№ 199
гр. Свиленград, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200545 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000265 от
11.07.2023 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на К. П. Г. с ЕГН ********** от
**************************************, със съдебен адрес: град
Димитровград, ул.„Цар Борис I” № 5, офис № 12, област Хасково, чрез
адвокат З. Д., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят К. П. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат З.
Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за съставен при
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и при противоречие
с материалния такъв, както и липсвал субективният елемент от състава на
1
нарушението и не била посочена датата на проверката.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С
Писмена молба адвокат З. Д. иска от Съда да отмени обжалвания акт.
Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован,
не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.04.2023 година около 22.00 часа свидетелите И. А. Б. и К. Г. П.
(служители на Участък – Любимец към РУ – Свиленград при ОДМВР -
Хасково) при изпълнение на служебните си задължения, се намират в град
Любимец, област Хасково, на булевард „Одрин”, на кръстовището с улица
„З.”, където спират за проверка движещото се в посока град Харманли пътно
превозно средство (ППС) - лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 21083 с
държавен регистрационен номер *********, собственост, но не еднолична (в
същия смисъл е и Справката от АИС-КАТ) и управляван от жалбоподателя,
при която в качеството си на контролни органи извършват справка в масивите
на МВР в служебния таблет, както и чрез ОДЧ при РУ - Свиленград и
установява че автомобилът е с прекратена регистрация от дата 14.09.2000
година на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради несключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
2
службата си, свидетелят К. Г. П. – Младши полицейски инспектор към Група
„Охранителна полиция” в Участък – Любимец към РУ – Свиленград при
ОДМВР – Хасково, идентична със Старши полицай (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля Б.,
против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 242904.
След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от
актосъставителя П., от свидетеля Б. и от нарушителя Г.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с управлението на МПС с прекратена от дата 14.09.2000 година
регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред, тъй като
регистрацията е прекратена на основание § 3, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и
заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на
МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС (Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР), защото
табелите с регистрационния номер не отговарят на изискванията на
българските стандарти), както и на обстоятелствата по извършването и
открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира
с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя К. Г., който сочи,
че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в
съответната графа в АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Административнонаказателното производство по посочения АУАН е
прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция
№ 23-0351-М000026 от 03.04.2023 година на Началника на РУ – Свиленград.
Образувана е преписка с № 1576/2023 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК за
това че се управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. с
прекратена регистрация поради несключена застраховка „Гражданска
отговорност”. С Постановление от 01.06.2023 година, Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград – Стефка
3
Стоянова, отказва да образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В
Постановлението е посочено, че деянието е малозначително по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК, т.е. е непрестъпно предвид по-ниската степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Постановлението от дата 01.06.2023 година, ведно с материалите по
преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на
отношение относно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя К. Г.. Документите са получени в РУ – Свиленград на
05.06.2023 година.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя без да бъде
съставен АУАН.
Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и
Прокурорската преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава
процесното НП № 23-0351-000265 от 11.07.2023 година. В издадения
санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, тъй като е дерегистрирано на основание § 3,
ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР, защото
табелите с регистрационния номер не отговарят на изискванията на
българските стандарти и налага на жалбоподателя Г. административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на
основание цитираната Наредба са отнети 10 контролни точки. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 25.08.2023 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за
нарушител/водач и в Картона на НП). Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
4
Материалната компетентност Началника на РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на МВР и Писмо с рег.№ 351000-6606 от 14.09.2023 година,
видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Г. има наложени три санкция с Фишове за нарушения на
ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.
Приложена е и Справка от АИС – КАТ в която е отбелязано, че на дата
14.09.2020 година е прекратена регистрацията на процесното МПС поради
получено уведомление от Гаранционния фонд за несключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
От Уведомлението, налично в преписката, респ. по делото, изпратено до
Г., също е посочено, че регистрацията е прекратена поради получено
уведомление от Гаранционния фонд за несключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. По делото няма данни това Уведомление да е
получено от Г..
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
5
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с рег.№ 351000-6606 от 14.09.2023 година, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при
ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на получаване на Постановлението на
Прокуратурата в РУ – Свиленград (за пълнота на настоящото изложение
Съдът дължи да отбележи, че срокът е спазен дори и считано от датата на
нарушението).
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на РУ - Свиленград, образувана въз основа на АУАН със серия GА и с
бланков № 242904, е била изпратена на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се
съдържат данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК,
като в тази връзка е била образувана прокурорска преписка с № 1576/2023
година, като с Постановление от 01.06.2023 година е отказано да се образува
наказателно производство. След като е налице отказ да се образува
наказателно производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за
едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация
на отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но
не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
6
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Не се спори, че към датата на деянието, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
са категорични, че именно Г. е бил водач на процесното ППС, тъй като
именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този
факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, частично идентични с тези, наведени от адвокат З. Д. в
Жалбата:
1. Видно от данните в НП, представляващи описание на фактическата
обстановка, става ясно, че жалбоподателят като водач на лек автомобил марка
„ВАЗ”, модел 21083 с държавен регистрационен номер ********* – негова
собственост (но не еднолична), управлява посоченото ППС без то да е
регистрирано по надлежния ред като е посочено, че дерегистрацията се дължи
на факта, че табелите с регистрационния номер не отговарят на изискванията
на българските стандарти. Но документите, съдържащи се в АНП, както и по
делото, сочат, че регистрацията е прекратена, тъй като не е платена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл са и
показанията на свидетелите П. и Б.. Т.е. в конкретния случай Съдът
констатира противоречие между изложената в НП фактическа обстановка и
доказателствата, налични по делото, което налага извода, че нарушението,
описано в НП не бе доказано. Посоченото очевидно разминаване между
фактите, изложени в НП и събраните по делото доказателства е достатъчно
основание за отмяна на НП.
7
2. Следва да се посочи, че Съдът приема, че дерегистрацията на
процесния автомобил е поради несключена застраховка „Гражданска
отговорност”, тъй като в тази насока са събраните по делото доказателства.
На обсъждане подлежи субективният елемент от състава на
нарушението, тъй като формалният му характер не го изключва.
В Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 година, Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по
тълкувателно дело 3/2022 година, сочи че уведомяването на собственика за
служебно прекратената регистрация на МПС има значение както за
възможността по желание да възстанови регистрацията на МПС, така и за
узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но
има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд. Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога
точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС. Знанието за
точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа
на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни
последици. Действително собственикът на МПС е длъжен да знае, че за това
МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност”, което води и до
служебно прекратяване на регистрацията, като незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи
8
към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила,
поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на
фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице
публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно
прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба
№ 54/2016 година, в който е отбелязано, че МПС е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е със защитена информация. Неспазването на изрично
записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на МПС за
служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако
собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 година, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1,
т. 2, т. 3, т. 4 или т. 8, се уведомява собственикът на ПС. Съществува законово
задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо от ЗДвП за административния
орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на
МПС, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място
в отдел „Пътна полиция”, при връчване на АУАН или по друг начин. В
случаите, какъвто е и настоящият, когато няма доказателства (, което е в
тежест на АНО), че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на МПС от отдел „Пътна полиция” или не се докаже по друг
начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Изложеното налага извода, че деянието не е извършено умишлено, нито
дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се приеме, че липсва
субективният елемент на визирания състав. Т.е. на плоскостта на конкретния
казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на
нарушението, респ. непредпазливост, а оттам и неговата съставомерност,
следователно и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и
при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
9
3. На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал.
2 от ЗАНН без приложен Акт АНП не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от Съда или Прокурора, или Прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и и е препратено на
наказващия орган. В случая Прокурорското постановление може да обоснове
деяние, свързано в несключена застраховка „Гражданска отговорност”, но
няма нищо общо с деяние свързано с дерегистрация поради това че табелите
са стари, т.е. не табелите с регистрационния номер не отговарят на
изискванията на българските стандарти. Следователно не е налице
изискуемата предпоставка на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Фактът, че в
Прокурорското постановление е посочено, че следва да се реализира
административнонаказателната отговорност на К. П. Г., не освобождава АНО
от задължението му да прецени всички събрани доказателства и дали те
обосновават наличие на деяние, представляващо административно
нарушение. Ето защо и на това самостоятелно основание следва да се отмени
НП.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че дерегистрацията на процесния автомобил е поради
несключена застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като в тази насока са
събраните по делото доказателства – писмени и гласни.
Съдът би приел, че обжалваното НП е законосъобразно от формална,
процесуалноправна страна; че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура и че са спазени предвидената
форма и процесуален ред.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че Съдът
би намерил, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение с
оглед квалификацията на деянието, тъй като при квалифицирането му АНО
не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо, предложение
първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Действително такова посочване липсва, но
Съдът би приел, че фактическата обстановка е описана пълно и точно, че са
посочени всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които
безспорно би се разбрала датата, мястото и механизмът на извършеното
10
нарушение. В този ред на мисли би било неоснователно наведеното в Жалбата
възражение, касаещо непосочване на дата на проверката, тъй като тя не е част
от елементите на процесното нарушение.
Фактът, че в НП е посочено че се издава въз основа на АУАН вместо
правилното въз основа на Прокурорското постановление, не би променил
горните изводи на Съда, тъй като фактическата обстановка е описана точно и
ясно с посочване на всички елементи от фактическия състав на процесното
нарушение.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение. Към момента на установяване на твърдяното
нарушение, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само ППС, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗДвП.”. Ал. 2 на цитираната разпоредба посочва, че условията и реда за
регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 година. В посочената Наредба са уредени видовете
регистрации, първоначалната регистрация, промените в регистрацията и
прекратяването й. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Фактът, че към
момента на проверката автомобилът не е бил регистриран би се доказал от
показанията на свидетелите, които в тази насока са категорични, както и от
другите събрани по делото доказателства.
На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
По делото би било установено, че регистрацията на процесния лек
автомобил – собственост на жалбоподателя, е прекратена служебно на
14.09.2020 година във връзка с получено по електронен път Уведомление от
11
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ) за
това, че ППС не е застраховано.
Няма спор по делото, че автомобилът е управляван по път, отворен за
обществено ползване.
Извършеното по ЗДвП нарушение би се установило несъмнено от
показанията на свидетелите – К. Г. П. и И. А. Б. (както вече бе посочено). В
подкрепа на гласните доказателства биха били и писмените такива, а именно
Постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка
№ 1576/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково и Справката
от АИС-КАТ.
Съдът би приел, че е налице непредпазлива форма на виновно поведение
на водача Г. и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му би било
съставомерно и наказуемо. В настоящия случай Съдът би приел, че
незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация, би се дължал на проявена от водача непредпазливост под
формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като е управлявал автомобил – негова собственост. По делото
липсват данни да е уведомен и другият собственик - Мери Русева Г.а, за
прекратената регистрация.
Съдът би приел, че административните наказания „Глоба” и „Лишаване
от право да управлява МПС” са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в минималните
предвидени от закона такива, което налага извод за невъзможност за
намалянето им.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административните наказания.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
биха били отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат контролни
точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
12
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би
представлявало съществено процесуално нарушение. В НП ясно е описано
извършеното нарушение, както и точно е посочена санкционната разпоредба –
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че
за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки,
както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред ... (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва да се
отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи)
функция. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по
аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, Съдът би приел, че
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не би разкрило
13
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен
случай. И това би било така, както поради техния формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Съдът би приел, че изложената в НП фактическа обстановка, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.10.2023
година свидетели – К. Г. П. и И. А. Б.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал
за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се
възприели и свидетелските показания на К. Г. П. и И. А. Б.. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания на К. Г. П. и И. А. Б. не
биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители
на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
14
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
присъждане на разноски на жалбоподателя под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение следва да се присъди такова само на базата на
наложената Глоба, а не за Глобата и за Лишаването от права, тъй като
защитникът осъществява една процесуална защита, реализирана срещу един
санкционен акт, с който са наложени кумулативно (единно) наказания
„Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 е 400 лв. В случая въз основа на направеното възражение за прекомерност
следва да се намаля заплатения от страна на жалбоподателя адвокатски
хонорар до размера на 400 лв., тъй като делото не се отличава с правна и
фактическа сложност и работата на адвоката по това дело се състоеше в
написване на Жалба и представяне на Писмена молба.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР е
15
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0351-000265 от 11.07.2023 година на Началник РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на К. П. Г. с ЕГН ********** от
**************************************, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10
контролни точки.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Г. с ЕГН
********** от **************************************, сумата от 400
лв., представляваща част от извършените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 545/2023 година по описа на Районен
съд – Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 400 лв. до
пълния предявен размер от 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16