Р Е Ш
Е Н И
Е № 260087
гр.Пловдив 16.09.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети
съдебен състав,гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1664/2019г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №1846/14.05.2019г.
по гр.д.№2484/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в,с което са уважени предявените
субективно съединени искове-ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС
за процесния имот,като жалбоподателите считат решението за неправилно и
незаконосъобразно и като такова молят да се отмени същото и да се постанови ново,с
което да се отхвърли предявеният иск.
Въззиваемите страни считат
решението за правилно и законосъобразно и молят същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на
страните,установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени
доказателства по делото процесния имот е бил собственост на общия наследодател
на страните Г.-починал през 1978г. и неговата съпруга Р.,починала през
1985г.Имота е бил закупен от общия наследодател като празно място,а
впоследствие е била построена и къща на него.Ищците са деца на общите
наследодатели,а ответниците са съпруга и дъщеря на друг починал син на общите
наследодатели.Установява се от разпита на свидетелите в първоинстанционното
производство,че в имота е живял най-малкия син на общите наследодатели А.,който
е сключил брак с ответницата Т.К. през 1980г.Към момента на сключването на
брака общия наследодател Г. К. е бил починал,но е имало завършен строеж на
двуетажна къща,тъй като А. и съпругата му са заживяли на втория етаж.Настоящата
инстанция намира,че в контекст с останалите представени доказателства по делото
следва да даде вяра на показанията на св.Н. И. и Н. К.,разпитани на
първоинстанционното производство,тъй като същите са съседи на имота и са били
незаинтересовани към момента на даване на показанията си пред съда,а освен това
и са съседи на имота,поради което същите са запознати най-добре с
обстановката,касаеща имота през годините.От техните показания се установява,че
ищцата след като се е омъжила е отишла да живее в гр.Кърджали и е идвала много
рядко да посети майка си докато е била жива,а впоследствие и брат си и неговото
семейство.Никой от свидетелите не споменава другия ищец да е идвал в имота,тъй
като и той се е изнесъл от него след като се е оженил.Ремонта на къщата се е
правил след като наследодателя на ответниците е сключил брака си с ответницата Т.К..Отвършването
на втнория етаж също е правено след като А. и Т. са станали семейство.
Пред настоящата инстанция също
бяха разпитани свидетели,като св.В. Й. е бил разпитан и на първа инстанция,но
съдът посочи мотиви защо не дава вяра на неговите показания,а именно,защото
същия е заинтересован от изхода на делото,тъй като се явява съпруг на ищцата и
показанията му се преценяват заедно с останалите събрани по делото
доказателства.От показанията на св.Св.И. се установява също така,че
отвършването на къщата и впоследствие извършването на ремонтите по нея са
извършвани единствено от А. и съпругата му Т.,като ищците нямат нито пряко,нито
косвено участие в тези ремонти,тъй като същите не са живеели към този момент в
този имот.
За да е налице владение върху вещта,са
необходими проява на външна власт върху вещта/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/.За периода,през който се сочи,че е придобит имота от
ответниците,ищците не успяха при условията на пълно и главно доказване да
докажат,че същите са своили по някакъв начин имота,а напротив ответниците са
тези,които доказват,че след смъртта на общите наследодатели са владяли имота за
себе си и са отблъсквали всяка външна намеса за участие в своенето на
същия.Това е така,защото ищеца въобще не е идвал в имота,а ищцата е идвала
много рядко и то само на гости.Факта,че и двамата ищци са декларирали имота в
данъчната служба,не може да породи от само себе си права на собственост,тъй
като правото на собственост се поражда чрез владение на имота по пътя на
придобиването по давност,който е оригинерен способ за придобиване на
собственост.В настоящия случай се
установи да е налице проявата на външната форма,т.е. да е бил отблъснат всеки
един от претендиращите права на собственост върху този имот.
При така събраната фактическа и
правна обстнавока настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния
съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и вместо
него да постанови друго,с което да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Пред настоящата инсатнция са
претендирани разноски от страна на жалбоподателите за двете съдебни инстанции и
такива следва да се присъдят съобразно представените договори за правна помощ
общо в размер на 3800лв. за двете инстанции.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1846/14.05.2019г. по гр.д.№2484/2018г. по
описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в,с което е признато за
установено по отношение на Р.А.К. с ЕГН-********** *** и Т.Х.К. с ЕГН-**********
***,че М.Г.Й. с ЕГН-********** *** и Н.Г.К. с ЕГН-********** *** са собственици
на общо 2/3 ид.части/всеки един от тях по на 1/3 ид.част/ от следния недвижим
имот:дворно място с площ от 608кв.м.,съставляващо УПИ III-697,кв.58 по плана на с.Крумово с адм.адрес:с. К.,
ул. ***ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 69,50кв.м.,както и ведно с всички направени подобрения и
приращения в имота при граници:УПИ IV-698,УПИ
IХ-702,УПИ Х-703,УПИ II-696 и улица и са осъдени Р.А.К. и Т.Х.К. да отстъпят
собствеността и предадат владението върху общо 2/3 ид.части от имота на М.Г.Й.
и Н.Г.К.,както и на осн. чл.537,ал.2 от ГПК е отменен нот.акт за собственост
върху недвижим имот,придобит по давностно владение №28,т.III,рег.№4442,н.д.№399/2016г. по описа на нотариус
Б.Тонева до размера на 2/3 ид.части и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният ревандикационен иск от М.Г.Й. с ЕГН-**********
*** и Н.Г.К. с ЕГН-********** *** против Р.А.К. с ЕГН-********** *** и Т.Х.К. с
ЕГН-********** *** за признаване за установено,че М.Г.Й. с ЕГН-********** *** и
Н.Г.К. с ЕГН-********** *** са собственици на общо 2/3 ид.части/всеки един от
тях по на 1/3 ид.част/ от следния недвижим имот:дворно място с площ от
608кв.м.,съставляващо УПИ III-697,кв.58 по
плана на с.К. с адм.адрес:с. К., ул. ***ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 69,50кв.м.,както и ведно с всички
направени подобрения и приращения в имота при граници:УПИ IV-698,УПИ IХ-702,УПИ
Х-703,УПИ II-696 и улица и са осъдени Р.А.К.
и Т.Х.К. да отстъпят собствеността и предадат владението върху общо 2/3
ид.части от имота на М.Г.Й. и Н.Г.К.,както и на осн. чл.537,ал.2 от ГПК е
отменен нот.акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно
владение №28,т.III,рег.№4442,н.д.№399/2016г. по
описа на нотариус Б.Тонева до размера на 2/3 ид.части като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М.Г.Й. с ЕГН-********** *** и Н.Г.К. с ЕГН-********** *** да
заплатят на Р.А.К. с ЕГН-********** *** и Т.Х.К. с ЕГН-********** *** направените
от тях разноски пред двете инстанции в размер на 3800лв./три хиляди и
осемстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: