О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № . . . . . .
04. ХІ.
2010 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на четвърти ноември, две
хиляди и десета година, в закрито съдебно
заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гр. дело №565 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Установителен
иск за собственост по чл. 97 от отменения Граждански процесуален кодекс,
разгледан по реда на част
ІІ от същия кодекс, озаглавена “Исково производство”. Искът е разгледан по реда на отменения Граждански
процесуален кодекс на основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на
действащия.
С исковата си молба
ищците Т.Б.П. ЕГН**********,***І и Г.Л.Т. и К.М., и двамата с адрес за
призоваване в гр. София, район Лозенец, на ул. “Кръстьо Сарафов” №40, партер,
чрез адвокат М.П.Д., твърдят против ответниците С.Д.Р. ЕГН**********,
Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,***ІІІ, П.Н.П. ЕГН**********, Н.П.Н.
ЕГН**********,***ІІ, К.В.Д. ЕГН***********,*** и И.В.Д. ЕГН**********,***, че са собственици на дворно място (застроено и
незастроено), цялото с площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ,
отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по плана на Велинград при
граници и съседи: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от юг – имот с
планоснимачен номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от север имот с планоснимачен
№2385, собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно с построената в имота
триетажна масивна вила на застроена площ от 82 м2, всеки от чиито
етажи се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден
трети етаж, ведно с построената в имота постройка на застроена площ от 12 м2
и дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2, съставляващо
парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по регулационния
план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север –
имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен
№2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306.
По
делото е предявен и инцидентен установителен иск, с който същите ищци искат по
отношение на същите ответници да бъде установена на нищожността на допусната с
решение №87 на Велинградския районен съд от 23. VІ. 2005 година делба.
Ищците претендират и за разноските по водене на
делото.
По делото са конституирани като трети-лица
помагачи М.Н.Х.,
родена на 13. ІV. 1959, живееща в ***, В.Б.П.
ЕГН**********,***, Л.П.Ч. ЕГН**********,***, Б.В.П.,*** и И.В.П.,***ІІ, Л.П.С. ЕГН**********,***, Е.Д.Н. ЕГН**********,***І,
Р.П.А. ЕГН**********,*** З. и Р. и В.Р.А., и двамата живеещи в ***, с единни граждански номера съответно **********
и **********. На мястото на Р.П.А. и В.Р.А. на основание удостоверение за
наследници на Р.П.А. ЕГН**********, издадено от Старозагорската община на 27.
І. 2010 година под №240, са конституирани В.И.А. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН**********
и И.В.А. ЕГН**********.
Ответниците
по делото оспорват иска като твърдят, че ищците не биха могли да придобият
имота нито по давност, нито по друг начин. Пълномощникът им сочи, че
инцидентният установителен иск е недопустим, тъй като спорът между
същите страни за същия имот вече е бил решен с влязло в сила съдебно решение по
допускане на делба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 18. ХІІ. 1939 година в село Лъджене е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който А.Н.В., в
качеството му на настойник на малолетния Г.Д.Г. и И.Д. ***, се задължават да прехвърлят
на С.Р.Н. от гр. София, собствеността
на ⅔ идеални части от наследствената си нива, цялата с
площ от 1 400 м2, находяща се в землището на село Каменица, в
местността Гръчка бара, при съседи: С.И.Г., Г.Ц. И Д.С. срещу цената от 13 280 лева,
която С.Р.Н. се задължава да им
заплати. За посочения договор Лъдженският околийски съдия С.Н.П. съставя
нотариален акт №139, том І, регистър №543, нотариално дело №140 от 1939 година,
приложен
по делото.
На 25.
ХІ. 1997 година Г.П.Ш., нотариус при Велинградския районен съд, издава приложен
по делото констативен нотариален акт №27, том ІХ, дело №2662 от 1997
година, с който на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за възстановяване на
собствеността върху одържавени недвижими имоти признава правото на собственост
на третите лица – помагачи по настоящото дело Л.П.С.
и Е.Д.Н. и на Р.П.А. ЕГН**********,*** Загора, върху недвижим имот, находящ се в квартал 210
по плана на Велинград, в квартал Каменица на бул. “Съединение” №147, урегулиран
недвижим имот (вилен), планоснимачен №2386 с площ от 950 м2, състоящ
се от два парцела – първият с №VІ-2306 с площ от 500 м2, незастроен
при граници: от изток – улица, от север – имот с планоснимачен №2335,
собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш.
и от запад – вторият парцел с №ХІІ-2386, с площ от 450 м2, при
граници: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от север – парцел №2385
на наследниците на Т.Д.П. и от юг – парцел №2307 на наследниците на Ц.Т.Ш.,
заедно с построената в имота масивна триетажна вила със застроена площ от 82 м2,
всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и клозет, ведно с
построените в парцела масивни перална и клозет с площ от 12 м2.
На 21. VІ. 2000 година
във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата
на който третите лица-помагачи Л.П.С., Е.Д.Н.,
Р.П.А. и РАШКО и В.Р.А. се задължават да прехвърлят на първата ищца собствеността
на дворно място (застроено и
незастроено), цялото с площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ,
отреден за имот с планоснимачен №2306 от квартал 210 по регулационния план на
Велинград при граници и съседи на парцела: от запад – улица, от изток – парцел
№VІ-2306, от юг - имот с планоснимачен номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от
север имот с планоснимачен №2385, собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно
с построената в имота триетажна масивна вила на застроена площ от 82 м2,
всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с
мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на застроена площ
от 12 м2 и дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2,
съставляващо парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по
регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток –
улица, от север – имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг –
имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306 срещу цената от 20 060 лева,
която ищцата се задължава да заплати в тридневен срок. За посочения договор е
съставен нотариален акт №202, том ІІ, регистрационен №2422, нотариално дело №264
от 21. VІ. 2000 година, приложен по делото.
На 23.
VІ. 2005 година Велинградският районен съд е постановил приложено по настоящото дело
решение №87, с което се е произнесъл по гражданско дело №251 по описа си за
2005 година. С посоченото решение съдът е допуснал до делба между
ответниците, третите лица – помагачи М.Н.Х., В.Б.П. ЕГН**********,
Л.П.Ч., Б.В.П. и И.В.П. и първата ищца на процесния имот при квоти::
за С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р. – по 2/54 идеални части;
за П.Н.П., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д. по 3/54 идеални
части; за Б.В.П.,
И.В.П., В.Б.П. и Л.П.Ч. по 6/54 идеални части; за М.Н.Х. – 2/27 идеални части и за Т.Б.П. – 4/27 идеални
части. Искът за делба е отхвърлен по отношение на покойния А.П.Л.Т. ЕГН**********,
съпруг на ищцата в настоящото производство Т.Б.П..
Решението на Велинградския районен съд е
потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд с решение №29, постановено през 2006
година по гражданско дело №977 по описа на последния съд за 2005 година.
Решението на Пазарджишкия окръжен съд е било обжалвано от ответниците по
настоящото дело пред Върховния касационен съд на Република България, който се е
произнесъл на 27. ІV. 2007 година с решение №21 по гражданско №525 по описа на
І Гражданско отделение за 2006 година. С решението си Върховният касационен съд
е оставил в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд. Решенията на Пазарджишкия
окръжен съд и на І Гражданско отделение на Върховния касационен съд на
Република България са приложени по настоящото дело.
С молба 25. VІІ. 2007 година покойният съпруг на
първата ищца и баща на другите двама ищци е поискал Върховният касационен съд
на Република България да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло влязлото
в сила решение на Велинградския районен съд. Като основание за отмяната
жалбоподателят сочи нередовното си призоваване.
По делото са разпитани като свидетели Н.Н.П. ЕГН**********
и К.Д.П. ЕГН**********, и двамата живеещи в *** и Р.В.В. ЕГН**********,***І.
С оглед на
горното съдът счита, че предявените установителен иск и инцидентен
установителен иск са недопустими. Установи се по делото,
че за същия имот се води делбено производство. Според приложено по делото
удостоверение, издадено от Пазарджишкия окръжен съд на 06. Х. 2009 година по
въззивно гражданско дело №274 по описа на същия съд за 2005 година, делбеното
производство все още не е приключило. По настоящото дело се установи от
приложения нотариален акт, че част от наследниците на процесния имот, трети
лица – помагачи по настоящото дело, са го продали изцяло на първата ищца още
преди предявяване на иска за делба. Праводателите на първата ищца по настоящото
дело не се участвали в делбеното производство, което обстоятелство ищците по
настоящото производство сочат като основание за предявяване на инцидентния
установителен иск.
Според
чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна, а
според единствената алинея на чл. 76 от същия закон актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако
тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Съдът намира, че в
случая разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството е приложима, тъй като
съсобствеността между ответниците и третите лица – помагачи, праводатели на
първата ищца, е възникнала чрез наследяване. Чрез системно тълкуване на двете
посочени разпоредби съдът стига до извода, че най-напред следва да се реши с
влязъл в сила съдебен акт дали праводателите на ищците ще участват в делбата и
ако евентуално делбеният имот паднат в негов дял, то прехвърлителното действие
на договора за покупко-продажба, с който първата ищца е придобила процесния,
имот ще се счита настъпило от момента на извършването на акта на разпореждане.
Основание за този извод съдът
черпи и от тълкувателно решение №72 от 9. IV. 1986 г., постановено по гр. д. № 36 по описа на Общото
събрание на гражданските колегии на Върховния съд на Народна Република България
за 1985 г., според което чл. 76 от Закона за наследството има предвид нищожност
на акта на разпореждане, включително и в случаите, когато сънаследникът е
прехвърлил дяла си от сънаследствената вещ. Актът на разпореждане остава
нищожен до сбъдване на отлагателното условие, посочено в чл. 76 от Закона за
наследството, с оглед на което следва да се счита, че е била сключена сделката.
Ако то настъпи, прехвърлителното действие на акта на разпореждане се счита
настъпило от момента на извършването на акта на разпореждане. Тълкуването на
чл. 76 от Закона за наследството в горния смисъл налага да се възприеме, че
легитимиран да участва в делбата на наследството и съответно на вещта, която е
била обект на разпореждане, е наследникът, който е извършил акта на
разпореждане, независимо дали той е извършен за цялата вещ или за идеална част
от нея. И в единия, и в други случай вещта е и остава сънаследствена.
Приобретателят е външно лице за наследството. Без участие на
прехвърлителя-сънаследник в делбата се осуетява възможността да настъпи
заздравяването на нищожната сделка. Затова, ако в делбата е участвал
приобретателят, а не прехвърлителят, делбата ще е нищожна по смисъла на чл. 75,
ал. 2 от Закона за наследството.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че правото да иска обявяването на нищожността на делбата по реда на
посочения чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството принадлежи на неучаствалия
наследник, а не на приобретателя. В настоящото производство
неучаствалите в делбеното производство сънаследници са трети лица – помагачи, а
не ищци. Неучаствалият сънаследник може да реши дали да иска отмяната на
решението за допускане на делбата по реда на чл. 233 от отменения Граждански
процесуален кодекс или да предяви иск на основание чл. 209, ал. 3, предложение
ІІ от същия кодекс. При всички случаи, въпросът за участието на праводателите
на ищците в делбеното производство следва да се реши във връзка с делбено
производство и то по тяхна (на праводателите) инициатива, а не по инициатива на
ищците с установителен иск. По отношение на ищците вече има произнасяне на съда
във връзка с допускане на делбата.
Поради
горното съдът намира, че предявените установителен и инцидентен установителен
иск са недопустими и
О
П Р Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението, с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело №565 по описа за 2007 година
Тъй
като определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание
чл. 213, ал. 1, б. “а” от отменения Граждански процесуален кодекс във връзка с
§2 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Граждански процесуален
кодекс то подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в седемдневен
срок от
съобщаването на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: