Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско
дело номер 13266 по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 263800 от 09.11.2017 г. постановено по гр.д. № 35542/2016
г. на СРС, 141 състав, e осъдeн А.М., гражданин на
Република Италия, да заплати на „Т.С.” ЕАД, на правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 996,36 лв.,
представляваща неизплатен остатък от цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2013г. - м.04.2015г. за топлоснабден
имот - апартамент № 1, находящ се в гр.София, общ.
„Красно село“, ул. „********, за който се води партида с абонатен № 375598,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/29.06.2016г./ до окончателното изпълнение, както и 100 лв. разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение.
С решението са отхвърлени исковете в останалата предявена част, като погасени
чрез плащане в хода на процеса искове за осъждане на А.М. ответника да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 883,95 лв., представляваща част от цена за
доставена топлинна енергия и сумата 126,21 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение, дължими за периода м.05.2013г. - м.04.2015г. за топлоснабден
имот - апартамент № 1, находящ се в гр.София, общ.
„Красно село“, ул. „********, за който се води партида с абонатен № 375598,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.06.2016г./ до окончателното изпълнение;
както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 274,07 лв., представляваща общ размер на мораторно обезщетение за забава върху главниците, дължимо
за периода от 09.08.2013г. до 21.06.2016г.
Решението е постановено
при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Т.“ ООД.
Това
решение е обжалвано в срок от ответника А.М. чрез пълномощник адв.К.К., в частите, в които е
осъден ответника да заплати сумата 996,36 лв. главница цена на топлинна енергия
ведно със законната лихва от 29.06.2016 г. до окончателното плащане, и в
частта, в която е отхвърлено като погасено чрез плащане в хода на процеса задължението
на ответника за законна лихва за периода от подаване на исковата молба
29.06.2016 г. до плащането върху разликата от главницата над 996,36 лв. до
1880,31лв. и върху цената на услугата дялово разпределение 126,21лв., дължими
за периода м.05.2013-м.04.2015 г. , вместо което да се постанови от въззивния съд ново решение, с което искът за сумата 996,36
лв. главница цена на топлинна енергия да се отхвърли като погасен чрез плащане,
и се приеме, че А.М. дължи на ищцовото дружество само
законната лихва от подаване на исковата молба 29.06.2016 г. до датата на
плащането 09.03.2017 г. Изложени са оплаквания, ч е е
нарушен материалния закон, като първоинстанционният
съд неправилно е приложил чл.76, ал.1 от ЗЗД, оспорва направеното от него
плащане на 09.03.2017 г. да е и за
погасяване на задължение за разноски по делото, тъй като такива разноски към
тази дата не са били още присъдени на ищеца, поради което СРС неправилно е
приел, че погасяването на задълженията е както е посочил ищеца в издадения
финансов бон, а не както ответника счита, че е погасил задълженията си-така както
са били посочени за главници и мораторни лихви в
исковата молба.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач не са дали писмен отговор по въззивната жалба, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба
след този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва
жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК, оспорва и
размера на адв.възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение, е валидно, а
в обжалваните части и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на
заявените с исковата молба претенции.
Въззивната жалба на ответниците е
насочена срещу първоинстанционно решение в частите, в
които има интерес да обжалва, доколкото оплакванията по въззивната
жалба съответстват на становището на ответника с отговора на исковата молба по
чл.131 от ГПК, че сумите, предмет на осъдителния иск според петитума
на същите /без законната лихва от предявяване на исковата молба до плащането/
са погасени поради плащане в хода на делото от ответника.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правни
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката на факта на иззвършеното в хода на делото пред СРС плащане от страна на
ответника на сумата общо 2880,59 лв./сбора от цената на предявените осъдителни
искове/ и реда по който с това плащане на 09.03.2017 г. се погасяват сумите,
предмет на исковете.
По наведения с въззивните жалби
на страните довод за неправилност на решението, въззивният
съд намира следното:
Първоинстанционният съд е основал
решението си в обжлаваните части, като е приел, че на
09.03.2017 г. ответникът е заплатил на ищцовото
дружество сума в размер на 2280,59 лв., с които е погасил част от вземането за
главницата за доставена топлинна енергия и изцяло вземанията за главница за
предоставена услуга дялово разпределение, мораторни
обезщетения и законната лихва до датата на плащане на главниците в посочените
им части, както и сторените към датата на плащането съдебни разноски за
държавна такса по предявените искове и депозит за преводач във връзка с
изготвения превод на съдебни книжа за връчване чрез съдебна поръчка, при което оставала
незаплатена сума в размер на 996,36 лв. - неизплатен остатък от главницата за потребена топлинна енергия.
Доколкото с отговора на исковата млоба ответникът оспорва иска като неоснователен поради
извършено от него плащане в хода на делото изцяло на исковите суми-в размер на
общо 2880,21лв. на 09.03.2017 г., то въззивнитя съд
приема, че не е спорно наличието на облигационни отношения между страните,
създадено по силата на закона и по заявление от ответника като собственик на топлоснабдено жилище, които отношения се регулират от
закона и приложимите Общи условия към договора, като не са спорни по тази
причина и размера и цената на ползваната
за процесното жилище топлинна енергия/ТЕ/ и за
цената на услугата дялово разпределение за исковия период, съответно не
е спорен и размера на задължението за лихви за забава върху тези
главници, както са били предявени с исковата молба.
С Общите условия на топлофикационното
дружество е предвиден ред за погасяване на парични задължения – чл.33, ал.6 от
ОУ от 2014 г. действащи към датата на
плащането. Този текст допуска длъжникът да заяви кое задължение погасява, ако
сумата не е достатъчна да погаси всички задължения. Следователно и кредиторът-ищец
ще е обвързан от направения от длъжника избор. В случая, обаче, вземанията за
главници и лихви-както лихвите, изтекли до подаване на исковата молба, така и тези
след нея до плащането, вече са били предявени пред съда с исковата молба на
29.06.2016 г., а плащането е направено след това, на 09.03.2017 г. Най-късно с предявяването на иска за цялото
вземане за главници за цена на ТЕ и на услугата
дялово разпределение и за лихвите върху тях, вкл. и лихвите от
подаване на исковата молба до плащането, ищецът-кредитор се счита, че е оттеглил изявлението си, че е готов да
приеме частично изпълнение /както допускат ОУ/, при което погасяването следва да е
в реда, определен от чл.76, ал.2 от ЗЗД /така напр. решение № 86 от 14.08.2014
г. по гр. д. № 6766/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/. Когато плащането
от длъжника не е достатъчно да погаси всички парични задължения-главници и
лихви, изборът на длъжника кое задължение да погаси не обвързва кредитора, като
точното изпълнение включва погасяване на главницата и на всички видове лихви,
вкл. и законната лихва до деня на
плащането, сочат и мотивите по т.1 от ТР
№ 3/27.03.2019 г. по т.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Към датата на плащането 09.03.2017
г. ответникът има следните парични задължения, предмет на исковата молба, които
той и не оспорва да дължи, а именно главница за цена на ТЕ 1880,31 лв.,
главница за цена на услуга дялово разпределение 126,21 лв., двете за периода
м.05.2013 г.-м.04.2015 г., също и мораторна лихва за
забава върху тях съотвтено 248,36 лв. и 25,71 лв. за
периода 09.08.2013 г.-21.06.2016 г., както и законната лихва върху главниците
за ТЕ и дялово разпределение от датата на исковата молба 29.06.2016 г. до
датата на плащането 09.03.2017 г. съответно 132,93 лв. и 8,92 лв., определени
по реда на чл.162 от ГПК от въззивния съд, или общо
парично задължение в размер на 2422,44 лв. към 09.03.2017 г. Плащането в размер
на 2280,59 лв. на 09.03.2017 г. не е достатъчно да погаси всички задължения за
главници и лихви, при което е приложим реда по чл.76, ал.2 от ЗЗД и с платените
2280,59 лв. е погасяват първо задълженията за лихви до 09.03.2017 г.- както
тези, предявени с исковата молба , така и лихвите върху главниците от исковата
молба до плащането, в размер на общо всички тези лихви 415,92 лв. Остатъкът от 1864,67
лв. погасява главниците за цена на ТЕ и за услугата дялово разпределение съразмерно,
или погасява 1747, 38 лв. от главницата за цена на ТЕ /цялата в размер
1880,31лв./ при което остава непогасен остатък от тази главница в размер на
132,93 лв. В частта по погасителния ефект на плащането на 09.03.2017 г.
относно задължението за цена на услугата дялово разпределение от 126,21 лв., въззивният съд не може да извършва проверка за правилност,
тъй като в тази част решението не е предмет на обжалване. Извършеното в хода на
делото плащане на 09.03.2017 г. не може да се отнесе към погасяване на
задължение на ответника и за разноските по делото, тъй като задължението за
разноски, макар и произтичащо от предявение иск, не е
акцесорно задължение към главния дълг, предмет на
исковата молба и не възниква автоматично с възникване на вземането, предмет на
иска /за разлика от лихвите/, вземането за разноски по съдебното производство
възниква едва когато бъде признато в полза на страната със съдебен акт, поради
което размерът му не участва при определяне на реда на погасяване на паричнитеи задължения по чл.76, ал.2 от ГПК. Аргумент за
това въззивният съд прави и от мотивите на посоченото
вече решение № 86 от 14.08.2014 г. по
гр. д. № 6766/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, в което се приема, че разноските по заповедното производство се погасяват по
реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД при плащане в хода на исковия процес по чл.422 от ГПК, но само дотолкова, доколкото тези
разноски в заповедното производство са удостоверени в издадения изпълнителен
лист и исковият съд е компетентен да се произнесе и по разноските в заповедното
производство съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай, обаче, не е такъв, разноските се определят от съда при приключване на
делото за първи път. Следователно в кокретния случай,
при направено плащане в хода на делото, направеният от длъжника избор на поредността на погасяване на задължението не обвързва
кредитора, тъй като плащането не едостатъчно да
погаси точно задълженията за главница и лихви до датата на плащането, и е
останало дължимо задължение за главницата в размер на 132,93 лв. Зеа разликата над тази сума до уважения с първоинстанциноното решение размер 996,36 лв. , не е налице
задължение на ответника, тъй като е погасено поради плащане в хода на делото, и
за тази разлика решението следва да се отмени и искът отхвърли. В останалата
обжалвана част- относно погасяване на вземането на ищеца и за законната лихва
върху главниците за цена на ТЕ и за услугата дялово разпределение от датата на исковата молба до плащането им/
осъществено на 09.03.2017 г./ решението следва да се потвърди.
По разноските: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, ищецът има право на разноски. Същият е направил
225,21лв. за държавна такса и 630 лв. за призоваване на ответника в чужбина/за
превод на книжа/, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК се полагат и 100 лв. за защита
от юрисконсулт, общо 955,21 лв. Тъй като отвтеникът,
обаче, е дал повод за предявяване на исковата молба, тъй като не е платил
задълженията си преди това, а прави плащане в хода на делото. По общите правила за възлагане
на разноските в исковото съдебно производство заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат
от ответника, съобразно уважения размер на иска-
чл.78, ал.1 ГПК, и обратното-ответникът има право на
разноски според отхвърлената част от иска съгласно
общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК. Ако обаче, ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца- чл.78, ал.2 ГПК. Нормата на
чл.78, ал.2 от ГПК изключва
приложението на правилото по чл.78, ал.1 и това на ал.3 от
ГПК, и се прилага както в случаите на постановяване
на решение по същество, така
и при прекратяване на делото, като
следва да се съобрази предпроцесуалното
поведение на ответника. Именно това поведение на ответника определя
и отговорността за разноските, независимо от изхода на
спора-дали с решението искът е уважен или не, доколкото
за възлагане отговорността за разноските върху ищеца определящо е
не само признанието
на иска/евент.
плащането в хода на делото, но
и дали ответникът е дал повод за
образуване на делото.От доказателствата по делото се
установява, че с извън процесуалното си поведение ответникът
е станал повод за завеждане на
делото, тъй като не е изпълнило
задължението си преди подаване на исковата млоба, за което няма спор, видно от
отговора на исковата молба.Ето защо, извън
процесуалното поведение на ответника е сочело на точно
обратното и е дало повод за завеждане
на иска, поради което не
са налице двете кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, и ответникът не може да
се освободи от отговорността по чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата
сторените по делото разноски, като ответникът в случая няма право
на възстановяване на сторените разноски
по делото. С оглед на това
ответникът дължи на
ищеца изцяло направените разноски, независимо от частичното отхвърляне на
исковете, или дължи още 855,21лв./ за 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт има акт на първоинстанционния
съд.
По разноските за въззивната инстанция : въззивната
жалба е частично основателна, при което въззиникът-отвтеник
им аправо на съответната част от разноските пред СГС,
или от общо разноски 25лв. за държ.такса, се следват
21,66 лв. Съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, който размер е определят от съда, а не от
страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от
юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата.
В случая
обаче, в полза на
въззиваемото дружество-ищец, не следва да
се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната
жалба, с която се иска жалбата да се отхвърли и възлагане на разноски, което не може да се
счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната
страна.
Искането за разноски на ответника не може да се уважи за въззивната
инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 263800 от 09.11.2017 г.
постановено по гр.д. № 35542/2016 г. на СРС, 141 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО e осъдeн А.М., гражданин на Република Италия, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ сумата над 132,93 лв. до 996,36 лв. /за разликата от 863,43 лв./ като
неизплатен остатък от цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г.
- м.04.2015г. за топлоснабден имот - апартамент № 1, находящ се в гр.София, общ. „Красно село“, ул. „********,
за който се води партида с абонатен № 375598, ведно със законната лихва върху
разликата от датата на подаване на исковата молба /29.06.2016г./ до
окончателното изпълнение, са ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като като
погасени чрез плащане в хода на процеса предявеният от „Т.С.” ЕАД, ***, против А.М., гражданин на Република
Италия, роден на ***г. в Сан Джулиано, Италия, с паспорт № А 709907/ 03.03.2003г., с постоянен
адрес:***, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 863,43 лв. /разликата над 132,93
лв. до 996,36 лв./ представляваща част от цена за
доставена топлинна енергия дължима за периода
м.05.2013г. - м.04.2015г. за топлоснабден имот - апартамент № 1, находящ се в гр.София,
общ. „Красно
село“, ул. „********, за който
се води партида
с абонатен № 375598, ведно със задължението за законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба 29.06.2016 г. до плащането на 09.03.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263800 от 09.11.2017 г. постановено по гр.д. №
35542/2016 г. на СРС, 141 състав, в останалата обжалвана част, в която е
отхвърлено като погасено чрез плащане, задължението на ответника към ищеца за
законната лихва от датата на исковата молба 29.06.2016 г. до окончателното
плащане върху главниците 883,95 лв. и 126,21 лв.
ОСЪЖДА А.М., гражданин на Република
Италия с горепосочени данни и адрес, да заплати „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********с
горепосочен адрес, сумата 855,21 лв. разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********с
горепосочен адрес, да заплати на А.М., гражданин на Република
Италия с горепосочени данни и адрес, сумата 21,66 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено
с участието на трето лице помагач
на страната на ищеца - „Т." ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.