Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря С. Радева, като разгледа гр.д. № 880 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация-Перник“ АД гр. Перник e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Е. М. А., ЕГН: ********** за
сумите от 389,47 лв. главница за
периода 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г., законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 95,79 лв. за
периода 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г. ведно със законната лихва върху размера
на главницата, считано 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв., както и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, в което се сочи, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. След
постъпилото възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2017 г. за жилище с адрес: гр. Перник, *******, за която ответникът не му
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника.
Ответникът
оспорва частично основателността на предявените искове. Твърди, че
претендираното вземане за периода преди 07.03.2015 г. в размер на 234,68 лв.
главница и 77,21 лв. лихви е погасено по давност, като прави изрично възражение
за това. Признава предявените искове за главница и лихва за горницата до
пълните предявени размери, а именно: признава иска за главница за сумата от
154,79 лв., а иска за лихва за забава – за сумата от 18,58 лв. Възразява срещу
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност. Претендира разноски.
С молба с
вх. № 10417/11.07.2018 г. ищецът е направил искане за произнасяне на решение съобразно
направеното от ответника признание на иска.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
Искането на
ищеца е да се постанови решение съобразно направеното признание, като следва да
бъде съобразено, че направеното признание на предявените искове е частично. За
горницата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени
поради изрично направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК,
решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че то се
основава на признанието на иска.
По
разноските:
И
двете страни в производството са направили искане за присъждане на разноски.
Направеното
от ищеца възражение за прекомерност на претендирания от ответника размер на
платен адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото е съобразен с предвидения
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/2004 г.
Направеното
от ответника възражение за намаляване на претендираното юрисконсултско
възнаграждение също е неоснователно, доколкото се претендира минималният
предвиден размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 Закона за правната помощ
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
С
оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 59,14 лв. разноски по делото /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/ съобразно уважената част от исковете.
На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 281,72 лв. разноски по делото /платено адвокатско възнаграждение/
съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 23,73 лв.
съобразно уважената част от исковете.
При горните съображения и на основание
горното и чл. 237, ал. 1
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Е. М. А., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК: ********* сумите, както следва:
- на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 154,79 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия на адрес: гр. Перник, ******* за периода от 07.03.2015
г. до 30.04.2017 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 22.12.2017 г. до окончателното погасяване на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 389,47 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 06.03.2015 г.
като неоснователен.
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 18,58 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано
от 07.03.2015 г. до 15.12.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 95,79 лв. и за периода от 08.07.2013 г. до 06.03.2015 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. М. А., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК: ********* сумата от 59,14 лв., представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 880/2018 г. по
описа на РС Враца, както и сумата от 23,73
лв., представляваща направени разноски по ч.гр. дело № 222/2018 г. по описа
на РС Враца съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК: ********* да заплати на Е. М. А.,
ЕГН: ********** сумата от 281,72 лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 880/2018 г. по описа на РС Враца съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: