№ 6323
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506351 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1928 от 03.02.2024 г. по гр.д. № 4981/2023 г. по описа на СРС, 173
с-в е прогласена за нищожна в отношенията между М. Д. Д., ЕГН **********, от град
София, и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в град София, клаузата на чл. 5 от
сключения между страните Договор № 791497/26.08.2019г. за предоставяне на
потребителски кредит и е осъдена "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище в град
София, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, от град София, сумата от 2166,00
лева, платена без основание във връзка с Договор № 791497/26.08.2019г. за
предоставяне на потребителски кредит /10,00 лева надвнесена сума и 2156.00 лева за
възнаграждение за поръчителство/, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (23.06.2023г.) до окончателното изплащане.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, като са изложени
доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и
незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Неправилно, според ответника, съдът е
приел, че договора е нищожен. За неправилен сочи извода на съда, че ГПР не
съответства на разходите по кредита. Последният е определен в договора съответно на
изискванията на закона. Освен това сочи, че потребителят е имал възможност да
1
обезпечи задълженията по договора по различен начин вкл. и чрез посочване на
поръчители. В случая обратно на изводите на съда, включването на клаузата за
обезпечение, чрез Фератум Банк е следствие на направен от ищеца избор в рамките на
преддоговорните отношения между страните. Освен това в този случай ответникът не
знае възнаграждението, което ищецът дължи на поръчителя, за да включи същото в
ГПР по договора за кредит. Въпросът дали възнаграждението по договора за
поръчителство следва да бъде включено в ГПР е правен и следва да бъде решен от
съда. От приетата по делото ССчЕ не се установява неправилно посочване на ГПР.
Поддържа, че ответника не се е обогатил с възнаграждението по договора за
поръчителство.
Поддържа, че при определяне на ГПР по договора за кредит, съдът неправилно е
включил в разходите по кредита възнаграждението за договора за поръчителство.
Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна и ищец в производството М. Д. Д. в подадения писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за
неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение
в обжалваната от ищеца част е правилно, като обосновано и мотивирано, като в
производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че при сключване
на процесния договор за кредит са нарушени императивните разпоредби на чл. 19, ал.
4 и ал. 5 от ЗПК доколкото при определяне на ГПР по договора в последния като
разход по договора не е включена таксата по сключения с „Фератум Банк“ със
седалище в Малта договор за гаранция /поръчителство/ възлизаща на сумата 2156.00
лв.-заплатена от ищеца напълно, която представлява вземане по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗПК. При тези фактически констатации, съдът е приел, че включването на
последните повишава ГПР от посочените първоначално 23 %, впоследствие 49.11% на
повече от 50 %- в случая на 222.82 %. С оглед това, съдът е приел, че в случая е
налице нарушение на изискванията на 19, ал.4 от ЗПК, тъй като е налице превишаване
с над 5 пъти процента на законната лихва. Тези клаузи определил като нищожни по
смисъла на чл.19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, доколкото взети заедно формират печалба на
ищеца в размери над законно лимитираните. Освен това, съдът е приел, че при
отпусната сума по заема 2000.00 лв. и разходи по кредита възлизащи на сумата общо
5610.00 лв. е налице нарушение на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
посочения ГПР не е формиран според изискванията на цитираните разпоредби.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
В договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,11
%, без обаче при изчисляването му да е включено допълнителното плащане, свързано с
гаранцията, която представлява условие за сключване на договора. По същество с
клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на гаранция,
има за цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Характерът на посоченото
вземане, представляващо възнаграждение за предоставения паричен ресурс,
предполага включването му при определяне на годишния лихвен процент и годишния
процент на разходите по кредита, което не е направено, поради което размерите на
същите са посочени неправилно в договора и не отговарят на действителните такива.
В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
3
се дължи на трето лице - гарант, различно от кредитодателя, което обаче е пряко
свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1
ЗПК и § 1, т. 1 от ДРЗПК е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. По
този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Решението е правилно.
Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства
се установява, че между страните е сключен процесния договор за потребителски
кредит № 791497/26.08.2019 г., по силата на който заемодателят ответник предоставил
на заемателя ищец сумата от 2000 лв. , като последната е следвало да изплати обратно
на 12 вноски по погасителен план при падеж на първата вноска 25.09.2019 г. и при
годишен лихвен процент 23% /460,00 лева/, който първоначално е посочен и като ГПР
на кредита.
В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Фератум Банк в полза на заемодателя. С одобряването на
предоставеното поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че
сам и недвусмислено е посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител,
като е можел да посочи и физическо лице за поръчител. В т. 4.3 от предоставената на
ищцата преддоговорна информация е посочено, че при избор да се сключи договор за
поръчителство с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за това за
заемателя ще бъдат 1540,00 лева, които няма да се включват при изчисляването на
ГПР.
Установява се, че на 15.01.2020г. между страните е сключен анекс към договора,
като са уговорили, че отпуснатият кредит в размер на 2000,00 лева с остатък от
главницата 1379,11 лева се увеличава с още 800,00 лева. С увеличението ищцата
следвало да върне 2179,11 лева. Лихвеният процент бил посочен като 23%, а крайният
срок на издължаване - 09.01.2021г. при посочено ГПР в размер на 49,11%.
Пред първата инстанция е изслушана СТЕ, чийто изводи настоящия състав
изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК. Чрез дадените констатации по СТЕ се
установява, че при попълването онлайн, както е в конкретния случай, на формата за
кандидатстване за кредит от ответника, потребителите могат да избират гарант
/поръчител/, като изборът е или Мултитуде Банк, или посочен от кандидата личен
гарант поръчител. В съдебно заседание пред СРС вещото лице потвърждава, че не е
възможно да се завърши попълването на формата без да е избрана едната от двете
опции, т.е. без да е посочен поръчител. Установено е, че на ищцата е изпратена
преддоговорна информация, договор за потребителски кредит, както и общи условия.
Получаването на документите е потвърдено чрез въвеждане на единен граждански
номер и код за потвърждение в уеб- приложението на ответника. Кодът за
4
потвърждение се получава като СМС, изпратен на номера, посочен при
кандидатстването за кредит. Размерът на шрифта на договора и анекса към него е 12
пункта.
Представена е разпечатка на Договор за гаранция /поръчителство/ между
ищцата и „Фератум Банк“ със седалище в Малта. По силата на договора „Фератум
Банк“ се е задължило да отговаря солидарно с ищцата спрямо кредитора й по договора
за заем до размера от 6000,00 лева, за което му се дължи такса от 2156,00 лева,
платима по банков път по посочена от дружеството банкова сметка на 24 вноски с
падеж на първата 25.09.2019г., а на последната - 09.01.2021г. Върху договора е
означено, че е подписан с код от клиента на 27.08.2019 г.
Пред първата инстанция е изслушана ССчЕ, чийто изводи настоящия състав
изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК. Чрез същата се установява, че действително
получената от ищцата сума по договора за кредит и анекса към него е общо 2800,00
лева. От своя страна се установява, че ищцата е заплатила на „Ф.Б.“ ЕООД общо
5610,00 лева, от които 3444,00 лева вещото лице е отразило като осчетоводени в полза
на ответника за покриване на главница от 2800,00 лева и 644,00 лева лихва, а 2156,00
лева за „Фератум Банк“ (гаранция), както и 10,00 лева за надвнесена сума. Според
експерта, ако възнаграждението по договора за гаранция бъде включено в ГПР, то,
същият би възлизал на 222,82%. Установява се, че сумата 2156,00 лева е заплатена в
полза на „Фератум Банк“.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.11
%, като в него е включена само уговорената договорна лихва, а не и възнаграждението
на гаранта, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Посочения размер действително не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – и възнаграждението по договора за гаранция, което е
5
вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Доводите на въззивника, че
възнагражденията за така посочените допълнителни услуги по договора за кредит не
следва да се включват в ГПР, съдът намира за неоснователни.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
В случая възнагражденията за така посочената допълнителна услуга по договора
за кредит – предоставяне на поръчителство от посоченото лице - „Фератум Банк“ със
седалище в Малта представлява условие за сключване на договора за кредит. По
същество с клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на
гаранция, има за цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Характерът на
посоченото вземане, представляващо възнаграждение за предоставения паричен
ресурс, предполага включването му при определяне на годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите по кредита, което не е направено. Поради това
размерите на същите са посочени неправилно в договора и не отговарят на
действителните такива. В конкретния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - гарант, различно от
кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДРЗПК е следвало да бъде
включено при изчисляване на ГПР. По този начин е заобиколена императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита. Гореописаните условия по възмездното
поръчителство, които, противно на изложеното от жалбоподателя, са отнапред
известни и се извършват със съдействието на кредитора и които водят до значително
фактическо оскъпяване на ползвания заем, налагат извода, че въпросното
възнаграждение за професионален гарант е следвало да се включи при изчисление на
годишния процент на разходите по кредита при условията на чл. 19, ал. 1 ЗПК като
попадащ в категорията „разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“, съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 1 ЗПК.
Поради това, съдът намира че възнаграждението за професионален гарант
представлява разход, който е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на този
6
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС при включване на
възнагражденията за тези допълнителни условия по кредита в ГПР същият възлиза на
общо на повече от 50 %, което е превишаване с над 5 пъти процента на законната
лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което сочи за нищожност на клаузата на
основание чл.19, ал.5 ЗПК. Соченият извод се споделя и възприема напълно и от
настоящия състав при разрешаване на процесния спор.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът,
намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната
институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
Поради това, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания. Това от своя страна води до
недействителност на клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща сключването на
договора с професионален гарант за обезпечение на договора за кредит, поради
противоречие със закона и неговото заобикаляне. Както правилно е посочил СРС в
своето решение, в случая се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на
кредита. Налице е недействителност и на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като сключването на договора с професионалния гарант е изведено като съществено
условие на договора за кредит в дадената преддоговорна информация.
Доводите на ищеца за необоснованост на постановеното от първата инстанция
решение, съдът намира за неоснователни. Фактическата страна на спора е била
установена от първата инстанция правилно и по идентичен начин се установява и пред
настоящия състав. Съответно, изложените правни изводи са съответни на материалния
закон и по идентичен начин настоящия състав ги възприема и излага в постановеното
решение.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По делото е установено, че ищцата е надплатила
сумата от 10,00 лева. Също така е установено, че е платено към ответника
възнаграждение за гаранция в размер на 2156,00 лева. С оглед това за ответника няма
основание да получи и задържи подобна сума, доколкото не се установява безспорно,
че сумата е изплатена след това на дружеството-гарант. Поради това искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 2166,00 лева.
7
Доколкото клаузата за обезпечение /чл.5/ е нищожна, то нищожен е и
сключеният в тази връзка договор за гаранция. Начинът, по който е установена
конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне
на нормите за защита на потребителите и допълнително натоварване на заемателя с
допълнителни плащания.
При така посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на
въззиваемата – ищца следва да бъде присъдена сумата 720.00 лв. с ДДС за
възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция. Така определения размер на
адвокатско възнаграждение съдът определи при съобразяване действителната правна и
фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия от адв. Д. М.. За
обосноваване на сочения извод, съдът съобрази и дадените указания с постановеното
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз /с
ретроактивно действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1/2004 г., както и дадените разяснения с Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1928 от 03.02.2024 г. по гр.д. № 4981/2023 г. по
описа на СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище в град София, да заплати на
М. Д. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 ГПК,
сумата от 720.00 лева с ДДС, представляваща разноски по делото за въззивна
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8