РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Варна, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110106473 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Я. И. Д. срещу Алианц
България АД искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ , след допуснато от съда
увеличение на иска за заплащане на сумата от 1657,87 лв., за обезщетение за причинени
имуществени вреди за отстраняване на щета, увредени калник заден десен, врата предна
дясна и врата задна дясна по застрахователен договор/застрахователна полица № 21-
0300/301/5002839 застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка
„Мерцедес Б 180", с per. № ****, със срок на действие от 14.10.2021г. до 13.10.2022г. за
настъпили застрахователни събития на 15.08.2022г. в гр.Варна, бул. Ян Хунияди 5, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-22.05.23г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД и ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" е сключена застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка
„Мерцедес Б 180", с per. № ****, със срок на действие от 14.10.2021г. до 13.10.2022г.
Автомобилът е застрахован за 34 960 лева, като застрахователната премия, съгласно
застрахователна полица № 21-0300/301/5002839 възлиза на 1 592.18 лева. Ищецът сочи, че
като лизингополучател на процесния автомобил, след придобиването му уведомил
ответника, като същият му прехвърли всички права по застрахователния договор, за което
бил издаден Анекс № BG/01/122000001059/01 от 20.05.2022г.
Твърди се, че автомобилът бил паркиран в гр.Варна, бул. Ян Хунияди 5 и на
15.08.2022г., около 17:30 часа, ищецът установил, че са увредени калник заден десен, врата
предна дясна и врата задна дясна. На 19.08.2022г. уведомил ответника за настъпило
застрахователно събитие. Била заведена щета № 0300/22/747/500841. Ищецът сочи, че
ответникът не му изплатил обезщетение, поради което предявява претенцията си пред съда.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ответникът оспорва иска.
1
Счита претендираният размер на обезщетението не само за неоснователно завишен, но и
определен напълно произволно, и не съответства на действителните стойности на
авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени. При настъпване на ПТП
процесния автомобил е бил над четири години в експлоатация и не следва да бъде
отремонтира в официален за марката сервиз. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера
на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на
ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Съдът е приел за безспорно между страните по делото съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско" със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие по
договор/застрахователна полица № 21-0300/301/5002839 застраховка „Каско", клауза „Пълно
каско" на лек автомобил марка „Мерцедес Б 180", с per. № ********, със срок на действие от
14.10.2021г. до 13.10.2022г.
Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица.
Щетата е заведена при застрахователя под № 0300/22/747/500841.
От заключението на приетата от съда САТЕ и не оспорена от страните се установява,
че действително повредите са получени на паркинг, но не са от едно и също събитие.
Вероятно автомобила се държи на паркинг с интензивно движение и малко място за
маневриране, при което с времето различни автомобили са го натискали леко и са се
допирали до него като така са се получи леки хлътвания и охлузвания. Щетите по
автомобила се изразяват в това, че има хлътвания по предна и задна десни врати – фиг. 1 – 4
, стр. 3-4. Също така е нарушено и лаковото покритие на боята. Има и драскотини по
същата. Действително повредите са много малки и трудно забележими при гледането им
под определен ъгъл и при определена осветеност на автомобила от слънчевата светлина, но
ги има. Повредите по боята и лаковото покритие също са много малки, но ги има. Дори при
огледа на 01.09.2023г. вещото лице забеляза и други хлътвания, които са по – малки и
трудно се виждат, още по – трудно е да се фокусират на кадър и да са ясно видими в снимка.
Общата стойност на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 1 659,18 лв. с
ДДС. Действително повредите са получени на паркинг, но не са от едно и също събитие.
Вероятно автомобила се държи на паркинг с интензивно движение и малко място за
маневриране, при което с времето различни автомобили са го натискали леко и са се
допирали до него като така са се получи леки хлътвания и охлузвания. Към момента на
огледа на автомобила от вещото лице на 01.09.2023г. щетите все още не са отремонтирани.
През време на действието на договора за застраховка „ Каско " - на 15.08.22 г., е
установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „ Каско " носи отговорност за всички
вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен
2
риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Видно, че фактологията по механизма на увреждането е поднесена единствено от
непосредствените впечатления на водача на увреденото МПС, който след настъпване на
застрахователното събитие е уведомил застрахователя, като по този начин е спазил срока по
ОУ, а и естеството на увреждането е такова, че не изисква посещение на органите на КАТ.
Декларираният механизмът на увреждането е този, който е бил възприет от водача, от който
по принцип няма как да се очакват експертни знания.
Механизмът на настъпване на щетите, както и наличието на причинно следствена
връзка се установява от заключението по приетата САТЕ, прието от съда и неоспорено от
страните.
Следователно категорично по делото е доказана причинно следствената връзка между
вредите и процесното ПТП. С оглед на това се оборва мотивът на застрахователя за плащане
на обезщетение, поради деклариране на обстоятелства от застрахования, различни от
действително случилото се.
Спорен между страните е въпросът относно размера на дължимото обезщетение.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о/. Затова при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН /в
тази насока постановени при подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№
156/2009г. на ВКС, т.о.; Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.;
Решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение № 165/24.09.2013г.
по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал.1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
в претендирания размер от 1657,87лв.
По разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК или общо
сумата от 2866,37 лв. Адвокатско възнаграждение се присъжда в пълен размер, тъй като
ответникът не е направил възражение за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на Я. И. Д., ЕГН ********** сумата в размер 1657,87 лева (хиляда шестстотин
3
петдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки), за обезщетение за причинени
имуществени вреди по щета№ 0300/22/747/500841, увредени калник заден десен, врата
предна дясна и врата задна дясна в резултат на настъпило застрахователно събитие на
15.08.2022г. по застрахователен договор/застрахователна полица № 21-0300/301/5002839
застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка „Мерцедес Б 180", с per.
№ ****, със срок на действие от 14.10.2021г. до 13.10.2022г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-22.05.23г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на Я. И. Д., ЕГН ********** сумата в размер 2866,37 лв. (две хиляди осемстотин
шестдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) представляваща сторени от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4