Р Е Ш Е Н И Е
№ 236 14. 02.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Вяра
Стоянова
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАНД дело № 2865 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.В.И., против
решение № 1205 от 07.10.2019г., постановено по НАХД № 2395 по описа за
2019г. на Районен съд гр. Бургас, с което е изменено Наказателно постановление
№ К 18_308-F381834/19.09.2018г. издадено от директора на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което на И.В.И. е наложена глоба в
размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.37, ал.2 от ДОПК и на основание чл.273
от ДОПК, като е намален размера на глобата на 250.00 лв.
Касаторът счита решението за неправилно. Не споделя
мотивите на съда обосновали изменението на издаденото наказателно
постановление. Заявява, че административнонаказващия орган без да изследва
събраните доказателства издава НП. Иска се отмяна на съдебното решение, като се
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът – ТД на НАП Бургас, редовно уведомен, не
се представлява.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд гр. Бургас е изменил
Наказателно постановление № К 18_308-F381834/19.09.2018г.
издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което на И.В.И.
е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
за нарушение по чл.37, ал.2 от ДОПК и на основание чл.273 от ДОПК, за това че
лицето не оказва съдействие на орган по приходите, във връзка с изясняване на
факти и обстоятелства за проверка по спазване на осигурителното законодателство.
С това си деяние И. е осъществил състава на чл.37, ал.2 от ДОПК. За да
постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е действително извършено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал
всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни
и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е
разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е
налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.
Възражението на касатора, че е посочил
къде се съхраняват документите още на 15.03.2019г., съдът намира за
неоснователно. С представената като доказателство по делото молба, касаторът
просто представя заверен препис от уведомително писмо на НАП, с което са му
върнати документи и доказателства по предходно извършена спрямо него ревизия.
Тази ревизия обаче не обхваща периода на настоящата ревизия, както и други
доказателства, не представени по предходната такава. Нормата от ДОПК,
регламентира задължение за лицето, да оказва съдействие при извършване на
ревизии от органите по приходите, а едно такова препращащо писмо е не само
отклоняване на искането, но и бездействие по текущата ревизия.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото
производство решение на РС – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно,
съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1205 от 07.10.2019г.,
постановено по НАХД № 2395 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.