№ 1250
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110201633 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-4332-007623 от 18.05.2020г., издадено
от Г.Вл.Б- началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 103 от ЗДВП, на В. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
Недоволен от НП е останал В.Д., който го обжалва в срок пред настоящия състав на СРС,
като жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, неправилно и
съставено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и не е извършил описаното нарушение. Сочи, че е
нарушена и разпоредбата на чл. 57, т. 7 от ЗАНН, като в наказателното постановление не е
описано точно нарушението. Жалбоподателят сочи, че по време на посочените в
съставените АУАН и НП дата и час е пътувал заедно със съпругата си Катя Колева, която
била бременна в петия лунарен месец и е имала контролен преглед при доктор Чилингирова,
като са тръгнали внезапно, тъй като Катя Колева не се е чувствала добре. Сочи, че
служителите на КПП са поискали жалбоподателят да представи декларация, но не са
разполагали с бланка, с която да попълни и тъй като искали да ги върнат, жалбоподателят
въпреки това потеглил с колата и се отправил към следващото КПП Марчаево, където
обяснил ситуацията и отново поискал да му услужат с бланка за декларация.Моли съда да
отмени наказателното постановление и да му присъди направени по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
1
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 03.05.2020г., около 12:35 ч. в гр. София, по международен път Е78 с посока на движение
от гр. Перник към гр. София, В. Д. Д. управлявал лек автомобил НИСАН ПРИМЕРА, с рег .
№ ХХХХ собственост на К.Б.К На около 0,5 км. Преди бензиностанция „Лукойл“ на
изграден контролно-пропускателен пункт (изграден във връзка с противоепидемичните
мерки във връзка с Ковид 19) сигнализиран с пътни знаци, не изпълнил указанията на
униформен служител на МВР да спре и попълни декларация. Вместо това той продължил
движението си в посока към гр. София. За случилото се полицейският служител Емил
Тодоров уведомил ОДЧ на МВР, а от ОДЧ на МВР бил подаден сигнал по радиостанцията
за автомобил, който се движи международен път Е-78 и не е изпълнил разпореждане на
полицейски служител да отбие встрани при изграден КПП. Около 10 минути по-късно
свидетелят С. – служител на МВР, забелязал управлявания от жалбоподателя автомобил и го
спрял на кръстовището на ул. Цар Симеон и ул. „1009“, където му съставил АУАН за
констатираното нарушение.
На място на същия е съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, който му е връчен лично.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) №
20-4332-007623 от 18.05.2020г., издадено от Г.Вл.Б - началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 103 от ЗДВП,
на В. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на св. С., които са последователни и не съдържат
противоречия. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
2
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е
съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това
административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат
пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на базата на
които АНО е приел тези изводи.
Служителите на СПС-СДВР са спазили процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН, и
такъв е съставен и предявен лично на жалбоподателя с оглед защитата на правата му. НП е
издадено в срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН.
Досежно приложението на материалния закон, СРС намира следното:
Чл. 103 от ЗДвП предвижда, че: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“ Съдебният състав намира, че от доказателствата
по делото е видно, че на водача на автомобила е бил подаден сигнал от страна на
полицейските служители, като при това положение водачът е бил длъжен да спре и да
изпълнява указанията на контролните органи. А това не е сторено от жалбоподателя. Ето
защо, нарушението е осъществено от обективна страна.
От субективна страна съдът намира, че същото е осъществено при пряк умисъл, тъй като
сигналът е възприет от водача на МПС, който не оспорва това в жалбата, като от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не се е подчинил съзнателно на
подадения от полицейските служители сигнал, следователно е извършил нарушението
умишлено, като предвид изложеното умисълът на лицето е пряк.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. По делото остават недоказани твърденията на
жалбоподателя, че е имал уважителни причини да не изпълни разпореждането на
полицейските служители, тъй като е трябвало да закара жена си на контролен преглед със
записан час при доктор Чилингирова във връзка с бременността на жена му, която не се
чувствала добре. При опит на съда да събере доказателства в тази насока – допускане до
разпит на изискване на документи за записани часове в сочената от жалбоподателя болница,
той прави уточнение, че всъщност съпругата му не е имала записан час и в жалбата си е
допуснал неточност, твърдейки това обстоятелство. При допускане на доктор Чилингирова
до разпит, жалбоподателят уточнява, че тя е кардиолог и всъщност не са я посетили през
процесния ден. Вместо това сочи, че са отишли до друга болница, тъй като там имало
спешно отделение, но са си тръгнали, защото е имало много хора. В тази връзка
3
изключително противоречивите твърдения на жалбоподателя по този въпрос остават
неподкрепени с каквито и да било доказателства по делото.
Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че издаденото наказателно
постановление е правилно и почива на закона, поради което следва да се потвърди.
Наказанието, предвидено в закона за това нарушение, е регламентирано в разпоредбата на
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който повелява: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. С
оглед липсата на отегчаващи обстоятелства съдът намира, че съответно на извършеното
нарушение е наказание в минималния посочен от закона размер, а именно 50 лева, поради
което наказателното постановление следва да бъде изменено като размерът на наложената
глоба бъде намален до този размер
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20-4332-007623 от 18.05.2020г., издадено от
Г.Вл.Б - началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 103 от ЗДВП, на В. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от три месеца, като намалява размера на наложеното на
В. Д. Д. наказание „глоба“ до размер на сумата от 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4