Р Е Ш
Е Н И Е №71
гр.Враца, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 19.05.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П.
при
участието на секретаря Галина Емилова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.П. търговско дело №80 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
От
"АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление Гр. София бул. „М. Луиза" № 79, представлявано от всеки двама
от изпълнителните директори Г.З., Р.С. и Х. М., чрез пълномощника юрисконсулт Т.М.-
Ц., е предявен иск да бъде прието за установено спрямо М.А.С., ЕГН **********,
че последния дължи на ищцовото дружество заплащането на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 22 по описа
на Районен съд-Бяла Слатина за 2019 година, а именно както следва:
-
сумата в размер на 61 619,14 лева - шестдесет и една хиляди шестстотин и
деветнадесет лева и четиринадесет стотинки, представляваща просрочена главница
по Договор за ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с договорна ипотека
върху имот/ № 28250 от 31.07.2013 година,
-
законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2019 година до изплащане на
вземането,
-
сумата в размер на 2202,35 лева - две хиляди двеста и два лева и тридесет и пет
стотинки, представляващи просрочена лихва за периода от 06.10.2018 г. до
10.01.2019г.;
-
сумата в размер на 5770,39 лева - пет хиляди седемстотин и седемдесет лева и
тридесет и девет стотинки, представляващи наказателна лихва, в т.ч. и неустойки
за периода от 09.10.2018 г. до 10.01.2019 г.;
Ответникът
оспорва изцяло предявения иск.
На
основание чл. 219 от ГПК, като трети
лица помагачи на ищеца са привлечени нотариус А.К. и адв. И.Р..
Същите
не заявяват становище по основателността на предявения иск. Адв. И.Р. оспорва
конституирането му като трето лице
помагач на ищеца.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са три
експертизи: една съдебно-счетоводна и две съдебно почеркови. Приложено е
ч.гр.д. №22/20198г по описа на Районен съд Бяла Слатина.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
пълнота, намира за установено от фактическа страна следното:
В
исковата молба се твърди, че с Договор за ипотечен кредит за текущи нужди
/обезпечен с договорна ипотека върху имот/ № 28250/31.07.2013 г., кредиторът
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД е отпуснал на кредотополучателя М.А.С., ЕГН **********
ипотечен банков кредит в размер на 100 000.00 - сто хиляди лева. Крайният срок за погасяване на
кредита е 01.08.2023 година. Като обезпечение по Договора за
банков кредит № 28250/31.07.2013 година е учредена договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на трето задължено лице.
Кредитополучателят
е направил последно плащане по договора за кредит на 10.02.2018г. Считано от
01.03.2018 година /датата на плащане
на следващата месечна погасителна вноска/ до датата на внасяне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е спрял и не е направил
никакви плащания по договора за кредит.
На
05.10.2018 година кредита е обявен за предсрочно изискуем, преди падежа, на
основание чл. 7.1. от Договор
за ипотечен кредит за текущи нужди № 28250 от 31.07.2013 година-
поради непогасяване на парични задължения по посочения договор, в договорените
срокове и размери.
Кредитополучателят
е уведомен писмено, с уведомление, че кредита е обявен за предсрочно изискуем и
е поканен да погаси доброволно дължимите по горепосочения договор суми, в срок
от 7 - седем дни, считано от следващия ден на датата на получаване на
уведомлението. Същото е връчено чрез ЧСИ и получено от адвокат, представляващ
лицето на 23.10.2018 година. Срокът за доброволно плащане е изтекъл на
30.10.2018 година. Плащания от страна на кредитополучателя не са извършвани.
Общата
сума на задължението към 11.01.2019 година е в размер на 71 080,68 лева -
седемдесет и една хиляди и осемдесет лева и шестдесет и осем стотинки,
включваща главница, просрочена лихва, наказателна лихва и неустойка, съдебни
разноски, както и дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението.
Със
Заявление по реда на чл.417 от ГПК
ищецът е поискал от съда да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираната сума срещу М.А.С.. По подаденото заявление е образувано
ч. гр. д. № 22 по описа на Районен съд- Бяла Слатина за 2019 година, по което
съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми:
- сума в размер на 61 619,14 лева - шестдесет и една хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки, представляваща
просрочена главница по Договор за ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с
договорна ипотека върху имот/ № 28250 от 31.07.2013 година,
- законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2019
година до изплащане на вземането,
- сума в размер на 2202,35 лева - две хиляди двеста и два
лева и тридесет и пет стотинки, представляващи просрочена лихва за периода от
06.10.2018 г. до 10.01.2019г.;
- сума в размер на 5770,39 лева - пет хиляди седемстотин и
седемдесет лева и тридесет и девет стотинки, представляващи наказателна лихва,
в т.ч. и неустойки за периода от 09.10.2018 г. до 10.01.2019 г.
- сума от 1488,80 лв. разноски по образуваното Ч. гр. д. №
22 по описа на Районен съд- Бяла Слатина за 2019 година, от които държавна
такса, в размер на 1440,80 лева и разноски за връчване на писма за предсрочна
изискуемост в размер на 48.00лева.
Срещу
издадената заповед в срока по чл.414 ал.2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника, с което ищецът обосновава правния интерес от предявяването на
настоящия иск.
Ответникът
в срока по чл.367 ал.1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, предявени при условията на
кумулативност. Твърди, че не е страна по процесния Договор за ипотечен
кредит за текущи нужди № 28250/31.07.201Зг. Съгласно последния е представляван
при подписването му от „пълномощника си“ И.В.Р., „упълномощен“ с Пълномощно с
per. № 3161/29.07.2013г. за заверка на подпис и per. № 3162/29.07.2013г., акт №
115 за заверка на съдържание на нотариус А.К.,*** действие PC - Бяла Слатина.
Ответникът заявява, че не потвърждава и
оспорва упълномощаването на И.Р. като твърди, че същият е мним
представител, тъй като никога и по никакъв начин не е давал съгласието си, респ. не е упълномощавал Р. нито за сключването на процесния
договор, нито за представителство пред трети лица, вкл. пред банката. Съответно
НЕ потвърждава и оспорва действията
на мнимия представител от негово име и за негова сметка, свързани с
подписването на Договора на ипотечен кредит.
Въз
основа на така изложените обстоятелства М.А. заявява, че оспорва подписа и ръкописния
текст под текста на Пълномощно с нотариално заверен подпис с per. №
3161/29.07.2013г. и нотариално заверено съдържание per. № 3162/29.07.201 Зг. на
Нотариус per. № 010 на НК, въз основа на което е сключен Договор за ипотечен
кредит за текущи нужди № 28250/31.07.2013г., като твърди, че никога не е
упълномощавал И.В.Р. да извършва от негово име и за негова сметка каквито и да
било действия. В тази връзка заявява, че оспорва и съдържанието на процесното пълномощно.
Съответно
оспорва, поради липсата на съгласие и
действителността на процесния Договор за ипотечен кредит за текущи нужди № 28250/31.07.2013г.
Потвърждава,
че през м. 10.2018г., чрез представляващ го адвокат е получил от „Алианц Банк
България“ АД, чрез ЧСИ И.Ц., per. №
899 на КЧСИ, с район на действие ОС - Враца Писмо изх. № 650/09.10.2018г., с
което банката го е уведомила, че кредитът по процесния договор е станал предсрочно
изискуем и му е даден срок за доброволно изпълнение. В тази връзка на
30.10.2018г. е депозирал в „Алианц Банк България“ АД, Бизнес център „Враца“
Отговор с вх. № 688, в който е оспорил изцяло представителната власт на И.Р.;
оспорил е положените от негово име и за негова сметка подписи под всякакви
пълномощни за сключване на договори за кредит и/или ипотечни договори и е
заявил, че никога не е давал съгласието си за сключването на процесния договор,
предмет на настоящия спор.
С допълнителната
искова молба, ищецът оспорва изцяло изложените в отговора на ответника
твърдения.
Според
ищеца, представените по делото доказателства са достатъчни да формират извод,
че между страните по делото е сключен Договор за ипотечен кредит за текущи
нужди /обезпечен с договорна ипотека върху имот/ № 28250/31.07.2013 г., с който
кредиторът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД е отпуснал на кредотополучателя М.А.С.,
ЕГН ********** ипотечен банков кредит в размер на 100 000леза. Договорът и
последвалата го договорна ипотека са учредени от адвокат И.Р., в качеството му
на пълномощник на ответника М.С..
Пълномощното
и договорната ипотека са осъществени от нотариус А. Карабанчева в кантората й в
гр.Бяла Слатина и са произлезли от нейният архив.
В срока по чл. 373
ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който заявява отново,
че оспорва твърдението на ищеца, че представените по делото доказателства
формират извод, че между страните по делото е сключен Договор за ипотечен
кредит за текущи нужди № 28250/31.07.2013г, тъй като с отговора на исковата
молба изрично е оспорил авторството на процесното пълномощно, а оттам и
съдържанието му, поради липсата на съгласие, от което следва логическия и
правно обоснован извод, че при това положение не е налице действително
учредена представителна власт от страна на М.С. и последният не може да бъде и не е страна по договора за
ипотечен кредит, именно защото не е дал съгласието си за това, респ. не е дал
съгласие/не е упълномощил никого да бъде представляван пред Алианц Банк и
съответно от негово име, и за негова сметка да бъде сключен процесния договор
за кредит, ведно с последиците от това.
Изрично
е оспорил поради липсата на съгласие и
действителността на процесния Договор за ипотечен кредит за текущи нужди №
28250/31.07.2013г.
Т.е., ответникът категорично
отрича да е страна по този
договор. Поради това, счита, че безспорни факти, неподлежащи на доказване в
настоящия спор, не са налице.
Според
Адв. И.Р.- конституиран като трето лице- помагач на ищеца -неправилни са съжденията на ищеца,
че при наличие на неавтентичен документ- пълномощно, то адвокатът и нотариусът
са го фалшифицирали. Счита, че неправилно е привлечен като подпомагаща страна
по горепосоченото дело, защото в качеството си на пълномощник повече от 11
години е представлявал ответника по
делото в покупки, продажби на негови и на живеещата с него Т.П. имоти, ипотеки,
заличаване на ипотеки в цялата страна- Несебър, София, Враца, Самоков. В
по-голямата част от случаите, по които са го ангажирали в качеството му на
адвокат, Т.Г.П. му е възлагала задачите, свързани с М.С. или с нея- лично или
като фирми, тъй като тя управлявала
целия бизнес и всички имоти на М.С. и неговите фирми. В настоящия случай Т.Г.П.
му възложила задачата, да се яви като пълномощник за пореден път в гр. Враца, в
клон на Банка Алианц, от там да вземе техен представител, с който да отиде в
гр. Бяла Слатина, в кантората на Нотариус К., където се намирало заверено вече
пълномощното, с което М.С. го упълномощава. Т.П. направила организацията за
този ден.
След
сделката при нотариуса отишъл в клона на банка Алианс в гр. Враца и там госпожа
В.Ц. - служителка на банката го очаквала, с приготвени за теглене в брой на парите
от кредита. По искане на Т.П. трябвало да изтегли парите от кредита и да ги
занесе на нея и М.С. във София, но той отказал да носи такава голяма сума. Тогава
Т.П. след около час му се обадила и уточнила, че се е разбрала с М. да изтегли
парите на каса и да ги предаде на И.Х.С.- ЕГН ********** - служител на М.С. от
шивашкия цех, негова собственост. Последният дошъл в клона на банка Алианц и той
като пълномощник, в присъствието на госпожа В.Ц. изтеглил парите от кредита и
ги предал на И.Х.С., за което той му разписал собственоръчно разписка, от която
е представил заверен препис по делото. Също така взел оригиналите на
пълномощните, които били при нотариуса за сделката, използвал ги в банката за
тегленето на парите по кредита и ги предал в оригинал на служителката от
банката- госпожа В.Ц., която му издала Удостоверение от 02.08.201Зг, съгласно
което оригиналите на пълномощните останали по кредитното досие в банката.
Приложил е и заверено копие от удостоверението.
Становище
на нотариус К. е, че ответникът е знаел за наличието на упълномощителната
сделка за процесния договор за ипотечен кредит, както и факта на ипотекиране на
имота. Според нотариуса М.А. и Т.П. са нейни дългогодишни клиенти. В следствие
на трайните им търговски отношения
понякога М.А. не е присъствал на извършването на сделка или упълномощаването за
такава, но това се е случвало след
предварителна уговорка.
Според
изложеното нотариус К. в случая е позвънила на М.А. и той е изразил волята си
за упълномощаване на конкретното лице за конкретните обстоятелства, поради
което твърди, че ответникът е знаел за упълномощаването.
От представените
по делото писмени доказа се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно
представеното копие от Договор за банков кредит № 28 250/31.07.2013г./стр.8/
страни по договора са „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД и ответника М.А.С.,
представляван от адв. И.Р., упълномощен с пълномощно рег. № 3161 от 29.07.2013г
за заверка на подпис и рег. №3162 от 29.07.2013г, акт №115 за заверка на
съдържание на нотариус А.К. с рег. №010 на Нотариалната камера, действащ в
район на РС Бяла Слатина.
Съгласно чл.1.1 от сключения договор банката
предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 100 000лева.
Съгласно
т. 6.1 от договора - За обезпечаване
изпълнението на задълженията си, произтичащи от настоящия договор за кредит,
Банката се съгласява, а кредитополучателят се задължава да учреди първа по ред
ипотека, като сключат договор за учредяване на ипотека във формата на нотарилен
акт върху конкретно посочен имот.
Съгласно
т.4.1 срокът на договора, в който всички задължения, произтичащи ог него следва
да бъдат погасени до 01.08.2023г.
Сроковете
за периодичните плащания на погасителните вноски са определени съгласно Погасителен
план, който е неразделна част от договора.
С
допълнителната искова молба е представено заверено копие от пълномощно с рег. №
3161 от 29.07.2013г за заверка на подпис и рег. №3162 от 29.07.2013г, акт №115 за
заверка на съдържание на нотариус А.К. с рег. №010 на Нотариалната камера,
действащ в район на РС Бяла Слатина, с което М.А.С. упълномощава адвокат И.Р.
да го предтавлява пред „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, като от негово име и за
негова сметка кандитаства за ипотечен банков кредит и подписва всички
необходими документи във връзка с ипотечен банков кредит №ПД-28250 в размер на
100 000/сто хиляди/ лева и за срок от 120 месеца. Това пълномощно е
оспорено от ответника, поради което по
отношение на него с определение №921 от 15.10.2019г е открито производство по
чл.193 ГПК по оспорването му, като доказателствената тежест е възложена на
оспорващия ответник.
С
исковата молба е представено извлечение от счетоводните книги на банката от
Сметка № BG50BUIN95611000402707 на М.А.С.,
от което се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
05.10.2018г и задълженията на
длъжника към 11.01.2019г са следните:
Общо задължение 69 639,88лева в т.ч. предсрочно изискуема главница –
61619,14лева, просрочена лихва от 06.10.2018г до 10.01.2019г – 2202,35лева,
санкционираща лихва по т.3.3 и 3.4 от договора за кредит за периода он
09.10.2018г до 10.01.2019г, включително – 5770,79лева и разноски за връчване на
писма предсрочна изискуемост – 48 лева.
Ответникът
с депозирания отговор е представил полученото от него чрез ЧСИ И.Ц. уведомление от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
с което банката го е уведомила, че
поради наличие на просрочена главница от 61619,12 лева и просрочена
лихва от 3338,07лева, поради което
кредита е обявен за предсрочно изискуем на 05.10.2018г.
Представен
е и отговор от М.А. до „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с което е уведомил
банката, че никога не е сключвал договор за кредит и ипотечен кредит с ищеца. С
отговора е оспорил положените от негово име и за негова сметка подписи под пълномощните за сключване на
договор за кредит и ипотечен договор и съответно оспорва подобна представителна
власт, като заявява, че същата е мнима.
От
приложеното ч. гр. д. № 22 по описа на Районен съд- Бяла Слатина за 2019 година
се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за главница в размер на 61 619,14 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019
г./датата на депозиране на заявлението/ до изплащането й, сума 2202,35 лева - две хиляди двеста и два
лева и тридесет и пет стотинки, представляващи просрочена лихва за периода от
06.10.2018 г. до 10.01.2019г. и сумата в размер на 5770,39 лева - пет хиляди
седемстотин и седемдесет лева и тридесет и девет стотинки, представляващи
наказателна лихва, в т.ч. и неустойки за периода от 09.10.2018 г. до 10.01.2019
г . В заявлението е посочено, че вземането, за което се иска издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, прозтича от Договор за ипотечен
кредит за текущи нужди обезпечен с договорна ипотека №
28250 от 31.07.2013 година, за което е изготвено извлечение от
счетоводните книги на банката. По реда на чл. 417от ГПК Районен съд – Бяла
Слатина е издал Заповед №60 от 25.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение. На основание чл. 418, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 417, т. 6 от ГПК
съдът е допуснал незабавно изпълнение за задълженията по Договора за кредит и е
издал на 25.01.2019 г. Изпълнителен лист.
Към
ч.гр.д №22/2019г е приложена покана за доброволно изпълнение по образуваното по
молба на ищеца изпълнително дело №20198990400322 по описа на ЧСИ И.Ц. с per. №899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответника на 13.02.2019г. чрез
упълномощения представител адв. В.Ч.. Ответникът в срока по чл. 414 ГПК е
депозирал пред РС Бяла Слатина възражение вх.№1255/20.02.2019г за недължимост
на вземанията по издадената заповед за изпълнение. С определение №233 от 09.04.2019г
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията по
издадената по ч.гр.д 22/2019 г. по описа на PC - гр. Бяла Слатина заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Съобщението е получено на 16.04.2019г, а искът е
предявен на 03.05.2019г.
Вещото
лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза е
представило писмено заключение, което е изготвено след извършена проверка в
ищцовото дружество. При извършената
проверка вещото лице е установило, че усвоената сума, предоставена от
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на М.А.С., чрез разкритата му банкова сметка е в
размер на 100 000.00 лева/cтo хиляди лева.
Изплатената
част от кредита, като главница от същия е в размер на 38 380.79 лв./тридесет и
осем хиляди триста и осемдесет 0.79 лева./
Съгласно
счетоводните и платежни документи в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, съобразени с
условията по договора за ипотечен кредит за текущи нужди от 31.07.2013 год., както
и платените суми от страна на М.А.С., дължимите суми са както следва:
-главница – 61 619.21 лева
-лихва
за просрочие – 2 202.35 лева
-неустойка
и лихва за забава върху просрочената сума /т.3.3. и т.3.4 от договора/ 5 770.39 лева
-разноски
за връчване на писма 48.00
лева
Общо задължение : 69 639.95
лева.
Във връзка
с оспорването от страна на ответника на
подписа си под текста на Пълномощно с нотариално заверен
подпис с per. № 3161/29.07.2013г., и нотариално
заверено съдържание per. №
3162/29.07.2013г., акт № 115, по искане на ответника е допусната съдебно почеркова експертиза. Съгласно заключението
на вещото лице подписът за
“Упълномощител“ и ръкописният текст под него със съдържание “М.А.С.“ в
Пълномощното с нотариална заверка на подписа с рег.№3161/29.07.2013 г. и с
нотариална заверка на съдържанието на документа с рег.№3162/29.07.2013 г., том
1, акт.115 на Нотариус 010 А.К. *** действие РС гр.Б.Слатина, не са изпълнени от лицето М.А.С. ***.
По
искане на процесуалния представител на трето лице помагач нотариус А.К., от
страна на ищеца са представени платежни документи за плащания, извършени от разплащателна сметка,
разкрита в ищовата банка на името на М.А.С.,
за погасяване на задължения по отпуснатия кредит. Представени са и Декларация
по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП от 02.08.2013г.; Декларация по чл.
4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП от 19.06.2015г.; Спесимен на подписите от
31.07.2013г.; Искане за откриване на банкова сметка ***.07.2013г. и Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, от
31.07.201Зг.
Процесуалният
представител на ответника е оспорил Декларацията по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6,
ал. 5, т. 3 ЗМИП от 02.08.2013г.; Декларацията по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал.
5, т. 3 ЗМИП от 19.06.2015г.; Спесимен на подписите от 31.07.2013г.; Искане за
откриване на банкова сметка ***.07.2013г., Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка, от 31.07.201Зг и всички
платежни документи, съдържащи подпис на М.А.С.. За горните документи е открито
производство по оспорването и е допусната съдебно почеркова експертиза за
изследване на подписите, положени в тях от името на М.А.С..
Според
вещото лице, изготвило заключението - Подписът
за “Декларатор“
в Декларация при плащания в брой по чл.З от ЗОПБ и чл.4, ал.7, чл.6, ал.5, т.З
от ЗМИП от 02.08.2013г; Ръкописният текст и подписът за
“Декларатор“
в Декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от 19.06.2015г.; Ръкописният текст и подписите /3 бр./ на лицата, представляващи титуляра в
Спесимен на подписи от 31.07.2013 г. ; Ръкописният текст и подписът на лицето, представляващо титуляра,
откриващ сметката в Искане за откриване на банкова сметка ***.07.2013 г. и Подписът за “Титуляра в “Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка от 31.07.2013
г. не са изпълнени от ответника М.А.С.. Вещото
лице е посочило, че в тридесет от представените платежни документи подписите категорично
не са положени от М.А.С., а за други 19 платежни документа становището на вещото лице е, че вероятно
подписи не са изпълнени от М.А.С..
По
искане на третото лице помагач И.Р. по делото е разпитан посочения от него
свидетел В.Д.Ц., която е бивш директор на
"Алианц банк" АД. Свидетелката твърди, че познава адв. Р. от дълго
време, тъй като с него са изповядали две сделки в качеството му на пълномощник
на Т.П.. Последната като упълномощено лице обикновено движила всички дела на М.А.С.. Всички документи, включително и молбата за кредит са подавани
от Т.П.. И.Р. винаги е идвал след като Т. я уведомвала, че той ще я
представлява. Според свидетелката М. идвал в началото по-редовно и си носел
платежните, но след това Т. започнала да движи всичко. Никога не е виждала в
банката да идват заедно Т. и М..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Съдът намира иска за допустим, като предявен в срока по
чл.415 ал.1 ГПК от активно легитимирано лице, тъй като заповедта за изпълнение
е издадена в полза на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
По основателността на
иска: Основателността
на така заявената претенция подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, на
когото в доклада по чл.374 ГПК е указана доказателствената тежест.
Безспорни
обстоятелства в процеса няма, доколкото ответникът твърди, че не е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за заем.
Настоящият
правен спор е по реда на чл.422 от ГПК, образуван след развило се заповедно
производство и подадено възражение от ответника.
Съдът приема,
че се касае за договорно правоотношение, което притежава характеристиките на специфична търговска
сделка-договор за банков кредит по чл. 430
ТЗ, който е формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.
За да
настъпят правните последици на едно договорно правоотношение, то същото следва
да отговаря на условията за валидност. Съществените и задължително изискуеми
елементи на договора за банков кредит са: страните, паричната сума-предмет на
договора, целта, за която е отпусната, условията при които е отпусната заемната
сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна
лихва, срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.
Представеният
Договор за ипотечен кредит за текущи нужди № 28250/31.07.2013г съдържа съгласие
относно всички елементи на типичния договор за кредит. Същият е сключен между
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД и ответника М.А.С., представляван от адв. И.Р.,
упълномощен с пълномощно рег. № 3161 от 29.07.2013г за заверка на подпис и рег.
№3162 от 29.07.2013г, акт №115 за заверка на съдържание на нотариус А.К. с рег.
№010 на Нотариалната камера, действащ в район на РС Бяла Слатина. Ответникът
изрично е оспорил поради липсата на съгласие действителността на процесния Договор за ипотечен кредит,
като сключен от негово име от лице без представителна власт,като с отговора на
исковата молба изрично е оспорил авторството на процесното пълномощно, с което
адв. Р. е упълномощен.
Съдът
приема, че на първо място дължи произнасяне по направените оспорвания от ответника,
допустими и относими към настоящия правен спор.
По
делото с определението по чл.374 ГПК е открито производство по оспорване
автентичността на подписа на ответника и ръкописното изписване на името му под
подписа в Пълномощно с нотариално заверен подпис с per. № 3161/29.07.2013г. и
нотариално заверено съдържание per. № 3162/29.07.201 Зг. на Нотариус per. № 010
на НК.
От
заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебна-почеркова
експертиза се установи, че подписът за "упълномощител" и ръкописният текст под него със съдържание
"М.А.С." в Пълномощно с нотариално заверен подпис с per. №
3161/29.07.2013г. и нотариално заверено съдържание per. № 3162/29.07.201 Зг. на
Нотариус per. № 010 на НК, не са изпълнени от М.А.С.. От изявлението на
нотариус К. е видно, че пълномощното е заверено в отсъствието на
упълномощителя, но според нейните думи след даване на съгласие от негова страна
по телефона. В подкрепа на последното твърдение не са събрани доказателства. При
това положение съдът приема, че макар и подписа в Пълномощното
с нотариално заверен подпис с per. № 3161/29.07.2013г. и нотариално заверено
съдържание per. № 3162/29.07.201 Зг. на Нотариус per. № 010 на НК, да е нотариално заверен, същото е неистинско, тъй като не е
подписано от лицето вписано като
упълномощите. При това положение адв. И.Р. не е разполагал с
представителна власт за сключване на Договор за ипотечен кредит за текущи нужди
№ 28250/31.07.2013г от името на М.А.С., както и на Договора за учредяване на
ипотека .
Според
третото лице помагач на ищеца - нотариус К., ответникът е знаел за наличието на
упълномощителната сделка за процесния договор за ипотечен кредит, както и факта
на ипотекиране на имота, като в тази връзка е поискано от ищеца да представи по делото информация: кой, кога и къде е правил вноски
за погасяване на кредита? Във връзка с горното от ищеца са представени платежни
документи за плащания, извършени от разплащателна сметка, разкрита в ищовата
банка на името на М.А.С., за погасяване
на задължения по отпуснатия кредит, Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал.
5, т. 3 ЗМИП от 02.08.2013г.; Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т.
3 ЗМИП от 19.06.2015г.; Спесимен на подписите от 31.07.2013г.; Искане за
откриване на банкова сметка ***.07.2013г. и Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка, от 31.07.201Зг., които са
оспорени от ответника. По отношение на оспорените документи е открито производство по
оспорването им и е допусната съдебно почеркова експертиза за изследване на
подписите, положени в тях от името на М.А.С..
Според
вещото лице, изготвило заключението - Подписът
за “Декларатор“
в Декларация при плащания в брой по чл.З от ЗОПБ и чл.4, ал.7, чл.6, ал.5, т.З
от ЗМИП от 02.08.2013г; Ръкописният текст и подписът за
“Декларатор“
в Декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от 19.06.2015г. ; Ръкописният текст и подписите /3 бр./ на лицата, представляващи титуляра в
Спесимен на подписи от 31.07.2013 г. ; Ръкописният текст и подписът на лицето, представляващо титуляра,
откриващ сметката в Искане за откриване на банкова сметка ***.07.2013 г. и Подписът за “Титуляра в “Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка от 31.07.2013
г. не са изпълнени от ответника М.А.С..
Вещото лице е посочило, че в тридесет от представените платежни документи
подписите категорично не са положени от М.А.С., а за други 19 платежни
документа становището на вещото лице е,
че вероятно подписи не са изпълнени от М.А.С..
При това положение съдът намира, че разплащателната сметка на името на
ответника, от която е извършвано в
определен период погасяване на кредита, не е открита от ответника и няма данни
същия да е знаел за нея и съответно да е оперирал с нея. При това положение
недоказани са твърденията на ищеца и нотариус К. за знание на ответника за
сключения от адв. Р. Договор за ипотечен
кредит за текущи нужди № 28250/31.07.2013г. Този извод на съда се подкрепя и от изявленията на адв. Р.,
че в този случай е контактувал единствено с лицето Т.П., а получената от него
сума по кредита е предал на лицето И.Х.С., от който е получил разписка, която е
приложена по делото. В тази насока са и показанията на разпитаната свидетелка В.Ц.,
според която документите, включително и молбата за
кредит са подавани от Т.П., която в последните години движила всички дела на
ответника. По делото не бе доказано също, че сумата от кредита е получена от
лицето, вписано в договора като кредитополучател.
При
така установеното съдът приема, че Пълномощно с нотариално заверен подпис с
per. № 3161/29.07.2013г. и нотариално заверено съдържание per. № 3162/29.07.201Зг.
на Нотариус per. № 010 на НК е неистинско и респективно недействителен по
отношение на ответника е сключеният въз основа на това пълномощно Договор за
ипотечен кредит за текущи нужди № 28250/31.07.2013г, поради липсата на съгласие
за сключване му.
При
установеното, съдът приема,че между ищеца и ответника не е възникнало
облигационно правоотношение по повод Договор за ипотечен кредит за текущи нужди
№ 28250/31.07.2013г. и не съществува вземане на ищеца към ответника във връзка
със същия.
При
гореприетото,съдът приема, че исковете с които е сезиран са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на правния спор на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва
да се присъдят деловодни разноски в размер на 3200лв. - внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Следва в полза на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер 2617,76лева.
На осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК разноски на третите лица помагачи не се присъждат.
Така мотивиран, ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Гр. София
бул. „М. Луиза" № 79, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори Г.З., Р.С. и Х. М., при условията на
обективно съединяване положителни установителни искове срещу М.А.С. с
ЕГН**********,*** по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните,
че М.А.С., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество заплащането на суми, за
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 22 по
описа на Районен съд-Бяла Слатина за 2019 година, а именно както следва:
-
сумата в размер на 61 619,14 лева - шестдесет и една хиляди шестстотин и
деветнадесет лева и четиринадесет стотинки, представляваща просрочена главница
по Договор за ипотечен кредит за текущи нужди /обезпечен с договорна ипотека
върху имот/ № 28250 от 31.07.2013 година,
-
законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2019 година до изплащане на
вземането,
-
сумата в размер на 2202,35 лева - две хиляди двеста и два лева и тридесет и пет
стотинки, представляващи просрочена лихва за периода от 06.10.2018 г. до
10.01.2019г.;
-
сумата в размер на 5770,39 лева - пет хиляди седемстотин и седемдесет лева и
тридесет и девет стотинки, представляващи наказателна лихва, в т.ч. и неустойки
за периода от 09.10.2018 г. до 10.01.2019 г.
ОСЪЖДА "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Гр. София бул. „М. Луиза"
№ 79, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Г.З., Р.С. и Х.
М., да заплати на М.А.С., ЕГН **********, деловодни разноски за първата
инстанция в размер на 3200лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2617,76лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица помагачи на ищеца - нотариус А.К.
и адв. И.Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането на решението в сила, заверен препис от
същото да се приложи към ч.
гр. д. № 22/2019г по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: