№ 7
гр. Луковит, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20204320100645 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Т.П. К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Л., ул. „Г.“ № *, чрез адв. П.Х. от САК,
срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к.
„М. д.“, ул. „Р. П. К.“ № 4-6, Сграда “М. Т.”, с правно основание чл. 124 от ГПК, с цена на
иска – 1664.45 лв.
Отправено е искане на основание чл. 124 ГПК да бъде установено спрямо ответника,
че ищецът не му дължи претендирани от него суми в общ размер на 1664.45 лева. Изложени
са обстоятелствата, породили интереса на ищцата да поиска отричане на това задължение:
на 05.08.2020 г. ищцата получила писмо от ответника, с което била уведомена, че
вземанията, произтичащи от Договор за кредит от **** г. били прехвърлени от кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в полза на ответника с Договор за
цесия от 13.07.2020 г. За това вземане въз основа на издаден Изпълнителен лист от
14.12.2011 г. по гр.д. № *** г. на РС Луковит, било образувано изпълнително дело №
20118720401165 по описа на ЧСИ рег. № *** Д. Ц., което на 25.05.2020 г. било прекратено и
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Със заявление от 13.11.2020 г.,
заведено при ответника, ищцата изрично заявила, че възразява за изтекла на 03.09.2020 г.
погасителна давност на вземането, считано от последното изпълнително действие,
извършено по горното изп.дело на 03.09.2015 г. – наложен запор върху трудовото й
възнаграждение. Въпреки изявлението, претенциите от ответника продължавали чрез
непрестанни телефонни обаждания от негови служители с настоявания да се извърши
плащане. Получила и изрично писмо, в което ответното дружество не признава погасяване
на задължението, а така също заявява и че дори да е погасено, то се отнася единствено до
възможността да търси принудително изпълнение, но и до възможността да кани длъжника
1
да изпълни доброволно – чрез лични срещи, обаждания, изпращане на покани и други
подобни, които не били забранени от закона. След предявяване на иска настъпило ново
обстоятелство – на 18.12.2020 г. било образувано ново изпълнително дело от ответника
срещу ищцата – изп. дело № 2217/ 2020 г. по описа на ЧСИ В.П., по което й била връчена
покана за незабавно доброволно изпълнение на сума в общ размер 4205.85 лева, включваща
главница, лихва и разноски.
Въз основа на това нововъзникнало обстоятелства ищцата е депозирала молба с вх. №
315/ 29.01.2021 г., с която прави изменение на иска като посочва ново правно основание –
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК и прави увеличение на оспорвания дълг за сумата 4205,85
лева.
С допълнителната молба е отправено и искане за обезпечение на иска. С
Определение от 09.02.2021 г. по настоящето дело е допуснато обезпечение на иска с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване изпълнението въз основа на Изпълнителен лист
от 14.12.2011 г., издаден по гр.д. № *** г. на РС Луковит, и на основание чл. 397, ал. 1, т. 3
ГПК е наложена обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпъл. дело №
20208790402217/ 2020 г. по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879, район на действие ОС Ловеч, за
което да се издадена обезпечителна заповед.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран отговор на исковата
молба, в която се излага становище, че искът е недопустим и неоснователен, поради
следните съображения: на първо място се сочи, че правният интерес на ищецът за завеждане
на иска е възникнал от извънпроцесуалното поведение на ответника, който от своя страна
защитава своите интереси с всички допустими средства, предвидени в закона.
Неоснователно се явява възражението за настъпила погасителна давност на процесното
вземане, което всъщност е причина за настоящето производство.
От гледна точка на фактологията по делото се сочи, ответното дружество „Е. М.“
ЕООД е придобил вземането, произтичащо от Договор за кредит № ***** г., на основание
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 13.07.2020 г. с цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД. От първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненсинг“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № 20118720401165 срещу Т. П. К.
по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 на КЧСИ. Съгласно представено Удостоверение изх. №
3799/ 17.08.2020 г. издадено от ЧСИ Д. Ц., се установява че последното изпълнително
действие е осъществено на 03.09.2015 г. - наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца. С Постановление от 25.05.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя.
Сочи се, че в качеството си на кредитор „Е. М.“ ЕООД е предприел процедура по
доброволно уреждане на спора, изразяваща се в уведомяване за настъпилото прехвърляне на
задължението и предлагане на възможността за разсрочване на вземането. Ищецът Т. П. К. е
депозирала заявление до ответното дружество, в което е направила възражение за настъпила
погасителна давност на вземането, обосновавайки своето искане, с фактът, че съгласно
представеното удостоверение от съдебния изпълнител, датата на последното валидно
2
изпълнително действие предприето по делото е 03.09.2015 г., от която дата е започнала да
тече и предвидената в закона 5-годишна давност. С оглед на което ищецът счита, че на
03.09.2020 г. давността е изтекла и този правопогасяващ факт, дава основание за искането да
бъде отписано задължението от счетоводството и регистрите на дружеството, както и да
бъде преустановена комуникацията, осъществявана от служителите на ответника.
В отговор на постъпилото заявление, ответникът е изразил своето становище по
случая, като е изложил доводи, че въпреки прекратяване на изпълнителното производство, е
налице възможност да бъде образувано ново изпълнително производство в рамките на
установения давностен срок, който към момента не е изтекъл. Доводите ми в тази насока,
произтичат от факта, който е пропуснат от ищцовата страна, а именно, че по изпълнителен
лист има отбелязване на гърба на изпълнителния лист за извършено плащане с дата
06.02.2017 г. - последното извършено изпълнително действие. Именно от тази дата -
06.02.2017г. започва да тече 5-годишния давностен срок, а не от 03.09.2015 г., както е
посочено в исковата молба. Този факт, обуславя и поведението на ответника за търсене на
варианти за доброволно събиране на задължението. Освен това ответникът „Е. М.“ ЕООД се
е възползвал от възможността за образуване на ново изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок, и на 18.12.2020 г. е образувано ново изпълнително дело № 2217/ 2020 г. по
описа на ЧСИ В.Л. П. с peг. № 879.
Твърди се, че при така изложената фактическа обстановка е налице безспорният факт,
че към момента на депозиране на исковата молба, давността на вземането все още не е
изтекла. В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСЕТК на ВКС е прието, че не
случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при
прекъсването на давността е предприемането на действия за принудително изпълнение по
чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
В подкрепа на тези твърдения се сочи, че по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/ 2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
3
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в
случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Сочи се,
че в този смисъл е и съдебната практика, съгласно която молбата на взискателя за
извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а
само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ.
Сочи се, че е налице и друго становище в съдебната практика, че самото искане на
взискателя за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната
давност. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР
е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.н. перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В заключение се излага становище, че в настоящия случай последното валидно
изпълнително действие е отразено на гърба на изпълнителния лист и е с дата 06.02.2017 г. -
от тази дата започва да тече 5-годишната давност. Новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, при което всички
предприети действия от ответника са валидни и законосъобразни.
В съдебно заседание, ищцата Т. П. К., редовно призована, не се явява лично. За неин
процесуален представител се явява адв. П.Х. от САК, която излага теза, че исковата
претенция е основателна и доказано.
Представени са писмени бележки от ищеца Т. П. К., чрез адв. П.Х. от САК, в които се
излага становище, че от събраните по делото доказателства се установи следното:
Срещу ищцата е било образувано изпълнително дело № 20118720401165 по описа на
ЧСИ Д. Ц. peг. № 872 на КЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №
4
454/2011 г. на PC – Луковит, с взискател „БНП Париба Пърсъснъл Файненс“ ЕАД.
Вземането, във връзка с което е издаден ИЛ в полза на „БНП Париба Пърсъснъл Файненс“
ЕАД по Договор за кредит № **** г. е прехвърлено с договор за цесия на ответното
дружество. От приложеното по делото Удостоверение изх. № 3799/17.08.2020 г., издадено
от ЧСИ Д. Ц. е видно, че изпълнително дело № 1165/ 2011г. е прекратено на 25.05.2020 г. с
постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
Удостоверението, последното изпълнително действие по делото е осъществено на 03.09.2015
г., а именно наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата. Сочи се, че
Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 25.05.2020г. не е обжалвано от
страните, съответно е влязло в законна сила и е стабилизирано. Същото е официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, издадено от длъжностно лице в кръга
на изпълняваните от него функции и задължения (в кръга на службата му) по установените
форма и ред, съответно същото отразява безспорен между страните факт (имайки и предвид,
че не е обжалвано), че последното изпълнително действие е осъществено на 03.09.2015 г.
Това е така, т.к. този официален свидетелстващ документ съставлява доказателство за
извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответното дружество в качеството му
на цесионер по договора за цесия, със същия изпълнителен лист, издаден по гр. дело №
454/2011 г. на PC - Луковит, е образувало ново изпълнително дело срещу ищцата на дата
18.12.2020 г., под № 20208790402217 по описа на ЧСИ В.П. с peг. № 879 на КЧСИ.
Твърди се, че с оглед на фактическата обстановка, изложена по-горе, вземането на
ответното дружество се явява погасено по давност, като в тази насока се излагат следните
доводи:
На първо място се сочи, че с оглед датата на последното изпълнително действие по
изп. дело № 1165/ 2011 г. ЧСИ peг. № 872 на КЧСИ, осъществено на 03.09.2015 г. /наложен
запор на трудово възнаграждение/, от този момент е започнала да тече погасителната
давност, която давност е изтекла на 03.09.2020 г. Видно от приобщеното към настоящото
дело изп. д. № 2217/2020г. ЧСИ peг. № 879 на КЧСИ, същото е образувано на 18.12.2020 г.,
т.е. след изтичане на приложимия в настоящия случай 5-годишен давностен срок. В тази
връзка се твърди, че съгласно разпределената тежест на доказване относно: „пълно и главно
доказване на фактите, които го ползват - предприемане на действия, които прекъсват/спират
давността“, ответникът не проведе доказване във връзка с разпределената му
доказателствена тежест, а именно предприемане на действия, които прекъсват/спират
давността на 06.02.2017г. Ответникът твърди, че на 06.02.2017 г. е осъществено плащане от
страна на ищцата, водещо до прекъсване на давността. Действително на гърба на
изпълнителния лист е отбелязано, че на 06.02.2017 г. е осъществено разпределение на
сумата от 68.90 лева, но от гърба на изпълнителния лист не се установява, а и доказва, да е
налице плащане на сума от страна на ищцата на дата 06.02.2017 г., а се установява
разпределение на такава на същата дата от страна на ЧСИ Д. Ц.. Сочи се, че съобразно т. 10
от ТР N° 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и самият ответник е цитирал в отговора на
исковата си молба „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността - извършването
5
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение“.
На втора място се твърди, че отбелязаното върху гърба на ИЛ разпределение на сума
на 06.02.2017 г. съобразно задължителната тълкувателна практика на ВКС не е
изпълнително действие и не прекъсва давността. Ответникът, комуто е доказателствената
тежест, не представи и не ангажира доказателства и доказателствени искания, в подкрепа на
твърдението си, че на 06.02.2017 г. е налице плащане на сума от страна на ищцата. Сочи се,
че на гърба на ИЛ е отбелязано разпределение на сума на 06.02.2017 г., но никъде не е
отбелязано и не е видно тази сума откъде, от кого и на коя дата е постъпила, и постъпила ли
е изобщо по предходното изпълнително дело във формата на плащане от страна на ищцата.
Следва да се отбележи, че дори сумата да е постъпила като плащане от страна на ищцата,
или като плащане от страна на трето задължено лице във връзка с осъществено срещу нея
принудително изпълнение по предходното изпълнително дело, то действието водещо до
прекъсване на давността е самото плащането или на постъпването на тази сума, за което не
се сочат и представят каквито и да е доказателства, а не разпределението на тази сума на
06.02.2017 г., което не е изпълнително действие и не прекъсва давността, съобразно
задължителните постановки на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че ответникът не е провел доказване във връзка с твърдението си, че е
налице плащане по предходното изпълнително дело, което плащане следва да е било
осъществено на 06.02.2017 г. Разпределението на сума на 06.02.2017 г., отразено на гърба на
ИА, не е равнозначно на плащане и не е действие, водещо до прекъсване на давността. Не е
равнозначно „разпределението“ на сума на „плащане“ на такава, т.к. това са две отделни
действия, които могат, а и в повечето случаи се осъществяват на различни дати, като често
пъти е налице и не малък период от време между плащането и разпределението. Не е за
подминаване и фактът, че ВКС също прави разграничение между тези две действия в ТР,
т.к. едното очевидно се приема да е такова, което не води до прекъсване на давността
(разпределението), а другото (плащането) е такова, което води до прекъсване на давността,
т.к. е признание на вземането по смисъла на чл. 116 ЗЗД. Разграничение между тези две
действие е налице и изхожда и от логиката на закона, т.к. например дори в срока за
доброволно изпълнение да постъпи сума от наложена обезпечителна мярка (запор), то
разпределение не може да се извърши, докато не изтече срока за доброволно изпълнение на
длъжника, което също идва да покаже, че постъпването на суми и доброволното плащане на
такива е един момент от изпълнителния процес, а разпределението на такива се осъществява
в друг следващ го момент в изпълнителния процес. Друг пример, е постъпването на суми от
продан на движими или недвижими вещи, които суми също се разпределят на взискателя
едва след влизане в сила на постановлението за възлагане. Следва да се отбележи, че на
гърба на изпълнителния лист се отбелязват преведените и разпределени на взискателите
суми, а не всички суми, постъпващи по изпълнителното дело, т.к. например част от тях
биват удържани от ЧСИ в негова полза като такси и разноски по самото изпълнително дело,
за което не се правят изрични отбелязвания върху гърба на листа.
На последно място се твърди, че от официалния документ – Удостоверението
6
издадено от ЧСИ Д. Ц. по предходното изпълнително дело е видно, че по същото на
03.09.2015 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на доверителната ми, като
работодателят е отказал да получи и да наложи запор, съответно изпълнителното дело е
прекратено на 25.05.2020 г. Фактът, че работодателят е отказал да получи и наложи запор е
също факт, в подкрепа на заявеното от ищеца, че последното валидно действие е
осъществено на 03.09.2015г., след която дата няма постъпващи плащания по делото, най-
малко поради факта, че работодателят е отказал не само да получи, но и да наложи запора.
Удостоверението на ЧСИ Цветкова е официален свидетелстващ документ, съответно
в случай, че по изпълнителното дело действително е имало плащания или постъпили суми
след 03.09.2015г., то от една страна същото щеше да бъде изрично отбелязано в
удостоверението, а от друга страна ЧСИ нямаше да прекрати изпълнителното дело поради
настъпила перемпция с аргумент че последното изпълнително действие е извършено на
03.09.2015 г.
С оглед липсата на ангажирани от страна на ответника, който носи и
доказателствената тежест, доказателства за предприети след тази дата действия по
принудително изпълнение, следва да се приеме, че последното действие, от което и тече
погасителната давност е 03.09.2015г. - налагането на запора, която давност е изтекла преди
образуване на новото изпълнително дело при ЧСИ В. П.. Ангажирането от страна на
ответното дружество на доказателства във връзка с новообразуваното изпълнително дело, не
би могло и не оборва твърденията на ищеца в исковата молба и в допълнителната такава, че
липсват извършвани валидни изпълнителни действия след 03.09.2015 г., т.к. по новото
изпълнително дело се съдържа само информация за действия след датата на образуването му
- 18.12.2020 г., но не и предхождащи го такива, включително и във връзка с прекратеното
изпълнително дело. Всички действия по новото изпълнително дело са предприети след
изтичане на давността и между кориците на приобщеното ново изпълнително дело, не се
съдържа информация и данни за предприети от страна на ответника действия, водещи до
прекъсване на давността в периода от 03.09.2015 г. датата на последното изпълнително
действие) до 18.12.2020г. (датата на образуване на новото изпълнително дело).
В с.з. ответникът „Е. М.“ ЕООД се представлява от адв. А. К. от АК Монтана, която в
хода на устните състезания излага доводи за неоснователността на предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на неизпълнение по Договора за кредит с № **** от дата **** г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.П. К., е издаден Изпълнителен лист от
14.12.2011 г. по гр. д. № *** г. на РС Луковит срещу Т.П. К..
Въз основа на издаден Изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по гр. д. № *** г. на РС
Луковит, от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД било
образувано изпълнително дело № 20118720401165 срещу Т. П. К. по описа на ЧСИ Д. Ц. с
рег. № 872 на КЧСИ.
7
С Постановление от 25.05.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя.
Ответното дружество „Е. М.“ ЕООД е придобил вземането, произтичащо от Договор
за кредит № ***** г., на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на
13.07.2020 г. с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД.
Ответникът „Е. М.“ ЕООД се е възползвал от възможността за образуване на ново
изпълнително, и на 18.12.2020 г. е образувано ново изпълнително дело № 2217/ 2020 г. по
описа на ЧСИ В.Л. П. с peг. № 879.
В качеството си на кредитор „Е. М.“ ЕООД предприел процедура по доброволно
уреждане на спора, изразяваща се в уведомяване за настъпилото прехвърляне на
задължението и предлагане на възможността за разсрочване на вземането.
Ищецът Т. П. К. депозирала Заявление с вх. № 00372 от 13.11.2020 г. до ответното
дружество, в което е направила възражение за настъпила погасителна давност на вземането,
обосновавайки своето искане, с фактът, че съгласно представеното удостоверение от
съдебния изпълнител, датата на последното валидно изпълнително действие предприето по
делото е 03.09.2015 г., от която дата е започнала да тече и предвидената в закона 5-годишна
давност.
От представеното Удостоверение с изх. № 3799/ 17.08.2020 г. издадено от ЧСИ Д. Ц.
се установява, че по повод образуваното изпълнително дело № 20118720401165 с взискател
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник Т.П. К., за събиране вземания на
взискателя по Изпълнителен лист, издаден по гр. д. № *** г. на РС Луковит, на 04.03.2012 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „В.“ ЕООД. На 25.02.2014
г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от ЕТ „В.. Последната
удръжка от трудовото възнаграждение е постъпило на банковата сметка на ЧСИ на
24.06.2014 г. На 03.09.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника от „А.“ ЕООД, но работодателят е отказал получаването и налагането на запора. С
постановление от 25.05.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и се основава на
правопогасяващия ефект на 5-годишната погасителна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2
ЗЗД, за който ищцата твърди, че е настъпил на 03.09.2020 г. Ответникът оспорва настъпване
на погасителен ефект, като твърди, че последното изпълнително действие е извършено на
по-късна дата – 06.02.2017 г. Съгласно определението на съда по реда на чл. 140 ГПК, в
тежест на ответника е докаже пълно и главно фактите, които го ползват – предприемане на
действия, които прекъсват/спират давността на 06.02.2017 г. Ищецът не дължи да доказва
изтичането на определен период от време, доколкото това е ноторен факт. Същинския спор
между страните е правен и е относно това, дали с образуването на изпълнителни дела и
8
извършването на определени действия по тях е била прекъсната/спряна погасителната
давност. По делото са приети представените писмени доказателства, както и копие от
образуваното на 18.12.2020 г. изпълнително дело № ********** на ЧСИ В.П..
От данните по делото се установява, че въз основа на изпълнителния лист от
14.12.2011 г. по гр. д. № *** г. на РС Луковит, от първоначалния кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 20118720401165 срещу
Т. П. К. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 на КЧСИ – което е прекратено на 25.05.2020 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/ 2013 г., ВКС, ОСГТК е даден отговор
на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК изпълнително производство. В мотивите на решението е посочено, че каквото и
да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по
него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/ с
обратна сила и те не се считат за произвели правно действие.
Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез
отрицателен установителен иск – чл. 439, ал. 1 от ГПК. Чрез този иск той оспорва вземането
и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението. Чрез възможността по
чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява факти, възникнали след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, от които
факти длъжникът черпи права изключващи изпълняемото право, едно от тях - погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност/. Настоящата хипотеза е
такава, поради което съдът приема, че поради наличието на висящо изпълнително
производство искът е процесуално допустим.
С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен
срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид
което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено
констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното
притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде
възобновено.
В конкретния случай от данните по изпълнителното дело се установява, че въз основа
9
на изпълнителния лист от 14.12.2011 г. по гр. д. № *** г. на РС Луковит, от първоначалния
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД било образувано изпълнително дело №
20118720401165 срещу Т. П. К. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 на КЧСИ – което е
прекратено на 25.05.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/ 2013г. от
26.06.2015 г. по ТД № 2/ 2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника.
Принципно, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското
действие за принудително изпълнение. От съдържанието на изпълнителния лист издаден на
14.12.2011 г., приложен на л. 2 в представеното копие от изпълнително дело № **********
на ЧСИ В.П. е видно, че на гърба са изписани двадесет реда /суми в лева и дати/, като
последните три изписвания са: 100 лв. на 06.03.2015 г.; 50 лв. на 17.03.2016 г.: 68.90 лв. на
06.02.2017 г. Ответникът обаче не ангажира доказателства, че на посочените дати е било
насочено изпълнение на вземането чрез налагане на запор върху вземане по банкова сметка,
запор на трудово възнаграждение и т.н. на длъжника. Не може да се съобрази посочените
две суми от запор ли са постъпили, за да се прецени, кога е настъпила перемпцията /ако
съдебният изпълнител не е съставил постановление за прекратяване на делото, не означава,
че изпълнителното производство не е прекратено, поради изтичане на двугодишния срок,
доколкото това постановление има само декларативен характер/, тъй като постъпване на
сума ще прекъсне перемцията, ако служебно е отразено, като изискване, на какво основание
10
е платена – напр. от запор.
Ответникът не доказва, не установява – от какво са постъпили сумите /напр. от запор/
и на кои дати са постъпили тези суми по изпълнителното дело. В действителност на гърба
на изпълнителния лист последно са отразени две суми - 50 лв. на 17.03.2016 г. и 68.90 лв. на
06.02.2017 г., но очевидно с оглед отразеното в Удостоверението, последният ефективно
наложен запор е върху трудовото възнаграждение на длъжника в ЕТ „В., а последната
удръжка от трудовото възнаграждение е постъпило на банковата сметка на ЧСИ на
24.06.2014 г. Очевидно е, че тези суми не са постъпила от запор на трудово възнаграждение,
а вероятно се касае за разпределение на суми, при което съдът намира, че не е било
извършено действия прекъсващо давността за погасяване на вземанията.
Съдът намира за основателни доводите на ищеца, че отбелязаното върху гърба на ИЛ
разпределение на сума на 06.02.2017 г. съобразно задължителната тълкувателна практика на
ВКС не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Ответникът, комуто е
доказателствената тежест, не представи и не ангажира доказателства и доказателствени
искания, в подкрепа на твърдението си, че на 06.02.2017 г. е налице плащане на сума от
страна на ищцата. На гърба на ИЛ е отбелязано разпределение на сума на 06.02.2017 г., но
никъде не е отбелязано и не е видно тази сума откъде, от кого и на коя дата е постъпила, и
постъпила ли е изобщо по предходното изпълнително дело във формата на плащане от
страна на длъжника. Следва да се отбележи, че дори сумата да е постъпила като плащане от
страна на ищцата, или като плащане от страна на трето задължено лице във връзка с
осъществено срещу нея принудително изпълнение по предходното изпълнително дело, то
действието водещо до прекъсване на давността е самото плащането или на постъпването на
тази сума, за което не се сочат и представят каквито и да е доказателства, а не
разпределението на тази сума на 06.02.2017 г., което не е изпълнително действие и не
прекъсва давността, съобразно задължителните постановки на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът намира за основателно и твърдението на ищеца, че ответникът не е провел
доказване във връзка с твърдението си, че е налице плащане по предходното изпълнително
дело, което плащане следва да е било осъществено на 06.02.2017 г. Разпределението на сума
на 06.02.2017 г., отразено на гърба на ИА, не е равнозначно на плащане и не е действие,
водещо до прекъсване на давността. Не е равнозначно „разпределението“ на сума на
„плащане“ на такава, т.к. това са две отделни действия, които могат, а и в повечето случаи
се осъществяват на различни дати, като често пъти е налице и не малък период от време
между плащането и разпределението. Не е за подминаване и фактът, че ВКС също прави
разграничение между тези две действия в ТР, т.к. едното очевидно се приема да е такова,
което не води до прекъсване на давността (разпределението), а другото (плащането) е
такова, което води до прекъсване на давността, тъй като е признание на вземането по
смисъла на чл. 116 ЗЗД.
В подкрепа на съжденията изложени в горните абзаци е и представеното по делото
Удостоверение и изх. № 3799/ 17.08.2020 г. издадено от ЧСИ Д. Ц., от съдържанието на
11
което се установява, че последната удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника е
постъпила на банковата сметка на ЧСИ на 24.06.2014 г., а последното валидно изпълнително
действие по изпълнително дело № 20118720401165 срещу Т. П. К. по описа на ЧСИ Д. Ц., е
извършено на 03.09.2015 г., с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника от „А.“ ЕООД, но работодателят е отказал получаването и налагането на запора.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издаден изпълнителен лист от
14.12.2011 г. по гр. д. № *** г. на РС Луковит, поради което съдът намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. В настоящето производство са събрани доказателства, от които е
видно, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №
20118720401165 срещу Т. П. К. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 на КЧСИ е извършено
на 03.09.2015 г., с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника - който
факт е отбелязан на гърба на изпълнителния лист и е посочен в Удостоверение изх. № 3799/
17.08.2020 г. издадено от ЧСИ Д. Ц.. Следователно на 03.09.2020 г., поради изтичане на
петгодишна погасителна давност, вземането по издадения изпълнителен лист се е
прекратило ex lege.
По делото при разпределена доказателствена тежест на ответника да ангажира
доказателства относно спирането и прекъсването на давността, той не е ангажирал такива,
относно обстоятелството да е било образувано друго изпълнително дело до 03.09.2020 г.,
като чак на 18.12.2020 г. за процесното вземане и със същия изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № ********** на ЧСИ В.П.. Тоест за периода от 03.09.2015 г.
до 03.09.2020 г. не е имало висящо изпълнително производство и през този период е изтекла
петгодишната погасителна давност.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че предявения иск за признаване
спрямо ответника недължимостта на вземането му от ищеца за сумите: 2457,80 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № ****/ **** г.; 871,24 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 10.03.2009 г. до 08.10.2010 г.; 696,30 лв. - мораторна лихва за периода
10.04.2009 г. до 14.10.2011 г.; законна лихва върху главницата от датата заявлението
(09.11.2011г.) до окончателното заплащане на вземането в размер на 80,51 лв. и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 4205.85 /четири хиляди двеста и пет
лева и 85 cт./, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208790402217 по
описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд - гр. Ловеч.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 750 лв. адвокатско
възнаграждение и държавна такса вкл. и такса за банков превод в размер на 184.23 лева.
12
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че Т.П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Луковит, ул. „Г.“ № *,
НЕ ДЪЛЖИ на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П. К.“ № 4-6, Сграда “М. Т.” следните суми: 2457,80 лв. – главница
по Договор за потребителски кредит № ****/ **** г.; 871,24 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 10.03.2009 г. до 08.10.2010 г.; 696,30 лв. - мораторна лихва за периода 10.04.2009
г. до 14.10.2011 г.; законна лихва върху главницата от датата заявлението (09.11.2011г.) до
окончателното заплащане на вземането в размер на 80,51 лв. и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от 4205.85 /четири хиляди двеста и пет лева и 85 cт./,
следващи от изпълнителен лист издаден на 14.12.2011 г. по гр. д. № *** г. на Районен съд -
Луковит, и за събирането им е образувано изпълнително дело № 20208790402217 по описа
на ЧСИ В.Л. П. с peг. № 879, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е. М.“ ЕООД с ЕИК **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П. К., с горепосочената самоличност, сумата от 934.23 лв. /деветстотин
тридесет и четири лева и 23 ст./ направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд - Ловеч.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
13