Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Е. П., 26.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Е. П, Пети състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Т.
при секретаря Т. Н., като разгледа докладваното от
председателя НАХД № 16 по описа за 2020
година на РС Е. П в присъствието на прокурор Н. Н. и въз основа на
събраните по делото доказателства
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА Л.С.В., ЕГН **********, роден на *** ***, начално образование, женен,
неосъждан, безработен, живущ *** с адрес ***
за ВИНОВЕН в това, че: На 04.04.2017 год. в
гр. Е. П, С.област, в сградата на РУ
Е. П, пред орган на властта – А. Т.
Г. – инспектор „П. к.“ в РУ Е. П е
потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на моторно
превозно средство, в писмена декларация – Декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон
– чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок
до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството
на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а – в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина“ и на постановление на МС –
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление № 13
от 08.02.2010 г. на МС: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС – МВР, ДМ – МВР или в
звената „Миграция“ при ОДМВР.“, се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – загуба на свидетелство за управление на
моторно превозно средство – престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което на
основание чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА наказателна отговорност и
му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд
в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
към решение
по НАХД № 16/2020 г.
по описа на РС Е. П
Районна прокуратура Е. П е
внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от
Поддържа се, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като: На 04.04.2017 г. в гр.Елин Пелин,
Софийска област в сградата на РУ Е. П,
пред орган на властта – А. Т. Г. – инспектор „П. к.“ в РУ Е. П е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за
управление на моторно превозно средство в писмена декларация – Декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по
силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: „При
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три
дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на
вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а – в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина“ и на Постановление
на МС – чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи,
приет с Постановление № 13 от 08.02.2010 г. на МС: „В случаите на изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно
да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в
най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС – МВР, ДМ–МВР или в звената „Миграция“ при ОДМВР“,
се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – загуба на свидетелство
за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Посочва се, че обвиняемият В. не е осъждан за престъпление
от общ характер /осъждан, но реабилитиран/ и към момента на извършване на
инкриминираното деяние не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ, раздел ІV от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди и за извършеното умишлено престъпление е
предвидено наказание “Лишаване от свобода” до три години или глоба от сто до
триста лева.
Обвиняемият редовно призован за
датата на съдебното заседание явява се
лично. Твърди, че съжалява за случилото се.
Моли за минимално наказание, с оглед социалното му и икономическо
състояние.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 26.03.2017 г., обвиняемият Л.С.В. управлявайки моторно превозно средство
в с.А., Софийска област, бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ Е. П и изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство, което отчело положителен резултат. За констатираното деяние
на обвиняемия бил съставен АУАН, но тъй като не носел СУМПС по време на
проверката, то не му било иззето. На 04.04.2017 г. обвиняемият В. ***, служба
КАТ, където бил призован, за да му бъде връчена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0262-000160 от 26.03.2017 г. във връзка
с извършеното деяние на 26.03.2017 г.,
като при връчването й, обвиняемият заявил, че не притежава СУМПС, тъй като го е
загубил. Свидетелят А. Т.Г. – инспектор „П. к.“ в РУ Е. П предоставил на обвиняемия В.
за попълване Декларация по чл.17, ал.1
от ПИБДС, с оглед направеното от него изявление. Обвиняемият извикал
съпругата си – свидетелката А. В., която го придружавала и била отвън пред
сградата на РУ Е. П, като я помолил
тя да попълни данните му в декларацията и да напише текста „изгубена книжка“,
тъй като той пишел много грозно. Пред свидетеля А. Г., под диктовка на
обвиняемия В., свидетелката А. В. попълнила данните му за самоличност и
изписала „изгубена книжка“, след което обвиняемият В. собственоръчно се
подписал в декларацията. За установеното деяние, на обвиняемия В. бил съставен
АУАН № 360 от 04.04.2017 г.. На 29.09.2018 г. обвиняемият В. управлявайки
моторно превозно средство – лек автомобил марка „….“ модел „Е….“ бил спрян за
проверка от полицейски служители в РУ Е.
П, на които представил свидетелството си за управление на МПС. След
извършена справка в АИС – АНД, полицейските служители установили, че
обвиняемият В. има незаплатени глоби, съставили му АУАН и отнели временно
свидетелството му за управление на МПС със ЗПАМ № 105 от 29.09.2018 г.. Когато
на 01.10.2018 г. обвиняемият В. се явил пред свидетелят Г., за да заплати
дължимите глоби, свидетелят Г. установил, че иззетото СУМПС е било временно
отнето със ЗПАМ № 17-0262-000160 от 26.03.2017 г. и не е било предадено, тъй
като обвиняемият декларирал, че е изгубено.
Видно от заповед за принудителна
административна мярка № 17-0262-000160 от 26.03.2017 г., свидетелството за
управление на МПС на обвиняемия В. е било отнето временно до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От наказателно
постановлание № 17-0262-000284 от 21.07.2017 г. е видно, чена обвиняемия В. е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца.
От справка за нарушител водач на
името на обвиняемия Л.С.В. се установява, че същия е правоспособен водач с
валидно издадено свидетелство за управление и е правоспособен по смисъла на
закона.
От изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-графическа експертиза се установява, че
подписът в приложената по делото Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС от
04.04.2017 г. е положен от обвиняемия Л.С.В., а ръкописният текст е положен от
свидетелката А. Ю. В..
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от
прочетените на основание чл.281 от
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и доказателства
и разпити на свидетели, настоящият състав намира, че същите са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и доказват по
несъмнен и категоричен начин, че именно обвиняемият В. е извършил вмененото му
деяние. Това мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по безспорен начин.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Обвиняемият Л.С.В. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като: На 04.04.2017 г.
в гр. Е. П, С.област в сградата на РУ Е. П, пред орган на властта – А. Т. Г.
– инспектор „Пътен контрол“ в РУ Е. П
е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на моторно
превозно средство в писмена декларация – Декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон
– чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в
най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина, а в случаите по чл.39а – в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина“ и на Постановление на МС –
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с
Постановление № 13 от 08.02.2010 г. на МС: „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в
най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС – МВР, ДМ–МВР или в звената „Миграция“ при
ОДМВР“, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – загуба на свидетелство
за управление на моторно превозно средство.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията
пред служителя на РУ Е. П –
свидетелят Г. На следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по
силата на изричен закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.16, ал.2
от Наредба № I-157 от 01.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във
връзка с чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от
08.02.2010 г. Декларацията е поддадена пред орган на власт по смисъла на чл.93,
т.2 от НК - инспектор „П. к.” при РУ Е. П Елин Пелин, като на последно място
в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че
бил изгубил свидетелството си за управление на МПС, а в действителност същото
не е било изгубено и той е бил наясно с
това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет
за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е
съставена от обвиняемото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като обвиняемият В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Умисъла обхваща и съзнаване от обвиняемия, че СУМПС не е откраднат
/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с
подаването на Декларацията по чл.17, ал.1, поради което, същият е съзнавал, че
подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на
власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният
орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки
това от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин
да не предава СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни
обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в
инкриминираната декларация, същият е положил подпис
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ:
Съдът намери, че са налице всички визирани в чл.78а от
В процесния случай отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства не бяха констатирани, а само смекчаващи такива –
добри характеристични
данни, чистото съдебно минало, оказаното съдействие при разследването. Съдът
съобрази и материалното положение и
имотно състояние на обвиняемия В. –
същият към момента на постановяване на съдебния акт е безработен, поради което
съдът му наложи административно
наказание глоба в минимален размер от 1000.00 лева.
Тъй като обвиняемият В. беше признат за
виновен по предявеното му
обвинение съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 131.05 лева вносими в полза на републиканския бюджет по
сметка на ОДМВР С.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: