№ 635
гр. Пазарджик, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220104713 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Паза** твърди,
че в периода 11.11.2021 г. – 22.05.2024г. е сключил шест договора за
потребителски кредит с ответника „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр. **, както следва:
- договор за потребителски кредит №754129 от 01.11.2021 г., по който е
получил от ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу
дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 11 месеца, по който
договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 836.09 лв., тъй като не
е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;
- договор за потребителски кредит №896983 от 29.10.2022 г., по който е
получил от ответника потребителски кредит в размер на 210 лв. срещу
дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 1 месец, по който
договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 56.70 лв., тъй като не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;
- договор за потребителски кредит №897566 от 31.10.2022 г., по който е
получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу
дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 5 месеца, по който
1
договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 249.53 лв., тъй като не
е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;
- договор за потребителски кредит №930838 от 18.02.2023 г., по който е
получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу
дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 5 месеца, по който
договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 249.53 лв., тъй като не
е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;
- договор за потребителски кредит №1051999 от 10.02.2024 г., по който
е получил от ответника потребителски кредит в размер на 400 лв. срещу
дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 1 месец, по който
договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 108 лв., тъй като не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита;
- договор за потребителски кредит №1074924 от 22.05.2024 г., по който
е получил от ответника потребителски кредит в размер на 950 лв. срещу
дължима годишна лихва от 36 % със срок на връщане 5 месеца, по който
договор ответникът е начислил и неустойка в размер на 609.29 лв., тъй като не
е изпълнил задължението да представи обезпечение на кредита.
Ищецът поддържа, че договорите за кредит са нищожни или поне са
нищожни включените в тях клаузи за неустойка. Нищожността се претендира
на основание чл.22 ЗПК поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който
задължава кредитора да посочи в договора за кредит начина за формиране на
годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че нарушението е
довело до липса на яснота за потребителя кои разходи са включени в ГПР по
конкретния кредит. Поддържа, че неправилно кредиторът не е включил в ГПР
задължението за неустойка, която в действителност представлява „скрито“
оскъпяване на кредита. Твърди, че ако неустойката беше включена, размерът
на ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е
неравноправна и накърнява добрите нрави. Твърди, че неустойка прехвърля
върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора да
извърши предварителна оценка на платежоспособността на потребителя преди
да отпусне кредита и води до неоснователно увеличаване на задълженията на
последния. Твърди, че неустойката е начислена не за да покрива вреди, а за да
покрива разходи във връзка с изпълнението на договора за кредит и
2
следователно е елемент на ГПР, съгласно чл.19, ал.1 вр. §1, т.1 ЗПК. Твърди
още, че клаузата за договорната лихва също е нищожна поради накърняване
добрите нрави, тъй размерът на лихвата е прекомерен - превишава тройно
размерът на законната лихва.
При тези твърдения ищецът иска от съда на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да обяви за нищожни сключените между
страните шест договора за потребителски кредит.
Евентуално, при отхвърляне на главния иск, иска от съда да обяви за
нищожна клаузата от всеки договор, която го задължава да заплати на
ответника неустойка.
Кумулативно с така предявените установителните искове ищецът
претендира осъждането на ответника да й заплати на основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД сумата от 1823.27 лв. /след допуснато изменение на иска/, като
част от сумата 4000 лв., която е получена от ответника без основание /в
изпълнение на нищожните договори/. Претендира присъждане на съдебни
разноски, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника по чл.38, ал.2
ЗА.
Ответникът не оспорва сключването на договорите. Твърди, че
неустойката, макар да е уговорена, не е начислена и не е събрана от
потребителя. Оспорва исковете при твърдение, че договорите за кредит са
действителни и съответстват на изискванията по чл.11, ал.1 ЗПК, а клаузите за
неустойка представляват отделено договорно съглашение между страните, за
което не се прилагат изискванията на ЗПК. Неустойката е уговорена във
връзка с изпълнението на непарично задължение /представяне на
обезпечение/, а ищецът е неизправната страна по договора, поради което
дължи неустойка. Счита, че неустойката не противоречи на добрите нрави,
тъй като се дължи само за периода, през който не е представено
обезпечението. Счита, че неустойката не излиза извън нейните присъщи
функции по чл.92 ЗЗД и не е прекомерна. Моли за отхвърляне на всички
исковете. Претендира съдебни разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните правни и фактически изводи:
Относно установителните искове:
3
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени между
страните по договорите за кредит и при наличие на правен интерес за ищеца
от търсената с тях защита, доколкото недействителността на оспорените
договори за потребителски кредит или на оспорените клаузи за заплащане на
неустойка и на възнаградителна лихва по кредита ще намали финансовата
тежест за кредитополучателя.
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит, чиито клаузи
противоречат на закона или накърняват добрите нрави.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и
неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили
процесните договори за кредит, както и че ищецът е получил посочените в тях
суми.
От писмените доказателства по делото е видно, че между страните са
сключени следните договори:
1. Договор за потребителски кредит №754129 от 11.11.2021 г., по който
ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв.
срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и
заплащане на лихвата /общо 1219.07 лв./ 11 месеца от сключването на
договора. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е
42.58 %. Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от
подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи
неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за
всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка
общата дължима сума от потребителя е 2055.16 лв.
2. Договор за потребителски кредит №896983 от 29.10.2022 г., по който
ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 210 лв.
срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и
заплащане на лихвата /общо 216.30 лв./ 30 дни от сключването на договора.
Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.
Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от
подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи
4
неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за
всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка
общата дължима сума от потребителя е 273.00 лв.
3. Договор за потребителски кредит №895566 от 31.10.2022 г., по който
ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв.
срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и
заплащане на лихвата /общо 549.91 лв./ 5 месеца от сключването на договора.
Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.
Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от
подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи
неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за
всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка
общата дължима сума от потребителя е 799.44 лв.
4. Договор за потребителски кредит №930838 от 18.02.2023 г., по който
ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 500 лв.
срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и
заплащане на лихвата /общо 549.91 лв./ 5 месеца от сключването на договора.
Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.
Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от
подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи
неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за
всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка
общата дължима сума от потребителя е 799.44 лв.
5. Договор за потребителски кредит №1051999 от 10.02.2024 г., по който
ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 400 лв.
срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и
заплащане на лихвата /общо 412.00 лв./ 30 дни от сключването на договора.
Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.
Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от
подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи
неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за
5
всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка
общата дължима сума от потребителя е 520.00 лв.
6. Договор за потребителски кредит №1074924 от 22.05.2024 г., по който
ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 950 лв.
срещу дължима годишна лихва от 36 %, със срок за връщане на главницата и
заплащане на лихвата /общо 1046.61 лв./ 5 месеца от сключването на договора.
Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 42.58 %.
Съгласно чл.17 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от
подписването на договора да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи
неустойка по чл.27 от договора в размер на 0.9 % от усвоената главница за
всеки ден, през който обезпечението не е представено. С тази неустойка
общата дължима сума от потребителя е 1655.90 лв.
Спорният въпрос между страните е дали неустойката по чл.27 има
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по
отношение на задължението, във връзка с което е уговорена, или тя е
уговорена така, че неминуемо води до възникване на задължението и по този
начин представлява скрит разход за потребителя по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и подлежи на включване в
годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от потребителя.
Съдът счита, че задължението по чл.27 от договора няма
характеристиките на неустойка и неговата действителна цел не е да гарантира
обезпечението на кредита, нито да обезщети евентуалните вреди от
непредставянето на обезпечение. Този извод се налага от логическото
тълкуването на цитираната разпоредба самостоятелно и във връзка с
останалите разпоредби на договора. В случая така наречената неустойка би
трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от
неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение
на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство.
Самото непредставяне на обезпечението обаче не застрашава интересите на
кредитора, докато кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните
последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането
на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа
на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от
6
представяне на обезпечение, тъй като ще получи банкова гаранция или
поръчител, т.е. втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В
контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на
кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който потребителят да
обезпечи кредита, след което това негово задължение се замества от неустойка
с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес да получи
обезпечението. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи
обезпечение или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори
при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и
възможността задължението за неустойка да възникне при редовен кредит
показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира
неговото връщане, а да получи сумата от неустойката. Следователно
действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да оскъпи кредита за
сметка на потребителя. Ето защо съдът счита, че процесната неустойката
представлява скрита печалба за кредитора, увеличава цената на кредита и
води до възникването на допълнителни разходи за потребителя, които би
трябвало да са включени в годишния процент на разходите.
При това положение следва да се отговори на въпроса дали посоченият
в договорите за кредит годишен процент на разходите е определен правилно и
дали надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК?
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От цитираната разпоредба е видно, че всички разходи на
потребителя, вкл. косвените такива, на които е придаден вид, че се дължат
7
поради неизпълнението на договора, са елемент на ГПР и следва да бъдат
включени в него.
При процесните кредити известните и предвидими разходи за
потребителя към момента на сключване на договорите се изразяват в
заплащането на договорна лихва и неустойка при непредставяне на
обезпечение. От заключението на СИЕ е видно, че при тези изначално
предвидими разходи на потребителя годишният процент на разходите по
шестте кредита е съответно: 405.09 %, 2229.81 %, 628.78 %, 628.78%, 2229.81
% и 978.72 %. Следователно посоченият в договорите за кредит ГПР от 42.58
% не съответства на действителния.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесните договори
за кредит са сключени в периода 11.12.2021 г. – 22.05.2024 г., през който ОЛП
варира от 0.00 % до 3.79 %, респ. размерът на законната лихва е между 10 % и
13.79 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити
е между 50 % и 68.95 %. Следователно действителният ГПР за процесните
потребителски кредити значително превишава максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е
нарушено и договорите за кредит са недействителни на основание чл.22 ЗЗП.
Ето защо исковете за недействителност на договорите са основателни.
Предвид формирания извод за недействителност на договора съдът не
дължи произнасяне по предявените от ищеца евентуални установителни
искове за недействителност на неустоечните клаузи по чл.27 от всеки договор.
Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
За основателността на осъдителния иск, ищецът следва да установи, че
е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира и да поддържа, че
същата е получена без основание. В тежест на ответника е да установи
8
основанието за плащането, а ищецът може да репликира и да докаже, че то е
недействително, като установи фактите, които го опорочават.
Съдът формира извод, че договорите за кредит, на които се позовава
ответника, са недействителни. Следователно потребителят дължи на
кредитора само чистата стойност на кредитите – чл.23 ЗПК, която е в общ
размер на 3560 лв. От заключението на СИЕ е видно, че ищецът е заплатил на
ответника общо 5383.27 лв., от които 2732.92 лв. – главница, 326.72 лв. -
договорна лихва, 1586.73 лв. – неустойки за непредставяне на обезпечение,
410.66 лв. – неустойки за просрочие, 33.72 лв. – наказателни лихви и 292.50
лв. - други и разходи, свързани с неизпълнението на договорите. Без
основание са заплатени от ищеца 1823.27 лв., които подлежат на връщане. Ето
защо частичният осъдителен иск следва да се уважи в размера, в който е
предявен след неговото увеличение.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът дължи на ответника съдебни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, но последният е освободен от такси и
от разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което дължимите суми
следва да се присъдят в полза на съда - чл.78, ал.6 ГПК. Същите са в размер на
798.68 лв., от които 421.38 лв. – държавни такси и 377 лв. – възнаграждение за
вещо лице.
Ищецът е представляван безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик, служебен адрес: гр. *, служебен №**. На
основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
за всеки от обективно съединените искове, независимо от вида на тяхното
съединяване, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от
09.07.2001г. за възнагражденията за адвокатска работа, съгласно чл.2, ал.5 и
чл.7, ал.2 от същата наредба. В настоящия случай установителният иск за
недействителност на първия договор за кредит е с цена 2055.16 лв., а
дължимото адвокатско възнаграждение е 505.52 лв.; установителният иск за
недействителност на втория договор за кредит е с цена 273 лв., а дължимото
адвокатско възнаграждение е 400 лв.; установителният иск за
недействителност на третия договор за кредит е с цена 799.44 лв., а
дължимото адвокатско възнаграждение е 400 лв.; установителният иск за
недействителност на четвъртия договор за кредит е с цена 799.44 лв., а
9
дължимото адвокатско възнаграждение е 400 лв.; установителният иск за
недействителност на петия договор за кредит е с цена 520 лв., а дължимото
адвокатско възнаграждение е 400 лв.; установителният иск за
недействителност на шестия договор за кредит е с цена 1655.90 лв., а
дължимото адвокатско възнаграждение е 465.59 лв. Цената на иска за
неоснователно обогатяване е 1823.27 лв., а дължимото адвокатско
възнаграждение е 482.33 лв. Общият размер на възнаграждение, което следва
да се присъди на адвоката е 3053.44 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Паза**
против „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **, ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4
ЗПК, сключените между страните: Договор за потребителски кредит №754129
от 11.11.2021 г.; Договор за потребителски кредит №896983 от 29.10.2022 г.;
Договор за потребителски кредит №895566 от 31.10.2022 г.; Договор за
потребителски кредит №930838 от 18.02.2023 г.; Договор за потребителски
кредит №1051999 от 10.02.2024 г. и Договор за потребителски кредит
№1074924 от 22.05.2024 г.
ОСЪЖДА ответника „**“ АД да заплати на ищеца В. П. Н., на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 1823.27 лв., като част от сумата
4000 лв., която е получена от ответника без основание /в изпълнение на
нищожните договори/.
ОСЪЖДА ответника „**“ АД да заплати на адвокат А. А. А. от АК –
Пазарджик, служебен адрес: гр. *, служебен №**, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 3053.44 лв.
ОСЪЖДА ответника „**“ АД да заплати в полза на РС - Пазарджик
съдебни разноски в размер на 798.68 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10