РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500676 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на Е.А.Д. ,чрез процесуалния й представител –ищец
по гр.д. № 625/2019 г. по описа на Бургаския районен съд против решение
№ 260019/01.02.2021 г. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени
исковете на въззивницата против ответниците Г.Я. ,П.Я.,Х.Г. ,В.Г. за
установяване в отношенията между ответниците ,че договорът за дарение на
1/12 ид.част от недвижим имот-магазин с идентификатор 57491.502.251.5.3 по
КККТ на гр.Поморие ,обективиран в нот. акт за дарение № ***/20** г. ,н.д. №
***/20** г. на нотариус Г.Недина ,е нищожен като привиден ,прикриващ
догвор за покупко-продажба между същите страни и по отношение на същия
имот и за прогласяване действителността на прикритата сделка ,а именно-
покупко-продажба на 1/12 ид.част от имота,като е отхвърлен и предявения
съединен иск за признавана на ищцата на право на изкупуване от първите
двама ответници на 1/3 ид.част от процесния имот за сумата от 15 000 лв.
1
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
твърди ,че е постановено при поредица от процесуални нарушения ,довели до
изопачаване на възприетата от съда фактическа обстановка:Първото сочено
процесуално нарушение е свързано с приложението на чл. 176 ГПК ,довело до
непълнота на доклада по делото .В нарушение на разпоредбата на чл. 146 от
ГПК районният съд не се е произнесъл по искането за даване обяснения от
ответника Х.Г. по предварително постанови в исковата молба въпроси,не е
сторил това и в първото по делото съдебно заседание ,макар исконето да се е
поддържало от ищцата.Счита се ,че отговорите на ответника биха внесли
допълнителна яснота за разкриване отношенията между страните по двете
последователни сделки ,като се излагат твърдения относно преддоговорните
отношения между ответниците и как се е стигнало до изповадване на двете
последователни сделки.Недопускайки това искане ,съдът енарушил основни
принципи на процеса-равнопоставеност ,установяване на истината и в
крайна сметка е налице непълнота на доказателствата ,отразила се и на
правилността на постановеното решение.
Второто процесуално нарушение според въззивната страна е
неправомерният отказ на съда да приеме като доказателство направения с
мобилния телефон на свид.Д. звукозапис на проведения разговор на
21.07.2019 г. с ответника Х.Г. в кафе“Ред клуб“ в гр.Поморие.Счита се ,че
неправилен е мотивът на съда ,че записът е направен в нарушение на чл. 32
ал. 2 от КРБ.Излагат се подробни доводи ,че отказът на съда бил в резултат
на неправилно интерпретиране на забраната по чл. 32 ал. 2 от КРБ.Счита се
също ,че аудиозаписът бил годно доказателствено средство и като електронен
документ ,за което също се излагат съображения.
На трето място се счита за процесуално нарушение забраната
за задаване на въпроси на свид. В.,който е пътувал заедно със свид. Д. за
гр.Поморие на 17.07.2019 г. ,отседнал е у тях до 10 юли и след това останал на
почивка в Поморие.Недопуснатите въпроси към него попречили на защитата
на ищцата в пълнота да се установят истинските отношения между
ответниците по повод двете последователни сделки .
Процесуално нарушение бил и отказът на съда да допусне до
разпис в качеството на свидетел на лицето А.А. Д.,съсобственик на
2
процесния имот ,която е казала на ищцата ,че в при водене в болницата е
узнала от П.Я. за продажбата ,но не и за дарението.
Прекият резултат от тези процесуални нарушения довел
според въззивника до непълнота на доказателствата ,а от там-и на
правилността на постановеното решение.
Изтъкват се доводи относно твърдението ,че атакуваното
решение е необосновано.Счита се ,че липсва реална преценка на
доказателствата ,доводите и възраженията на ищцата.Съдът е приел ,че в
отношенията между ответниците е установена близозост единствено и само
въз основа на показанията на св.Теофанов ,заинтересован от изхода на спора,а
не са кредитирани останалите свидетелски показания.Подробно се обсъждат
събраните доказателства относно доказателствата и се изграждат твърдения
относно съобщението на Г.Я. във Фейсбук относно продажбата на тяхната
част от имота .Изтъква се ,че не е обсъдено и твърдението на отв.Я. ,че е
подписал допълнително споразумение с другите двама ответници Г. относно
втория нотариален акт № ***/**.0*.20** г.,което не се съхранява в
нотариалното дело .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално
легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответниците
Георги и П.Я. чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба
и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
сочените нарушения.
Счита се ,че правилно районният съд е оставил без уважение
искането за даване обяснения от ответника Х.Г. по реда на чл. 176 от ГПК.По
това искане съдът се е произнесъл в проведеното на 28.02.2020г. съдебно
заседание ,след изслушване на останалите свидетели –с мотив,че делото е
попълнено с достатъчно доказателства ,позволяващи на съда да се произнесе
по същество на спора.Излагат се доводи ,че по делото са събрани множество
писмени и гласни доказателства ,при което са изяснени всички обстоятелства
относно писмено зададените въпроси към ответника.
3
Изглага се позицията на въззиваемите ответници относно
правилността на отказа за допускане на звукозаписа като доказателство по
делото .По твърденията на свид. Д. записът е нарочно направен ,без знанието
на въззиваемите,за целите на бъдещо съдебно производство и не е случайно
направен .Затова и правител е изводът ,че с приобщаването на звукозаписа и
с допускане показанията на свид. В. ,с който се цели да възпроизведе записа
,се нарушават основни конституционни права и свободи на ответниците
Г.,като направата на записа представлява неоправдана намеса в личния им
живот и нарушение на коституционно защитетаната неприкосновенност на
свободата и тайната на коренспонценцията .С искането си ищцата се описва
да черпи привилегии от неправомерното поведение на брат си ,като направен
без съгласието на ответниците Г. звукозаписът е недопустимо
доказателствено средство ,което правилно не е било допуснато от районния
съд .Цитира се и съдебна практика относно допустимостта на това
доказателствено средство,като се настоява да се приеме ,че приложеният към
въззивната жалба запис не представлява електронен документ и не следва да
се приложи разпоредбата на чл. 184 ГПК.Сочи се и че въпросният аудиозапис
е представен след изтичане на преклузивния срок за представяне на
доказателства ,не е новооткрит и от тази гледна точна също е
недопустим.Заявява се ,че ответниците Я. не са свидетели на проведения
разговор,пред тях не са правени изявления или признания относно
съдържанието на разговора и не потвърждават съдържанието на записа,както
и че ответниците Г. са записани .Приложеният писмен документ ,за който се
твъди,че е „разпечатка „от аудиозаписа обвързва само въззивницата ,с него
се установяват неизгодни за нея факти-а именно-момента ,в който е знаела за
съществуването на записа.Оспорва се разпечатката,счита се ,че тя не
обективира записа и въззиваемите се противопоставят на приемането
им.Подчертава се ,че с посоченото в отговора на въззивната жалба относно
приложената към нея разпечатка ,включително и цитатите от нея в исковата
молба , ответниците Я. не признават твърденията на въззивницата за
проведения разговор между А.Д. и ответниците Г. ,на този разговор според
тях не са правени изявления относно привидни или прикрити сделки между
ответниците.Подробно се излагат съображения ,че от анализа на исковата
молба и разпечатката става ясно ,че ищцата е знаела за записа още преди
4
подаването на исковата молба .Брат й-свид. Д. е помагал на сестра си –
ищцата ,като е събирал доказателствата ,предоставени в исковата
молба,както и като я свързал с другия свидетел – В.,опитал се да възпроизведе
записа чрез показанията си .Оспорва се и авторството на записа ,като се
твърди ,че гласовете ,материализирани в него не са на Х. и В.Г. ,оспорва се
съдържанието ,датата на записа ,а и се счита ,че изявленията ,обективирани в
него ,не са относими към спора ,те не променят крайния извод з близките
отношения между ответниците .
Излагат се аргументи и в подкрепа на процесуалните действия
на първоинстанционния съд ,който не е допуснал определени въпроси към
свид. В. .Сочи се ,че от една страна с тези въпроси се заобикаля забраната по
чл. 32 ал. 2 от Конституцията , а от друга –те не са допуснати поради
процесуална икономия.Дри и тези въпроси да бъдат допуснати обаче ,те не
биха променили общия извод ,,че извършеното дарение е действително .
Правилно не е била допусната до разпит в качеството си на
сведетел лицето А. Д. ,като се споделят мотивите на съда ,че обстоятелствата
и фактите ,които се иска да бъдат установени от този свидетел са правно
ирелевантни ,а и те също са поискани след изтичане на преклузивния срок за
това.
Счита се за неоснователно възражението за необоснованост на
съдебния акт ,като се излагат подробни съображения в тази
връзка.Подчертава се ,че изводите на въззивницата относно съглашението
между ответниците са в резултат на превратно тълкуване на това съглашение
.То не е индиция за друго споразумение с финансов характер .С това
споразумение Г. поемат задължение относно ползването на дарения
недвижим имот-да продължат традицията относно експлоатирането му.
Сочи се също ,че твърдението за необоснованост на извода на
съда относно това ,че приложената към споразумението пазарна оценка е
индиция за дарствено намерение ,е бланкетно и тенденциозно..
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноските пред настоящата инстанция ,направени от двамата въззиваеми
ответници Я. .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
5
Писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК е постъпил и от
процесуалния представител на въззиваемите ответници Х. и В.Г. .С него
също се оспорва въззивната жалба ,като се излагат подробни съображения
относно възраженията на въззивницата за допуснати процесуални нарушения
при постановяване на атакувания съдебен акт .Също се счита за правилно ,че
съдът е оставил без уважение искането на ищцата за даване на обяснения от
ответника Х.Г. по реда на чл. 176 ГПК .Преповтарят се доводите на
останалите двама ответници относно недопускане на аудиозаписа като годно
доказателствено средство ,както и допускането на показанията на свид. В. ,с
които се цели възпроизвеждане на записа .Освен чл. 32 ал. 2 от
Конституцията и чл. 34 ал. 1 от КНР,нарушен е и чл.8 ал. 1 от Европейската
конвенция за правата на човека.Поради императивната забрана в чл. 32 от
КРБ приложеният към въззивната жалба запис не представлава електронен
документ и не следва да се приложи разпоредбата на чл.184 ГПК.Затова не
следва да бъде приет ,както т.нар.“разпечатка“.
Излагат се идентични аргументи с тези на останаллите двама
въззиваеми относно обстоятелството и че въпросното веществено
доказателство не е представено в преклузивния срок ,независимо от това ,че
не е новооткрито .Също се оспорва авторството ,съдържанието ,датата на
записа и се сочи ,че независимо от всичко ,изявлениета ,обективирани в
записа ,съответно разпечатката ,са неотносими към спора и не променят
крайните изводи на районния съд .
В контекста на изложеното се счита ,че правилно не са
допуснати определени въпроси към свид. В. ,както и че не е допусната до
разпит като свидетел А. Д. .
Повтарят се съображенията на останалите двама въззиваеми
относно обосноваността на съдебното решение ,включително относно
споразумението между ответниците и искането за разкриване на банковата
тайна .
Счита се ,че решението е правилно и законосъобразно и се
моли за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
6
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл.33 ал. 2 ЗС
вр.чл. 26 ал. 2 предл. пето вр.л. 17 ЗЗД ,като с исковата молба, въвеждайки
правно-релевантните за спора по чл. 33, ал. 2 ЗС факти, ищцата е
поддържала, че обективираното в в договора за дарение ,извършено с нот.
акт № ***/**.**.20** г. ,н.д. № ***/20** г. , съгласие е привидно и прикрива
целта на сделката като краен резултат, а имено сключване на договор за
продажба на процесната идеална част от процесния недвижим имот –магазин
с идентификатор 57491.502.251.5.3 по КККР на гр. Поморие ,с площ от 58,60
кв.м. ,с адрес – гр.Поморие ,ул. „Търговска „ № 1,в който имот ищцата е
собственик по наследство на 1/12 ид.част ,а първите двама ответници – Г.Я. и
П.Я. са били съсобственици в равни части общо на 1/3 ид.част от имота .
Като се позовават на нищожност на договора за дарение като привидна
сделка, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД и на валидност на прикритата такава за
покупко- продажба, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, е поискано постановяване на
съдебно решение по чл. 33. Ал. 2 ЗС за изкупуването на дела на първите
двама ответници от тях, като съсобственици на имота, при условията по
сделката.
В тази връзка не е било спорно между страните / а и видно от
представените документи за собственост /,че ищцата е собственик на 1/12
ид.част от гореописания недвижим имот ,а първите двама ответници по
наследство от Х. Я.К. /поч. на 18.08.2018 г. –вж. приложеното удостоверение
за наследници / са бивши собственици на 1/3 ид.част от посочения имот .
Няма спор ,че с нотариален акт № ***/**.**.20** г. ,н.д. №
***/20** г. на нотариус Недина първите двама ответници Г.Я. и П.Я. да
дарили на третия и четвъртия Х.Г. и В.Г. 1/12 ид.част от магазина ,а с нот.
акт № ***/**.0*.20** г. ,н.д. № 469/2019 г. първите двама ответници са
продали на третия и четвъртия 3/12 ид.части от процесния имот ,с което са
се разпоредили с цялата притежавана от тях 1/3 ид.част
Няма спор и че на 02.07.2019 г. ответникът Г.Я. е отправил
съобщение в социалната мрежа „Фейсбук“ до останалите съсобственици на
имота ,с което ги уведомява ,че с баща си са продали своята част от
7
наследствения магазин на ответниците Х. и В.Г. ,които от 2016 г. са
наематели на част от магазина/с площ от 20,51 кв.м. /-вж. представения
договор за наем от 09.12.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, " съсобственикът
може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако
преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при
същите условия и никой от тях не е приел предложението". С разясненията на
ТР № 5/2012 година от 28.11.2.0102 година, ОСГК на ВКС прие, че всеки от
съсобствениците има право да се разпореди със своята идеална част от
общата вещ, при установеното от закона задължение да предложи
продажбата на тази част най-напред на другите съсобственици в хипотезите
на разпореждане с недвижим имот. Т. е. даденото тълкуване на закона,
задължението за приоритетно предложение за закупуване на частта на
съсобственик от общия недвижим имот съществува само при договор за
продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към
което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от
правото на строеж, което обуславя извод, че производството по изкупуване,
така като е уредено е нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС има за приложно поле само
хипотези на разпореждане от страна на съсобственик на идеалната си част от
недвижим имот само по силата на договор за покупко продажба.
Уреденото в чл. 33, ал. 2 ЗС право на изкупуване принадлежи
на съсобственика, който не се е разпоредил, нито е обещал да се разпореди
със своята идеална част от съсобствен недвижим имот и комуто не е
предложено закупуване на разпоредената чрез договор за покупко- продажба
идеална част от съсобствения недвижим имот на трето, чуждо за
съсобствеността лице. Този съсобственик има правото с едностранно
волеизявление ( заявено до съда) да поиска промяна в правната сфера на
купувача - преобретател на тази идеална част като замести последния в
договорната връзка по силата на съдебното решение, постановяващо
принудителното изкупуване от съсобственика - ищец на разпоредената
идеална част от недвижимия имот срещу даденото от преобретателя по
сделката имуществено благо. Още с разясненията на ТР No 50/1.06.1956 г. на
ОСГК на ВС се приема, че разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен
характер, който се проявява по отношение кръга на купувачите на идеални
8
части от съсобствен недвижим имот чрез уредената възможността за
изкупуване от съсобственика, който не се е разпоредил ( нито е обещал да се
разпореди ) за изкупуване на своята идеалната част от съсобствения
недвижим имот.
По въпроса дали ограничителният характер на разпоредбата се
разпростира и по отношение на други разпоредителни сделки с идеалните
части от съсобствен недвижим имот, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, в
съдебната практика няма отклонения от тезата, че принудително изкупуване
по чл. 33, ал. 2 ЗС може да има само при разпореждане на идеалната част от
съсобствения недвижим имот с договор за покупко – продажба.
Упражняването на потестативното право на изкупуване по чл.
33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика - носител
на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един,
всеки от тях преценява дали да предяви иск по чл. 33, ал. 2 ЗС или не,
двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от
различен момент, наличието на материалноправните предпоставки за
уважаване на иска се преценяват за всеки съсобственик поотделно, решенията
по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е необходимо да бъдат еднакви, те не
разпростират силата си на присъдено нещо по отношение на непредявилите
искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят,
доколкото няма пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се
признае на всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в
съотношение според дяловете им. След като материалноправното положение
на съсобствениците с право на изкупуване не е еднакво и липсва
необходимост съдебното решение да е еднакво спрямо всички тях, то те не са
необходими другари и при активно субективно съединяване на искове по чл.
33, ал. 2 ЗС ще е налице обикновено, а не необходимо другарство.
Въпросът за допустимостта за обективно съединяване на
искове в рамките на производството по чл. 33, ал. 2 ЗС и по- конкретно с иск,
заявен с правно основание чл. 17 ЗЗД не буди съмнение доколкото се касае до
съединяване на конститутивен с установителен иск, заявен като
преюдициален и обуславящ правопораждане на заявеното и упражнено
потестативно право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. В конкретната хипотеза
9
се иска разкриване симулативността на договор за дарение и разкриване
действителната сделка- а именно покупко-продажба, която сделка, доколкото
има за предмет разпореждане с недвижим имот, единствено попада в
приложното на чл. 33, ал. 2 ЗС .
При хипотеза, че с обща искова молба е заявен, наред с иска по
чл. 33, ал. 2 ЗС, и установителен иск по чл. 17 ЗЗД ( с ясно изложени в
исковата молба факти, като основания по см. на чл. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) за
разкриване симулативността на разпоредителна сделка ( в случая на договора
за дарение ) и искане да се признае, че десимулативната сделка е валидно
сключен договор за покупко продажба, следва да се приеме, че същият има
характера на преюдициален т. е. на conditio sine qua non за да възникне
правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. В такава хипотеза решаващият съд
дължи да се произнесе със самостоятелен диспозитив по всеки един от
заявените искове. Ако липсва ясно и точно формулиран петитум на исковата
молба в насока на формулирано искане за самостоятелно произнасяне по
всеки един от исковете, задължение на съда е да установи този недостатък на
исковата молба и да укаже на страната ищец необходимостта от неговото
отстраняване. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно
дисимулираната сделка.
Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети
правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга
сделка, прикритият договор за продажба не е в заобикаляне на закона. Явната
сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно
обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика,
ако са налице останалите предпоставки на закона. Правото на изкупуване
възниква за съсобственика при наличие на валидни разпоредителни сделки и
затова то е насочено не срещу разпоредилия се съсобственик, а срещу третото
лице приобретател, което валидно е придобило права.
Симулативното действие е поначало нищожно и то не
произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се
позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок,
защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право,
10
което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние
на нещата.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да
бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на
изискванията за неговата действителност. Исковете за обявяване на
привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а
другият обвързващата сила на прикритото съглашение. В уговорката по
прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по
привидната сделка. Такъв е случаят при персоналната симулация. При нея две
лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се
уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява
ролята на едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна,
съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. При
персонална симулация скритото съглашение е между явната страна и
действителната /истинската/ страна. При всяка симулация страните се
съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан.
Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат
договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този
начин.
Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни
последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация
всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни
последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана,
чиито правни последици страните действително желаят.
В конкретния случай ищцата е твърдяла ,че тъй като първите
двама ответници Я. не са искали техният дял от имота да попадне в ръцете на
другите съсобственици,с двете последователно извършени сделки е
11
извършена обща продажба на цялата притежавана от тях 1/3 ид.част от имота
,при неспазване изискванията на чл. 33 ЗС ,като посоченият по-горе договор
за дарение на 1/12 ид.част от имота /обективиран с нот. акт № ***/**.**.20**
г./е относително симулативен ,прикриващ договор за продажба и
обективираната в него воля на страните не съответства на действителната им
воля и индиция за това било липсата на стандартното при този вид сделки
изявление за благодарност .Извършените от ответниците правни и
фактически действия по сключване и изпълнение на договора за продажба
сочат на формирана воля да продажба на цялата притежаваната от
ответниците Я. част срещу уговорена цена , а не безвъзмездно разпореждане
с ид-част от него ,която в случая била незначителна .Затова договорът за
дарение според ищцовата страна е привиден ,защото е мотивиран не от
дарствено намерение ,а от намерението за създаване на законово основание за
изключване приложението на нормата на чл. 33 ал. 1 ЗС .
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства ,първоинстанционният съд е приел ,че между дарители и
надарени по атакуваната сделка са съществували члизки отношения ,които са
мотивирали прехвърлителите да се разпоредят с част от процесния имот
безвъзмездно .Твърдяната симулация при извършване на процесното
дарение не се установява от обстоятелството ,че дарението е извършено на
същата дата ,на която е извършена и покупко-продажбата на останалата част
от притежаваните от първите двама ответници части от съсобствения
имот/като краткият период на извършване на сделките е обяснен от съда и от
гледна точна на обстоятелството ,че единият от прехвърлителите живее
извън страната и е пребивавал в същата за кратък период –от 03.06.2019 г. до
05.07.2019 г.Според първостепенния съд симулацията не се установява и от
обстоятелството ,че дарителят Я. е уведомил останалите съсобственици ,че с
баща си са продали тяхната част от магазина на ответниците Г. /като съдът е
направил свое логично тълкуване на въпросното съобщение/.Съдът е приел и
че съществуващите между страните икономически отношения като
наематели и наемодатели дават основание останалата част от
съсобствеността на дарителите да се прехвърли възмездно,като
безвъзмездният характер на дарението не е опроверган и от размера на
заплатената от ответниците продажна цена/като размерът на продажната
12
цена свидетелства за близките отношения между страните и потвърждава на
свой ред безвъзмездността на предхождащото продажбата дарение.В крайна
сметка районният съд е приел ,че твърдяната симелация при извършването на
дарението не е установена по несъмнен начин,поради което е отхвърлил иска
изцяло като неоснователен ,както и претенцията за признаване на ищцата
правото на изкупеване от първите двама ответници на 1/3 ид.част от
процесния имот.
Решението е правилно и настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд ,към които препраща изцяло на осн.чл.
272 от ГПК .
Както правилно е подходил районния съд ,с оглед и
обвързващите съда указания,дадени в ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г.
на ОСГК на ВКС ,в случая се налага преценката за валидността на всяка от
двете сделки -за дарение и покупко-продажба да се извършва поотделно и в
съвкупност с оглед установените от доктрината и съдебната практика
правила за валидност на всяка една от сделките .Затова и правилна е
преценката на съда ,че всяка от двете сделки е валидна и законосъобразна и
че не е налице твърдяната от ищцата симулация.С оглед гореизложените
мотиви по приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 32, ал. 2 ЗЗД, искът за
прогласяване нищожност на дарението, извършено с нот. акт № 134/2019 г. е
неоснователен - дори и целящо да осуети правото на изкупуване на
съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на
закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат.
Резултата от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от
закона. Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на
валидни разпоредителни сделки и затова то е насочено не срещу
разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице преобретател, което
валидно е придобило права.
От събраните доказателства, в т. ч. показанията на всички
разпитани по делото свидетели , е установено дарственото намерение по
първата оспорвана сделка, извършена с нот. акт № 134 от 28.06.2019 г.;
установено е че между дарители и надарени са съществували близки
отношения/възникнали предимно след смъртта на съпругата на ответника
13
П.Я. и майка на Г.Я. и породени от необходимостта от полагане на грижи за
втория ответник поради напредналата му възраст и влошеното му
здраве,както и поради обстоятелството ,че синът му-първия ответник
,живеещ извън страната ,не може да полага такива грижи за баща си /,
мотивирали прехвърлителите да се разпоредят с част от имота безвъзмездно.
Същевременно, между страните по сделката са съществували и икономически
отношения като наемател и наемодател на имота, свързани с уреждане на
сметки - обстоятелства, даващи основание друга част от имота да се
прехвърли възмездно, което обуславя извод, че твърдяната симулация при
извършване на дарението не е установена по безсъмнен начин, поради което
искът с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, както правилно е
прието в обжалваното въззивно решение.
Затова правилно е прието от съда ,че искът с правно основание
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС за прогласяване нищожност на
дарението, извършено с нот. акт № 134/2019 г. е неоснователен – както бе
казано по-горе ,дори и целящо да осуети правото на изкупуване на
съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на
закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат.
Резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено
от закона. Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване
на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е
регламентирано с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, то е преобразуващо
субективно материално право, признато на закона на онзи съсобственик,
комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез покупко-продажба
идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън
съсобствеността. Това право може да се защити и реализира чрез специално
уредения иск по чл. 33 ЗС, какъвто в случая е предявен. С оглед данните по
делото, че договорът за дарение по нот. акт № 134/2019 г. е валиден и е
произвел вещноправния си ефект ответниците са били съсобственици на
имота към извършване на разпореждането по нот. акт № 136/2019 г. и за
продавачите съсобственици не е съществувало задължението да предложат
съсобствените ид. части от имота за изкупуване на другия съсобственик –
ищцата Е.Д. . Право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не е възникнало, поради
което предявеният иск на това основание не може да бъде уважен.В този
14
смисъл е и трайната практика на ВКС ,като в цитираното от въззиваемата
страна реш.№ 244/09.05.2011 г. по гр.д. № 1207/2010 г. ,четвърто г.о. на ВКС
се сочи :“Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от
закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна
правната форма да е спазена целта е чрез нея да се постигне един непозволен
или забранен от закона резултат. Когато съсобственик на идеални части от
имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване
на продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като с него не се
постига забранен от закона резултат. Правото на изкупуване от
съсобственика не възниква при валидност на дарението предвид
обстоятелството, че последващата продажба е извършена между
съсобственици.“
Въззивницата оспорва решението с въвеждане на доводи
предимно за допуснати от първоинстанционния съд съществуни процесуални
нарушения на съдопроизводствените правила ,довели до неправилно
възприета и тълкувана фактическа обстановка ,респ. до неправилни и
необосновани изводи на съда .
На първо място се твърди ,че е допуснато процесуално
нарушение ,свързано с приложение на чл. 176 от ГПК ,довело до непълнота
на доклада по делото ,тъй като районният съд е оставил без уважение
искането на ищцата за даване обяснения от ответника Х.Г. по реда на чл. 176
от ГПК .
Всъщност в първото по делото заседание на 10.01.2020 г.
съдът се е произнесъл с определение ,с което приема ,че ще се произнесе по
искането по чл. 176 от ГПК след изслушване на допуснатите по искане на
страните свидетели ,доколкото преценката за относимост на поисканите за
поставяне въпроси към страните по чл. 176 ГПК зависими от преценката на
съгласите гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност .След
изслушване на свидетелите ,с протоколно определение от 28.02.2020 г. съдът
е оставил без уважение искането на ищцата за даване на обяснения от
ответника Г. по реда на чл. 176 от ГПК ,като е изложил мотиви ,че делото е
попълнено с достатъчни доказателства ,позволяващи на съда да се произнесе
по същество на спора .Решението на съда относно недопускане на това
15
доказателство е правилно ,тъй като по делото са били събрани множество
доказателства –разпитани са били 6 свидетели ,допуснато е било едно
съдебно удостоверение ,а към исковата молба и отговорите от ответниците
са представени и множество писмени доказателства ,такива са представени и
в хода на производството .По този начин основателно е било прието ,че
отговорите на ответника Х.Г. по писмено зададените въпроси ,няма да
попълнят делото с нови и различни обстоятелства от тези ,за които вече са
събрани доказателства .Затова и възраженията за допуснато процесуално
нарушение в тази насока са неоснователни . Освен това обстоятелствата
относно зададените по реда на чл. 176 от ГПК на ответника Х.Г. въпроси ,са
били посочени и по отношение на тях са изложени становища и в отговора на
исковата молба ,подписан от пълномощника на ответниците Г.и .
По своята същност обясненията на страната представляват
нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1
ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това
доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат
доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за
нея факти, какъвто обаче настоящият случай не е.
На второ място се твърди наличие на процесуално нарушение
във връзка с недопускането на незаконен аузиозапис ,направен в нарушение
на чл. 32 ал.1 от Конституцията на РБългария ,като доказателствено
средство.По този въпрос настоящият съдебен състав се е произнесъл с
определението си от 13.05.2021 г. ,с което е оставил без уважение повторното
искане на ищцата – въззивница за допускане като веществено доказателство
на направения от свидетеля А. Д. звукозапис ,като счита ,че не е необходимо
отново обсъждането на допустимостта на това доказателствено средство
,както и на искането за допускане на показанията на свид. В. в частта ,с която
се цели възпроизвеждане на записа .Настоящият съдебен състав категорично
не споделя доводите на въззивната страна в тази връзка и счита ,че тези
доказателства ,както и с направата на аудиозаписа без съгласието на
записваните ,представлява неоправдана намеса в личния живот на
участващите в разговора и записани,в нарушение на конституционно
защитената неприкосновеност на свободатата и тайната на кореспонденцията
.В контекста на изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи ,че
16
никой не е давал право на свид. Д. да прави запис на разговор без съгласието
на участващите в него и да го ползва именно недобросъвестно –за да бъдат
увредени права и интереси на записваните лица .Нещо повече - направилият
записа А. Д. е бил разпитан в качеството на свидетел по делото и е дал
подробни показания за съдържанието на въпросния разговор /за който твърди
,че е нарочно направен за целите на бъдещото съдебно производство
/.Следователно съдържанието на въпросния разговор е било предадено по
делото чрез показанията на този свидетел .Затова не става ясно какви нови
факти и обстоятелства ще бъдат установени чрез приемането на записа като
веществено доказателство.
Приложеният към въззивната жалба запис не представлява
електронен документ по смисъла на Регламент № 910 от 2014 г. на ЕП и не
следва да се приложи разпоредбата на чл. 184 ГПК и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услоги ,както се твърди във
въззивната жалба .Затова и въпросният аудиозапис правилно не е допуснат
от първоинстанционния съд ,както е посочил въззивният съд в определението
си от 13.05.2021 г./а поради недопустимостта на това дакозателствено
средство не следва да бъде обсъждано възражението на въззиваемите ,че
всъщност записът е бил представен по делото след изтичане на преклузивния
срок по чл. 146 ал. 3 ГПК/.
Както бе казано по-горе ,във връзка с недопустимостта на
записа ,правилно районният съд не е допуснал определени въпроси към
свидетеля В. ,свързани с възпроизвеждане на чутия от този свидетел запис .С
показанията му по тези въпроси се цели заобикаляне на забраната по чл. 32
ал. 2 от Конституцията,а и по тези въпроси е бил разпитан свид. А.Д.
,участник в записания разговор ,при което показанията на свид. В. по същите
въпроси ,доколкото той не е присъствал на разговора , са само косвени .
В определението си от 13.05.2021 г-. съдът е изложил
съображения и относно отказа на районния съд да допусне до разпит в
качеството на свидетел А. Д. –по повод повторното искане за разпит на това
лице като свидетел по делото ,поради което следва да се подчертае ,че и в
тази връзка не е било допуснато твърдяното от въззивницата процесуално
нарушение от първостепенния съд .
17
Наведени са възражения за необоснованост на съдебния
акт,които не се споделят от настоящата инстанция .Изложените съображения
,че районният съд не е направил реална преценка на доказателствата са
бланкетки и за тях не са изложени реални аргументи .Сочи се ,че изводите на
съда за заинтересованост на свидетелите ,не бил правилен .Всъщност съдът е
обсъдил и преценил всички свидетелски показания поотделно и в цялост и е
кредитирал точно тези ,които в най-малка степен са били заинтересовани.
Неоснователно е твърдението ,че съдът бил направил
погрешен извод относно изявленията на ответника Г.Я. във
фейсбук,доколкото от това съобщение е направен житейски логичен извод
,че ответникът е уведомил другите съсобственици относно продажбата и не
ги е уведомил за дарението .Всъщност Г.Я. не е бил длъжен да информира
другите съсобственици за извършеното дарение .От целия текст на
уведомлението обаче е видно ,че Г.Я. е изразил впечатлението си от Х. и В.Г.
,като е изложил и част от мотивите си да извърши дарението :“По мое мнение
,Х. и Венци се грижат перфектно и с голямо желание за бизнеса си .В тях
виждам много добри продължители на традициите на дядо Я. ресторант
„Елит“…“-вж. приложената разпечатка на лист 119 от първоинстанционното
дело .Затова и изводите на районния съд по тълкуването на това съобщение
са обосновани .
Що се касае до цитираното във въззивната жалба съглашение
,сключено между П.Я. и Х. и В. Г. ,то не е индиция за друго споразумение с
финансов характер /както превратно се тълкува от въззивницата /,а с него Г.
поемат задължение относно ползването на дарения недвижим имот,като
„продължат трацидиите около експлоатилането му като джелатерия,кафе ,или
ресторант ..“Съдържанието на споразумението не противоречи на отговора на
исковата молба на ответника Я. /както се твърди във въззивната жалба /,нито
пък от него се извличат някакви изводи ,различни от направените от
районния съд .напротив – въпросното съглашение още веднъж свидетелства
за близките отношения между ответника Я. и ответниците Г. ,както и за
чувството на благодарност ,което П.Я. изпитва към Г. за отаказаната му
помощ и подкрепа от тях ,което пък е поредното доказателство за митивите
на първите двама ответници да дарят Г. за положените от тях грижи към
възрастния ответник .
18
Неоснователни са и останалите възражения във въззивната
жалба – срещу извода на съда ,че приложената към делото пазарна оценка е
индиция за дарствените намерения на семейство Я. .Напротив – правилно е
прието от съда ,че доколкото е оценен само предмета на продажбата , а не е
остойностена цялата притежавана от Я. ид.част от имота ,то това сочи на
безвъзмездния характер на дарението ,а размерът на продажната цена /под
пазарната/ свидетелства за близките отношения между страните и
потвърждава на свой ред безвъзмездността на предхождащата продажбата
сделка-дарение.
По отношение на станалите доказателствени искания-за
разкриване на банкова тайна за сметките на ответниците ,съдът вече се е
произнесъл.
С оглед на всичко изложено съдът счита въззивната жалба за
неоснователна ,като атакуваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.С оглед изхода на спора на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по
делото пред настоящата инстанция ,които предвид представените списъци на
разноски са в размер на 830 лв. за ответника Г.Я. и по 1250 лв. за всеки от
ответниците Х. и В.Г..
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019/01.02.2021 г.
постановено по гр.д. № 625/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Е.А.Д. ,ЕГН **********, с адрес – гр.***
ж.к.*** бл.*** вх.* ет.* ап.**,чрез пълномощник и съдебен адресат-
гр.Бургас,ул.“Сливница“ № 31 –адв. Детелина Потерова ,да заплати на Г.П.Я.
,ЕГН ********** ,с адрес – гр.*** ж.к.*** бл.* ет.* ап.*,съдебен адрес-Бургас
,ул.“Георги Кирков „ № 21 ,ет.1-адв. Иван Цонев сумата 830/осемстотин и
тридесет /лева –направени разноски по делото пред настоящата инстанция.
19
ОСЪЖДА Е.А.Д. ,ЕГН **********, с адрес – гр.***
ж.к.*** бл.*** вх.* ет.* ап.**,чрез пълномощник и съдебен адресат-
гр.Бургас,ул.“Сливница“ № 31 –адв. Детелина Потерова ,да заплати на ХР. Д.
Г. ,ЕГН ********** ,с адрес – гр.Поморие,ул.“П.К.Яворов“ № 64,съдебен
адрес-Бургас ,ул.“Св.Патриарх Евтимий“ „ № 2 ,вх.1,ет.1-адв. Евгений
Атанасов сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет /лева –направени разноски
по делото пред настоящата инстанция,както и на В. Д. Г. ,ЕГН
**********,същия адрес и съдебен адрес да заплати сумата 1250/хиляда
двеста и петдесет /лева-направени разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20