Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар
Румела Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело
№ 518/2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е
образувано по жалбата на И.К.П. срещу заповед за налагане на принудителна административна
мярка №21-0819-000256/11.02.2021г., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Варна,
с която по реда на чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП на И.П. е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство №********* и
контролен талон №5263703 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП за това, че 11.02.2021г.
около 16:35ч. в гр.Варна е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег.№**и при проверка е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол
в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 и не е изпълнил предписание
за медицинско изследване в лаборатория на МБАЛ „Света Анна“ - Варна, като му е
бил издаден талон за медицинско изследване №0022196.
Жалбоподателят
оспорва заповедта с оплакване, че полицейските служители не са изчакали
идването на адвоката му. Отрича да е отказал изпробването му за алкохол с
Дрегер, а просто е изчаквал адвоката си, като се позовава на чл.56 и чл.57 от Конституцията на Република България, които му дават право на адвокатска защита на правата и
законните интереси. Смята, че липсват мотиви за определяне продължителността на
принудителната административна мярка, което според жалбоподателя е нарушение
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Изтъква, че с
налагането на оспорената принудителна административна мярка е нарушен принципа
на съразмерност по чл.6 от АПК. Иска отмяна на заповедта, с която е наложена и
присъждане на сторените по делото разноски. Възразява срещу присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Ответникът -
полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Варна чрез
главен юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде
потвърдена оспорената с нея заповед като правилна и законосъобразна.
Подчертава, че по делото са установени материално-правните предпоставки за
издаването ѝ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №21-0819-000256/11.02.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Варна е била съобщена на И.К.П. на 22.02.2021г. видно от разписката към нея.
Жалбата е постъпила в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна на
05.03.2021г., с което е спазен 14-дневния срок за обжалване, подадена е от лице
с правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на
събраните от административния орган и в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:
На 11.02.2021г.
около 16:35ч. в гр.Варна И.К.П. е управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег.№**и при проверка е отказал да бъде изпробван за
наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.
При връчване на
издадения талон за изследване №0022196
от 11.02.2021г. за изследване на алкохол с Алкотест Дрегер 7510, И.К.П.
е отказал да бъде изследван и отказът му е удостоверен от свидетеля С. П.Г. . В
талона водачът на моторното превозно средство
е задължен да се яви за изследване в МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна до 30
минути, считано от 16:35ч.
За нарушението на
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно
нарушение №354695/11.02.2021г., който нарушителят е отказал да подпише и
отказът му е удостоверен от свидетелите Д.В.В. и С.П.Ф..
Разпитаният
свидетел Д.В.В. е вписан като такъв и в акта за установяване на административно
нарушение №354695/11.02.2021г., съставен срещу И.К.П.. Пред съда, Д.в. обясни,
че на 11.02.2021г. е стоял със своя приятел пред автосалона под магазин
„Джъмбо“ на бул.“Цар Освободител“, когато лек автомобил „Фолксваген Поло“,
управляван от И.П. е направил рязко обратен завой и преминал на червен сигнал
на светофара щом видял полицейския
автомобил спрян пред бившия автосалон „Автотрейд“. Водачът на лекия автомобил
завил надясно и влязъл в паркинга на магазин „Хидромаркет“, като постоял там
известно време. Полицаите го изчакали на самия път, откъдето единствено е
можел да излезе. При започване на
проверката полицаите видели Д.В. и го извикали като свидетел при извършване на
техните действия. Свидетелят заявява, че е бил очевидец как полицаите няколко
пъти са поискали да проверят И.П. с Дрегер за алкохол, но той им е отказал
няколкократно. Свидетелят Д.В. описва, че при проверката И.П. визуално не е
изглеждал много добре – очите му били зачервени, говорел е несвързано, завалено
и видимо е бил в нетрезво състояние. След като полицаите няколко пъти помолили
водача И.П. да духне в Дрегера и той отказал, те му съставили акт и започнали
да демонтират регистрационните табели на
автомобила му, за което свидетелят Д.В. им е услужил с винтовер и отверка. Въпреки,
че водачът е бил предупреден от полицаите, че няма право да управлява
автомобила си с отнето свидетелство за управление на МПС и контролен талон и
при смъкнати регистрационни табели, според свидетеля В., жалбоподателят се
върнал в късния следобед на същия ден, седнал е зад волана на автомобила си и
тръгнал в посока към КАТ.
В преписката има
приложена жалба от И.К.П. срещу действията на двамата проверяващи го полицейски
служители, за това че са му крещели и са се държали грубо. Твърди, че
полицейският служител е изкъртил и огънал регистрационните табели на автомобила
с голи ръце. Оплаквания за същото има и в жалбата. Поведението на полицейските
служители, каквото се твърди в жалбата е неотносимо към неизпълнение на
задължението на водача на МПС по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Освен това,
описанието на техните действия по изкъртване и огъване на регистрационните
табели на автомобила с голи ръце твърде много наподобява сцена от анимационен
филм за супер герой, за да може да бъде прието за достоверно. Външният вид на разпитания от
съда като свидетел С.Р.С. – младши автоконтрольор в ОД на МВР – Варна, извършил
полицейската проверка, описана в обжалваната заповед и актосъставител на акт за
установяване на административно нарушение №354695/11.02.2021г. не предполага
описаните от жалбоподателя силно хиперболизирани и вероятно заимствани от
филмов сценарий супер сили.
При разпита си от
съда, свидетелят С.Р.С. обясни, че процесния водач се е движел по бул.“Цар
Освободител“ в близост до автосалон „Автотрейд“ посока изхода на гр.Варна и
след като е видял полицейския автомобил рязко е направил обратен завой на
кръстовището на бул.“Цар Освободител“ с бул.“Константин Фружин“ и е завил
надясно в път, който води до множество магазини, автосервизи и автосалони.
Влязъл е в паркинга на магазин за ел.материали и е спрял там. След 7-8 до 10
минути е излязъл от там, но е бил спрян на светофара от полицейските органи.
Свидетелят подчертава, че при проверката И.П. се е държал неадекватно и като
отворил прозореца на автомобила е лъхал силно на алкохол. Автоконтрольорите са
обяснили на И.П., че ще му бъде извършена проверка с техническо средство за
наличие на алкохол, но той отказал. Поискал да се консултира с адвоката си и
полицаите са му дали тази възможност. Проверяваният
водач започнал да набира някакъв номер
на телефона си, като казал, че звъни на адвоката си и полицаите са го изчакали да проведе
разговора, но отсрещната страна не
отвърнала на позвъняването. Проверката продължила около 40-50 минути, през което време полицаите три пъти поискали от
И.П. да даде проба за алкохол с Дрегер и водачът отказал и трита пъти пред граждани - очевидци. След трита отказа,
контролните органи са съставили акт за установяване на административно
нарушение и заповед за налагане на принудителна административна мярка –
отнемане на свидетелството за управление на МПС и контролния талон, както също
и смъкнали регистрационните табели на автомобила.
Жалбоподателят не
твърди и не представи доказателства, че е извършил биологично изследване на
кръвта за наличие на алкохол в МБАЛ „Света Анна“ – Варна съгласно талон за
изследване №0022196.
Твърденията на
жалбоподателя, че не е направил отказ, а е искал само да разговаря с адвоката
си бяха опровергани от свидетелските показания на разпитаните свидетели, единия
от който е случаен очевидец, гражданин, който не е полицейски служител. Показанията
на двамата свидетели са ясни и логични, съвпадат напълно и съответстват на
събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги намира
за достоверни.
От изложеното
съдът, установява по безспорен и категоричен начин, че на 11.02.2021г. И.К.П. действително е отказал при проверка,
осъществена от мл.автоконтрольор С.Р.С. да бъде проверен за алкохол с
техническо средство и не е изпълнил предписание за биологично изследване на
алкохол в кръвта, за което му е бил издаден талон №0022196.
От установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Защитната теза на
жалбоподателя, че е било нарушено правото му на адвокатска защита по чл.56 от Конституцията на Република България, съдът намира за неоснователна. Цитираната
конституционна разпоредба касае защита, когато са нарушени или застрашени
негови права или законни интереси. Конституцията на
Република България не гарантира осигуряване присъствието на адвокат за всеки
български гражданин, в момента в който той е
длъжен да изпълни свое законово задължение. В случая, няма данни да са били
нарушени или застрашени права или законни интереси на водача, който според
свидетелските показания е бил в очевидно нетрезво и неадекватно състояние и
силно лъхащ на алкохол. Изпълнението на задължение, регламентирано от закона,
каквото е задължението на водачите на МПС по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е коренно
различно понятие от неотменимите основни
граждански права или законни интереси, които са конституционно гарантирани. С
оглед на изложеното, съдът намира, че при налагане на оспорената принудителна
административна мярка не са били
нарушени разпоредбите на чл.56 и чл.57
от Конституцията на Република България.
Разпоредбата на чл.171 т.1 б.“Б“
от ЗДвП предвижда временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно, при доказан отказ по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, правилно и законосъобразно на
водача И.К.П. е била наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП. Срокът на
същата е посочен в обжалваната заповед точно така, както е определен в самата законова разпоредба - до решаване на въпроса за отговорността на
водача, но за не повече от 18 месеца, поради което административният орган не
дължи излагане на изрични мотиви. Съображения за избора на срок щяха да са
задължителни, ако закона предвиждаше диапазон от дни или месеци и
административният орган следваше да определи продължителността на принудителната
административна мярка спрямо конкретните за случая факти и обстоятелства в
условията на оперативна самостоятелност. При фиксиран от закона срок /както е в
разглеждания казус/, административният орган е длъжен да го приложи при
обвързана компетентност.
С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни
оплакванията на жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №21-0819-000256/11.02.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Варна е издадена от компетентен орган, съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП и въз
основа на заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи
във връзка със заповед №365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОД на МВР –
Варна и заповед №365з-5464/31.12.2018г. на директора на ОД на МВР – Варна. Същата
е в установената от закона форма и съдържаща мотиви, както и фактически и
правни основания. Не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила. Спазен е материалния закон по чл.6 от АПК, чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП. Обжалваната заповед
съответства на целта на закона по чл.1 ал.2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Опазване животът и здравето на участниците в движението по
пътищата е основна
цел на принудителните административни мерки по ЗДвП и тя би могла да се
постигне единствено, ако не се дава възможност водачи да управляват автомобилите
си след употреба на алкохол или друго упойващо средство. При наличие на данни,
че при проверката на 11.02.2021г. водачът
И.П. е бил във видимо нетрезво
състояние, е било наложително същия да бъде проверен за алкохолни изпарения в
издишания от него въздух с техническо
средство Дрегер, както и с медицинско биологично изследване на кръвта му за
съдържание на алкохол. Отказът му обосновава налагането на принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП.
По изложените
съображения, съдът намира за неоснователна
жалбата на И.П. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка
№21-0819-000256/11.02.2021г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Варна.
Предвид отхвърляне
на оспорването, на ответникът се дължи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009г. в размера определен
по реда на чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която предвижда
юрисконсултско възнаграждение по административни дела без материален интерес в
размер от 100 до 200 лева. Предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.П. срещу заповед
за налагане на принудителна административна мярка №21-0819-000256/11.02.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Варна.
ОСЪЖДА И.К.П. с ЕГН ********** да
заплати юрисконсултско възнаграждение от 100 /сто/ лева в полза на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Варна.
На основание
чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата, настоящото решение на
административния съд не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: