№
/21.12.2021 год., гр.
Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
с-в, в публичното заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Наталия
Зирковска, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2602 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1
вр.чл.129 ал.2 от ЗУТ и е образувано по жалба от „И.-95“ ЕООД – Варна, ЕИК ***,
представлявано от управителя И.Д. И. чрез пълномощника му адв.С.С. ***, против
Заповед №Г-315/09.10.2020г на Зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ ***„за паркинг, гаражи и офиси“ (ПИ ***** ), кв.33 по плана на
ж.к.“***., гр.Варна, само в частта й: „Планът да се счита приложен, след
изпълнение на корекция на дерето.“. Жалбоподателите мотивират предприетото частично
оспроване на иначе положителния за тях ИАА с няколко самостоятелни и подробно
аргументирани основания, въз основа на които претендират отмяната на оспорената
част от заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ като незаконосъобразна, като
претендират и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно
заседание по същество адв.С. поддръжа изцяло жалбата и настоява за уважаването
й, като в допълнение на изложеното в нея сочи, че условието относно корекцията
на дерето липсва в заповедта, с която е допуснато изработването на изменението
на ПУП, поради което липсва основание за включването му в заповедта за
одобряването му, наред с липсата на мотиви и на данни, мотивиращи
необходимостта от поставяне на такова условие в цялата преписка.
Ответникът Зам.кмета на Община Варна,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си
представител гл.ю.к. А. С. е депозирал писмена молба, с която оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана; твърди, че заповедта е издадена от компетентен
орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
при правилно приложение на материалния закон, тя е мотивирана, вкл. и със
съпътстващите и подготвящите издаването й документи, към които изрично препраща
и които са част от административната преписка. В случай на претенция за
адвокатско възнаграждение моли такова да бъде присъдено в минимален размер, и
на свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
След преценка на събраните в
производството релевантни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на производството е
поставено със заявление рег.№ АУ 105259/24.10.2018г от „И. 95“ ЕООД – Варна
чрез пълномощник до кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна за допускане
на изработване на ПУП – ПЗ на имот с идентификатор ***** , УПИ ***по плана на
ІІ-ри м.р. „Вл.Варненчик“. Към заявлението са приложени н.а.№163/11.12.2017г,
актуална скица на имота, пълномощно, копие на част от ПУП-ПРЗ на ІІ м.р. на
ж.к.“Вл.Варненчик“, одобрен с Решение №2548-17/28, 29.07-2010г на ОбС,
скица-предложение, копие от ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-71/26.10.2010г и
извадка от ОУП и показатели (л.106-111 по преписката – в заверени копия). С
решение по т.9 от Протокол №39/30.10.2018г ЕСУТ при Община Варна е дал
положително становище за допускане на поисканото изменение на ПУП-ПРЗ,
изразяващо се в промяна на допуснатото отреждане от „за подземен и надземен
паркинг“ в „за паркинг, гаражи и офиси“, на устройствената зона – от Жп1
(малкоетажна, предимно жилищна зона) на Смф2 (смесена многофункционална зона
предимно за новоурбанизираните територии), и в застрояването чрез предвиждане
на ново, свободно, ниско застрояване до 2 етажа 8м височина), разположено на
уличнорегулационната линия, на 3м и на 5 м от страничните регулационни линии и
на 7м от дъното на УПИ. Със Заповед №095/07.02.2019г л.26 по преписката), поправена
със Заповед №501/19.09.2019г (л.23 по преписката), на осн.чл.135 ал.3 от ЗУТ
гл.архитект на Община Варна, е разрешил изработване на проект за изменение на
ПУП-ПРЗ за УПИ ***(ПИ ***** ), кв.33 по плана на ІІ м.р. на ж.к.“Вл.Варненчик“.
Обявлението е поставено на табло в сградата на Района, публикувано е във в-к
„Черно море от 12.02.2019г, и на интернет-страницата им (л.90 по преписката).
Със заявление рег.№ау019638/22.02.2019Г ОТ „И. 95“ ЕООД допуснатия проект за
ПУП-ПРЗ на УПИ ***е представен за одобрение и приемане в Община Варна (л.58 по
преписката). С решение по т.25 от Протокол №12/02.04.2019г ЕСУТ е върнал
ПУП-ПРЗ за нанасяне на дерето и съобразяване на линията на застрояване с него
(л.53 по преписката). В изпълнение на същото е изработен нов проект за ПУП-ПРЗ
(л.46-48 по преписката), с нанасяне на дерето и съответна промяна в
разположението на застрояването – на уличнорегулационната линия, на 3м и 5 м от
страничните регулационни линии, на 20м от оста на дерето и на не по-малко от
6.30м от дъното на УПИ (л.48), след което същият е внесен за одобряване със
заявление от 14.05.2019г. С решение по
т.24 от Протокол №20/28.05.2019г ЕСУТ е отказал да приеме плана, и същият е
върнат за нанасяне в графичната му част на плана на ПЗ „Планова“. Коригираният
ПУП-ПРЗ е съгласуван на осн.чл.128 ал.8 от ЗУТ с решение по т.25 от
Протокол №25/02.07.20219г на ЕСУТ,
поправен с решение по т.55 за отстраняване на техническа грешка по Протокол
№29/30.07.2019г. Видно от скица-проект №15-650535-18.07.2019г (л.31 по
преписката), изменението се състои в: заличаване на ПИ с идентификатор ***** с площ 1494кв.м., и нанасяне на два нови
обекта в КККР – ПИ с проектен идентификатор *** с проектна площ 1150 кв.м., и
ПИ с проектен идентификатор ***с
проектна площ 344 кв.м. С решение по т.25 от протокол №37/15.10.2019г е
приет представения ПУП-ПРЗ за УПИ ***„за паркинг, гаражи и офиси“, кв.33 по
плана на ж.к.“Вл. Варненчик“, ІІ м.р., и предлага да се издаде заповед по реда
на чл.129 ал.2 от ЗУТ, в която да се впише условието: „Планът да се счита
приложен след изпълнение на корекция на дерето.“.
С оспорената понастоящем Заповед
№Г-315/09.10.2020г зам.кмета на Община Варна е одобрил ПУП-ПРЗ за УПИ ***„за
паркинг, гаражи и офиси“ )ПИ ***** ), кв.33 по плана на ж.к.“Вл. Варненчик“, ІІ
м.р., представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №2548-17 от
Протокол №25/28, 29.07.2010г на ОбС – Варна, показано с черен, червен, син,
зелен и кафяв цвят в графичната част – неразделна част от заповедта (л.2-3 по
преписката). Включено е и условието, посочено от ЕСУТ: „Планът да се счита
приложен, след изпълнение на корекция на дерето.“. Видно от графичната част на
плана, застрояването е проектирано в границите на ПИ с проектен идентификатор ***
с проектна площ 1150 кв.м., със съответните отстояния.
Според т.VІ „Изводи“ на
приобщения в хода на съдебното дирене хидроложки доклад, валиден за 2020г,
изготвен от инж.И. М. с пълна проекантска правоспособност (л.12-27 по делото)
по поръчка на възложителя „И. 95“ ЕООД, при актуалното състояние на
отводнителния канал (Балъм дере) за разглеждания участък – на изток от УПИ ****,
се установява, че решението отговаря на нормативната база за състояние на земен
профил на канал, преминаващ в градска зона; параметрите на напречния профил са
по-големи от необходимия профил за поемане на оразмерителната висока вълна;
проектната разработка ПУП-ПРЗ за УПИ ***„за паркинг, гаражи и офиси“ )ПИ ***** )
не влияе на изпълнението на основната функция на отводнителния канал (Балъм
дере), а проведеното хидроложко изследване дава основание да се заключи, че
изготвянето на технически проекти за застрояване на УПИ ***не ограничава
нормативните изисквания за проводимост на канала в изследвания участък,
респективно – състоянието на отводнителния канал не възпрепятства приемането на
предложения ПУП-ПРЗ.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода
на съдебното дирене, които са взаимнодопълнащи се и безпротиворечиви, и
анализирани в сувкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
легитимиран субект – адресат на акта в оспорената му част, при наличие на
правен интерес и в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
На първо
място оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Зам.кмета
на Община Варна, с надлежно делегирани правомощия по силата на заповед
№5513/31.12.2019г на кмета на Община Варна, издадена на осн.§1 т.3 от ДР на ЗУТ, в кръга на неговите правомощия.
Заповедта за одобрение изменението на ПУП-ПРЗ е издадена в съответната писмена
форма и съдържа минимално изискуемите за валидността й реквизити, а при
издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такИ., чието
избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на административния
орган.
Независимо от горното, съдът в този си състав споделя като
основателно възражението на жалбоподателите за неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на оспорената част от заповедта.
На първо място действително в случая е налице неяснота във
волята на административния орган относно
адресата, обема и характера на изречението „Планът да се счита приложен, след
изпълнение на корекция на дерето.“.
Вярно е, че деретата (отводнителните канали) са публична собственост, и
адресат на задълженията за обособяването и нанасянето им като обекти на
кадастъра, респективно – на настъпилите изменения, както и на всякакъв вид
дейности за изграждането и поддържането им, лежат в патримониума на собственика
им, в случая с отводнителния канал Балъм дере – на Община Варна. Дали, кога, в
каква степен и по какъв начин тези задължения ще бъдат изпълнени са
обстоятелства извън обективните предели на възможностите за въздействие на
частно ЮЛ, собственик на ПИ, граничещ с дерето. От това произтичат два вида
последици – от една страна частните инвестиционни намерения не могат
правнорелевантно да бъдат поставяни в зависимост от неконкретизирано във
времето, начина, средствата и субекта изпълнение на публични задължения, понеже
представлява неоправдано ограничаване на правото на частна собственост; от
друга страна същите тези задължения не могат да бъдат прехвърляни в тежест на
частноправни субекти, и то на ЕООД – собственик на съседния имот, изграждането
на разрешения строеж в който според данните по делото не засяга границите и
предназначението и по никакъв начин не рефлектира върху използването на
отводнителния канал. В тази връзка – от оспорения текст на заповедта не става
ясно и дали с нея издателят й вменява някакви задължения за извършване на
неконкретизирани действия, кой е техният адресат, в какъв срок и с какви
средства следва да бъдат извършени, т.е. създадена е пълна неяснота и относно
правния характер на това изявление.
На второ
място изречението „Планът да се счита приложен, след изпълнение на корекция на
дерето“ противоречи на изричната норма на §22 от ДР на ЗУТ, с която
законодателят е предвидил лимитативно кога се счита за приложен ПУП в частта
регулация и в частта застрояване. В цитираната норма липсва предвидена
възможност този правнорелевантен момент да бъде определян от административен
орган по начин, различен от уредения от законодателя, или въз основа на други
предпоставки, извън изброените там. С въвеждането на това условие в
съдържанието на заповедта за одобряване на изменения ПУП-ПРЗ зам.кметът на
Община Варна е излязъл извън пределите на компетентността си и е поставил
ограничително условие, каквото не е предвидено със специалния ЗУТ. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че за да е нищожен административният акт, той трябва да е засегнат от толкова
тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който изначално, от момента на
издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на
неговата нищожност. Предвид гореизложеното съдът намира, че констатираната в
случая нищожност на оспорената част от заповедта налага обявяването й за
такава.
При този
изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е
основателна и следва да бъде уважена в доказания им размер от 50лв. ДТ Претенцията
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2
пр.4 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед
№Г-315/09.10.2020г на Зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за
УПИ ***„за паркинг, гаражи и офиси“ (ПИ ***** ), кв.33 по плана на ж.к.“***.,
гр.Варна, само в частта й: „Планът да се
счита приложен, след изпълнение на корекция на дерето.“.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на „И.-95“ ЕООД – Варна, ЕИК ***,
представлявано от управителя И.Д. И., сторените в производството разноски в размер на 50
(петдесет десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: