Р Е Ш Е Н И Е
№ 86 / 14.8.2019г.
14.08.2019г. гр.Карнобат
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 наказателен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми август
две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
При секретаря: Веска Христова,
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №212 по
описа за 2019г. на РС- гр.Карнобат и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С жалба, подадена от Д.С.Б., чрез адв.И. Синигирова от БАК, се обжалва Наказателно постановление №16- 454- 120/13.05.2016г., издадено от Началник- група към ОДМВР- Бургас, РУ- гр.Сунгурларе, с което са наложени следните административни наказания: глоба от 500 лв. и лишаване от правоуправление, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, наложено на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, глоба от 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. I от ЗДвП, глоба от 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. II от ЗДвП. В подадената жалба е изразено несъгласие с горното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Изложени са съображения за изтекла абсолютна погасителна давност за изпълнение на наложените административни наказания.
В съдебно заседание представител на административнонаказващия орган не се явява. Жалбоподателят се явява лично, заедно с упълномощен процесуален представител. Излага съображения за приложението разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН и съответно за изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанията в полза на жалбоподателя.
Съдът, след като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законен срок с оглед нередовното връчване на наказателното постановление и от активно легитимирано лице. Съдът намира, че същата има предвиденото от закона съдържание. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът намира следното:
С акт за установяване на административно нарушение №125/02.05.2016г., съставен от E. П.- мл. автоконтрольор към РУ- гр.Сунгурларе, е констатирано, че на същата дата, около 23:30 ч., в община *****“ жалбоподателят е управлявал ****, с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,55 промила, установено в издишания въздух с техническо средство Дрегер 7410+, с фабричен №ARSM 0053. Издаден е талон за медицинско излседване. Установено е, че водачът на МПС не носи в себе си СУМПС и контролния талон към него.
На 02.05.2016г. е извършено връчване на АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, /стр.23/, с което на основание горепосочените правни норми са наложени 3 административни наказания- глоба в размер общо на 520 лв. Възпроизведени са фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.
Предприето е връчване на обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на 08.09.2019г. Видно от извършеното вписване на гърба на обжалваното наказателно постановление, препис от същото е връчен на жалбоподателя при отказ, след като същия се е запознал със съдържанието му.
В открито съдебно заседание е разпитан като свидетел E. П.- актосъставител, който уточнява обстоятелства във връзка със съставения АУАН. Посочва, че при проверка на МПС е извършена и проверка за употреба на алкохол oт водача, като е установено, че последният е употребил алкохол над допустимите стойности. Свидетелят посочва, че жалбоподателят- водач не е представил СУМПС и контролен талон.
Приложени към делото са талон за медицинско изследване, в който е вписан резултат от 0,55 промила на хиляда, установен с техническо средство, протокол за медицинско изследване и протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, обективиращ заключение за концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,62 промила.
Между кориците на делото се намират докладни записки относно действия по връчване на административнонаказаното лице на обжалваното наказателно постановление. Видно от същите жалбоподателя е търсен на 31.10.2016г. на адрес в гр.Сунгурларе, на 07.02.2017г. на установен адрес в гр.Бургас и на 02.12.2017г. на адрес в гр.Сунгурларе. Представена е справка за задгранични пътувания на жалбоподателя.
По делото са представени доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя- експертиза от Военномедицинска аладемия- МБАЛ София.
Правните изводи, до които достигна съдът са следните:
В разпоредбите на чл.81 и сл. от НК, във връзка с препращащата норма на чл.11 от ЗАНН като обстоятелство, погасяващо наказателното преследване е предвидено изтичането на определени давностни срокове. Горното основание за погасяване на администартивнонаказателното производство е налице при изтичането на продължителен период от време, през който компетентните длъжностни лица неоправдано бездействат. На основание чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, административнонаказателното производство се счита за погасено по давност след изтичането на 3 години, считано от датата на последното действие, предприето от административнонаказващия орган. Възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето води до трайна несигурност в правния мир и застрашава адекватното упражняване на процесуалните права на нарушителите. Изтичането на определен период от време представлява основание за погасяване на наказателното преследване спрямо извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквито са престъпленията. С оглед на горното и предвид липсата на изрична уредба в ЗАНН следва да се направи извод, че същите давностни срокове следва да намерят приложение по аналогия и по отношение на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение. В конкретния казус погасителната давност за наказателно преследване по чл.81, ал.1 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК е три години. Между кориците на делото се намират доказателства, видно от които са предприети действия по връчване от компетентните органи срещу санкционираното лице, с които се прекъсва теченето на давността. С оглед на горното релевантна се явява не датата на нарушението, а датата на последното действие по връчване на наказателното постановление- 02.07.2017г. Нормата на чл.34 от ЗАНН не изключва приложението на чл.81, ал.1 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК, тъй като изисква нарушителят да е открит и да не е съставен АУАН в определен срок, което не е налице в настоящия случай. Давността се прилага служебно, като изтичането й е пречка за административнонаказателното преследване на нарушителя. Към настоящия момент не може да се направи извод, че е изтекъл приложимия 3- годишен давностен срок по чл.81, ал.1 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК, считано от последното действие по връчване на наказателно постановление или този от четири години и шест месеца по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, считан от датата на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав не може да сподели изложените съображения за неправилното приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Горната законова разпоредба за неприсъствено връчване на наказателни постановления не може да се приложи, когато липсват данни наказвания да не е намерен на посочения от него адрес, а новият такъв да е неизвестен. Видно от представените докладни записки в случая не е налице втората предпоставка за приложението на горната законова разпоредба, а именно неизвестен адрес на жалбоподателя.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тежестта на доказване при обжалване на наказателно постановление е върху административнонаказаващия орган, с изключение на предвидените в закона случаи, в които е установена презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН. Административното обвинение е наказателно обвинение по смисъла на ЕКЗПЧ, поради което субсидиарно намира приложение презумпцията за невиновност спрямо санкционираното лице. В настоящия случай съдът намира, че не е оборена доказателствената стойност на приложения към делото АУАН. В открито съдебно заседание, от разпита на свидетеля- актосъставител, се установява и съдът приема, че е извършена проверка от полицейските служители на автомобила, управляван от жалбоподателя. Вписването в наказателното постановление на установената при експертното изследване на кръвта на жалбоподателя концентрация на алкохол вместо тази на установената с техническо средство в издишания въздух не представлява съществено нарушение, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Законово задължение на водачите на МПС- та е да не шофират след употребата на алкохол над посочени в закона стойности. Резултатите, както от техническото средство, така и от експертното заключение надвишават допустимите стойности на алкохолно опиенение при управление на МПС. С оглед на събраните в открито съдебно заседание гласни доказателствени средства съдът намира за установени и доказани административните нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е задлъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и контролния талон към него. Неизпълнение на тези задължения се санкционира на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.I и II от ЗДвП с глоба от 10 лв.
С оглед на горното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, пр.I oт ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16- 454- 120/13.05.2016г., издадено от Началник- група към ОДМВР- Бургас, РУ- гр.Сунгурларе, с което на Д.С.Б., ЕГН:**********, са наложени следните административни наказания: глоба от 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, глоба от 10 /десет/ лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. I от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и глоба от 10 /десет/ лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. II от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: