Номер 58204.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503004 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна В. Ц. В. , редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище с вх. № 23194/29.10.2020г. от
Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й.,
обективираща изявление на страната да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа
депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски
по чл. 80 от ГПК, обективиращ същите под формата на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 23248/30.10.2020г. от въззиваемия В. Ц.
В. , чрез процесуалния му представител адв. В. Д., обективираща изявление на страната
делото да се гледа в нейно отсъствие. Не възразява да се даде ход на делото. Оспорва
въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Няма доказателствени искания.
Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК и претендира присъждане на разноски –
платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева, ведно с договор за правна защита
и съдействие от 30.10.2020г. Моли по същество първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните
1
по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 3624 от 31.07.2020г. по гр.д. № 16518/2019г. по описа
на ВРС, XXXIII-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на В. Ц. В. с ЕГН ********** сумата от 1699.09
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 247 часа за периода 01.10.2016г. до 31.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че в относимия период страните били обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за
субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и организацията на
работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и неговото отчитане и
заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е
държавен служител – полицейски орган и неговите служебни правоотношения се уреждат
единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за
процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно приложение. Законодателят
прави ясно разграничение между статута на държавните служители с полицейски
правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на държавните служители по т. 2 и
лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата
работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С оглед специалния характер на
ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да се определи съобразно
специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и заповеди на министъра на
ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на служителите на МВР в
процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
2
МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не
е отчел също спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като
извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и
НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква
продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В отговор на жалбата от В. Ц. В. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 2
от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3