Р Е Ш Е Н
И Е
№ 31
гр.
Трявна, 23.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Х. Тунева,
като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 285 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В
исковата молба на Е.Б.Т. против „Планинец 2010“ЕООД гр. Трявна, представлявано
от П.П.В., се излага, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, издадена по ч.гр.д. №181/2016г. по описа на Районен съд -
Трявна, е постановено ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 000.00 лв.,
ведно със законната лихва от 29.07.2016г. до изплащане на вземането; 62.63 лв.
– лихва за забава за периода от 22.06.2016г. до 06.07.2016г.; 1282 лв. –
разноски по делото. Настоящият иск е предявен след подадено от ответника
възражение. Твърди се в исковата молба, че на 23.01.2015г. ищецът предоставил в
заем на ответника сумата от 9000.00 лв., със задължение за връщане в срок до
22.06.2016г., както и дължимо възнаграждение, всичко в размер а 15 000.00 лв.
За предоставения заем бил подписан договор за заем от 23.01.2015г. и издаден
запис на заповед от 23.01.2015г., с падеж на 22.06.2016г. В посочения срок
ответникът не върнал дължимата сума.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000.00 лв. – главница по
записа на заповед от 23.01.2015г., ведно със законната лихва от 29.07.2016г. до
изплащане на вземането; сумата от 62.63 лв. – лихва за забава за периода от
22.06.2016г. до 06.07.2016г.; сумата от 1 282 лв. – разноски по делото, както и
да се присъдят направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който взима становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищецът не е
разполагал със сумата от 9 000.00 лв., не я е предавал и не е получена от
ответното дружество. Поради непредаването й договорът за заем бил нищожен. В
писмения отговор ответникът оспорва автентичността, датата и съдържанието на
договора за заем от 23.01.2015г. Поради липсата на договор за заем, то и
издаденият запис на заповед не можел да служи за неговото обезпечаване. В
писмения отговор ответникът прави възражение за прекомерност на договореното
върху сумата от 9 000.00 лв. договорно възнаграждение в размер на 6 000.00 лв.
Също така и възражение, че в сумата от 15 000.00 лв. влиза и това договорено
възнаграждение, върху което е присъдена и лихва за забава, като счита, че по
този начин е начислена лихва върху лихва, което е недопустимо. В писмения
отговор ответникът сочи доводи за незаконосъобразност на записа на заповед от
23.01.2015г., поради липса на задължителни реквизити.
В открито
съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. Д. С., поддържа
предявения иск. Ответникът, чрез законния си представител П.В., както и чрез
упълномощения процесуален представител адв. Д. Д., поддържат направеното
оспорване на същия.
С
протоколно определение от 29.03.2017г. производството по делото е прекратено в
частта досежно претендираната в исковата молба сума от 62.63 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 22.06.2016г. – 06.07.2016г., поради
оттегляне на така предявения иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№733/29.07.2016г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника – въз основа на
запис на заповед от 23.01.2015г. за сумата от 15 000.00 лв.
Със заповед №110/29.07.2016г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№181/2016г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца: сумата от 15 000.00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.07.2016г. до изплащане на вземането; сумата от 62.63 лв.
– лихва за забава за периода от 22.06.2016г. до 06.07.2016г.; сумата от 1282.00
лв. – разноски по делото, включващи ДТ в размер на 302.00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 980.00 лв.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е посочил, че не
дружеството не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Въз
основа на изложеното в исковата молба, дадените от страните по делото
обяснения, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се
установява следното:
Със запис
на заповед от 23.01.2015г., съставен в гр. Трявна, ответникът „Планинец 2010“ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Асеневци“ №62А,
представлявано от управителя М.З.К., безусловно и неотменно се е задължил да
заплати на ищеца Е.Б.Т., сумата от 15 000.00 лв., на падеж – 22.06.2016г.
и място на плащане – гр. Трявна.
Съгласно
твърденията на ищцовата страна, записът на заповед от 23.01.2015г. е бил
съставен като обезпечение на договор за заем от същата дата, представен по
делото. Според този договор, ищецът Е.Б.Т., в качеството си на заемодател, е
предоставил в заем на ответника „Планинец 2010“ЕООД, представлявано от М.З.К.,
като заемополучател, сума в размер на 9 000.00 лв., която според
посоченото в чл.2 от договора е предадена в брой на заемополучателя в деня на
сключването му, като самото подписване на договора е доказателство за
предаването й. Според уговореното в чл.3 от договора, заемополучателят се е
задължил да върне получената в заем сума в срок до 22.06.2016г., ведно с
„дължимо възнаграждение“, в общ размер на 15 000.00 лв.
Относно
представения договор за заем от 23.01.2015г. страните са направили следните
изявления в съдебно заседание:
Ищецът Е.Б.Т.
заявява, че е предоставил с три договора в заем на ответното дружество сума от
8 000.00 лв., от 9 000.00 лв. и от 9 000.00 лв. До тези договори
се стигнало поради това, че управителката М.З.го помолила да подпомогне
финансово дейността на фирмата, тъй като през 2014г. дружеството било на
загуба, а били нужни средства за по-нататъшната му дейност. Дейността на
фирмата била свързана основно с реализация на реконструция на обект – хижа
„Планинец“ в с. Радевци, въз основа на спечелен проект по европейска програма. Докато
М.З. била управител сегашният управител П.П. разполагал с генерално пълномощно.
Сумата от общо 27 000.00 лв. била изтеглена с договори за банков заем,
като първият бил от 17 000.00 лв., а впоследствие реинвестиран. Сумите
били предоставени в брой с подписването на договорите, като единствените
подписани документи за целта били самият договор и записът на заповед. Други
документи ищецът не бил подписвал, включително и приходен касов ордер. От М.З. ищецът
знаел, че получените в заем суми били предадени на пълномощника в този момент П.П.,
както и договорите за осчетоводяване, но тъй като впоследствие М.З. разбрала,
че договорите ги няма, ги изпратила повторно по пощата.
Законният
представител на ответника „Планинец 2010“ЕООД П.П.В. заявява, че е управител на
дружеството от началото на 2016г., като преди това е притежавал пълномощно от
управителя М.З.. Според думите му, дружеството е било създадено с цел
реконструкция на хижа „Планинец“ в землището на с. Радевци, Община Трявна – въз
основа на спечелен проект от Държавен фонд „Земеделие“. Строителството и изграждането
било извършено през периода 2012г. - 2015г. През този период от време
дружеството не развивало дейност, а функционирало единствено въз основа на
кредитиране от трети лица и авансови плащания от Държавен фонд „Земеделие“. Към
датата 23.01.2015г. проектът бил вече приключен. Заявява се от управителя на
ответното дружество също, че през пролетта на 2016г. е получил телефонно
обаждане от г-жа Л., обслужваща счетоводно фирмата, в който тя заявила, че е
получила няколко договора за заем, адресирани до „Планинец 2010“ЕООД, за които
не знаела нищо. За тези договори Пенчев научил същия ден и твърди, че не е
знаел за тях по-рано. Всички други кредити с дружеството били осчетоводявани, а
сумите постъпвали по банков път, съгласно изискванията на Държавен фонд
„Земеделие“.
Не е
спорно между страните, че ищецът Е.Б.Т. и законният представител на „Планинец
2010“ЕООД, подписал договора за заем от 23.01.2015г. – М.З.К., са били във
фактическо съпружеско съжителство към момента на подписването му, както и към
момента на разглеждане на делото.
Видно от
представения по делото екземпляр на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, подадена от ищеца Е.Б.Т. за 2015г., в приложение №11 от нея същият е
декларирал предоставени 3 броя заеми през 2015г., и трите на ответника
„Планинец 2010“ЕООД, съответно в размер на: 8 000.00 лв., 9 000.00
лв. и 9 000.00 лв., или общо 27 000.00 лв.
Твърди се
от ищеца, че предоставената в заем с договора от 23.01.2015г. сума в размер на
9 000.00 лв. е получена от него въз основа на договор за кредит за текущо
потребление от 22.01.2015г., също представен по делото. Съгласно този договор,
ищецът Е.Б.Т., като кредитополучател, е получил от „Банка ДСК“ЕАД, като
кредитор, сума в размер на 17 000.00 лв.
От
показанията на разпитаната по искане на ответната страна свидетелка Ц.Д.Л.,
обслужваща счетоводно „Планинец 2010“ЕООД от възникването на дружеството през
2011г., се установява, че през м. май 2016г. свидетелката получила по пощата в
плик няколко броя договора за заем – 3 или 4, един от които представеният по
делото договор за заем от 23.01.2015г. До този момент свидетелката не била
уведомявана относно съществуването на такива договори – нито от предишната
управителка М.З., нито от настоящия управител П.П.. Според свидетелката също, З.
не й е предоставяла за осчетоводяване никакви документи относно такива договори
и свидетелката не знаела за съществуване на такива. Сочи, че към този момент
дружеството нямало нужда от заемни финансови средства, тъй като разполагало със
собствени. След като получила договорите по пощата свидетелката Л. се обадила
на управителя към този момент П.В., но той заявил, че такива заеми не
съществуват, поради което сумите не били осчетоводени, още повече, че
свидетелката Л. била подала годишната декларация на дружеството за 2015г. и
вече не можело да се направи нищо.
От
заключението на допуснатите по делото първоначално и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице К.Д., неоспорено от
страните и считано за обосновано и правилно от съда, се установява следното:
Съгласно Закона за счетоводството всяка парична сума, постъпила в
счетоводството на дадено търговско дружество, задължително се документира с
първични счетоводни документи, като постъпленията могат да бъдат по банков път
или в брой на каса, като и в двата случая копия от тези документи остават в
двете страни. По банков път паричните постъпления се документират с платежно
нареждане или с вносна бележка. Ако парите постъпят в каса се попълва приходен
касов ордер, оставащ при получателя на сумата. Вносителят получава разписка за
внесената сума, носеща еднакви реквизити с тези на ПКО. Постъпилата парична
сума като заем намира счетоводно отражение в съответните счетоводни сметки,
дневници на сметки, оборотни ведомости и в пасива на баланса на съответното
дружество. След извършена проверка относно наличие на първични счетоводни
документи за получени суми от договор за заем за сумата от 9 000.00 лв.,
вещото лице е посочило, че в счетоводството на „Планинец 2010“ЕООД няма данни
за такова постъпление и такава сума не е осчетоводявана. След извършени
допълнителни проверки относно приходите и разходите на дружеството през периода
около датата на договора за заем от 23.01.2015г., вещото лице е приело, че няма
основание да се счита, че към посочената дата дружеството се е нуждаело от
допълнителни средства, тъй като за покриването на разходите са съществували
достатъчно средства в разплащателната сметка още от края на 2014г., като за
периода 01.01.2015г. – 28.02.2015г. всички плащания при ответника са ставали от
разплащателна сметка със средства, налични от 2014г. През посочения период от
време ответникът не е имал задължения към НАП и НОИ, тъй като не е извършвал
активна дейност и няма нает персонал. През същия период дружеството не е
извършвало разплащания с трети лица. Към 01.01.2015г. задължението на
дружеството по дългосрочни заеми е в размер на 246 802.00 лв., а в края на
същата година след извършени разплащания е било в размер на 127 695 лв.
През същата година е получен кредит в размер на 40 000.00 лв.
Относно
посочения от вещото лице кредит в размер на 40 000.00 лв. управителят на
„Планинец 2010“ЕООД заяви в с.з. на 31.05.2017г., че е получен от „Болкан
релакс“ООД, а не е банков кредит. По принцип кредитирането на дружеството било от
„Болкан релакс“, както и от „В и М“ООД, а също и от „Банка ДСК“.
При гореустановеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен
по делото е иск с правно основание чл.422 от ГПК, имащ за предмет установяване
на вземане по запис на заповед от 23.01.2015г. за сумата от 15 000.00 лв.,
за който ищецът твърди, че обезпечава договор за заем от същата дата в размер
на сумата от 9 000.00 лв. и възнаграждение в размер на 6 000.00 лв. С
оглед въвеждането от ищеца на каузалното правоотношение, по повод на което е
издаден записът на заповед, то съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на Общо
събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС на РБ, на изследване в
производството по делото подлежи не само редовността на записът на заповед от
външна страна, но и пораждането на задължението по каузалното правоотношение.
При
преценка на представения по делото като изпълнително основание запис на заповед
от 23.01.2015г. съдът намира, че същият съдържа всички необходими реквизити по
чл.535 от ТЗ, поради което е редовен от външна страна.
Относно
въведеното каузално правоотношение съдът намира следното:
Съгласно
чл.240 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, по силата на който заемодателят
предоставя в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и
качество. По правната си същност този договор е реален, неформален и
едностранен. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие
на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно
елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и
реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия
състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици.
В случая
по делото ищцовата страна твърди, а ответната оспорва получаването на заемната
сума в размер на 9 000.00 лв. Всяка от страните е ангажирала доказателства
за установяване на твърденията си, като след детайлен техен анализ, съдът
приема за доказано, че на 23.01.2015г. ответното дружество е получило
посочената сума.
На първо
място, по делото е представен писмен договор за заем от 23.01.2015г., сключен
между ищеца Е.Б.Т. и ответника „Планинец 2010“ЕООД, представлявано от
тогавашния управител М.З.К., който не е оспорен относно неговата автентичност, а
това обуславя извода, че е действително подписан от посочените в него лица. В
чл.2 от договора е отбелязано, че заемната сума се предоставя в брой на
заемополучателя в деня на сключването му, като „самото подписване на договора е
доказателство за предаване на сумата“. От така посоченото следва да се приеме,
че самият договор за заем е разписка за предаването на сумата по него и
съставлява доказателство в подкрепа на същото твърдение на ищцовата страна. Разпоредбата
на чл.9 ал.1 сочи, че задълженията на заемополучателя по договора се обезпечават със запис на
заповед, като такъв действително е подписан на същата дата 23.01.2015г., а
размерът на посочената в него сума от 15 000.00 лв. съответства на сумите,
предмет на задължението на заемополучателя – заем от 9 000.00 лв. и
договорено възнаграждение от 6 000.00 лв. или общо 15 000.00 лв.
Относно
финансовите му възможности да предостави в заем сумата по договора от
23.01.2015г. ищецът също е ангажирал доказателства и това е договор за заем за
текущо потребление с „Банка ДСК“ЕАД, сключен в деня, предхождащ датата на
заемния договор и записа на заповед, а именно 22.01.2015г., посредством който е
изтеглил кредит в размер на 17 000.00 лв., т.е. много по-голяма сума от
предоставената с договора.
По делото
е представено и доказателство – екземпляр от годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ, видно от която е, че ищецът Е.Б.Т. е декларирал пред държавен
орган, какъвто е НАП, предоставянето в заем на „Планинец 2010“ЕООД на парична
сума в размер на 9 000.00 лв.
Установеното
въз основа на горните доказателства може да обоснове п безспорен начин извода,
че на 23.01.2015г. законният представител на „Планинец 2010“ЕООД към този
момент – М.З.К., е получила от ищеца Е.Б.Т. сумата от 9 000.00 лв., като
предоставен заем на представляваното от нея дружество. Действително, въз основа
на заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумата не е
била осчетоводена в счетоводството на ответника - нито към момента на
предаването й, нито след това, като няма никакви счетоводни документи за
постъпването – приходен касов ордер или банков превод. Това обстоятелство обаче
съдът не счита, че касае правната сфера на ищеца. Дали сумата действително е
постъпила като приход в дружеството и е била използвана за неговите цели са
вътрешни отношения, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство,
а в случай на спор по тези обстоятелства между новия собственик на „Планинец
2010“ЕООД и негов законен представител П.П.В. и действалия към момента на
сключване на договора М.З.К., то същите следва да са предмет на установяване в
друго съдебно производство. В спора по делото от правно значение е дали е
налице реално предаване на сумата по заемното правоотношение от страна на ищеца
в полза на законния представител на ответното дружество към 23.01.2015г. М.З.К.,
като данните по делото съдът счита, че установяват по достатъчно безспорен
начин този факт.
По делото
е въведено като твърдение от ответника и, че към датата, на която е подписан
договорът за заем – 23.01.2015г. дружеството не е имало нужда от финансови
средства, като за установяването му е допуснато и допълнително заключение на
съдебно – счетоводната експертиза. По отношение на така сочения довод съдът е
на становище, че и той е несъотносим към спора по делото, по изложените вече
по-горе съображения.
Обстоятелството,
че ищецът Е.Б.Т. и законният представител на „Планинец 2010“ЕООД към датата на
сключване на договора за заем М.З.К. са лица във фактическо съжителство съдът
също не счита, че има отношение към делото. Законът не установява забрана за
сключване на такава сделка, а и сами по себе си близките им взаимоотношения не
могат да наложат конкретен извод относно достоверността или не на отразеното в
подписаните от тях документи.
С оглед
изложеното по-горе съдът счита за доказано и установено, че на 23.01.2015г.
между страните е сключен договор за заем, обезпечен със запис на заповед от
същата дата, въз основа на които ответникът дължи връщане на ищеца на
предоставената в заем сума в размер на 9 000.00 лв. Няма данни по делото,
а и не се твърди посочената сума да е върната на ищеца, поради което ответникът
дължи връщането й.
В чл.3 от
договора за заем от 23.01.2015г. ответното дружество се е задължило да върне
дължимата сума в размер на 9 000.00 лв. в срок до 22.06.2016г., ведно с
„дължимо възнаграждение“ в общ размер на 15 000.00 лв. По този начин
страните са договорили заплащането на възнаградителна лихва от заемателя в
размер на 6 000.00 лв., за която в писмения отговор се прави възражение за
прекомерност. Съдът намира възражението за частично основателно.
По ЗЗД
задължение за лихви би могло да възникне по договор за заем за потребление по
чл.240 от ЗЗД, какъвто е процесният договор от 23.01.2015г. Такова задължение,
когато е уговорено, представлява възнаграждение за ползването на паричната сума
или за възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния
договор. Лихвите са граждански плодове и имат, както акцесорен характер, така и
относителна самостоятелност. Заплащането на тези лихви не е
обвързано с неизпълнение на главното задължение – уговорените лихви по заема се
дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.
Според разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД лихви могат да се уговорят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Към настоящия момент обаче подобна горна
граница не съществува. Максималният размер на договорната лихва е ограничен
единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава (В с.см. решение №906/30.12.2004г. на ВКС по гр.д.
№1106/2003г., ІІ г.о.; решение №1270/09.01.2009г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г.,
ІІ г.о.).
От справка в електронния калкулатор за размера
на законната лихва върху сумата от 9 000.00 лв., за периода от датата на
сключване на договора 23.01.2015г. до датата на падежа на задължението
22.06.2016г. се установява, че този размер на 1294.69 лв. Трикратният размер на
законната лихва за посочения период е 3 884.07 лв.
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че уговореният между страните размер на възнаградителната лихва над трикратния
размер на законната лихва, който е 3 884.07 лв., противоречи на добрите
нрави, поради което клаузата, с която е уговорена дължимост над този размер
следва да се замени от повелителните норми на закона, като се приеме, че
заемателят дължи възнаградителна лихва или „дължимо възнаграждение“ (каквато
терминология е използвана в договора) в размер на 3 884.07 лв.
За посочената по-горе сума като
възнаградителна лихва предявеният иск се явява основателен и доказан.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намери,
че предявеният по делото иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен и
доказан до размер на сумата от 12 884.07 лв., от които 9 000.00 лв.
представляват предоставена в заем сума, а 3 884.07 лв. уговорена
възнаградителна лихва. Следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 12 884.07 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 29.07.2016г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед №110/29.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №181/2016г. по описа на Районен
съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В останалата част до претендирания размер от
15 000.00 лв. предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане от ищеца, ответникът следва да бъдат осъден да му заплати сумата от 1 099.44
лв. – направени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част
от вземането.
С
оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да му заплати
сумата от 1 358.84 лв., направени разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на делото и
направеното искане от ответника, ищецът следва да му заплати сумата от 190.43
лв. Съдът намери за неоснователно възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Предвид
материалния интерес по делото /сумата от 15 062.63 лв., претендирана с
исковата молба/ и с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ответника
адв. Д. Д. възлиза на 981.87 лв., а заплатеният й хонорар е в размер на
1 200.00 лв., което е 218.12 лв. повече от минималния размер, но съдът
счита, че този по-голям размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен,
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
След прихващане на двете задължения за
разноски до размера на по-малкото от тях ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1 168.41 разноски по компенсация.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПЛАНИНЕЦ“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №40,
представлявано от П.П.В., че дължи на Е.Б.Т.,
с ЕГН **********,***, сумата от 12 884.07 лв. /дванадесет хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева и 07 ст./ – главница, ведно със законната лихва от
29.07.2016г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№110/29.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №181/2016г. по описа на Районен съд –
Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част до претендирания размер от
15 000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/ предявеният иск, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „ПЛАНИНЕЦ“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №40,
представлявано от П.П.В., да заплати на Е.Б.Т.,
с ЕГН **********,***, сумата от 1 099.44
лв. /хиляда деветдесет и девет лева и 44 ст./ – направени разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от вземането.
ОСЪЖДА „ПЛАНИНЕЦ“ЕООД, с ЕИК201449683, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №40,
представлявано от П.П.В., да заплати на Е.Б.Т.,
с ЕГН **********,***, сумата от 1 168.41
лв. /хиляда сто шестдесет и осем лв. и 41 ст./ - направени разноски в
настоящото производство по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: