РЕШЕНИЕ
№ 973
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100501530 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Приморско, чрез адв.
Пламен Козаров от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 37 от
29.03.2024 г. по гр. д. № 231/2023 г. на Районен съд – Царево, поправено по
реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 86 от 30.08.2024 г. по същото дело, с
което районният съд на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е приел за установено
спрямо Община Приморско, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД
(по-долу наричано за краткост „ПРО“ ЕАД) е собственик на основание
учредителен апорт, извършен с Решение № 41 от 10.12.1997 г. на Надзорния
съвет на НОИ, на реална част с площ от 601 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 58356.503.312 (общата площ на поземления имот с
идентификатор 58356.503.312 е 817 кв.м.), находящ се в гр. Приморско, обл.
Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Приморско, ул. „Съединение“ № 2,
като реалната част е напълно идентична с УПИ I, кв. 39к по плана за
регулация от 1999 г. съгласно скица – Приложение № 2 към съдебно-
техническата експертиза на л. 147 от първоинстанционното дело, изготвена от
инж. Т. Т. П..
„ПРО“ ЕАД, чрез юрк. Милко Тодоров, е подало отговор на въззивната
1
жалба.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба е допустим – подаден е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
защото съдът не е извършил оценка на доказателствата и не е съобразил
приложимите процесуалноправни и материалноправни норми. В жалбата се
сочи, че по същество съдът е повторил изцяло мотивите си, както и тези на
въззивната инстанция, изложени в постановените съдебни решения спор за
собственост на същия ищец с друго лице – „Булгарконтрола“ ЕООД. Изтъква
се, че по този спор Община Приморско не е страна, нито правоприемник на
някоя от страните, поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо.
Приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза също не
било годно да установи обема на собствеността на ищеца по представения Акт
за държавна собственост № 1327/16.11.1995 г. на Община Царево, защото
същото се основавало единствено на заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещо лице по въззивното дело с „Булгарконтрола“
ЕООД. Въззивникът сочи, че към процесния акт за държавна собственост
липсва графична част, както и идентификация на терена по действащи
кадастрални или устройствени планове, поради което не можело да се
установи конфигурацията на имота по площ и по граници. Развиват се
съображения, че ищецът не е доказал пълно и главно правното основание, на
което твърди, че е собственик на процесния имот. Не бил налице апорт нито
на процесния, нито на другите недвижими имоти по Решение № 41/10.12.1997
г. на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, чрез включване
в капитала на дружеството, който апорт да е вписан в Търговския регистър
към момента на учредяване на дружеството ищец с Решение № 1 от
27.01.1998 г. по ф. д. № 18429/1997 г. на Софийски градски съд. Това следвало
както от текста на тези две решения, така и от учредителния акт, устава и
приложените към заявлението за регистрация документи. Освен това НОИ
нямал правомощия да отчуждава предоставеното му с Решение №
775/01.08.1996 г. на Министерски съвет (МС) имущество, което се налагало
поради действащата тогава разпоредба на § 5, ал. 4 от Закона за фонд
„Обществено осигуряване“ (отм.) в редакцията към ДВ, бр. 104/1995 г. Според
въззивника липсва апорт и поради факта, че процесният имот не е бил
предмет на разпореждане от държавата с Решение № 775/01.08.1996 г. на МС.
Дори да се приемело, че имотът е предоставен на НОИ, той имал статут на
публична държавна собственост, което било пречка за разпореждането с него
от страна на НОИ. АДС № 1327/16.11.1995 г. на Община Царево не
легитимирал ищеца като собственик на процесния имот, тъй като бил издаден
на друго юридическо лице – ДФ „Социален отдих“, която не е пряк праводател
на ищеца. НОИ също не бил правоприемник на ДФ „Социален отдих“. Той
2
бил придобил конкретно имущество от държавната фирма на основание
Решение № 775/01.08.1996 г. на Министерски съвет, което е подробно
изброено в Приложение № 1 към решението. От текста на решението, както и
решенията за изменението му, било видно, че държавата се е разпоредила с
терени, върху които са изградени курортни комплекси и почивни домове, но
само за имотите по т. 1.10, т. 16.15, т. 16.24, т. 29.9 от Приложение № 1, както
и т. 2 от Решение № 469/03.05.1997 г. на МС и т. 3 от Решение №
914/28.12.1999 г. на МС. За процесния имот, върху който е изграден почивен
дом „Черноморска“, нямало изразена воля за учредяване и предоставяне на
право на собственост, стопанисване, управление и разпореждане на НОИ.
Въззивникът изтъква, че въззиваемият не е представил доказателства за
собственост върху процесния имот, включително такива, които да сочат, че
този имот е включен в счетоводния баланс на праводателите му. От записа в
АДС № 1327/16.11.1995 г., че прилежащия терен не е заплатен, както и от
записа в клетка 27, че върху поземления имот е отстъпено право на строеж на
ДФ „Социален отдих“, можело да се направи извод, че същият не е включен в
имуществото на ДФ „Социален отдих“ и не е бил завеждан в счетоводния й
баланс към момента на съставяне на акта. Съгласно доказателствата по делото
почивна база „Черноморска“ ползвала 36 дка, но по делото не били
предоставени геодезически снимки, поради което не можело да се
конкретизира дали процесният имот е част от тях. В жалбата се излагат
съображения, че дори и правото на стопанисване и управление върху
процесния имот да е част от поетите от ДФ „Социален отдих“ активи, то
последвалите разпореждания с него от праводателите на ищеца са
незаконосъобразни и в частност прехвърлянето на основание § 5, ал. 4 ЗФОО
(отм.) на НОИ. Следвало да е налице решение на Народното събрание,
включено в Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ за
съответната година, а такова решение няма. Приложеният по фирменото дело
на ищеца счетоводен баланс също не установявал в същия да е вписан
процесния имот. Въззивникът се позовава на Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, според което държавните
стопански организации – търговски, производствени, туристически и др., не
са притежавали право на собственост върху предоставените от държавата при
образуването им недвижими имоти, а само право на оперативно управление
върху тях. По делото нямало данни при образуването на ДФ „Социален отдих“
по Указ № 56 за стопанската дейност на Държавния съвет, нито по-късно до
момента на нейното прекратяване същата да е придобила собствеността върху
процесния имот. Предвид факта, че фирмата не е преобразувана в еднолично
търговско дружество и „ПРО“ ЕАД не се явява неин универсален
правоприемник, разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.) била
неприложима по отношение на придобИ.ето на собствеността върху
процесния имот от ищеца. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се деловодните
разноски за двете инстанции.
В отговора се сочи, че във въззивната жалба липсват оплаквания за
3
конкретни нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че доводите срещу
апорта на Спортно-оздравителен комплекс „Черноморец“ в капитала на
„ПРО“ ЕАД, срещу АДС № 1327/16.11.1994 г., срещу правоприемството на
Спорно-оздравителен комплекс „Черноморка“ от държавата и нейните звена,
включително ДФ „Социален отидох“, през НОИ, както и доводите за
недействителност на учредяването на „ПРО“ ЕАД, са преклудирани, защото
не са наведени с отговора на исковата молба и поради това са били безспорни
между страните. Въззиваемият отрича твърдението във въззивната жалба, че
районният съд се е позовал на решенията по спора с „Булгарконтрола“ ЕООД
и съдебно-техническата експертиза по въззивното дело. Сходството в
мотивите се обяснявало с това, че се касае за аналогични дела, по които са
събирани едни и същи доказателства. Сочи се, че Решение № 1 от 27.01.1998 г.
по ф. д. № 18429/1997 г. на СГС има обвързваща сила за настоящия съд, като
удостоверява законосъобразното съществуване на „ПРО“ ЕАД. Навеждат се
доводи, че въззивникът неправилно се е позовал на § 5, ал. 4 ЗФОО (отм.), като
е приравнил изрично регламентираните форми на разпореждане – продажба и
замяна, на нерегламентирания със законовия текст апорт. Текстовете на § 5
ЗФОО (отм.) ясно сочели, че НОИ получава ex lege собствеността на
посочените имоти. Не ставало дума за предоставяне за стопанисване. В
жалбата се излага, че АДС № 1327/16.11.1995 г. не е оспорен с отговора на
исковата молба, поради което съдът следва да го зачете. Освен това ДФ
„Социален отдих“ не било пряк праводател на „ПРО“ ЕАД. Праводател на
същото била държавата, но не пряк, а косвен. В клетка 5 от АДС №
1327/16.11.1995 г. фигурирали данни, че целият имот е собственост на
държавата. Не ставало ясно защо въззивника твърди, че в посочените от него
36 дка не се включва процесния имот. Постановления № 1072/12.09.1996 г.,
Постановление № 914/28.12.1999 г., Постановления № 469 от 03.05.1997 г. на
Министерски съвет не били събрани като доказателства в производството.
Нещо повече, Постановления № 469 от 03.05.1997 г. било обявено за нищожно
с Решение № 3419 от 08.04.2003 г. по адм. д. № 197/2003 г. на ВАС. Според
въззиваемия е неясно как вписване или невписване на терена в счетоводния
баланс на ДФ „Социален отдих“, НОИ и др. доказва, че държавата не е
собственик. За пръв път във въззивната жалба се навеждали доводи, че за
извършване на апорта е нужно да се спазят правилата на чл. 72 и 73 ТЗ, както
и че ЗППДОП (отм.) е неприложим. По същество въззиваемият счита, че е
приложим чл. 17а ЗППДОП (отм.), в който смисъл била и съдебната практика
на съдилищата, цитирана във въззивната жалба. На следващо място,
въззиваемият изтъква, че по делото никога не се е твърдяло, че ДФ „Социален
отдих“ е била собственик на имотите, които е стопанисвала – Спортно-
оздравителен комплекс „Черноморка“, включително процесния имот.
Въззивникът първо поддържал, че ДФ „Социален отдих“ е собственик, а после
обратното. Поради всичко изложено с отговора се отправя искане окръжният
съд да потвърди обжалваното решение. Претендират се деловодните
разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
4
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Спорът между страните относно собствеността върху процесната реална
част е възникнал по повод заявление на „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД за изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта
на гр. Приморско по отношение на поземлен имот № 58356.503.312. В писмо
(л. 9 от първоинстанционното дело) Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. Бургас е посочила, че в кадастралните регистри като
собственици на имота е вписана Община Приморско на основание Акт за
общинска собственост № 157, том 1, дело № 316 от 05.03.2001 г., издаден от
Районен съд – Царево, която е оспорила заявлението на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД. Отказано е исканото изменение на
кадастралните регистри, тъй като е налице спор за материално право. Предвид
това е налице правен интерес от предявяване на установителен иск.
На 12.09.1957 г. Приморски народен съвет е взел решение (л. 32 от
първоинстанционното дело) да отстъпи на Централния съвет на българските
професионални съюзи (ЦСБПС) терен за строеж на младежки лагер,
представляващ мястото „между шосето Бургас – Мичурин и „Корията“
обществен парк селото“, като местата на собствениците бъдат заменени от
Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Бургас (ИК на ОНС –
Бургас), а трайните насаждения да бъдат заплатени от инвеститора.
С решение от 28.12.1957 г. ИК на ОНС – Бургас (л. 33 от
първоинстанционното дело) е дал съгласие да бъдат отредени за изграждане
на летовищни комплекси терени, между които – на ЦСПС: „теренът на запад
от шосето Бургас – Мичурин при разклона за св. Приморско, с граници: на
север и изток – шосето, на юг – гората при Дяволското блато, на запад –
частни полски имоти.
Въззивникът изтъква, че няма данни собствениците, чиито земи са
отчуждени от държавата за построяване на младежки лагер, да са били
обезщетени за това. Според настоящия състав общината не може да се
позовава на нарушения в процедурата по отчуждаване. При липса на
надлежно отчуждаване биха били налице предпоставки за възстановяване
правото на собственост в патримониума на лицата, от които същото е било
отнето, но доколкото общината не претендира да притежава самостоятелни
права върху имота към момента на отчуждаването, според трайно
установената практика на ВКС оспорването на правата на предявилото иска
дружество е недопустимо. Вж. изрично в този смисъл Определение №
272/28.05.2019 г. по гр.д. № 4760/2018 г. на ВКС, I г.о. Само за пълнота следва
да се отбележи, че изграждането на младежкия лагер на ЦСПС представлява
мероприятие по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) и по делото има
5
документи, от които може да се направи извод за надлежно извършено
отчуждаване: частните имоти са били оценени, собствениците са изразили
писмено съгласие за отчуждаване и дължимите им суми са изплатени (л. 63-
66). С това собствеността е станала държавна.
С т. 8, ал. 1 от Постановление № 10 от 13.04.1973 г. на Министерски
съвет (л. се създават в окръзите държавни стопански организации „Отдих и
туризъм“, като отделни юридически лица на подчинение на Комитета за отдих
и туризъм, който съгласно т. 6 от постановлението е държавно-обществен
орган с ранг на министерство. Съгласно т. 8, ал. 2 от постановлението към
държавните стопански организации преминават специализираните звена за
експлоатация и управление на заведенията за отдих и туризъм на ЦСПС. По
силата на това постановление процесният имот преминава към ДСО „Отдих и
туризъм“ – Бургас.
Съгласно т. 14 от Разпореждане № 12 от 08.11.1977 г. на Министерски
съвет (л. 24 от първоинстанционното дело) за създаване на Национален
комплекс „Вътрешна търговия, туризъм и услуги“ и за утвърждаване на
генералната схема за управление на комплекса. Комитетът за отдих и туризъм
се закрива и почивните станции за отдих на трудещите се предават
безвъзмездно на ЦСПС за стопанисване и управление чрез създаденото към
ЦСПС Управление „Почивно дело и курортно лечение“.
С т. 6, б. „а“ от Разпореждане № 1 от 12.02.1988 г. на Министерски съвет
за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и
отдиха (л. 22 от първоинстанционното дело) на основата на Управление
„Почивно дело и курортно лечение“ към ЦСБПС се образува като юридическо
лице Обединение „Почивно дело и курортно лечение“ – София, което поема
активите и пасивите по баланса към 29.02.1988 г., както и другите права и
задължения на Управление „Почивно дело и курортно лечение“ към ЦСБПС.
Видно от Приложение № 4 към т. 6 в Обединение „Почивно дело и курортно
лечение“ преминаване и Курортен комплекс – Приморско (раздел IV, т. 7). В
случая разпореждането е прието през 1988 г. при действието на чл. 15 от
Конституцията на НРБ от 1971 г. (преди изменението с ДВ бр. 29/1990 г.) и чл.
4 (отм.) ЗС, според които държавната собственост е единна.
Социалистическата държава е единствен собственик на общонародните имоти
– т. 11 на Постановление № 8/1979 г. от 06.03.1980 г. на Пленума на ВС.
Самите държавни имоти се предоставят за стопанисване и управление на
различни държавни организации. За първи път Указ № 56 за стопанската
дейност (обн. ДВ бр.4 от 13.01.1989 г.) предвижда възможност за създаване на
държавни фирми като самостоятелни правни субекти, които притежават
собствено имущество. Вж. в този смисъл Решение № 196/02.07.2010 г. по гр.д.
№ 2989/2008 г. на ВКС, III г.о. Поради това и в настоящия случай несъмнено
собствеността върху процесния имот е останала държавна след Разпореждане
№ 1 от 12.02.1988 г. на Министерски съвет.
Със Заповед № 36 от 26.03.1991 г. на министъра на труда и социалната
политика (л. 25 от първоинстанционното дело) е взето решение за образуване
на фирма с държавно имущество – „Социален отдих“, на основание чл. 11, ал.
3, т. 1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност чл. 5 от Постановление № 2
6
от 15.02.1989 г. за прилагане на указа. Съгласно Приложение № 1 и т. 23 от
Приложение № 2 процесният имот в гр. Приморско преминава към ДФ
„Социален отдих“. И в този случай следва да се приеме, че собствеността
остава държавна, но е поверена за стопанисване и управление на друг субект.
В посочения смисъл е практиката на ВКС по прилагането на Указ № 56 за
стопанската дейност, обективирана в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г.
по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК, Решение № 52/03.11.2011 г. по т.д. № 325/09 г.,
II т.о., Решение № 31/21.06.2013 г. по гр.д. № 310/2012 г., I г.о., Решение №
218/05.06.2012 г. по т.д. № 704/2010 г., II т.о.
По делото няма твърдения и доказателства ДФ „Социален отдих“ да е
преобразувана в еднолично търговско дружество.
С Решение от 11.04.1991 г. по ф. д. № 8013/1991 г. на Софийски градски
съд (л. 27 от първоинстанционното дело) ДФ „Социален отидох“ е
регистрирана като държавна фирма.
С Протокол № 7 от 11.03.1994 г. на Експертен съвет по комплексно
изграждане на териториалните единици (ЕСКИТЕ) – Царево (л. 35 от
първоинстанционното дело) е определена прилежаща площ към Почивна база
„Черноморка“ в размер на 36 дка. Към протокола няма визуална част.
Съгласно Акт № 1327 от 16.11.1994 г. за държавна собственост на
недвижим имот (л. 8 от първоинстанционното дело), издаден от Община
Царево, процесната почивна база и земята под нея (36 дка) е държавна
собственост на основание чл. 6 и чл. 79 от ЗС, чл. 81 от Наредбата за
държавните имоти, Протокол № 26 от 28.12.1957 г. на ОНС – Бургас и
Протокол № 7 от 11.03.1994 г. на ЕСКИТЕ – Царево за определяне на
прилежаща площ.
Според съда в посочения акт за държавна собственост действително се
наблюдават някои неточности. В основанието, на което държавата е станала
собственик, е цитиран чл. 78 ЗС, който касае придобИ.ето по давност. В
случая се установи, че държавата е придобила имота чрез отчуждаване на земя
и построяване на имот върху нея, а не по давност. На следващо място, описано
е, че сградите и земята са държавна собственост, а в същото време е посочено,
че на ДФ „Социален отдих“ София клон Приморско е отстъпено право на
строеж с Протокол № 26/28.12.1957 г. (явно се има предвид протокола на
Приморския народен съвет). Въпросният протокол обаче не удостоверява
учредяване на право на строеж в полза на ДФ „Социален отдих“ и няма как
фирмата да има право на строеж за сградите и едновременно с това за тях да
се състави акт за държавна собственост. Следвало е да се посочи, че на ДФ
„Социален отдих“ е предоставено само управлението и стопанисването на
имота. В крайна сметка обаче от доказателствата по делото се установява, че
собствеността наистина е била държавна към момента на съставяне на акта.
Следва да се посочи, че в акта за държавна собственост липсва
удостоверяване, че „прилежащият терен не е заплатен“, както твърди
въззивникът.
Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за фонд „Обществено осигуряване“
(обн., ДВ, бр. 104 от 28.11.1995, отм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от
7
1.01.2000 г.) на Националния осигурителен институт се прехвърля
собствеността върху почивната база на държавна фирма „Социален отдих“,
която се използва по предназначение. Не става дума за транслиране на
собственост от ДФ „Социален отдих“, каквито доводи се излагат във
въззивната жалба, а за прехвърляне на собственост от държавата. До този
момент собствеността е била държавна, като само се е предоставяла за
управление и стопанисване на различни субекти. Според § 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗФОО (отм.) прехвърлянето на имуществото по става по ред и начин,
определени от Министерския съвет.
Съгласно т. 1 от Решение № 775 от 01.08.1996 г. на Министерския съвет
(л. 12 от първоинстанционното дело) държавата безвъзмездно прехвърля на
НОИ имуществото на държавна фирма „Социален отдих“. В т. 24.2 от
Приложение № 1 към решението изрично е посочено, че се прехвърля
почивната база на Почивен дом „Черноморка“ от Курортен комплекс
„Приморска“. Отделно съгласно т. 2 от решението на Министерския съвет
активите и пасивите и другите права и задължения на държавна фирма
„Социален отдих“ се поемат от НОИ.
С Решение № 41 от 10.12.1997 г. на основание чл. 16, т. 1, 6 и 7 от
ФЗФОО Надзорният съвет на НОИ е учредил еднолично акционерно
дружество „Профилактика, рехабилитация и отдих“ на основата на
прехвърленото на НОИ имущество съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗФОО и
Решение № 775 от 01.08.1996 г. на Министерския съвет.
С Решение № 1 от 27.01.1998 г. по ф. д. № 18429/1997 г. (л. 11 от
първоинстанционното дело) „Профилактика, рехабилитация и отдих“ е
вписано в търговския регистър.
Според § 5, ал. 4 от ПЗР на ЗФОО (в първоначалната му редакция)
продажбата и замяната на имуществото, получено от Националния
осигурителен институт по ал. 2, се разрешава със Закона за бюджета на фонд
„Обществено осигуряване“. По правната си същност решението на НОИ
представлява учредителен апорт и не е нито продажба, нито замяна, поради
което не попада в обхвата на посочената разпоредба. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на въззивника, че за апорта е било нужно
разрешение на Народното събрание.
С решение от 10.10.1996 г. по ф. д. № 8013/1991 г. на Софийски градски
съд (л. 30 от първоинстанционното дело) е прекратена ДФ „Социален отдих“.
По делото са представени извлечения от баланса на „ПРО“ ЕАД – клон
Бургас (л. 73-74 от първоинстанционното дело), според които почивен дом
„Черноморка“ в гр. Приморско, както и земята под него в размер на 36 000 кв.
м. са заведени в баланса на дружеството още от учредяването му.
С оглед характера на апорта като разпореждане с право на собственост
върху недвижим имот, което се извършва по реда на ТЗ и представлява
подлежащо на вписване по реда на ТЗ обстоятелство. Недействителността на
вписано в търговския регистър обстоятелство може да се установи само по
предвидения в закона ред чрез предявяване на иск. Допустимо е оспорване
правата на дружеството с твърдения за нищожност на разпореждането,
8
включително поради пороци във волята на извършилия апорта правен субект,
но не и оспорване на реда, по който дружеството е учредено. Поради това не
могат да бъдат разгледани възраженията на въззивника за недействителност
на учредяването на „ПРО“ ЕАД, включително за неспазване на изискванията
на чл. 72 и чл. 73 ТЗ. В този смисъл са Решение № 20/04.06.2012 г. по т.д. №
1084/2010 г., I г.о.; Решение № 141/04.06.2012 г. по т.д. № 829/2010 г., I г.о.,
Определение № 272/28.05.2019 г. по гр.д. № 4760/2018 г. на ВКС, I г.о., и др.
Във въззивната жалба за пръв път е направено възражение за
недействителност на волеизявлението за извършване на апорта поради
нарушение на чл. 2 ал. 2, т. 2 ЗДС (обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от
01.06.1996 г.). Според настоящия състав това възражение е преклудирано.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В случая съдът не разполага с
достатъчно доказателства дали апортираното имущество е било публична
държавна собственост. Липсва такова отбелязване в решението за определяне
на прилежаща площ и в останалите документи, представени по делото.
Само за пълнота съставът намира за нужно да отбележи, че ВКС вече
веднъж се е произнесъл в Решение № 139/16.01.2017 г. по гр.д. № 2165/2016 г.
на ВКС, II г.о. по казус със страна „ПРО“ ЕАД, като не е открил порок с
апорта във връзка с направено възражение за характера на собствеността.
Съдът счита, че земята под почивната база също е прехвърлена на НОИ,
респективно апортирана в капитала на ДФ „Социален отдих“. Земята е
прилежаща площ към сградата, затова не е упомената изрично в ЗФОО (отм.)
и решението на Министерския съвет. Освен това, както вече бе отбелязано,
съгласно т. 2 от решението на Министерския съвет активите и пасивите и
другите права и задължения на държавна фирма „Социален отдих“ се поемат
от НОИ, т.е. включително и земята.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника във връзка
с представения от въззиваемия баланс на „ПРО“ ЕАД. Принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот към патримониума на едно
юридическо лице може да се установи не само въз основа на записи в
счетоводната му документация, но и въз основа на последователното
проследяване на актовете по образуване на правните субекти, на които
държавата в периода след изграждането на почивната база е предоставяла
същата за управление и стопанисване. В този смисъл е Определение №
272/28.05.2019 г. по гр.д. № 4760/2018 г. на ВКС, I г.о
В първата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, която
да определи местоположението на процесния имот и да изготви комбинирана
скица, проследяваща положението му съгласно всички регулационни и
кадастрални планове. Приложение № 1 (л. 146 от първоинстанционното дело)
към експертизата съдържа комбинираната скица, а Приложение № 2 (л. 147 от
9
първоинстанционното дело) индивидуализира по площ, разположение и
координатен регистър на определящи геодезически точки реалната част от 601
кв. м. от поземлен имот с идентификатор 58356.503.312 с площ от 817 кв. м.,
гр. Приморско, ул. „Съединение“ № 2. Процесната реална част представлява
източната част на поземления имот, напълно идентичен с УПИ I в кв. 39к по
плана за регулация от 1999 г. На скицата реалната част е защрихована и
районният съд е препратил към нея в диспозитива на съдебното решение.
От скиците към експертизата е видно, че процесната реална част попада
в границите на терена, който още през 1958 г. е отреден за временен лагер на
ЦСПС. Тя се намира и в рамките на оградата на базата, фигурираща в план от
1962 г. Действащият регулационен план е в сила от 1999 г. и включва
процесната реална част. Тоест, през годините тя винаги е била част от
комплекса и няма основание да се предположи, че има различна съдба от
останалите имоти.
Нужно е да се посочи, че първоинстанционният съд не се е позовал на
силата на пресъдено нещо на Решение № I-139 от 02.02.2018 г. по в. гр. д. №
937/2016 г. на Окръжен съд – Бургас. Това решение наистина се касае за
имоти, между които и процесният, но ответник по иска на „ПРО“ ЕАД е друг
– „Булгарконтрола“ ЕООД. Поради липса на субективен идентитет между
страните, това решение не обвързва Община Приморско. По двете дела обаче
са събирани едни и същи доказателства и двете съдилища са достигнали до
едни и същи изводи, което не означава, че районният съд е зачел влязлото в
сила решение.
Съдът намира за неоснователен довода на Община Приморско, че е
придобила процесния имот на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. По
реда на § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават
имотите, които към момента на влизането му в сила (17.09.1991 г.). В
практиката на ВКС се приема, че целта на законодателя е да преминат в
собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от
общинския бюджет, целеви средства от заеми на общините, със средства от
самооблагане на населението или с негов труд, както и такива, които
държавата безвъзмездно е предоставила на общините. За имотите, които са
строени със средства на юридически лица с държавно имущество обаче
законодателят е изключил възможността да станат собственост на общините,
дори те да се ползват за целите, посочени в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА. Дори
имуществото да е било ползвано за целите,посочени в тази разпоредба,
правото на собственост върху него не преминава в патримониума на общината
с влизане на ЗМСМА в сила, ако към този момент същото е включено в
уставния фонд на държавна фирма или предоставено в оперативно управление
и ползване на държавно предприятие, респективно включено в баланса или в
капитала на търговско дружество с държавно имущество, което удостоверява
произхода на средствата за изграждането му, обвързвайки диференцирането
на общинската собственост от държавната и с конкретното му
предназначение, т.е. с конкретните нужди, които то обслужва. Вж. в този
смисъл Решение № 150/07.05.2012 г. по гр. д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 52/03.11.2011 г. по т.д. №325/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
10
197/28.06.2010 г. по гр.д. №875/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение №
713/18.10.2010 г. по гр.д. № 450/2009 г. на ВКС, I г.о., и др.
В случая към 17.09.1991 г. процесната реална част е послужила за
образуване на имуществото на държавна фирма, поради което според
настоящия състав е невъзможно да премине към общината на основание § 7 от
ПЗР на ЗМСМА.
Само за пълнота, по делото въобще не се доказва, че реалната част
представлява зелена площ за обществено ползване.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск е основателен на предявеното основание.
„ПРО“ ЕАД е придобило право на собственост въз основа на учредителен
апорт, извършен с Решение № 41 от 10.12.1997 г. на Надзорния съвет на НОИ.
Като краен резултат първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само „ПРО“ ЕАД. Тя е
претендирала и доказала заплащане на 2500 лв. за адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 231/2023 г.
на Районен съд – Царево, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение
№ 86 от 30.08.2024 г. по същото дело.
ОСЪЖДА Община Приморско, с Булстат: *********, да заплати на
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
2500 лева – деловодни разноски, сторени във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11