РЕШЕНИЕ
№98/9.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Д., 09.07.2018г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН Н.
при протоколист
Н. Х., като разгледа докладваното НАХД №172/2018 г. по описа на РС Д., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на
Й.С.Й.,
ЕГН **********,*** против
Наказателно постановление №18-0253-000043 от 27.03.2018 г.,
издадено от Началник РУ Д.,
с което на въззивника е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП на
основание чл.178Д ЗДП.
Въззивникът, редовно призован, се явява лично в с.з. С подадената жалба въззивникът моли издаденото НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По същество въззивникът
твърди, че е спрял на мястото, означено с маркировка за паркоместа за хора с
трайни увреждания само за 3 минути, след което му бил съставен АУАН. Моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – РУП Д., редовно призовани,
не се представляват и не представят становище по жалбата.
Контролираща страна – РП Д. са редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление, направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – Началник група в РУ Д.,
упълномощен за това със Заповед №8121з-952/20.07.2017г.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка
от служители на РУ МВР гр.Д.. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост
на обжалвания административен акт.
В хода на съдебното
следствие и от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен
и категоричен начин, че на 26.01.2018г. в около 12.20 часа в гр.Д., на ул.”П.”
пред магазин ***, водачът на л.а
„***” с рег.№ ***– Й.С.Й. паркирал
на място обозначено с маркировка като място предназначено
за паркиране на автомобили управлявани
от хора с трайни увреждания. Пристигналите на место служители
на РУ МВР Д.- М.Т.Н. и Н.М.М. установили
извършеното нарушение и св.Н. съставил АУАН за извършено нарушение
по чл.98 ал.2 т.4 ЗДП. АНО - началникът
на РУ МВР Д. възприел направените констатации и издал атакуваното НП,
с което на въззивника била наложена административна санкция „глоба” в размер на 200 лева.
Съгласно чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП се забранява паркирането на МПС на места, предназначени за
хора с трайни увреждания. Деянието е наказуемо по 178д от ЗДвП. Материалният
закон е приложен правилно, като фактите са отнесени правилно към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен
субекта на нарушението. Чрез показанията на свид.Н. е установено, че водачът е
заявил, че той е паркирал автомобила.
Съгласно
чл. 22 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, местата
за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21
"Инвалид" в съответствие с Наредба №
18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73
от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния
символ за достъпност. Следва да се налице и двете маркировки, хоризонтална и
вертикална. Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП създава забрана за
паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. В случая чрез
разпита на свидетелите Н. и М. е безспорно установено, че на мястото, където е
бил паркиран автомобилът, е имало хоризонтална пътна маркировка, с която е
обозначен международният символ за достъпност. Дори и да е нямало вертикална
маркировка от хоризонталната такава за водача на МПС е било ясно, че това място
е за определена група хора, към която той не се числи. От това следва, че за
водача е съществувало задължение да се съобрази с хоризонталната маркировка и
да не паркира на това място.
В АУАН и НП е посочено, че въззвникът е паркирал на място, определено за
хора с трайни увреждания. С това за наказаното лице е дадена възможност да
разбере нарушението, за което му се вменява отговорност. В НП не е посочено, че
мястото, където е паркирал водачът, е
обозначено със знак за достъпност, с което е допуснат пропуск, но същият
не съставлява съществено процесуално нарушение, поради това че не е препятствал
наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява.
След като автомобилът е бил паркиран на място, означено
за хора с трайни увреждания, се осуетява възможността на хора с увреждания да
ползват предвидените места за паркиране. За да е налице осъществен състав на
нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП не следва да са установени конкретни
лица, които да са били затруднени като участници в движението по пътищата. Не са налице предпоставки
нарушението да се счита маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съставът на Районен съд – гр.Д.
счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 изр.1 пр.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №18-0253-000043 от 27.03.2018г., издадено от Началник РУ Д., с което на въззивника Й.С.Й. , ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200.00лв. за
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП на основание чл.178Д ЗДП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на РУ Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: