№ 1363
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Т. Н. и СТ. Т. Н., двамата от гр. Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260778/08.03.2021 год.,
постановено по гр. дело № 4280/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени
предявените от двамата въззивници против Държавата, представлявана от министъра на
ЗХГ, в условията на евентуалност един спрямо друг положителни установителни искове за
собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици при равни права от по 1 / 2 ид. част всеки от тях на недвижим имот,
представляващ новообразуван имот с пл. № 502123 по ПНИ на местността „***“, в
землището на село Звездица, община Варна, приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г.
на Областния управител на обл. Варна, изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-
7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. Варна, с площ 607, 00 кв. м. и
граници: на запад - имот пл. № 122; на север - имот пл. № 121 и имот пл. № 9511 път; на
изток - път (имот пл. № 9511) и на юг - път (имот с пл. № 9511), идентичен с имот
представляващ реална част от ПИ с идентификатор 30497.502.121 по КК и КР на с.
Звездица, общ. Варна, одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. д. на АГКК
– Варна, целият с площ от 1207 кв. м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори
122; 294; 89; 301 и № 361 (път) по същите КК и КР, с площ на реалната част от 607, 00 кв. м.
и при граници на реалната част: ПИ № 122; от две страни път с № 361 и в останалата си част
ПИ № 121, която реална част е повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото на
РС-Варна, на основание трансформирано в собственост право на ползване, предоставено
в полза на наследодателката на ищците К. А. Т., ЕГН ******, поч. на 16.05.2015 г., въз
основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987 г. и
ПМС №4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на
ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след
смъртта на трансформираната ползвателка, а в условията на евентуалност – въз основа на
1
придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1
от ЗС, с присъединяване на владението на всички предходни във времето собственици, общо
считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до
изтичането на пълния законов срок на давността.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено e в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като е придал обратно действие на цитираната разпоредба, каквото действие тя няма, тъй
като е материалноправна норма и обратно действие на същата не е предвидено в закона.
Неправилно не е зачетено и осъществяваното от наследодателката на двамата ищци
давностно владение върху процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местността „***“, в
землището на с. Звездица, община Варна за времето до 21.11.1997 год. Нормата на чл. 5, ал.
2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год. се отнася само за отнети в миналото от бивши
собственици (физически лица) земи, а в случая такова отнемане не е имало. Неправилно
съдът се е позовал и на ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ, без да съобрази, че постановките на
цитирания тълкувателен акт са неприложими в случая, тъй като в ТР № 9/2012 год. на ВКС
на РБ не е обсъждан изобщо въпросът за приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, която норма
урежда инцидентния контрол от гражданския съд за валидност на реституционното решение
в качеството му на индивидуален административен акт. Неправилен е и изводът на
първоинстанционния съд, че „реституционното“ решение № 864/06.03.2002 год. на ПК –
Варна (сега ОС „Земеделие“ – Варна) е валидно, тъй като подобен извод е необоснован.
Считат, че цитираното решение на административния орган по поземлената собственост е
нищожен административен акт, тъй като по делото не е представено заявлението с вх. №
60241/04.08.1992 год. на Държавен поземлен фонд – Министерство на земеделието, храните
и горите, а освен това е установено, че не съществува в правния мир и ПМС № 1080/1958
год., въз основа на които е постановено и решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна. С
оглед нищожността на решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна, нищожна е и
заповедта на кмета на община Варна 1443/14.06.2002 год., по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
придобиване от ДПФ – МЗГ – София на процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местност
„***“ землище с. Звездица, община Варна.
Неправилни са и изводите на съда относно неоснователността на заявения като
евентуален иск за собственост на процесния имот по давност, като в тази насока са
изложени и подробни съображения, които обобщено се сведат до това, че собствеността
върху процесния имот е придобита по давност на дата 31.05.2006 год., т. е., преди
установения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, както и поради това, че имотът към 01.06.2006 год.
не е бил държавна собственост, поради което и не попада в обхвата на цитираната забрана.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
заявеният като главен иск за собственост да бъде уважен, а в случай, че същият бъде счетен
за неоснователен – да се уважи заявеният като евентуален иск за собственост на същия имот.
Претендират и присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът –
Държавата, чрез министъра на ЗХГ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Навежда оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова
молба – от наведените от ищците твърдения, не ставало ясно на коя от двете хипотези на § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ ищците основават правата си, респ. правата на своята наследодателка на
собственост върху процесния имот – дали въз основа на § 4а, ал. 5 или на § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Считат, че това е необходимо, доколкото нормата на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не
урежда фактически състав на придобивен способ, а урежда единствено заплащането на
земята и срока за това, а предпоставките за упражняване на правото на изкупуване и
2
съответно придобиване на предоставен за ползване имот били предвидени в § 4а, ал. 1 ПЗР
на ЗСПЗЗ, една от които е наличието на построена в имота сграда, каквато сграда в случая
няма построена, няма и подобни твърдения от страна на ищците. Поради това и мотивите на
съда в обратен смисъл са необосновани. Твърди се също, че по делото не са налице и
предпоствките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът да бъде придобит от наследодателката на
двамата ищци, с оглед пречките, установени в § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В случай, че е допустимо, въззиваемият счита, че като краен резултат решението на
РС-Варна е правилно. Навежда оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в
резултат на което и голяма част от изводите на РС-Варна са необосновани. Безкритично са
възприети представени от ищците писмени доказателства, оспорени своевременно от
ответника, без да бъдат обсъдени възраженията на ответника против тях, в резултат на което
неправилно е прието, че процесният имот е идентичен с имота, за който ищците твърдят, че
е бил предоставен за ползване на наследодателката им К. Т.; че на наследодателката на
ищците валидно e било предоставено право на ползване и то именно върху процесния имот;
че имотът е бил оценен съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и е бил заплатен по реда и в
сроковете, установени в ЗСПЗЗ и в Правилника за прилагането му. Въззиваемият счита, че
анализът на доказателствата изобщо не обосновава подобен извод, противно на извода, до
който е достигнал първоинстанционния съд, като в отговора на въззивната жалба са
изложени подробни съображения в тази насока.
По отношение на изводите на РС за неоснователност на предявените искове,
въззиваемият счита същите за правилни като краен резултат и настоява първоинстанционото
решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, а въззивникът Н.
Т. Н. и лично, поддържат въззивната си жалба, настояват да бъде уважена, претендират
присъждане на разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата страна – Държавата, чрез министъра на
земеделието, горите и храните, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба,
поддържа подадения писмен отговор, настоява решението да бъде потвърдено, ведно с
присъждане в нейна полза на сторените съдебни разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявени са в условията на евентуалност един спрямо друг положителни
установителни искове за собственост.
В исковата и уточняващите я молби ищците Н. Т. Н. и СТ. Т. Н. навеждат следните
твърдения: Наследници са по закон (деца) на К. А. Т., починала на 16.05.2015 год.
Наследодателката им е била собственик, на основание упражнено право на изкупуване по
реда и при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставен и за ползване поземлен
́
имот, съставляващ имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „***“, в землището на с. Звездица,
община Варна, с площ от 607 кв. м., представляващ понастоящем реална част от 607 кв. м. от
ПИ с идентификатор 30497.502.121 по КК на гр. Варна, защрихована в червен цвят на
скицата на л. 89 от делото на РС-Варна.
Твърдят, че с Решение № 8/20.10.1986 г. на Управителния съвет на Предприятие за
изкупуване и материално техническо снабдяване (ПИМТС) – Варна, на наследодателката им
К. Т. е било предоставено по реда на ПМС № 26/1987 год. право на ползване върху имот от
600 кв. м., находящ се в м. „***“ землище с. Звездица, община Варна. За предоставеното
право на ползване е издадено Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 г. от Директора на
ПИМТС – Варна. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, въз основа на молба от наследодателката
им, предоставената и за ползване земя е оценена с оценителен протокол № 636/30.09.1993
́
3
год. и сумата по оценката е внесена по нарочната за това банкова сметка на община Варна
на дата 08.06.1994 год. С факта на плащането на предоставената и за ползване земя,
́
наследодателката им е придобила собствеността върху земята на основание § 4а, ал. 5 ПЗР
на ЗСПЗЗ, тъй като изкупеният имот не е бил частна собственост и не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице. По ПНИ на местност
„***“, землище с. Звездица, община Варна, придобитият от наследодателката им на
основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ имот е с пл. № 123, с площ от 607 кв. м., но в КК на с.
Звездица, община Варна имотът погрешно е заснет като част от ПИ с идентфикатор
30497.502.121 по КК. Със смъртта на К. А. Т. на 16.05.2015 год., въз основа на наследствено
правоприемство, двамата ищци се легитимират като собственици при равни квоти на
описания имот.
В евентуалност, в случай, че се приеме, че през 1986 година процесният имот не е бил
предоставен на наследодателката им за ползване въз основа на някой от актовете по § 4, ал.
1 ПЗР на ЗСПЗЗ, то тогава и предоставеното и от подразделението на Асоциация НАПС
́
право на ползване не е било прекратено с влизането в сила на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, при
което и ищците твърдят, че са придобили собствеността върху горния имот по давност, въз
основа на осъществявано от тях владение върху имота в периода от 16.05.2015 год. до
предявяване на иска на 20.03.2019 год. с присъединеното владение на наследодателката им
К. А. Т., осъществявано в периода 08.06.1994 год. (извършеното плащане на имота по
оценителния протокол от 30.09.1993 год.) до смъртта и на 16.05.2015 год.
́
Твърдят също, че ответникът – Държавата, чрез МЗХГ, оспорва собствеността им
върху гореописания имот. Излагат, че със Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния
управител на област с административен център Варна бил приет ПНИ на м. „***“, землище
на село Звездица, общ. Варна, в който имотът на ищците, е отразен като новообразуван имот
с пл. № № 502.123, в регистъра към ПНИ като собственик на имота била вписана Държавата
(Държавния поземлен фонд). След влизане в сила на ПНИ на местност „***“ землище с.
Звездица, общ. Варна, с Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна, постановено по
заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на МЗГАР, е възстановена в полза на Държавен
поземлен фонд - МЗГАР собствеността върху нива от 165, 00 дка в м. „***“, с. Звездица“ с
описани в решението граници, в който имот от 165 дка попада и процесния. Със Заповед №
1443/14.06.2002 г. на Кмета на общ. Варна, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е възстановено на основание § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на Държавен
поземлен фонд – МЗХГ София правото на собственост върху НИ с пл. № 502.123 по ПНИ на
м. „***“, землище с. Звездица, община Варна. Твърдят, че заповедта № 1038/21.09.2001 г. на
Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен ПНИ на
м. „***“, землище с. Звездица, община Варна е незаконосъобразен административен акт,
поради допуснати множество нарушения на закона при издаването и, които нарушения са
́
констатирани с Решение от 06.01.2004 год. по адм. дело № 560/2002 год. на ОС-Варна, Адм.
отделение, потвърдено с решение на ВАдмС, като настояват съдът да осъществи контрол за
законосъобразност на цитираната заповед в частта и по отношение на НИ с пл. № 123 по
́
НПИ на м. „***“, землище с. Звездица, общ. Варна по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Поради това,
че към момента на постановяване на Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна, както и към
момента на издаването на Заповед № 1443/14.06.2002 г. на кмета на община Варна, издадена
на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, наследодателката на ищците е била собственик на
имот с пл. № 123 по ПНИ на м. „***“, землище с. Звездица, общ. Варна, то и цитираните два
административни акта в частта им относно имот с пл. № 123 по ПНИ са материално
незаконосъобразни, като се настоява по реда на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2
ГПК да бъде констатирана тяхната незаконосъобразност.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: да се приеме за
установено в отношенията между ищците Н. Т. Н. и СТ. Т. Н., двамата от гр. Варна, от една
страна и Държавата, представлявана от министъра на ЗХГ от друга, че ищците са
собственици при равни права от по 1 / 2 ид. част всеки от тях на недвижим имот,
4
представляващ новообразуван имот с пл. № 502123 по ПНИ на местност „***“, в землището
на с. Звездица, община Варна, одобрен със Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния
управител на област с адм. център Варна, изменен със Заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008
г. на Областния управител на област с адм. център Варна, с площ 607, 00 кв. м. и граници: на
запад - имот пл. № 122; на север - имот пл. № 121 и имот пл. № 9511 (път); на изток - път
(имот пл. № 9511) и на юг - път (имот с пл. № 9511), идентичен с имот представляващ
реална част от ПИ с идентификатор 30497.502.121 по КККР на с. Звездица, общ. Варна,
одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК – Варна,
целият с площ от 1207 кв. м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори
30497.502.122; 30497.502.294; 30497.502.89; 30497.502.301 и 30497.502.361 (път), с площ на
реалната част от 607, 00 кв. м. и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори
30497.502.122; от две страни път с идентификатор 30497.502.361 и останалата част от ПИ с
идентификатор 30497.502.121, която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на
л. 89 от делото на РС-Варна, на основание наследяване от К. А. Т. ЕГН ******, починала на
16.05.2015 год., а от нея – въз основа на упражнено право на изкупуване по реда и условията
на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставен и за ползване имот, а в евентуалност – на
́
основание придобивна давност, въз основа на осъществявано давностно владение в периода
от 16.05.2015 год. до предявяване на иска на 20.03.2019 год. с присъединеното владение на
наследодателката им К. А. Т. за периода 08.06.1994 год. (извършеното плащане на имота по
оценителния протокол от 30.09.1993 год.) до смъртта и на 16.05.2015 год.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът – Държавата,
представяна от министъра на ЗХГ, чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита,
че са неоснователни.
Оспорва качеството ползвател по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследодателката на
ищците, като твърди, че: право на ползване не и е било надлежно учредено; не е взимано
́
твърдяното от ищците Решение № 8/20.10.1986 г. на Управителния съвет на Предприятие за
изкупуване и материално техническо снабдяване (ПИМТС) – Варна, въз основа на което на
К. А. Т. да и е било предоставено право на ползване върху процесния имот; в случай, че
́
такова решение е налице, то не е сред актовете по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по § 63
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което и право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ
наследодателката им няма; в случай, че на К. Т. е било учредено право на ползване, то
същото е върху имот, който не е идентичен с процесния; не са налице предпоставките за
трансформиране на ползването в собственост с оглед забраната по § 4б, ал. 1, изр. последно
ПЗР на ЗСПЗЗ; за имота не е определена надлежна оценка; оценката за имота не е заплатена
изобщо, не е заплатена от К. Т., а също и не е заплатена в предвидените в ЗСПЗЗ и в
Правилника за прилагането му срокове; удостоверението за предоставено ползване, а
именно удостоверение № К-31-А/02.04.1990 г. не е подписано от лицето, сочено за негов
автор, а ако е подписано от него – той е нямал качеството директор към момента на
издаване на удостоверението; процесният поземлен имот е собствен само на Държавата на
РБ, чрез МЗХ (МЗХГ), по силата на валидните и законосъобразни Решение №
864/06.03.2002 г. на ПК-Варна, по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на МЗГАР и Заповед
№ 1443/14.06.2002 г. на Кмета на общ. Варна, по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; процесният
имот е държавен, не е принадлежал на бивши собственици, не е бил отнеман, при което и не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, винаги е бил част от ДПФ, поради което и не може да
бъде придобиван по давност; процесният имот не е владян от ищците и от наследодателката
им в предвидения в закона срок, респ. срокът на придобивната давност не е изтекъл.
По изложените съображения ответникът счита предявените против него искове за
собственост – главен и евентуален – за неоснователни и настоява да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
5
От удостоверение за наследници, изд. от с. Ябълково, общ. Димитровград е видно, че
К. А. Т. ЕГН ****** е починала на 16.05.2015 год. и призовани да я наследят са двамата и
́
низходящи – ищците Н. Т. Н. и СТ. Т. Н..
С Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год., изд. от директора на Предприятие за
изкупуване и материално техническо снабдяване – Варна (ПИМТС – Варна), на основание
чл. 23, ал. 3 от допълнителния устав на Асоциация НАПС и Решение № 8/20.10.1986 год. на
Управителния съвет, е удостоверено, че на К. А. Т., живуща в гр. Варна, кв. Изгрев, бл. 3,
ап. 7, се предоставя пустееща земя от 600 кв. м. в местността „***“ – Варна – поземлен имот
№ 123 – при граници: изток - Н.Н.; запад – В. П.; север – път; юг – храсти. Съгласно
удостоверението, земята е предоставена за безплатно и безсрочно ползване. Обсъжданото
удостоверение е представено на л. 166 от делото на РС-Варна в официално заверен препис с
рег. № 38/17.02.2014 год. на нотариус № 213 с район на действие района на РС-Варна, видно
от извършеното от нотариуса удостоверяване на гърба на документа и е прието в този вид в
съдебното заседание, проведено на 18.11.2019 год. В същото съдебно заседание ищецът Н.Н.
е присъствал лично и е заявил, че обсъжданият документ е оригинал (така е приел и РС-
Варна – срв. л. 178, гръб, от делото на РС-Варна, отбелязвайки, че документът е „очевиден
оригинал, съдържащ мокър печат и подпис…“) и че ищецът има три, два оригинала на
удостоверението.
Видно от оценителен протокол № 636/30.09.1993 год., издаден по молба с вх. №
834/12.06.1992 год. от ползвател К. А. Т., от назначена от община Варна комисия в състав: Г.
С. Г., Д. Н. П. и Ж. А. Г., общината, в съответствие с § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в
приложимата към този момент редакция ДВ, бр. 8/29.01.1993 год., е оценила предоставена за
ползване земя, описана в удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год., с площ по удостоверение
600 кв. м., находяща се в местност „***“, Пл. № 123, в землището на с. Звездица, като
сумата по оценката е в размер на 19 980 лева.
Представено е платежно нареждане от 08.06.1994 год. с № 9425, от което е видно, че
по сметка на община Варна е заплатена сумата от 39960 лева; като основание за плащане е
посочено – „За земя 18000 лв.х2бр = 36000лв. За коефициент за инфраструктура 1980 лв х 2
бр. =3960 лв. Общо 39960 лв. В графа „Наредител“ е вписан ЕТ „Ати – Теди“ за К. Н. Т..
От удостоверение с № АУ098641АС_001АС/11.11.2016 год., изд. от Район
Аспарухово, община Варна след извършена справка за платените суми за земя и
инфраструктура на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в местност „***“, землище Звездица,
община Варна е видно, че по специалната сметка на общината с платежно нареждане от
08.06.1994 год. е внесена сумата от 39 960 лева от ЕТ „Ати-Теди“ от К. Н. Т.. Сумата е за
два имота по 600 кв. м., а именно: 2х18000 лева =36000 лв. и 2х1980 лв. = 3960лв. за
инфраструктура за два имота. Съгласно удостоверението, според нотариално заверена
декларация с рег. № 1653/13.03.2016 год. на нотариус П. М. с № 478, К. Н. Р., вносител на
сумите, декларира, че същите са [платени] за предоставени места за ползване на К. А. Т. и Т.
Н. Т..
Цитираната в горното удостоверение нотариално заверена декларация на К. Н. Р. се
съдържа на л. 167 от делото на РС-Варна и е със съдържанието, възпроизведено в
удостоверението.
Със Заповед № 1038/21.09.2001 год. на областния управител на област с адм. център
Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на местност „***“,
землище на с. Звездица, община Варна, Варненска област, съгласно който план е образуван
и имот с пл. № 123, с площ от 686 кв. м., при съседи имот с пл. № 9511 на община Варна;
имот с пл. № 122 на В. Г. П. и имот с пл. № 121 на Ч. Г. П.. С последваща заповед от
21.08.2008 год. ПНИ е изменен като площта на имот с пл. № 123 по ПНИ на м. „***“,
землище с. Звездица, общ. Варна е намалена до 607 кв. м.
6
С решение № 864/06.03.2002 год. на ПК-Варна (сега ОС „Земеделие – Варна),
постановено по преписка по заявление с вх. № 60241/04.08.1992 год., на основание чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд –
МЗГАР (сега МЗХГ) в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от
165, 00 дка, находяща се в терен по § 4 на с. Звездица, в местността „***“. По плана на
старите имотни граници на м. „***“ имотът представлява имоти с пл. № № 301; 302; 303;
част от имоти с пл. № № 304; 312; 313; 314; 315; 316; 317; 318; 319; 320; 321; 322; 323; 324;
325; част от имот с пл. № 326; част от имот с пл. № 329 и част от имот с пл. № 330, заявен с
пореден № 5 от заявлението и установен с ПМС 1080/1958 год. Посочено е в решението, че
възстановяването на собствеността върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 29, ал. 9
ППЗСПЗЗ.
На л. 501 от делото на РС – Варна е представено Разпореждане № 1080/21.07.1958
год. на Министерския съвет относно раздаването и използването на земите от Държавния
поземлен фонд.
Съгласно извлечение от електронния регистър „Ferma 3“ на ОС „Земеделие“ Варна,
по заявление с вх. № 60241/04.08.1992 год. от ДПФ – МЗГАР са заявени 1943, 20 дка
земеделски земи в землището на с. Звездица, община Варна, като под № 5 е заявен имот от
165 дка в местност „***“ с отбелязване „съществуващи по § 4“.
С решение № 350/23.04.1996 год. на ПК-Варна по същата преписка по заявление с вх.
№ 60241/04.08.1992 год. е възстановено правото на собственост на ДПФ чрез
Министерството на земеделието върху изброени в решението земеделски имоти, между
които и под № 2 – нива от 99, 600 дка, находящ се в землището на с. Звездица, местност
„***“, включващ имоти с пл. № № 30; 43 и 45 от Карта и баланс на землището; под № 3 –
нива от 183, 500 дка, находящ се в терен по § 4 на с. Звездица, в местност „***“, включващ
имоти с пл. № № 3; 10; 12; 22; 24; 26; 33 и 35 от Карта и баланс на землището и под № 6 –
пасище от 78, 500 дка, находящ се в землището на с. Звездица, местност „***“, включващ
имоти с пл. № № 15; 18; 20 и 27 от Карта и баланс на землището.
Със Заповед № 1443/14.06.2002 год., изд. от кмета на община Варна на основание §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и
решение № 864/06.03.2002 на ПК-Варна, е наредено да се възстанови правото на
собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на Държавен поземлен фонд –
МЗГ – София върху новообразуван имот с идентификатор № ********** по ПНИ на м.
„***“, с площ от 686 кв. м., при граници: имот пл. № 9511-път; имот с пл. № 122; имот с пл.
№ 121.
Видно от скиците на л. 89 и л. 99 от делото на РС-Варна, издадени от СГКК – Варна, в
КК на с. Звездица, общ. Варна, одобрена през 2015 год., имот с пл. № 123 по ПНИ на м.
„***“, с. Звездица, община Варна е заснет като част от ПИ с идентификатор 30497.502.121 и
попада с цялата си площ в последния.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза от 29.01.2020 год., неоспорено от
страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото
лице в съдебно заседание се установява следното: Изследваните от вещото лице документи
– Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год. и Оценителен протокол № 636 от 30.09.1993 год.
– са ксероксни копия и липсата на оригинал не позволява да бъде извършен оглед (на
подписа, респ. на подписите в документите) от криминалистична гледна точка – вид на
хартията, пишещото средство, евентуални преправки, заличаване, монтаж, кражба на подпис
и други. Поради това и подписите в двата документа са изследвани от експерта
самостоятелно, като графични обекти извън останалия контекст. Според заключението,
подписът, положен за „Директор“ в Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год. (копие) е
7
изпълнен от К. И. К.. Подписите, положени за „Членове под № 1, № 2 и № 3“ в Оценителен
протокол № 636 от 30.09.1993 год. (копие), са изпълнени от Г. С. Г., Д. Н. П. и Ж. А. Г..
От съдържанието на представените документи относно дейността на КЗС „Димитър
Кондов“ Варна и АПК „Д. Кондов“ с. Аврен, обл. Варна (с предишно седалище гр. Варна),
свързани с дейността на Предприятие за изкупуване и материално-техническо снабдяване
(ПИМТС), съхранявани в Държавен архив Варна (л. 339-390 от делото на РС-Варна) е видно,
че до началото на месец май 1990 година ПИМТС е било поделение на АПК „Д. Кондов“ –
Варна и че към дата 02.04.1990 год. К. И. К. е бил директор на ПИМТС – Варна. Едва след
постановяване на Решението № 178/02.05.1990 год. по гр. дело № 104/1990 год. на
Върховния съд на РБ е регистрирано по Указ № 922/1989 год. на Държавния съвет на РБ
Кооперативно земеделско стопанство (КЗС) – Варна, учредено на 25.08.1989 год., което е
правоприемник на ПИМТС към АПК „Д. Кондов“ с. Аврен. От тези документи е видно още,
че ПИМТС е имало директор, а не Управителен съвет; Управителен съвет като един от
органите на управление е имал АПК „Д. Кондов“, с. Аврен. В Държавен архив се съхранява
и документ (л. 390 от делото на РС-Варна) именуван „Дневен ред на заседанието на УС на
АПК „Д. Кондов“, с. Аврен на 20.10.1986 год. от 14 часа“, като в т. 5 от дневния ред е
вписано „Други“.
Съгласно Удостоверение № АГУП 14003305АС_023ВН от 06.03.2020 год., изд. от
община Варна, в община Варна не са открити данни за подадена молба за издаване на
оценителен протокол № 636/30.09.1993 год. на лицето К. А. Т..
От удостоверение № МД20000133ВН_003ВН/20.02.2020 год., изд. от община Варна,
дирекция „Местни данъци и такси“ и приложенията към него, е видно, че имот с пл. №
30497.502.123 по плана на местност „***“, с. Звездица, община Варна е деклариран на
10.04.2019 год. от ищеца Н. Т. Н. и от Е. И. Н. (вероятно негова съпруга); посочено е от
двамата декларатори, че имотът е придобит на 31.12.2014 год.
От удостоверение от НОИ, ТП Търговище от 07.04.2020 год. (л. 457 от делото на РС-
Варна) е видно, че след извършена проверка на съдържащите се в Осигурителния архив
разплащателни ведомости на АПК Варна (ПИПЛС; ПИМТС и КЗС), не са открити данни за
лицата К. А. Т.; СТ. Т. Н. и Т. Н. Т.. Установява се още, че в периода 01.03.1984 год. –
31.05.1992 год. К. И. К. е заемал длъжностите „Директор“ и „Председател“.
От заключението на съдебно-техническата експертиза от 04.08.2020 год. (л. 519-609
от делото на РС-Варна) и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява
следното: Процесният имот изцяло попада в имота, описан в решението № 864/06.03.2002
год. на ПК-Варна и е частично идентичен с имот с пл. № 30497.502.0123 с площ 686 кв. м.,
описан в заповедта № 1443/14.06.2002 г. на кмета на Община Варна. В помощния план
(плана § 4к, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1-3 от ППЗСПЗЗ, съдържащ данни за
имотите, предоставени за ползване, както и данни за имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС, респ. включващ план на старите имотни граници (ПСИГ) и
план на имотите, предоставени за ползване), въз основа на който е изработен ПНИ на
местност Орехчето, землище с. Звездица, общ. Варна, процесният имот попада в имоти с пл.
№ № 313 и 323 по ПСИГ – скица-приложение № 1 към заключението – които в регистъра
към помощния план са записани на Държавен поземлен фонд – приложения 7.1, 7.2 и 7.3. По
Кадастралния план на местност „***“, землище на с. Звездица от 2000 г. процесният имот е
заснет като имот пл. № 123 с площ от 698 кв. м., при съседи: имот пл. № 9511 (улица); имот
пл. № 122 с ползвател В. Г. П.; имот с пл. № 121 с ползвател Ч. Г. В. и имот с пл. № 125 с
ползвател Н. Т. Н.. В регистъра на имотите към КП имот с пл. № 123 е записан на Държавен
поземлен фонд – Приложение 6 и 6.2 към заключението, а в списъка на ползвателите към КП
е записано, че се стопанисва от общината – приложение 51.; 5.2 и 5.3 към заключението. По
ПНИ на местност „***“, землище с. Звездица, общ. Варна, одобрен със заповедта на
Областния управител от 2001 г., процесният имот е индивидуализиран като имот с пл. №
8
123 отново с площ 686 кв. м., при съседи: имот 9511 (улица), имот пл. № 122 със собственик
В. Г. П. и имот с пл. № 121 със собственик И. Е. Н.. В регистъра към ПНИ имот с пл. № 123
е записан на Държавен поземлен фонд – приложение 9.3 към заключението. С последваща
заповед на Областния управител от 21.08.2008 г. процесният имот е индивидуализиран като
новообразуван имот с пл. № 5020123 с площ от 607 кв. м., при съседи: имот пл. № 5029511
(улица); имот пл. № 5020122 – собственик В. Г. П. и имот пл. № 5020121 – собственик Ч. Г.
В. – скица-приложение № 12 от заключението. В кадастралната карта на с. Звездица, общ.
Варна, одобрена със Заповед № РД – 18 – 17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, процесният имот (имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „***“, землище с. Звездица,
общ. Варна) е заснет като част от имот с идентификатор 30497.502.121, с площ 1207 кв. м. с
вписан в КР собственик И. Е. Н., при съседи: ПИ с идентификатори - 30497.502.361 /улица/;
ПИ 30497.502.122 със собственик А. М. В.; ПИ 30497.502.294 със собственик МЗХ и ПИ
30497.502.89 със собственик МЗХ. По КВС на землището на с. Звездица, общ. Варна, цялата
територия на местност „***“ е означена като един имот с № 21, с пояснение „Територии по
пар. 4 Орехче“ – скици - приложение 14;.1 и 14.2 към заключението. Статутът на процесния
имот имот е земеделска земя. За периода преди 1990 г. не е наличен план за местността
„***“ в землището на с. Звездица. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
процесният имот за пръв път е отразен (заснет) като имот с № 123 по КП от 2000 год.;
вещото лице не е открило данни за наличие на предишни (преди 2000 год.) планове за
терена, в който попада процесния имот и в които планове, същият да фигурира с № 123.
Пояснило е още, че в миналото за някои местности за нуждите на земеделските организации
са съществували т. нар. ведомствени кадастри – подобие на кадастрални планове. Относно
заключението в частта му, в която вещото лице е посочило, че имот с пл. № 123 по ПНИ на
м. „***“, землище с. Звездица, общ. Варна не е идентичен с претендираната от ищците
реална част от ПИ с идентификатор 30497.502.121 по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна,
одобрени през 2015 год., която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на л. 89
от делото на РС-Варна, в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че този му извод е в
резултат констатираното от него при огледа и измерването леко фактическо изместване
навътре (на север) на южната граница, представляваща телена ограда – комбинирана скица –
приложение № 3 към заключението. Анализът на скиците към заключението, обсъдени и във
връзка с дадените от вещото лице пояснения в съдебно заседание, обосновава извода, че
имот с пл. № 123, в местност „***“, описан в удостоверение № К-31-А от 02.04.1990 г. е
идентичен с имота с пл. № 123 по ПНИ от 2001 г., чиято западна граница и площ са
коригирани през 2008 г. с нова заповед на Областния управител, както и с реалната част от
ПИ с идентификатор 30497.502.121 по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, одобрени през
2015 год., която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на л. 89 от делото на
РС-Варна.
От кореспонденцията между различни държавни органи (л. 71 от делото на РС-Варна)
е видно, че в одобрените през 2015 г. КККР на с. Звездица, общ. Варна е допусната грешка,
като неправилно в КК имотът с пл. № 123 по ПНИ на м. „***“, землище с. Звездица, общ.
Варна с площ от 607 кв. м. е заснет като част от ПИ с идентификатор 30497.502.121, вместо
като самостоятелен имот, като не е спорно между страните, че понастоящем е в ход
процедура по отстраняването и.
́
От удостоверение изх. № С-10/21.06.2021 год. от ДА „Архиви“, дирекция „РДА“ –
Варна, , отдел „Държавен архив“ – Варна е видно, че след извършена справка по
съдържанието на делата за постоянно запазване Ф-1415 – КЗС „Димитър Кондов“ Варна и
Ф-1146 – АПК „„Димитър Кондов“ Варна, съдържащи документи и от дейността на ПИМТС
– Варна е установено, че в Държавен архив – Варна не е постъпвало за съхранение Решение
№ 8/20.10.1986 год. на УС на ПИМТС – Варна; не е постъпвал за съхранение и
допълнителния устав на Асоциация НАПС.
Съвкупно от показанията на свидетелите Г. Х. В. и И. Я. И. се установява следното:
През 1986 г. на майката на ищците бил предоставен за ползване имот в местност „***“, като
9
част от процеса по оземляването. Имотите на ищеца Н. Н. и на майка му К. били съседни,
непосредствен съсед на имота на К. бил имотът на П., след него – имотът на свидетеля Г. В.,
който бил на името на дъщеря му. В периода 1988-1992 година двата имота – на ищеца Н. Н.
и на майка – му били оградени, първоначално ги оградили като един имот, впоследствие по
средата между двата имота сложили ограда от мрежа. Имотът на майката на ищците бил
насят с трайни насаждения; след смъртта на К. имотът и се стопанисвал от ищеца Н.Н..
́
Установява се още, че никой друг освен семейството на ищците не е обработвало процесния
имот. В имота на К. постройки няма; в имота на Н. Н. има тоалетна.
От показанията на свид. М. М., която заема длъжността „Главен директор“ на Главна
дирекция „Аграрно развитие“ към Областна дирекция „Земеделие“ се установява, че през
годините /от 2015 г. и по интензивно 2018 г. и 2019 г./ ищецът Н.Н. системно подавал
заявления и провеждал срещи относно имот № 123 по повод спорове за собственост.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По заявения от двамата ищци като главен иск за собственост на процесния имот,
основан на наследствено правоприемство от К. А. Т., починала на 16.05.2015 год., а от нея –
въз основа на придобиване по реда и при условията на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът
приема следното:
Съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи,
посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката. Съгласно ал. 5 на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на ползвателя е
учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на
собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на
собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от
Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането
в сила на оценката.
Качеството на правоимащо лице – ползвател по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ следва
да бъде установено посредством главно и пълно доказване, тъй като е една от
предпоставките (първата предпоставка ) за реализиране на фактичекския състав на
придобивния способ по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, на който способ се позовават ищците.
Съдът намира, че от представеното от ищците Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год., изд.
от директора на Предприятие за изкупуване и материално техническо снабдяване – Варна
(ПИМТС – Варна), наследодателката на ищците е имала качеството „ползвател” по смисъла
на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и то именно на процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на м.
„***“, землище с. Звездица, община Варна.
На първо място, не е установено по делото при условията на пълно доказване, че
Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год., изд. от директора на Предприятие за изкупуване и
материално техническо снабдяване – Варна (ПИМТС – Варна) е автентичен документ, т. е.,
че подписът за директор действително е положен от лицето, сочено за негов автор.
Съдът не кредитира заключението на съдебно-почерковата експертиза в частта му, в
която вещото лице заключва, че подписът, положен за „Директор“ в Удостоверение № К-31-
А/02.04.1990 год. (копие) е изпълнен от К. И. К.. Подобен извод не може да бъде
обоснован, с оглед посоченото в експертизата, че документът е ксероксно копие (противно
на приетото от РС-Варна, че документът е „очевиден оригинал, съдържащ мокър печат и
подпис…“) и не позволява да бъде извършено криминалистично изследване на същия и
съответно не позволява да се установи или да се отхвърли с категоричност извод за
евентуални преправки, заличаване, монтаж, кражба на подпис и други в документа.
10
Съобразно горното съдът, въз основа на заключението, приема, че подписът за „Директор“ в
Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год. (копие) принадлежи на лицето К. И. К., който към
дата 02.04.1990 год. е бил директор на ПИМТС – Варна, което е било поделение на АПК „Д.
Кондов“, с. Аврен, но не и че е положен именно от него. При това положение, след като не е
установена при условията на пълно доказване автентичността на обсъждания документ, то и
Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год., изд. от директора на Предприятие за изкупуване и
материално техническо снабдяване – Варна не установява, че на наследодателката на
двамата ищци – К. А. Т. – е било предоставено право на ползване върху имот от 600 кв. м. в
м. „***“, землище с. Звездица, общ. Варна, представляващ понастоящем реална част от ПИ с
идентификатор 30497.502.121 по КК на с. Звездица, общ. Варна, която реална част е
защрихована в червен цвят на скицата на л. 89 от делото на РС-Варна, идентична с имот с
пл. № 123 по ПНИ на м. „***“, землище с. Звездица, общ. Варна.
На следващо място видно от Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 год. същото е
издадено от директора на Предприятие за изкупуване и материално техническо снабдяване
– Варна, който обаче не разполага с удостоверителна компетентност да удостоверява
засвидетелстваните в документа обстоятелства, а именно – да удостоверява съдържанието
на решение, взето от друг орган – в случая – съдържанието на Решение № 8/20.10.1986 год.,
взето от Управителния съвет на АПК „Димитър Кондов“, с. Аврен, обл. Варна (а не както
твърдят ищците, че решението е взето от УС на ПИМТС-Варна, за което предприятие е
установено, че имало директор, а не Управителен съвет). С такава компетентност разполага
единствено УС на АПК „Д. Кондов, респ. Председателя на УС на „АПК Д. Кондов“. Т. е.,
дори и да се приеме, че обсъжданият документ е автентичен, той не съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, поради което и не се ползва с присъщата на
официалните свидетелстващи документи материална доказателствена сила и не обвързва
съда относно удостоверените с него обстоятелства. Не е представен протокола,
материализиращ взетото решение № 8/20.10.1986 год. на УС на АПК „Д. Кондов“, нито е
представено удостоверение, издадено от надлежния орган, разполагащ с удостоверителна
компетентност да удостоверява предоставено право на ползване.
С оглед изложеното съдът приема, че ищците не са доказали първия елемент от
фактическия състав на придобивния способ по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно – не са
доказали качеството на ползвател, съответно и на правоимащ по смисъла на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ на своята наследодателка К. А. Т., поради което и заявеният като главен иск за
собственост на процесния имот е неоснователен.
На следващо място, анализът на доказателствата обосновава извод, че в случая не е
доказано при условията на пълно доказване осъществяването на третата предпоставка на
придобивния способ по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: не е доказано при условията на
пълно доказване, че цената на предоставения за ползване имот (в случай, че на К. Т.
действително и е бил предоставен за ползване имот) е била изобщо заплатена.
́
В платежното нареждане от 08.06.1994 год. с № 9425, обсъдено по – горе, липсват
данни за кои имоти е заплатено – напр. името на лицето – ползвател; номер на оценителния
протокол; номер на имота или пък други данни за имота/имотите (местност, съседи и пр.).
Представената от К. Н. Р. нот. заверена декларация от 31.03.2016 год. по същността си
материализира свидетелски показания в писмен вид, поради което и същата е недопустимо
доказателствено средство по ГПК. На следващо място от анализа на съдържанието на
платежното нареждане, доколкото в същото е посочено „…ЕТ „Ати-Теди“ за К. Н. Т.“ може
да се приеме и че един от имотите, за които е заплатено е за предоставения за ползване
именно на К. Н. Т. имот. От друга страна, предвид установеното по делото, че на ищцата
С.Н. също е бил предоставен за ползване имот в м. „***“, землище с. Звездица, общ. Варна,
то може да се приеме също, че плащането се отнася за предоставения за ползване на С.Н.
имот.
11
В обобщение съдът приема, че не са установени при условията на пълно доказване
два от кумулативните елементи на фактическия състав на придобивния способ по § 4а, ал. 5
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследодателката на ищците относно процесния имот, поради което и
заявеният като главен иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед резултата от главния иск, подлежи на разглеждане и заявеният като
евентуален иск за собственост на процесния имот – по давност, въз основа на осъществявано
от ищците владение върху имота в периода от 16.05.2015 год. до предявяване на иска на
20.03.2019 год. с присъединеното владение на наследодателката им К. А. Т., осъществявано
в периода 08.06.1994 год. (извършеното плащане на имота по оценителния протокол от
30.09.1993 год.) до смъртта и на 16.05.2015 год.:
́
Установено е по делото, че процесният имот е бил част от земеделски земи на
Държавния поземлен фонд. В тази насока са: записването в регистъра към помощния план
по § 4к, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, според който имоти с № № 313 и 323 по ПСИГ, в които
попада и процесният имот, са записани на ДПФ; липсата на всякакви доказателства, които
дори и косвено да навеждат на извод, че теренът, в който попада процесния имот, е имал
изобщо друг собственик освен Държавата, както и изявленията на ищците в исковата им
молба, поддържани и в хода на цялото първоинстанционно производство, както и във
въззивната им жалба, че процесният имот не е бил частна собственост, не е бил отнеман и
не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице,
които изявления съдът цени като признания на неизгодни за ищците факти.
От изложеното следва извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният
имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон, която е била
държавна собственост, не е бил частна собственост, не е бил отнеман и не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице, поради което и
съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ е останал държавна собственост.
Съгласно чл. 86 от ЗС /отм./ за периода 1951 г. - 1990 г. не може да се придобие по
давност вещ - социалистическа собственост /държавна и кооперативна/, а за пeриода от 1990
г. до 1996 г. - вещ държавна или общинска собственост, а от 01.06.1996 г. - вещ публична
държавна или публична общинска собственост. Имоти – частна държавна или общинска
собственост след 01.06.1996 г. могат да се придобиват по давност, но с § 1 от ЗИД на ЗС, в
действаща редакция на нормата, давността е спряна, считано от 01.06.2006 г. до 31.12.2022
год. По отношение на земеделските имоти са налице и специални разпоредби – така според
чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 88/31.07.1998 год., в сила от 04.08.1998 год. не могат да се
придобиват по давност земи от държавния поземлен фонд. Т. е., до 31.05.1996 год. давност
по отношение на процесния имот не е могла да тече, а изтеклата в периода 01.06.1996 год.
до 04.08.1998 год. – влизането в сила на нормата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с ДВ, бр.
88/31.07.1998 год., с която норма е въведена забрана изобщо да бъдат придобивани по
давност земи от ДПФ, не е изтекъл нито петгодишния, нито 10 годишния давностен срок за
придобиването на собствеността върху имота по давност.
В случая следва да се има предвид още и следното:
След като процесният имот е бил част от земеделски земи на държавата, с оглед
липсата на данни, а и на твърдения имотът да е имал друг собственик съответно да е
подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му, то същият е част от държавния поземлен фонд. Този извод не се
опровергава от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно която земеделските земи
от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби
по земеделие, като съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема
решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. В случая по отношение на решенията,
взимани по чл. 45 от ППЗСПЗЗ (по този ред е взето и решението № 864/06.03.2002 г. на ПК-
Варна) постановките на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС са неприложими. Цитираният
12
тълкувателен акт на ВКС на РБ се отнася само до възстановяване на правото на собственост
на физически лица (а също и на общините в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ) и е
неотносимо към установяване на правото на държавна собственост. Уредената в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ земеделска реституция представлява законово уредени процедури по
възстановяване на предишното фактическо и правно положение на имоти, които са били
принудително одържавени или фактически завзети. В чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят е
използвал терминът "запазва" собствеността на Държавата, поради което и решенията по чл.
45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, по който ред е взето и решението № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна,
нямат правопораждащ ефект, а имат за цел единствено да конкретизират и
индивидуализират имотите, които според чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ са останали държавна
собственост.
Предвид изложеното по – горе и тъй като според чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
земеделските земи от ДПФ се установят служебно от административния орган по
поземлената собственост, обстоятелството дали е било подавано или не е подавано
заявление с вх. № 60241/04.08.1992 год. е без значение и не се отразява на валидността на
решението № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна, тъй като в хипотезата на чл. 45, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ административният орган по поземлената собственост действа служебно, а не
след сезиране.
В обобщение предявените в условията на евентуалност искове за собственост са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на ответника следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 316
лева, от които: 300 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащането на правната помощ, към който препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК и 16 лева за
снабдяване с доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260778/08.03.2021 год., постановено по гр. дело
№ 4280/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Н. Т. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. **** № *, ет. *, ап. * и СТ. Т. Н.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. *** № *, ет. *, ап. *, да заплатят на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 316 лева (триста и шестнадесет лева) – разноски за настоящата
инстанция, от които: 16 лева за снабдяване с доказателства и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14