РЕШЕНИЕ
№ 14161
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110117493 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49,
вр. чл. 45, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „З.к. „Л.и.““ АД срещу С.О. за заплащане на сумата
2947,39 лв. за главница, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, назована „щета №0000-1261-19- 251997“ по договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС №*********, със срок на покритие 07.08.2018-
06.08.2019 г. за настъпили имуществени вреди по лек автомобил „А. А8“, рег. №**********,
при пътно-транспортно произшествие от 08.06.2019 г. в гр. София, ведно със законна лихва
от дата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, и сумата 907,49 лв. –
мораторна лихва за периода 29.10.2019- 03.04.2023 г. Ищецът твърди, че на горепосочените
дата и място е настъпило ПТП, при което л. а. при движение по общински път попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „Ж.“ и ул. „П.“, от което
са причинени имуществени вреди по автомобила. Твърди, че собственикът на увреденото
МПС е застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско”.
Поддържа, че оценката на вредите възлиза на 2689,39 лв., заплатени като застрахователно
обезщетение по образуваната при ищеца застрахователна преписка, ведно с 258 лв. за
репатриране. На осн. чл. 410, ал. 1 КЗ след заплащане на застрахователното обезщетение
като застраховател встъпва в правата на застрахования, увреден от непозволено увреждане
от ответника, който носи отговорност като стопанин на пътя. Претендира обезщетение за
забава по чл. 86 от ЗЗД и съдебни разноски.
Ответникът оспорва по основание и размер иска. Счита претенцията за недоказана и
оспорва наличието на препятствие на пътя и механизма на настъпване на произшествието,
липса на снимков материал на мястото на ПТП. Твърди, че водачът на увреденото МПС при
движение със съобразена скорост е можел да избегне препятствието и навежда възражение
за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва иска поради липса на пасивна материална
легитимация с твърдение, че „С.в.“ АД стопанисва сервизни и други шахти, съгласно
договор за концесия, и те са негова собственост. В тази връзка прави прави искане по чл.
1
219, ал. 1 ГПК за привличане на „С.в.“ АД като трето лице помагач.
Третото лице-помагач „С.в.“ АД на страната на ответника поддържа неоснователност
на исковете по съображения за липса на извършен оглед на процесния автомобил от страна
на ищеца непосредствено след настъпването на твърдяното застрахователно събитие; отрича
на процесния пътен участък да се намират съоръжения, които представляват негова
собственост, а утаителните шахти, разположени на пътното платно, са собственост на
ответника.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че пътят, на който се твърди да е
настъпило процесното ПТП, е общински път, както и че ищецът е заплатил вземането за
главница за застрахователно обезщетение.
От Застрахователна полица №********* от 06.08.2018 г. се установява, че между
ищцовото дружество и Асен Александров Л. е сключен при Общи условия валиден договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на покритие от 00:00 часа на
07.08.2018 г. до 24:00 часа на 06.08.2019 г., при уговорена застрахователна премия от
2932,76 лв., платима на 4 вноски, съответно на 07.08.2018 г., 07.11.2018 г., 07.02.2019 г. и
07.05.2019 г. Видно от представените Сметка №Р005929055 и № Р005929055,
застрахованото лице е заплатило първите две вноски, като съгласно отбелязванията
полицата е заплатено до 06.11.2018 г. Ето защо, при съобразяване разпоредбата на чл. 351,
ал.3 от КЗ, съдът намира, че процесното събитие е настъпило в срока на застрахователно
покритие на договора за застраховка.
Съдът приема, че процесното застрахователно събитие – ПТП е настъпило при
твърдения от ищеца механизъм, който се установява при анализ и преценка заедно и
поотделно на сбраните писмени доказателства, заключение на съдебноавтотехническа
експертиза СТЕ, в т.ч. Протокол за ПТП №1747844/08.06.2019 г., съставен от мл.
автоконтрольор Иво Биков, уведомление за щета до ЗК „Л.и.“ АД от 09.06.2019 г.,
показанията на свидетеля А. А. Л.. Следва да се съобрази, че протоколът за ПТП, изготвен
от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален
свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. В случая,
представеният по делото протокол е изготвен от орган на полицията, посетил
местопроизшествието 1 час след реализирането му. Следователно протоколът обективира не
само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти,
непосредствено възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП-
то, наличието на шахта на пътното платно, факта, че същата не е сигнализирана и
обезопасена, както и видимите вреди по автомобила. Предвид липсата на материална
доказателствена сила на документа в частта на описания от съставителя механизъм на
настъпване на ПТП-то, съдът анализира същия във връзка с останалите събрани по делото
доказателства.
Разпитан св. А. А. Л., потвърждава, че е управлявал процесния автомобил при
настъпване на застрахователното събитие, и непротиворечиво изяснява, че произшествието
е настъпило в гр. София, кв. „И.“, 2-3 метра преди Т-образно кръстовище, на което трябвало
да направи завой, където преминал през необезопасена шахта, представляваща
отводнителен канал, разположен по продължението на цялата ширина на пътното платно,
чиято решетка липсвала.
Гореизложеното се подкрепя от изводите на вещото лице по допуснатата по делото
САТЕ, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Свидетелят пояснява, че шахтата била широка над 25
2
см., повече от 1 педя, като няколко секунди след като преминал през нея, чул спукване. В
тази връзка, при разпита си в съдебно заседание експертът пояснява, че с оглед широчината
на шахтата, гумата на автомобила само е преминала - без да влезе цялата в нея и да се удари
в острите ръбове, в резултат на което се е получило спад на нивото на автомобила, рязко
повишаване в нивото на предната дясна въздушна възглавница, довело до нейното
спукване. Това кореспондира с отразената схема и констатираните щети в Протокол за
№1747844/08.06.2019 г. Предвид съответствието между показанията на свидетеля със
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази, че свидетелят е трето за спора
лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното
обезщетение вече е изплатено още след настъпване на застрахователното събитие - на
28.08.2019 г., съдът кредитира показанията на същия като последователни и
непротиворечиви, при условията на чл. 172 от ГПК.
От заключението на вещото лице по САТЕ конкретно се установява, че механизмът на
процесното произшествие е по време на движение на застрахования автомобил марка „А.“,
модел „А8“, с рег. № *********, по ул. „Ж.“ по посока от бул. „Р.“ към ул. „П“, на
кръстовището с ул. „П“ преминава през необезопасена и несигнализирана шахта на пътното
платно без капак, вследствие на което е увредено въздушното окачване на предното дясно
колело. Експертът е описал претърпяното увреждане по л. а. рег. № *********, като е
констатирал, че то се намира в пряка причинно-следствена връзка с приетия механизъм на
настъпване на ПТП. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за доказано настъпването на ПТП по описания от ищеца в исковата
молба механизъм, в причинна връзка с което за застрахования при него автомобил са
произлезли щети по въздушното окачване на предното дясно колело – въздушна
възглавница окачване предна дясна.
Съдът намира, че не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил застрахован при ищцовото дружество,
тъй като не се доказва управляваният от него автомобил да се е движил с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи
своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Действително, правилото на чл.
20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с
други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19
от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма доказателства да е било сторено. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на
автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна.
Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
на посочените по-горе задължения. В дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана шахта не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по л. а. „А. А8“, с рег. № *********, е наличието на
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно - шахта. Този извод на съда
се подкрепя от свидетелските показания, според които автомобилът се е движил със скорост
в рамките на допустимата такава 35- 40 км/ч.
Между страните не се спори, че пътният участък, на който е настъпило процесното
3
ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа и като такъв контролът върху
дейностите по ремонта и поддръжката им в изправно състояние, сигнализиране за
препятствията, както и отстраняването им във възможно най- кратък срок е възложен на
ответника на основание чл. 31 ЗП и чл. 167 от ЗДвП, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол (чл. 167, ал. 2 от ЗДвП). Според § 1, т. 3 от ДР на ЗП, „пътни
съоръжения“ са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите;
тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства
и пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на
общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на територията на общината, в
това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, които обслужват само
територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски
дружества. Според разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗВ, публична общинска
собственост са: водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, в
това число и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от ЗВ, вменяваща задължение на
собственика да поддържа водностопанските системи в техническа изправност, като съгласно
чл.19, т.4, вр. чл.191 от ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и
правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането,
поддържането и експлоатацията на водностопанските системи. Посочените дейности
ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е
възложил извършването им, като на основание чл. 49 от ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия. По тези
съображения съдът приема, че наличието на неравност на пътното платно /шахта/,
вследствие на която са настъпили уврежданията по процесното МПС, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
указаните погоре дейности. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по своевременно привеждане на пътния участък на местопроизшествието в
изправно състояние, като това тяхно бездействие по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в причинна връзка с визираното
противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за
същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание - по чл. от 49 ЗЗД, в
качеството му на възложител. Следователно, налице е основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД. С оглед на гореизложеното, възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни. Наличието на концесионен договор, сключен със „С.в.“ АД, по силата на
който на последния е делегирано вменени на ответника задължения със закон, не го
освобождава от отговорността за неизпълнение на същите, респективно по силата на
нормативните разпоредби отговорност за неизпълнението на възложената работа, от което
са произтекли вреди, следва да носи именно ответното дружество. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че е установен фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 от ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 2707,39 лв. с ДДС, като във същия не е включена
стойността на разходи за репатриране на процесното МПС. Видно от представените
платежни документи – преводно нареждане за кредитен превод от 28.08.2019 г.,
застрахователното дружество е заплатило в полза на сервиза, извършил ремонта за
отстраняване на щетите по автомобила, произлезли в резултат на процесното ПТП,
застрахователно обезщетение в размер на 2689,39 лв., за която сума е издадена Фактура
4
№**********/02.07.2019 г. Ето защо, доколкото същото е в по-малък размер от този на
действителните щети, определен от експерта по изслушаната по делото САТЕ, съдът намира
същото за правилно изчислено и заплатено от страна на ищеца, поради което регресната
претенция на ищеца в тази част е основателна. По отношение на застрахователното
обезщетение за извършеното репатриране на л.а. рег. № ********* съдът установява, че в
полза на собственика на застрахованото при ищеца имущество е заплатена и сумата от 258
лв., за която се твърди, че представлява застрахователно обезщетение за извършеното
репатриране на л.а. рег. № *********. В тази връзка следва да се отбележи, че по арг. от чл.
1.5 от раздел „Клауза 1 – всички рискове“ на приложимите към застрахователния договор
ОУ, в застрахователното покритие на същия попадат и разходите за репатриране на МПС,
повредено до степен, че не може да се придвижи на собствен ход с лимит до 200 км, поради
което съдът намира, че в настоящия случай застрахователят дължи обезщетение както за
отстраняване на щетите по МПС, така и за разходите за репатриране.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от
това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова
молба- 03.04.2023 г., поради което следва да бъде пресъдена.
С Покана изх. №L-2875/25.10.2019, връчена на ответника на 29.10.2019 г., ищецът е
отправил претенцията си за заплащане на регресното вземане, във връзка с процесното ПТП.
В случая ответникът не е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства за плащане на
задължението си по арг. от чл. 77 от ЗЗД, поради което съдът намира, че с получаване на
поканата на 29.10.2019 г. същият е изпаднал в забава за плащане на вземането на ищеца.
Предвид това съдът намира, че акцесорната претенция за мораторна лихва е доказана по
основание, освен за периода 03.04-2023-03.04.2023 г., тъй като за него е поискана и се
присъжда законна мораторна лихва. Противното би довело до неоснователно обогатяване,
като за един същ период да се пресъди два пъти паричното вземане. В този смисъл
мораторната лихва е следвало да се заяви до деня, вкл., предхождащ датата на подаване на
искова молба. Съобразно правомощието по чл. 162 от ГПК съдът определя размер на
дължима лихва за забава върху регресното вземане на ищеца за периода от 29.10.2019 г. до
02.04.2023 г., възлизащ на 1035, 80 лв. Тъй като ищецът претендира лихва в по-малък
размер, при съобразяване принципа на диспозитивното начало, искът следва да се уважи за
пълния предявен размер от 907,49 лв.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски общо за сумата 597,90 лв. за платени
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на юрисконсулт, последното определено от
Съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на „З.к. „Л.и.““
АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл.
410, ал.1, т. 2 от КЗ, вр.чл. 49, вр. чл. 45, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2947,39 лева –
главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, назована „щета №0000-1261-19-251997“ по Договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС №*********, със срок на покритие 07.08.2018-
06.08.2019 г., за настъпили имуществени вреди по лек автомобил „А. А8“, рег.
№**********, при пътно-транспортно произшествие от 08.06.2019 г. в гр. София в резултат
на преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност на пътя, и сумата 907,49
лева – мораторна лихва за периода 29.10.2019-02.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 03.04.2023 г. до окончателното й изплащане; като иска за мораторна
5
лихва за периода 03.04.2023-03.04.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.О., Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на „З.к. „Л.и.““
АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 597,90 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „С.в.“ АД, с
ЕИК:*********, на страната на С.О., Булстат:********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6