О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№713
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 337 по описа
за 2020 година.
С
Решение № 3056 от 14.11.2019г., постановено по гр. дело № 5658/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с адрес:
град София, 1715, бул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от Директора да
плати на К.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
сума в размер от 1 718, 55 лева, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд
от общо 248, 96 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения
от него за периода от 16.07.2016г. до 15.07.2019г. нощен труд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 16.07.2019г. до окончателното й плащане, сума в размер от 211,
75 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница
в общ размер от 1 718, 55 лева поотделно, от последно число на месеца,
следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016г. до деня предхождащ датата
на подаване на исковата молба на 15.07.2019г., както и сума в размер от 350
лева, представляваща направените по делото разноски.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, представлявана от Директор – Христо Терзийски чрез
процесуалния представител юрисконсулт Румена Стоичкова, с адрес за призоваване
– гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, с която се претендира да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде поставено
ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. В жалбата се посочва, че основният и единствен аргумент на първоинстанционния
съд, че е налице празнота в закона, тъй като норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с кофициент 0, 143 е била предвидена в отменената Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и след като в следващите наредби, уреждащи тази материя,
нощният труд не се превръща в дневен не може да бъде споделен, тъй като
процесният случай не касае нормативен акт, който да е непълен, респективно
липсва необходимост да бъде преодоляна празнота в правната уредба чрез
приложение по аналогия на нормите на КТ. В жалбата се посочва, че неправилно
съдът приема като обща уредба тази в КТ, респективно – Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, тъй като за държавните служители, чиито
правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима,
тъй не са като са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на
нощното работно време по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми, а освен това Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, приета на основание чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също не
предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. В жалбата се
посочва, че необосновано съдът е приел, че неприлагането субсидиарно на
правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово
правоотношение. Посочва се, че правните изводи на съда не са мотивирани
съобразено с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на
нормативните актове, при установеното от фактическа страна не са обсъдени
задълбочено и доводите на процесуалния представител на ГД „Национална полиция“
в отговора на исковата молба и в писмената защита.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване,
депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето,
депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е
постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и дължимата
държавна такса е внесена.
Ответната
страна по въззивната жалба – К.М.Г. не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Предявени са два обективно съединени иска от К.М.Г. против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за периода от 16.07.2016 година до 16.07.2019 година, сумата 90 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В
хода на производството ищецът е направил изменение на претенцията си, като я е
увеличил от сума в размер 738 лева на сума в размер на 1 718, 55 лева,
представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд и е увеличил и претендираното обезщетение за заплащане на обезщетение за
забавено плащане от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 211, 75 лева и
на основание чл. 214 от ГПК, съдът е приел направеното изменение на
претенцията.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 55669 от 03.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против
Решение № 3056 от 14.11.2019г., постановено по гр. дело № 5658/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.