РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501760 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивната жалба, подадена от Основно училище „Св.Княз Борис I“ -
гр.Бургас, срещу решение № 1782/30.08.2024 г. по гр.д.1891/2024 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което е признато за незаконосъобразно и отменено
наказанието „Забележка“, наложено на М. Т. Ц. от ***, на основание чл.187,
ал.1, т.10, вр.чл.188, т.1 от КТ, със заповед № 811/29.02.2024 г. на директора на
ОУ „Св.Княз Борис I“ - гр.Бургас и с което въззивното училище е осъдено да
заплати на М. Т. Ц. деловодни разноски в размер на 500 лв, както и по сметка
на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че като не е допуснал своевременно
поисканите от ответника доказателства, съдът съществено е нарушил
процесуалния закон, в резултат на което делото е останало неизяснено от
фактическа страна. По отношение на допуснатите нарушения на материалния
закон се твърди, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че
работодателят не е събрал достатъчно доказателства преди налагане на
дисциплинарното наказание, а наличните не е обсъдил в достатъчна степен.
Твърди се, че директорът преди налагане на дисциплинарното наказание,
извън докладната на своя заместник, е извършил проверка и на видеозаписите
от камерите в училището и е констатирал, че в периода 12,05 часа до 15,25
часа ищцата е била извън сградата на училището.
1
Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Заявени са искания по доказателствата, част от които са
допуснати с определението по чл.267 ГПК.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника.
Претендират се съдебни разноски за заплатената за въззивното производство
държавна такса.
В предоставения й срок въззиваемата не е представила отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният й представител
оспорва въззивната жалба. Претендира за потвърждаване на обжалваното
решение. Не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я
намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззиваемата М. Т. Ц. против въззивника ОУ „Св.Княз
Борис I“ гр.Бургас, за отмяна на дисциплинарното наказание „Забележка“,
наложено й със заповед № 811/29.02.2024 г. на директора на ответното
училище. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като ищцата не е
извършила дисциплинарното нарушение, описано в заповедта. Твърди се, че
заповедта на директора на ответното училище, за която се твърди, че не е била
спазена от ищцата, не й е била връчена и тя не е била запозната с нея. Излагат
се твърдения, че ищцата е нямало как да проведе консултация с учениците на
посочената дата, тъй като към този момент не е бил изготвен графикът за
консултациите, не са били определени кабинетите, в които е трябвало да се
проведат консултациите, не е имало желаещи ученици, които да бъдат
консултирани. Сочи се, че при налагане на наказанието директорът не е отчел
тези обективни обстоятелства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.357, ал.1, вр.чл.187, ал.1,
т.10, вр.чл.188, т.1 от КТ.
Ответникът е оспорил иска с писмен отговор в законовия срок.
Твърди се, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е наложена за
извършено от ищцата дисциплинарно наказание, при спазване на
предвидените в КТ срок и процедура, като съобразно тежестта на
дисциплинарното нарушение, работодателят е наложил най-лекото
дисциплинарно наказание.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за
основателен, признал е за незаконосъобразно и е отменил наказанието
„забележка“, наложено на ищцата на основание чл.187, ал.1, т.10, вр.чл.188,
т.1 от КТ, със заповед № 811/29.02.2024 г. на директора на ответното училище.
Ответникът е осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебни
разноски, както и да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50
лв.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
2
следното:
Съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и
в пълнота фактическата обстановка по делото, а изводите му по фактите са
обосновани.
По делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства,
че страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищцата
изпълнява в ответното дружество длъжността „***“. Не е спорно, че с
процесната заповед на директора на ответното училище на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ затова, че на 08.02.2024 г., в нарушение
на Заповед № 647/25.01.2024 г. на директора на ответното училище, ищцата не
е провела предвидения час за консултация на учениците, който по график е
следвало да бъде проведен от 12,15 часа до 12,55 часа. Не е спорно, че преди
да наложи процесното дисциплинарно наказание, работодателят е поискал от
ищцата, а тя е представила писмени обяснения. Не е спорно, че на посочената
в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дата, ищцата не е
провела консултация с ученици. Не е спорно, че искът за оспорване на
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание е предявен в срока по
чл.358, ал.1, т.1 КТ.
Спорно по делото е допуснала ли е ищцата нарушение на трудовото
дисциплина, и по-конкретно - била ли е запозната ищцата към 08.02.2024 г.
със Заповед № 647/25.01.2024 г. на Директора на въззивното училище и с
графика към нея, и била ли е ищцата извън сградата на училището на
08.02.2024 г. от 12,15 часа до 12,55 часа.
По първия спорен въпрос съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано ищцата да е била
запозната към 08.02.2024 г. със Заповед № 647/25.01.2024 г. на директора на
въззивното училище, с която е утвърден графикът за провеждане на
консултации на ученици през II-ри срок на учебната 2023/2024 г. В самата
заповед е изрично е разпоредено графикът да бъде поставен на таблото на
училището и по етажите, както и да се сведе до знанието на учителите.
Действително, представената от работодателя заповед е придружена от списък
на учителите, запознати с нея (срещу подпис), между които – под № 28
фигурира и ищцата, като автентичността на подписа срещу името й не е
оспорена. В списъка към заповедта обаче не е отразена датата, на която
учителите са се запознали с нея и са положили подписите си за това в списъка.
В приложения график към представената от ответната страна заповед
– л.18 (придружена от списъка с подписите на учителите), графикът съдържа
имената на учителите и дните/часовете, в които следва да провеждат
консултации, но не и стаите, в които те ще се провеждат. В представения от
ищцата график – л.7, освен имената на учителите, дните и часът на
консултациите, са посочени и кабинетите, където ще се провежда съответната
консултация.
Според показанията на св.Ж. - зам.директор на училището, графикът
за консултациите се изготвял от учителите, утвърждавал се от директора и се
поставял на достъпно място, за да се запознаят с него, като ангажимент на
всеки учител било да си намери стая, в която да проведе консултации. От
показанията на същата свидетелка обаче не се установява нито кога графикът
е връчен на самата ищца, нито – кога е поставен при портиера, нито – кога е
поставен на компютър в учителската стая. Ето защо съдът намира за
3
недоказано твърдението на ответника, че към 08.02.2024 г. ищцата е била
запозната със Заповед № 647/25.01.2024 г. на директора на въззивното
училище, респ.с утвърдения с нея график за провеждане на консултации на
ученици през II-ри срок на учебната 2023/2024 г.
По отношение на втория спорен въпрос – била ли е ищцата извън
сградата на училището на 08.02.2024 г. от 12,15 часа до 12,55 часа, съдът
намира следното:
Отсъствието на ищцата от сградата на училището на 08.02.2024 г. от
12,15 часа до 12,55 часа не се установява от събраните по делото
доказателства.
От показанията на св.Ж. - зам.директор на ответното училище, се
установява, че при извършила проверка на 08.02.2024 г. за спазване на графика
е констатирала, че ищцата не е в сградата, а от портиера на училището
разбрала, че ищцата е излязла. Св.Ж. не посочва в колко часа е установила
липсата на ищцата в сградата, нито дали портиерът й се е обадил по-късно.
Показанията на допуснатата във въззивното производство св.И.
установяват само, че тя, заедно с директора на училището, са изгледали записи
от камерите от фоайето на училището, които показват централния вход, в
периода 12,00 часа – 13,00 часа и са видели как ищцата излиза от училището
след 12 часа и до 13,00 часа не са я видели да се връща. Самата свидетелка
обаче пояснява, че не знае колко камери има в училището, не знае записите от
колко камери са изгледали, заявява, че „най-вече“ са гледали записите от
камерата, която показва централния вход, тъй като „дори да се влезе отстрани,
то пак се вижда, понеже вратите на входа са със стъкла и се вижда кой се качва
по стълбите“.
Записите от охранителните камери в училището не са представени по
делото като доказателства. С отговора на исковата молба е заявено искане за
назначаване на СТЕ, вещото лице по която, след като се запознае със записите,
да отговори на въпроса: Напуснала ли е ищцата територията на училището на
08.02.2024 г. в 12,04 часа и завърнала ли се е в училището до 12,55 часа?
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане, като ответникът
е заявил, че няма възражения против доклада на съда, и не е подновил
искането си за назначавате на експертиза. Ето защо според съда, заявеното
искане с въззивната жалба за назначаване на СТЕ е преклудирано и не е
налице основание по чл.266, ал.3 ГПК за допускането му във въззивното
производство. За пълнота следва да се добави, че за установяването, чрез
гледане на записите от охранителните камери, дали ищцата е напуснала
сградата на училището, и дали се е върнала до 13,00 часа, не са необходими
специални знания, поради което да е необходимо това да стане само чрез
назначаване на СТЕ.
Показанията на св.Ц. (съпруг на ищцата), не касаят конкретно
случилото се на 08.02.2024 г. и не допринасят за изясняване на спорните
въпроси.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Според атакуваната заповед, допуснатото от ищцата като служител в
ответното училище дисциплинарно нарушение е „В нарушение на Заповед №
647 от 25.01.2024 г. на директора на ОУ „Св.Княз Борис I“ гр.Бургас, не е
провела предвидения час за консултации на учениците, който по график е
4
следвало да бъде проведен от 12,15 часа до 12,55 часа“.
Отреденото за провеждане на консултации време е част от работното
време, изискващо присъствие на ищцата на работното й място, независимо от
това дали има или няма ученици желаещи консултация. Доколкото графикът
за провеждане на консултациите е бил утвърден със Заповед № 647 от
25.01.2024 г. на директора на ОУ „Св.Княз Борис I“ гр.Бургас, следва по
делото да е доказано връчването на ищцата на заповедта и на приложения към
нея график, още повече, че се касае за началото на втория учебен срок.
След като (по изложените по-горе съображения) съдът приема, че по
делото не е доказано Заповед № 647 от 25.01.2024 г. на директора на ОУ
„Св.Княз Борис I“ гр.Бургас да е била връчена на ищцата към 08.02.2024 г. (в
какъвто смисъл е първото възражение на ищцата в представените от нея
писмени обяснения до работодателя), няма как на ищцата да се вмени
евентуалното нарушение на тази заповед, респ.нарушението на работното й
време и на трудовите й задължения, посочено в процесната заповед.
Ето защо съдът намира, че дори в посочения период от време ищцата
да е отсъствала от сградата на училището, при липсата на доказателства да е
била уведомена за графика на консултациите с учениците (определен час и в
определена стая), не може да се приеме, че е допуснала посоченото в
процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.
По изложените съображения съдът намира иска за отмяна на
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание за основателен и доказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1782/30.08.2024 г. по гр.д.1891/2024 г.
по описа на Бургаски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5