Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 05.05.2023
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на шести април
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора Андреан Сутров
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 140
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от М.Г.М. *** чрез адвокат Х.Б.-Б. против Решение № 8/ 11.01.2023г.,
постановено по адм. дело № 774/ 2021г. по описа на Административен съд Стара Загора,
с което е отхвърлен искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на сумата в размер на
30 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди по време на изтърпяване на
наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Затвора в град Стара Загора
за периода 09.09.2016г-05.04.2018г и е оставен без разглеждане като недопустим
за периода 01.09.2016г-09.09.2016г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и необосновано - касационни основания по
чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита за неправилен мотивът на съда, че
задължението за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., предвидено с
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, е в сила от 01.01.2019г, което е след
исковия период. Позовава се на ЕКЗПЧОС и съдебна практика за задължението на
ответника да предприеме необходимите действия по осигуряване на подходяща
жизнена среда въпреки липсата на нормативно изискване. Твърди, че по делото не
е доказано изпълнението на това задължение, а от показанията на свидетеля Коев
се установява пренаселеност в килия № 9. Оспорва извода на съда, че при липса
на нормативни изисквания за приток на дневна светлина, специфични за килиите в
затвора, не трябва да се прилагат общите нормативни изисквания. Счита, че е
приложима Наредба № 7 от 22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Позовава се на заключението на
съдебно-техническата експертиза, че размерите на прозорците не отговарят на
изискванията на чл.113 от Наредба № 7/ 02.12.2013г. Намира за неясно и
необосновано решението в частта от мотивите относно наличие на инсекти в
килиите, тъй като съдът приема наличието им, но отхвърля иска. Според касатора
по делото е установено, че са предоставяни слаби препарати за почистване,
поради което ответникът не е изпълнил задължението си да осигури нормални
условия за пребиваване. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови
стандарти неминуеми е довела до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане
на личността. По подробно изложени съображения
е направено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде
уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр.София чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Стоянова с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
касационната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила
като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на М.М. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Съгласно изложеното
в исковата молба, незаконосъобразната административна дейност, на която М.М. основава
исковата си претенция, се изразява в нарушения на чл.3 от ЗИНЗС чрез: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при
изпълнение на наложена му наказание „лишаване от свобода“ от гл. т. неосигуряване
на лицето на изискуемата минимална квадратура свободна жилищна площ и съответните
санитарно-битови и условия, довело до неблагоприятни физически и психически отражения
върху личността и здравето му; 2. липса на достатъчно дневна светлина и достатъчно
проветряване в килията; 3. непредоставянето на спални и санитарни принадлежности;
4. липса на топла вода и отопление. Описаните действия и бездействия са довели до
възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания
и душевен дискомфорт в т.ч. влошено здравословно състояние.
С обжалваното Решение
№ 8/ 11.01.2023г. по адм. дело № 774/ 2021г. по описа на Административен съд Стара
Загора предявеният от М.М. иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е отхвърлен като
неоснователен за периода 09.09.2016г-05.04.2018г и е оставен без разглеждане като
недопустим за периода 01.09.2016г-09.09.2016г.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема, че за времето от 01.09.2016 год.
до 09.09.2016 год. и за времето от 05.04.2018 год. до 01.05.2018 год. Искът не следва
да се разглежда, тъй като ищецът е постъпил в Затвора Стара Загора на
09.09.2016 год. и е освободен предсрочно
на 05.04.2018 год, т.е. през тези периоди ищецът не е бил в Затвора Стара Загора
и не може да претендира обезщетение. По отношение спазването на законовото изискване
за осигуряване на минимална жилищна площ от поне 4 кв.м. за всеки настанен лишен
от свобода, приема липса на пренаселеност по смисъла на практиката на ЕСПЧ. Обосновано
е осигуряване на неограничен достъп до санитарен възел с течаща вода, наличие
на естествена дневна светлина и проветрение.
Последните две обстоятелства са преценени и в контекста на специфичното предназначението
на сградата на затвора. Намира за
недоказани оплакванията на ищеца за непредоставяне на спални и санитарни принадлежности,
липса на двигателна активност, липса на телефон на открито, липса на адекватна медицинска
помощ при престоя му в Затвора и липса на ежедневна баня. Относно наличието на хлебарки
и дървеници са кредитирани показанията на свидетеля Коев като е направен извод
за лоши условия на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В заключение
е посочено, че не са доказани в пълнота като част от фактическия състав на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС действия
или бездействия, които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, поради което предявеният от М.М. иск в тази
му част е отхвърлен.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо, но частично неправилно.
Предявеният от М.М.
иск е квалифициран като претенция по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
В касационната
жалба се излагат конкретни оплаквания само относно изводите на съда за липса на
пренаселеност в килиите, недостатъчно осветление и наличие на инсекти в тях
като предпоставки, обуславящи неоснователност на предявения от М. иск за претърпени
неимуществени вреди от поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора. Затова в тези
рамки ще се осъществи касационния контрол. Наведените оплаквания касаят
отхвърлителната част от решението, с оглед на което и при липса на служебно
констатирани пороци съдебният акт в частта, с която е оставен без разглеждане
искът на М., следва да бъде оставен в сила.
В останалата част
решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните доказателства
и установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
за правилни и споделя мотивите в
обжалваното решение в аспекта недостатъчно осветление като елемент от условията
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора.
Неспазването на нормативните предписания по чл.113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, е неотносимо към затворническите сгради предвид спецификата им, а и само
по себе си не води до негативен ефект, който достига прага на тежест, изискван по
чл.3 от ЗИНЗС. Законът
гарантира достъп до чист въздух и естествено проветряване – чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, който достъп в случая се осъществява от разположените
в помещенията прозорци с отваряема част. Тъй като различните хора имат различно
усещане за чист въздух и проветряване, то доколко въздухът в дадено затворено помещение
ще бъде свеж е въпрос, поставен в зависимост от това колко време ще бъдат отворени
прозорците на помещението, което от своя страна зависи от обитаващите го лица.
В случая обаче при
неизяснена фактическа обстановка е приета липса на пренаселеност. Не са обсъдени показанията на свидетеля Коев, че
в килия № 9 са били настанени осем лица през 2016г-2017г и не са съпоставени с
предоставените данни от ответника за тази килия. По делото е представена
справка, от която е видно, че килия № 9 е с площ 21 кв.м. и са настанявани от 2
до 5 лица, а килия № 14 е с площ 33 кв.м. и са настанявани 2 до 8 лица. Не е
посочено с какви мебели са били оборудвани помещенията. Справката е оспорена и
в изпълнение разпореждане на съда процесуалният представител на ГДИН в съдебно
заседание устно е заявил, че килия № 9 е „предназначена“ за настаняване на 2 до
5 лица, а килия № 14 – на 2 до 8 лица без да конкретизира кои са лицата и за
какви периоди са настанявани. Размерите на помещенията са потвърдени от
заключението на съдебно-техническата експертиза, но това не е достатъчно да се
прецени твърдяната от ищеца недостатъчна площ. Съгласно насоките, дадени в
пилотното решение на ЕСПЧ Нешков срещу България, ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на
чл. 3 от Конвенцията, като при оценката на наличното пространство трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Освен това
размерът
на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. Установяването на тези релевантни факти съдът е следвало да възложи на
ответника, съгласно чл.284, ал. 3 от ЗИНЗС, като го предупреди, че при
неизпълнение може да приеме за доказани съответните факти.
В контекста на
изложеното неизпълнено се явява и задължението на съда да прецени кумулативния
ефект от всички отклонения в жилищните /битови/ и санитарно-хигиенни условия
от обичайните
правила за условия на живот, несъответстващи на изискванията за хуманно отношение
и накърняващи човешкото достойнство. След като е приел, че наличието на хлебарки
и дървеници представлява лоши условия на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не е обосновал защо въпреки
това отхвърля иска, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Най-малко
е налице противоречие между фактическите и правните му съждения, което се приравнява
на липса на мотиви доколкото не е ясен и разбираем начинът, по който е
формирано вътрешното убеждение на съда както по фактите, така и по правото, за да
постанови решението си в посочения смисъл.
Това налага отмяна
на решението в отхвърлителната иска част и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се дадат указания
на ответника да предостави пълна информация относно периода на настаняване на
ищеца в килии № 9 и № 14 и обзавеждането им като го предупреди за последиците
при неизпълнение. В зависимост от събраните доказателства, включително при
предходното разглеждане на спора, следва
да се направят изводи относно прилагане на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС,
респективно за наличието на кумулативно изискуемите елементи от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС - допуснати
от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения, изразяващи
се в действия или бездействия, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, респективно наличие на
настъпили вреди в причинно-следствена връзка с тях.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.285, ал.1 изр.2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
8/ 11.01.2023г., постановено по адм. дело № 774/ 2021г. по описа на Административен
съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М.Г.М. *** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София за присъждане на сумата в размер на 30 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени
вреди по време на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода"
в Затвора в град Стара Загора за периода 09.09.2016г-05.04.2018г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане в тази част от друг състав на Административен съд Стара Загора.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.