Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.06.2020 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ : НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Атанаска Динева и в
присъствието на прокурор Таня Коцева от СОП, като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ЧНД № 226 по описа на СОС за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 16 от
Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ за разглеждане
на постъпило в Софийски окръжен съд на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР
на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, издадено от съдебните власти на Република Румъния и засягащо
българския гражданин Б.Г.С. с ЕГН **********.
В
съдебно заседание представителят на СОП прокурор Коцева изразява становище за
признаване на решението за налагане на пробационни
мерки. Счита, че са налице законовите предпоставки за признаването на
наказателна присъда, постановена от Съда Вънжу Маре, обл. Мехединци, Република
Румъния.
Служебният
защитник на осъдения С. – адв. Л.П. от САК, се
присъединява към становището на СОП.
Засегнатият
Б.С., редовно призован, се явява лично и заема становище за уважаване на
искането.
Софийски
окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, взе предвид
следното:
С
Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР
на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване
към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, е представена за признаване и изпълнение Наказателна присъда №
157/13.06.2019 г., постановена от Съд Вънжу Маре, обл. Мехединци, Република Румъния
по наказателно дело № 965/332/2017 г., станала окончателна с наказателно
решение № 1753/18.12.2019 г., постановено от Апелативния Съд Крайова, обл. Долж, Румъния, с която на
българския гражданин Б.Г.С. с ЕГН ********** е наложено наказание три години
лишаване от свобода, като е разпоредено спиране на
изпълнението под надзора на присъдата от три години лишаване от свобода за срок
от три години, който се изчислява от датата на влизане в сила на присъдата,
през който срок е постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни мерки.
От
представената Наказателна присъда № 157/13.06.2019 г., постановена от Съд Вънжу Маре, обл. Мехединци, Република Румъния по наказателно дело №
965/332/2017 г., станала окончателна с наказателно решение № 1753/18.12.2019
г., постановено от Апелативния Съд Крайова, обл. Долж, Румъния се установява, че българският гражданин Б.С.
е осъден за извършено на 17.05.2016 г. престъпление, квалифицирано от
румънските съдебни власти като престъпление по чл. 192, ал. 2 и 3 от НК на
Румъния - при управление на влекач и полуремарке в
направление Турну Северин – Калафат в района на 62
м+200 м. надолу по хълма Стърмина предприел
изпреварване на превозно средство и навлязъл в проста непрекъсната надлъжна
маркировка, водейки ефективно на насрещната посока движение, сблъсквайки се с
лек автомобил „О.к.“, който е бил управляван редовно от обратната посока, като
в резултат трима пътници от колата – Б.М.Д. на 22 години, А.Е. на 17 години и Б.Г.
на 47 години са загинали.
С
присъдата на С. е наложено наказание три години лишаване от свобода, като е разпоредено спиране на изпълнението под надзора на
присъдата от три години лишаване от свобода за срок от три години, който се
изчислява от датата на влизане в сила на присъдата, през който срок е
постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни
мерки, а именно:
по
реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Румъния:
да
се явява пред пробационната служба, към която
принадлежи общината, в която живее (община П., България) на сроковете, посочени
от присъдата;
да
приеме посещенията на назначения контролиращ пробационен
служител с наблюдаването му;
да
съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване,
което надвишава 5 – дневен период;
да
съобщава за промяната на работното място;
да
съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
препитаване;
по
реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Румъния:
да
следва програма за социална реинтеграция, проведена
от пробационната служба или програма, организирана в
сътрудничество с институциите на общността;
по
реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Румъния:
да
извършва неплатен общественополезен труд в полза на кметството на общината,
където живее, за време от 120 дни.
Обърнато
е внимание, че по силата на чл. 96 от НК на Румъния осъденият е предупреден, че
ако по време на наблюдение няма да спазва надзорните мерки (злонамерено) или
няма да изпълни задълженията, наложени или установени по закона, съдът ще
отмени спирането и ще разпореди изпълнението на наказанието.
Посочено
е, че осъденият е Бил задържан от 18.05.2016 г. до 19.05.2016 г., превантивно
задържан от 18.05.2016 г. до 16.06.2016 г. и в домашен арест от 17.06.2016 г.
до 01.07.2016 г.
Наказателна
присъда № 157/13.06.2019 г., постановена от Съд Вънжу
Маре, обл. Мехединци,
Република Румъния по наказателно дело № 965/332/2017 г., станала окончателна с
наказателно решение № 1753/18.12.2019 г., постановено от Апелативния Съд
Крайова, обл. Долж,
Румъния.
По
силата на Рамково решение чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР
на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване
към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено
от чуждестранен съд и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.
Удостоверението
е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в
писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Изпратеното в СОС удостоверение в превод на български език съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието
признаване се иска.
Касае
се за наказателно решение за налагане на пробационни
мерки, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от
ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание "лишаване от
свобода", изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за
търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е
на съдебен орган и се отнася за извършено на територията на издаващата държава
престъпление.
В
удостоверението и наказателната присъда се съдържа описание на деянието на Б.С..
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Република Румъния
(издаващата държава), което се изразява в причиняване на смърт по
непредпазливост (непредумишлено убийство) на три лица вследствие на допуснато
от осъдения нарушение на правилата за движение по пътищата.
Посоченото
деяние се явява наказуемо и по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. В от
НК на Р
България, т. е. налице е изискуемата двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
С.
е български гражданин, с настоящ адрес ***, при което е спазено изискването на
чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
В
нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от
признаване и изпълнение. Съобразявайки данните в удостоверението и
наказателната присъда, съдът приема, че не е налице нито една от законово
регламентираните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението
на румънските съдебни власти, визирани в чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Вземайки
предвид характеристиките на наложените пробационни
мерки, съдът намира, че на адаптиране към българското законодателство подлежат пробационната мярка по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на
Румъния осъденият да се явява пред пробационната
служба, към която принадлежи общината, в която живее на сроковете, посочени от
присъдата; по реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Румъния да следва програма за
социална реинтеграция, проведена от пробационната служба или програма, организирана в
сътрудничество с институциите на общността и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на
Румъния осъденият да извършва неплатен труд в полза на община Ботевград за
време от 120 дни.
Пробационната мярка осъденият осъденият да
се явява пред пробационната служба, към която
принадлежи общината, в която живее на сроковете, посочени от присъдата се
обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България, а именно:
"задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни
периодични срещи с пробационен служител".
Пробационната мярка „да следва програма за
социална реинтеграция или програма, организирана в
сътрудничество с институциите на общността“ съответства на пробационната
мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от българския НК „включване в програми
за обществено въздействие“.
Пробационната мярка "да извършва
неплатен общественополезен труд в полза на кметството на общината, в която
живее, за време от 120 дни“ съответства на пробационната
мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Република България, а
именно: "безвъзмезден труд в полза на обществото". Доколкото
съобразно НК на Република България тази пробационна
мярка може да бъде с продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от
три поредни години, наложената с присъдата от румънския съд пробационна
мярка "да извършва неплатен труд в
полза на кметството на общината, в която живее, за време от 120 дни“, равняващи
се на 320 часа годишно, следва да бъде адаптирана с максимално допустимата
продължителност от 320 часа годишно за три поредни години.
Мярката
"да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава период от 5 дни" не съответства на пробационната
мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 3 вр.
с чл. 42б, ал. 3 от НК на Р България, изразяваща се в
"ограничения в свободното предвижване", която включва забраната за
посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на
населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен
служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен
период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна
мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Р България има
характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка. В този смисъл адаптиране
на пробационната мярка "да съобщава преди
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5
дни" не следва да се допусне, тъй като същото би влошило
наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило волята на
решаващия съд.
По
отношение на останалите пробационни мерки, наложени
от румънския съд: да приеме посещенията на назначения контролиращ пробационен служител с наблюдаването му; да съобщава за
промяната на работното място и да съобщава информация и документи, позволяващи
контрол на средствата му на препитаване не би могло да се допусне адаптиране,
тъй като същите не съответстват на пробационните
мерки, визирани в чл. 42а, ал. 2 от НК на Р България.
С
оглед изложеното, съдът намира, че следва да постанови признаване и изпълнение
на определените в наказателната присъда на румънския съд пробационни
мерки осъденият по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Румъния да се явява пред пробационната служба, към която принадлежи общината, в
която живее (община П., Б.) на сроковете, посочени от присъдата; по реда на чл.
93, ал. 2 от НК на Румъния „да следва програма за социална реинтеграция
или програма, организирана в сътрудничество с институциите на общността“ и по
реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Румъния осъденият да извършва неплатен труд в
полза на кметството на общината, в която живее за време от 120 дни.
Прилагайки
нормата на чл. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т. е. чрез адаптирането на пробационните мерки към българското законодателство, в
частност към чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор
при изпълнението се установява, че тези мерки са обхващат от пробационните мерки, предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България; чл. 42 а, ал. 2,
т. 4, предл. 2, вр. чл. 42
б, ал. 4 от българския НК и чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42 б, ал. 5 от НК на Република България.
Действително,
в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р България е предвидено, че когато
отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът
може да постанови една от пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за
наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно
право е условното освобождаване по чл. 66, ал. 1 от НК. Не следва, обаче,
наложените от румънския съд пробационни мерки, които
намират своя аналог в българското наказателно право, да се редуцират по брой,
като се приеме упражняването на надзор само върху една от тях, тъй като по този начин ще бъде извършено
недопустимо ревизиране на чуждия съдебен акт и това ще доведе до конфликт с
принципа на взаимното признаване, според който съд на една държава членка
трябва да приеме съдебното решение на друга държава членка на ЕС като свое
собствено дори когато според националното право би се стигнало до различно
разрешение. Несъвместимостта по характер ще е налице, ако изобщо не съществува
в националното право подобна мярка или санкция, или ако съществува сходна
такава, но изпълнението й би довело до утежняване на положението на осъденото
лице.
С
оглед на изложените фактически и правни изводи, СОС намира, че следва на
основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като
постанови признаване и изпълнение на наказателното решение на румънските
съдебни власти с посоченото адаптиране на пробационните
мерки, поради което
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Наказателна присъда № 157/13.06.2019 г., постановена от Съд Вънжу
Маре, обл. Мехединци,
Република Румъния по наказателно дело № 965/332/2017 г., станала окончателна с
наказателно решение № 1753/18.12.2019 г., постановено от Апелативния Съд
Крайова, обл. Долж,
Румъния, с която на българския гражданин Б.Г.С. с ЕГН ********** е наложено
наказание три години лишаване от свобода, като е разпоредено
спиране на изпълнението под надзора на присъдата от три години лишаване от
свобода за срок от три години, който се изчислява от датата на влизане в сила
на присъдата, през който срок е постановено осъденият да търпи посочените в
присъдата пробационни мерки, както следва:
по
реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Румъния:
да
се явява пред пробационната служба, към която
принадлежи общината, в която живее (община Пазарджик, България) на сроковете,
посочени от присъдата;
да
приеме посещенията на назначения контролиращ пробационен
служител с наблюдаването му;
да
съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване,
което надвишава 5 – дневен период;
да
съобщава за промяната на работното място;
да
съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
препитаване;
по
реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Румъния:
да
следва програма за социална реинтеграция, проведена
от пробационната служба или програма, организирана в
сътрудничество с институциите на общността;
по
реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Румъния:
да
извършва неплатен общественополезен труд в полза на кметството на общината,
където живее, за време от 120 дни.
ПОСТАНОВЯВА
изпълнението на Наказателна присъда № 157/13.06.2019 г., постановена от Съд Вънжу Маре, обл. Мехединци, Република Румъния по наказателно дело №
965/332/2017 г., станала окончателна с наказателно решение № 1753/18.12.2019
г., постановено от Апелативния Съд Крайова, обл. Долж, Румъния, като АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин Б.Г.С. с ЕГН **********,***,
както следва:
-задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител".
-включване
в програми за обществено въздействие.
-безвъзмезден
труд в полза на обществото с продължителност 320 часа годишно.
Пробационните мерки да се изпълняват за три
поредни години, считано от влизане в сила на присъдата 18.12.2019 г.
На
основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, препис от решението да се изпрати незабавно
на компетентния орган на издаващата държава и на Министерство на правосъдието след
влизането му в сила.
Препис
от решението да се връчи на засегнатото лице.
Препис
от решението след влизането му в сила да се изпрати на СОП и на ОП Пазарджик.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в петдневен срок, считано от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.