обстоятелства, районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство   са   допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила – предявено е обвинение за две отделни деяния по чл.28, ал.1 от Закона за  Националната система  за  спешни  повиквания с единен европейски номер 112, а е наложено едно наказание без да е ясно кое нарушение е санкционирано. Извън горното, се констатира неправилна квалификация и несъответствие между фактите и приложения административнонаказателен състав.  По горните мотиви съдът е отменил НП. 

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно като краен резултат, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила при корекция в решаващите мотиви. Както се посочи,  за да отмени НП съдът е приел, че от фактическа страна са описани две нарушения на чл.28, ал.1 от Закона за  Националната система  за  спешни  повиквания с единен европейски номер 112,  а е наложено наказание за едно нарушение без яснота за кое от двете  е наказан извършителя.  Настоящият състав на касационната инстанция счита   изложените  правни   изводи  за незаконосъобразни и необосновани. Действително в АУАН и в НП са отразени факти, относими към  две от  хипотезите по чл.28, ал.1 от Закона за  Националната система  за  спешни  повиквания с единен европейски номер 112 /Закона/, а именно: сочи се, че  нарушителят използва ЕЕН 112 не по предназначение като предава неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. С горното поведение са нарушени забраните по чл.28, ал.1, предл. първо  и  предл. последно  от Закона, но АНО е наложил наказание на основание чл.38, ал.1 от Закона, според която разпоредба,  който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

При анализ на съдържанието на НП, вкл. на частта относима към санкционната разпоредба  е  очевидно,  че отговорността на нарушителя е ангажирана за деяние, съставляващо нарушение на забраната по чл.28, ал.1, предл. последно от Закона, а именно за това, че  предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, спрямо което е приложено наказанието, предвидено в чл.38, ал.1 от Закона. За предявеното обвинение  за нарушение на забраната за използване  ЕЕН 112 не по предназначение, не е наложено наказание, като правомощието да прецени което деяние да накаже  е изцяло принадлежи на АНО, а и в случая за това нарушение има самостоятелен състав, регламентиран  в чл.37 от закона, който не е приложен спрямо нарушителя. Изводите от горното са за надлежно предявено обвинение за деяние, съставляващо нарушение на чл.28, ал.1, предл. последно от закона, съответстващо на описаните релевантни факти, а наложеното наказание е по относимата за същите санкционна разпоредба.  Мотивите на въззивния съд в обратен смисъл са необосновани и незаконосъобразни.      

Независимо от изложеното, правилно  въззивният съд е отменил оспореното НП, т.е.  правният  резултат  по делото е съответен на доказателствата и  на материалния  закон.  Касационната инстанция констатира наличие на отрицателна предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.  Независимо от обстоятелството, че със своето деяние С.С. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, съдът счита за доказано, че същото е извършено от него в състояние на невменяемост и съответно е невиновно.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно отговорни  лица са пълнолетните граждани, навършили 18 години, които са извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. А според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменеямостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат общата част на НК, доколкото в посочения закон не е предвидено друго.  Относима за въпросите на вменяемостта е разпоредбата на чл.33, ал.1 от НК, според която не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

В настоящия случай, във  въззивното  производство  е  приета съдебнопсихиатрична  експертиза  на вещото лице д-р Илка Кръстева, видно от която нарушителят  С.Ж.С. страда от  умерена умствена изостаналост и синдром на интелектуален дефицит, вследствие на което  не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.   Констатацията на вещото лице доказва състояние на невменяемост на нарушителя към датата на нарушението, поради което същият не може  да отговаря за постъпките си и  не  носи  административнонаказателна отговорност за извършеното състовомерно деяние. От горното следват изводи за  незаконосъобразност на издаденото НП.

С оспореното решение, въззивният  съд  е  постановил  резултат, съответен на приетия от касационната инстанция, а именно отменил е оспореното НП, макар и по други  съображения,  поради  което  съдебният акт  се  приема  за  правилен  и   следва  да  се  остави  в  сила.

Предвид изхода по делото и претенцията на пълномощника на ответника по касация, съдът присъжда  в  полза  на  последния  деловодни разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.,  определен  по правилото на чл.18, ал.2  вр. с  чл.7, ал.2, т.2  от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложимо по препращането с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,  платими от ОД на МВР – Кюстендил  като ЮЛ, в чиято структура е АНО.

Водим  от  изложеното  и  на  осн. чл.221,  ал.2 от АПК във вр. с чл.63в  от ЗАНН,  Административният съд

Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 260001 от 28.01.2022г.  на  Районен съд – Дупница,   постановено  по  АНД  № 415/2021год. 

            ОСЪЖДА  Областна  дирекция на МВР - Кюстендил  да заплати на адв. Н.Г.Б. ***,  деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 400,00лв. 

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.