Решение по дело №241/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 311

 

     гр. Стара Загора, 13.07.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                                  

                                           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА 

                                                                    СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Албена Ангелова 

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Костова-Грозева  КАНД №241 по описа  за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение № 260115 от 23.03.2021г., постановено по АНД № 72/2021г. по описа на Районен съд Казанлък е потвърдил Наказателно постановление № 24-002830 от 21.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на РПК – Гурково на осн. чл.415, ал.1 от КТ било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Касаторът навежда оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Поддържа, че Съдът не обсъдил възраженията му против издаденото наказателно постановление и постановеният акт бил немотивиран. Счита, че в нарушение на закона за идентични по вид административни нарушения в качеството му на работодател били дадени предписания, за неизпълнението на които били издадени множество актове за установяване на административни нарушения с една и съща правна квалификация. Твърди, че дадените предписания съставлявали един административен акт и съответно неизпълнението на предписанията на контролния орган представлявало едно съставомерно деяние, за което се следвало налагането на една административна санкция. Намира за приложима в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед спецификата на деянието и условията, при които било извършено. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. М. в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. 

 

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

 За да потвърди процесното наказателно постановление, Районен съд Казанлък възприел за установено пред него от фактическа страна административно-наказателното обвинение, което се основава на това, че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 03.12.2020г. по представени документи било установено, че РПК Гурково, в качеството му на работодател не изпълнила в определения срок до 02.11.2020г. задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с Протокол за извършена проверка  № ПР2028208/30.09.2020г., връчен на 06.10.2020г, да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от В. К. У. за м. април 2020г. в размер на 616,12 лева – чиста сума за получаване за изработените от нея 20 дни, със срок за изпълнение 02.11.2020г.

Казанлъшкият районен съд посочил, че правилно АНО приел, че наказаният субект осъществил от обективна страна нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, което съответсвало на действащата към момента на нарушението норма. Съдът посочил и че случаят не можел да се характеризира като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, а обстоятелството, че поради усложнената епидемиологична обстановка в страната по това време, работодателят ни изпълнил основното си задължение да заплати уговореното трудово възнаграждение било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на санкцията в минималния предвиден размер. В заключение въззивният съд посочил, че не констатира да има допуснати съществени процесуални нарушения.  

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

Неоснователно се явява оплакването, че за идентични по вид административни нарушения на работодателя РПК Гурково са дадени предписания, за неизпълнението на които има издадени множество актове за установяване на административни нарушения с една и съща правна квалификация. По делото липсват данни, още по-малко доказателства, че за неизпълнението на идентични по съдържание предписания на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, са съставени десет акта за установяване на административни нарушения, респективно че за едно и също нарушение има наложени десет административни санкции. Следва да се посочи, че за всяко дадено задължително предписание на работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, независимо от начина на неговото обективиране – в отделен документ или в един документ, заедно с други предписания, то представлява отделна принудителна административна мярка – в случая по отношение на различни субекти, за различен период и за различни дължими суми. Адресатът на тези предписанията разполага с процесуалната възможност да ги оспорва пред съд, но данните сочат, че това не е направено в конкретния случай и съотв. те влезат в сила и пораждат свързаните с тях правни последици. Съответно неизпълнението на всяко от дадените предписания представлява отделно съставомерно бездействие, което се квалифицира като административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и се явява самостоятелно правно основание за налагане на административна санкция. Ето защо, обстоятелството, че работодателят не изпълнява и други дадени от контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда” задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, не съставлява основание за налагане на обща административна санкция за всички неизпълнени предписания. 

В случая фактически, правно и доказателствено обоснован се явява направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършваната от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка, РПК Гурково, в качеството на работодател, той не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, а именно да изплати на В. К. У. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. април 2020г. в размер на 616,12 лв., със срок за изпълнение 02.11.2020г. (т.19 от Протокол за извършена проверка  № ПР2028208/30.09.2020г). Това релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по административно-наказателния състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Правилно АНО налага наказание в минималния предвиден в закона размер.

            Споделят се доводите на въззивния съд, че в случая липсват предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид. Сочените от касатора смекчаващи обстоятелства – липса на данни за налагане на други наказания за други нарушения, затварянето на търговския обект, поради пандемична обстановка и нереализиране на печалби, са отчетени от АНО при определяне на наказанието, тъй като същото е определено в законоустановения минимален размер.

            С оглед на изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е      Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260115 от 23.03.2021г., постановено по АНД № 72/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                         

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                     2.