РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
398
Град
Пловдив, 21 февруари 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3915 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.167,ал.2, т.2 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, против принудителна
административна мярка – принудително задържане на пътно превозно средство,
управлявано от жалбоподателката, представляващо лек автомобил, марка Пежо, рег.
№ РВ **** РР, на 30.11.2016 г., на ул.“П.Каравелов“ Пловдив, за което е
съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0016759 от
30.11.2016 г. на ОП“Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
Иска се отмяна
на оспорената ПАМ - принудително
задържане на пътно превозно средство. Оспорват се компетентността на инкасатор
А.Вълкова зда извършва принудително блокиране на МПС. Посочва се също, че на процесната дата - 30.11.2016 г., жалбоподателката
е паркирала автомобила си не на
„синя зона“, а на обозначения като паркинг за
посетители на Исторически музей гр.Пловдив. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата –
блокиращ оператор към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община
Пловдив не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура –
Пловдив – не взема становище по жалбата.
Настоящото производството е проведено на основание Решение № 16179 от
20.12.2018 г. по адм.д.№ 9065 по описа на Върховен административен съд, с което
е обезсилено решение по адм.д.№ 2981 по описа за 2016 г.на Административен съд
– Пловдив.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима –
подадена е в законоустановения срок / видно от представения по делото
констативен протокол за принудително блокиране серия № 0016759 от 30.11.2016 г.
е връчен на водача на автомобила на същата дата, а жалбата е подадена на 13.12.2016
г./ и при наличието на правен интерес.
По същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
Между страните по
делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 30.11.2016 г. в 13.40 часа, след установяване на нарушение от инкасатор А. В.,
на основание чл.26, ал.1 от Наредба за „Реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив“ - взето с протокол № 1 от 19.01.2012 г. на ОС
– Пловдив, е извършено принудително блокиране на ППС марка Пежо, черен на цвят, ДКН № РВ **** РР, на
ул.“П.Каравелов“ от оператор К.. Принудителното блокиране на ППС е извършено на
основание чл. 26, ал. 1 от НРППППСТГП.
От представения по
делото списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено
паркиране (Синя зона), представляващ Приложение № 1 към Решение № 205, взето с
Протокол № 7 от 17.05.2016 г. на ОС – Пловдив, където под № 59 фигурира
ул.“П.Каравелов“ /л.34/ и от приета по делото транспортна схема на вертикална
сигнализация на улицата /л.53 и 54/ се установява по безспорен начин, че
ул.“П.Каравелов“, където е извършено конкретното принудително блокиране на ППС,
е включена в т.н. „синя зона” и посредством реализираната вертикална
сигнализация улицата е обозначена с пътни знаци, чрез които на водачите са
указани условията за паркиране, които участникът в движението не е съобразил.
Съгласно чл. 27 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив поставянето
на скоба може да се извърши само от звеното на общината, определено със заповед
на кмета на общината, на основание чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП. В конкретния
случай отпредставената заповед № 12ОА680 от 23.03.2012г. на кмета на Община
Пловдив се установява, че са предоставени правомощия на ОП" Паркиране и
репатриране" да осъществява принудителни административни мерки на
територията на Община Пловдив.
Нормата на чл. 167,
ал.2 ЗДвП предвижда, че службите за контрол, определени от кмета на общината,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса. Така по силата на цитираната
нормативна уредба поставянето на скоба
може да бъда извършено само от звеното на общината, определено със заповед на
кмета на общината на основание чл. 167 ал.2 т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Поради това на
основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП със заповед №12ОА680 от 23.03.2012г. на
изпълняващия длъжността кмет на община Пловдив, на основание чл.44, ал.2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
осъществяването на принудителни мерки от вида на процесната е възложено на ОП
"Паркиране и репатриране". В цитираната заповед № 12ОА680 от
23.03.2012г. на и.д. кмет на Община Пловдив е посочено, че ОП" Паркиране и
репатриране" осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране,
„блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС" на територията на
Община Пловдив.
Освен това по делото
е представена и заповед № 12ОА221/27.01.2012 г. на кмета на Община Пловдив и допълнително
споразумение № 69/13.04.2016 г. към трудов договор № 41/12.10.2012 г., от които
става ясно, че посоченото лице Л. К. изпълнява длъжността „скобар“, направление
„ПП“ - синя зона, за което е представена и длъжностната му характеристика.
С други думи
установява се наличието на изрично оправомощаване на служители на общинското
предприятие "Паркиране и репатриране", в частност на лицето Л. К., да
налагат този вид принудителна административна мярка. Поради това съдът намира
възраженията на жалбоподателката за некомпетентност за неоснователни.
По същество на спора
от страна на жалбоподателката не се спори, че същата не е заплатила предвидената
таксата за паркиране в „синя зона“. Спорният въпрос касае обстоятелството, че
тя не е паркирала на синя зона, а на паркинг за посетители на Историческия
музей.
Този факт се
потвърждава и от свидетелските показания на св.Т., която изтъква в показанията
си, че на процесната дата е била заедно с жалбоподателката, като е трябвало да
посетят безнессграда до Археологическия музей, но тъй като не е имало места за
паркиране на ул.“Петко Каравелов“, те са спрели за 10 минути на паркомясто на
Археологическия музей, което е било маркирано „АМ“. Свидетелката твърди, че е имало означение единствено, че това са места
на Археологическия музей, но не е имало знак за скоба. С други думи жалбоподателката
не е ползвала паркомястото на Регионалния архиологически музей нито за
осъществяване на някакви дейности, свързани със служебната дейност на музея,
нито пък е посетила музея, за да ползва паркомясто в качеството ѝ на
негов посетител.
По делото е
представен договор, сключен между Община Пловдив и Регионален археологически
музей Пловдив за предоставянето на музея на пет броя служебни паркоместа
/ведомствен паркинг/ на ул.“Петко Каравелов“ гр.Пловдив. Посочено е в този
договор, че местата за паркиране, обозначени за Регионалния археологически
музей - Пловдив, са част от тези на ул.“Петко Каравелов“ гр.Пловдив, съответно
попадат в режима на т.нар.“синя зона“ освен ако не се ползват за специалното си
предназначение от страна на музея, на който са предоставени за служебно
ползване.
При това положение на
нещата, съдът приема, че безспорно е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от
НРСППППСТГП, съответно на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обуславяща прилагането
на процесната ПАМ, тъй като жалбоподателката не е заплатила дължимата такса за
направеното от нея паркиране в обхвата на "синята зона".
Съгласно чл. 11, ал.
1 от Наредбата, установяването на заплащането и контрола на действителното
времетраене на паркирането в "синя зона" става с билет от инкасатор,
с предварително закупен от водача талон, чрез изпращане на кратко съобщение на
мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от паркинг автомат, с представен пропуск
за домуващи, с разрешително за предплатена услуга, с карта издадена при
условията на чл. 17 от Наредбата или по друг начин, определен със заповед на
Кмета на Община Пловдив. При това положение повече от очевидно е, че заплащането
на паркирането следва да бъде предварително осъществено от водача, което не е
сторено в настоящия случай. Освен това при отсъствие на инкасатор, на когото да
се плати дължимата таска, водачът е можел да заплати дължимата цена за
паркиране чрез някой от алтернативно предвидените начини за заплащане, например
чрез предварително закупен талон или чрез SMS.
Поради изложените
съображения съдът намира, че процесната принудителна административна мярка не
страда от пороците, посочени в жалбата, нито се откриха такива при служебната
проверка, осъществена от страна на съда. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че процесната ПАМ е законосъобразна, а подадената против нея жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, Пловдивският
административен съд, І отд., ХІV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, против
принудителна административна мярка – принудително задържане на пътно превозно
средство, управлявано от жалбоподателката, представляващо лек автомобил, марка
Пежо, рег. № РВ **** РР, на 30.11.2016 г., на ул.“П.Каравелов“ Пловдив, за
което е съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0016759
от 30.11.2016 г. на ОП“Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: