Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1510/16.12.2022 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С. и
прокурор Соня Петрова,
разгледа адм.д. № 2097/2021 година.
Производството е по реда на чл.
203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Ц.
2333“ ЕООД с ЕИК ********* и посочен съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.С. ***,
против Агенция „Митници“ – София (АМ) за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в общ размер – 218 390 лева, представляващи стойността на
цигари – собственост на дружеството, които са унищожени незаконосъобразно със
заповед № ЗТД – 1000 – 80/10.02.2021 година на директора на ТД „Южна морска“
(ТДЮМ) в АМ.
В исковата молба се заявява, че
при извършена операция по внос на цигари (1190 кашона по 500 кутии) от
територията на Република Турция през територията на Република България, след
извършена митническа проверка, е било образувано административнонаказателно
производство, а след подаден сигнал от митническата администрация – наказателно
производство за престъпление по чл. 242 от НК, като цигарите са били задържани.
Поддържа се, че с постановление от 11.05.2020 година на прокурор от Окръжна
прокуратура – Х. (ОП - Х.) наказателното производство е било прекратено поради
липса на престъпление и е било разпоредено връщането на задържаните цигари и
превозното средство, с което са транспортирани. Сочи се, че превозното средство
е било върнато на собственика си, но цигарите не са били върнати – нито на
дружеството, нито на неговия пълномощник, въпреки подадените от тях искания, а
с цитираната заповед са били унищожени физически с аргумент, че собственикът им
не е известен и те не са потърсени в шестмесечен срок, т.е. изоставени са.
Заявява се, че цигарите не са изоставени, че дружеството своевременно е
положило усилия да ги получи обратно, както и че е налице пълен комплект
документи, доказващ собствеността върху цигарите, а от страна на ответника
извършеното унищожаване е било прикрито с формални възражения за неустановяване
на собственика им (лист 2 - 6).
Предвид служебно дадени указания
за отстраняване на процесуална нередовност на исковата молба, от ищеца
допълнително са изложени доводи за незаконосъобразност на заповед № ЗТД – 1000
– 80/10.02.2021 година на директора на ТДЮМ. Според ищеца, фактическите
основания за издаването на заповедта не съответстват на обективната
действителност и цигарите не са били изоставени от дружеството. Те са подлежали
на връщане и вместо администрацията да уведоми търговеца – собственик (с чиито
документи и данни е разполагала), след като основанието за задържането им е
отпаднало, от съответния административен орган незаконосъобразно е било
разпоредено унищожаването им - в нарушение процесуалните правила (лист 139 и
141 - 142).
С нова молба – уточнение от
29.09.2022 година ищецът поддържа, че заповед № ЗТД – 1000 – 80/10.02.2021
година е крайният акт, „резултат от поредица незаконосъобразни действия и
бездействия“, довели до вредата на дружеството. Сочи, че за задържането на
стоката (цигари) е липсвало правно основание, като такова основание не е било
налице и при фактическото им унищожаване „по силата на една неправомерна
заповед“. Заявява, че, до унищожаването на цигарите, митническата администрация не е започнала
административнонаказателно производство, защото не е било извършено никакво
митническо нарушение, а стоката е следвало да бъде върната на собственика, така
както е поискано от едноличния собственик на дружеството със заявление вх. № 32
– 256754/02.09.2020 година. Изтъква, че след 10.02.2021 година, когато стоката
е унищожена, от дружеството е било подадено ново искане за връщането ѝ,
на което е отказано, без ищецът да бъде изобщо информиран, че цигарите са вече
унищожени. В обобщение се твърди, че „в резултат на поредица от неправомерни
действия се стига до унищожаване на чужда стока, която се намира в Митница без
законова за това основание и нейното унищожаване на посоченото в заповедта
основание, е изцяло незаконно и води до отговорност, предмет на делото“ (лист
183 - 184).
Иска се присъждане на претендираната сума,
лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане от ответника. Претендират се разноски в настоящото
производство.
В съдебното заседание по
същество, ищецът се представлява от процесуален представител, който излага
теза, идентична с формулираната в исковата молба и уточненията.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва в две писмени становища исковата молба. Според него,
исковата молба е недопустима, защото липсва една от предпоставките за
реализирането на отговорността на държавата – незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие, а отделно собственикът на унищожената стока
(цигари) не е бил установен по несъмнен начин предвид извършеното оттегляне на
пълномощно, дадено от управителя на дружеството (лист 132 – 134 и 145).
В съдебното заседание ответникът
се представлява от юрисконсулт, който излага подробни съображения за
неоснователност на исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът
пледира неоснователност
на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено следното.
На 12.10.2017 година в Република
България, през ГКПП „Капитан Андреево“, от Република Турция на българска територия
влязла товарна композиция – влекач с рег. № ****и товарно полуремарке с рег. №
С 5181 ЕР, собственост на „Евротрейдинг А 1“ ЕООД – София.
Товарът на композицията се
състоял от 1190 кашона по 500 кутии цигари марка „PRESIDENT GOLD 84 mm“, без бандерол. Документите,
придружаващи стоката, били турска износна митническа декларация, транзитен
сертификат от Република Турция до Кралство Нидерландия (Холандия, по
документите), международна товарителница (ЧМР), опаковъчен списък и търговска
фактура № ЕХТ 201700000009 от 12.09.2017 година, издадена от „EUROPEAN TOBACCO SIGARA VE TUTUN.SAN.VE.TIC.AS“ – Мерсин, Република Турция. Във
всички цитирани документи като получател на стоката било описано „Ц. 2333“ ЕООД
– Варна с ЕИК *********, ищец в настоящото производство (лист 110 - 123).
На 12.10.2017 година, вече на
българска територия, поради възникнали съмнения относно съответствието на
транзитираната стока с документите, които я придружават, както и предвид
липсата на документ за учредена банкова гаранция по транзитната операция, от
полицейски служител на ГКПП „Капитан Андреево“ била инициирана съвместна
проверка със служители на Агенция „Митници“ на процесното МПС и натоварената стока
(лист 109).
Между 12.10.2017 година и
23.10.2017 година транспортното средство престояло на самата граница - на
територията на ГКПП „Капитан Андреево“, без да може да продължи движението си
по предварително обявения маршрут (от Турция към Нидерландия), поради
установената непълнота в придружаващите документи. По тези причини за акцизната
стока не била подадена никаква митническа декларация (вносна, транзитна или
др.), а самата стока не била представена за проверка на митническата
администрация.
На 23.10.2017 година старши
митнически инспектор в митнически пункт „Капитан Андреево“ извършил физическа
проверка на стоката в присъствието на водача на МПС (В. П.). При проверката се
установило съответствие на вида и количеството на декларираната стока със
съдържанието на придружаващите я документи (лист 100).
На същата дата, 23.10.2017
година, водачът П. дал ръкописно обяснение, в което посочил, че от момента на
влизане на територията на митнически пункт до датата на обяснението, лицето,
посочено като собственик на стоката, не е представило на българските митнически
власти банкова гаранция за транзита на цигарите през територията на България
(лист 101).
Отново на 23.10.2017 година,
предвид липсата на част от документите, необходими за транзитиране на стоката,
митническата администрация задържала цигарите и превозното средство, а служител
на агенцията съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
срещу неизвестен извършител. В акта
било посочено, че от датата на фактическото въвеждане на автомобила на
територията на страната до 20.10.2017 година митническите органи не са
уведомени по надлежния ред от превозвача и собственика на стоката за
пристигането на транспортното средство и цигарите, не е подадена обобщена
декларация за въвеждане, митническа декларация или друг митнически документ,
удостоверяващ въвеждането на стоката на територията на Европейския съюз, а
товарната композиция и стоката не са представени за съответна проверка пред
дежурните митнически служители, т.е. налице са данни за митническа контрабанда
(лист 102 – 105 и 99).
На 24.10.2017 година заместник –
началникът на Митница „Бургас“ изпратил материалите по извършената проверка и
АУАН с писмо, адресирано до Окръжна прокуратура – Х., с оглед установените
данни за извършено престъпление, като поискал – при образуване на досъдебно
производство – митническата администрация да бъде уведомена, за да бъде
прекратено административнонаказателното производство предвид действието на
принципа „не два пъти за едно“ в конкретния случай – при реализиране на
отговорността на евентуалния извършител (лист 98).
С две постановления от 01.11.2017
година прокурор от Окръжна прокуратура – Х., въз основа на изпратеното писмо и
доказателствата към него, образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 242 ал. 4 във връзка с ал. 1 б. „д“ от НК (за контрабанда в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай), разпоредил изясняване на
определени обстоятелства и възложил разследването на следовател от Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура – Х. (лист 96 – 97 и 95).
На 11.05.2020 година с
постановление по досъдебно производство № 97/2017 година на Окръжна прокуратура
– Х., прокурор от окръжната прокуратура прекратил образуваното наказателно
производство срещу неизвестен извършител. В хода на разследването прокурорът
установил, че Ц. Ц., едноличен собственик и управител на „Ц. 2333“ ЕООД, отрича
изобщо да се е занимавал с търговска дейност, в това число и с търговия с
цигари, внос и/или износ през границата на България, съответно – дружеството да
притежава лицензи за търговия с тютюневи изделия, както и да е извършвало транзитна
операция по износ на цигари от Турция през България за Нидерландия. Констатирал,
че Ц. е упълномощил В. Д. И. да представлява дружеството с нотариално заверено
пълномощно от 03.05.2017 година, заверено от нотариус П.Т.с район на действие –
района на Софийски районен съд. По отношение на В. И. прокурорът установил, че
И. (вече като физическо лице) е заявил, че е фактически собственик на стоката,
че е бил безработен към момента на вноса, но помолил производителя на цигарите
(турското дружество от град Мерсин) да „му даде един камион цигари на
разсрочено плащане“, че цигарите били дадени на И., а за покупко – продажбата
не е бил подписван договор. Прокурорът изследвал обстоятелствата по забавянето на
дружеството да представи банкова гаранция за стоката пред българската
митническа администрация, описал процесуално – следствените действия, извършени
в хода на разследването, съпоставил поотделно и в цялост установените факти с
приложимото право, като направил краен извод, че не може по несъмнен начин да
се приеме, че е налице извършено престъпление. С диспозитива на постановлението
било посочено, че веществените доказателства (транспортната композиция и
цигарите) не следва да се връщат, а трябва да останат под митнически надзор „до
произнасяне на Митницата“, „доколкото са предмет на митническо нарушение“ (лист
84 - 89).
На 13.05.2020 година
постановлението за прекратяване на наказателното производство било изпратено на
митническата администрация, а на 19.05.2020 година началникът на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Южна морска“ изготвил доклад до
директора на териториалната дирекция, в който посочил, че не следва да се
образува административнонаказателно производство, тъй като в хода на досъдебното
производство е констатирано, че от обективна страна няма извършено престъпление
по чл. 242 ал. 1 б. „д“ от НК и деянието не може да бъде квалифицирано като
„контрабанда“ (лист 82).
На 08.06.2020 година от името на
„Ц. 2333“ ЕООД до митническата администрация било подадено искане за връщане на
задържаните цигари, а на 15.06.2020 година началник на отдел в ТД „Южна морска“
изготвила становище по заявлението. В становището било констатирано, че заявлението е подписано със запетая, а в
хода на проведените процесуално – следствени действия по наказателното
производство (разпити), Ц. Ц. категорично е отрекъл „Ц. 2333“ ЕООД да е
търгувало с тютюневи изделия и/или да е осъществявало вносно/износни операции с
такива изделия от и на територията на Европейския съюз, както и да има издадени
лицензи за търговия с тютюневи изделия. Поради възникналото съмнение относно
авторството на заявлението и действителната воля на собственика/управителя на
дружеството, било предложено подаването на сигнал до Районна прокуратура –
Свиленград по случая (лист 80).
На 23.06.2020 година предложеният
сигнал до прокуратурата бил подаден от директора на ТД „Южна морска“. В сигнала
директорът посочил, че към заявлението за връщане на стоката от 08.06.2020
година не е приложено пълномощно, а на 17.06.2020 година с писмо, подадено по
електронната поща от името на адвокат Ц. А., е направено твърдение, че
заявлението е подписано от В. И. като
пълномощник на управителя на „Ц. 2333“ ЕООД и е приложено сканирано копие
от това пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2990/03.05.2017
година (лист 75 – 76 и 78 – 79).
На 10.07.2020 година с
постановление по преписка вх. № 870/2020 година по описа на РП – Свиленград,
прокурор отказал да образува наказателно производство по сигнала, подаден от ТД
„Южна морска“. При проверката прокурорът констатирал, че пълномощно рег. №
2990/03.05.2017 година е оттеглено с изрично волеизявление на 03.01.2018
година, депозирано пред нотариуса, който е заверил пълномощното, а подаденото
заявление за връщането на стоката от името на „Ц. 2333“ ЕООД би могло да се
характеризира като гесция, но не и като престъпление (лист 72 - 73).
На 02.09.2020 година адвокат Р.С.,
в качеството на пълномощник на В. И. и на пълномощник на „Евротрейдинг А1“
ЕООД, подал заявление до ТД „Южна морска“ на Агенция „Митници“, с което заявил,
че И. е собственик на цигарите, а търговското дружество е собственик на
товарната композиция, и, след като наказателното производство е прекратено от
Окръжна прокуратура - Х., и не са налице данни за извършено престъпление или за
митническо нарушение, стоката и превозното средство следва да бъдат върнати на
собствениците им. С. приложил пълномощни от И. и от „Евротрейдинг А1“ ЕООД, за
да удостовери представителната си власт да иска връщането на стоките. В
пълномощното, с което адвокатът е легитимирал като пълномощник на В. И., било
посочено, че И. (като упълномощител) действа от името и за сметка на Ц. Ц.,
собственик и управител на "Ц. 2333" ЕООД по силата на пълномощно рег.
№ 2990/03.05.2017 година на нотариус Поелина Тихова, т.е. налице е
преупълномощаване от пълномощника на „Ц. 2333“ ЕООД (лист 64 - 67).
На 08.09.2020 година директорът
на ТД „Южна морска“ изпратила запитване до нотариуса, заверил пълномощно рег. №
2990/03.05.2017 година, с искане да бъде уведомена изрично налице ли е
оттегляне на даденото пълномощно и пълномощникът И. уведомен ли е за
извършеното оттегляне от управителя на „Ц. 2333“ ЕООД (лист 63).
На 15.09.2020 година, в отговор
на изпратеното запитване, служител от кантората на нотариус Тихова отговорил
писмено, че пълномощното е било оттеглено на 03.01.2018 година и оттеглянето е
вписано под № 2 в Общия регистър на нотариусите като в законодателството не е
предвидена процедура по уведомяване на пълномощника за оттеглянето на
пълномощията, а липсват данни упълномощителят да е уведомявал пълномощника си
за този акт (лист 62).
На 24.09.2020 година
транспортната композиция била върната на дружеството – собственик (лист 68).
На 25.09.2020 година, предвид
постъпилата информация от нотариуса, началниците на отдел „ПН“ и на отдел „МД“
в ТД „Южна морска“ изготвили становище до директора на дирекцията по подаденото
заявление от 02.09.2020 година от адвокат С.. В становището те посочили, че не
са налице основания за продължаване задържането на транспортното средство, но
по отношение на цигарите липсват категорични доказателства кой е техния
собственик, защото по документи собственик е „Ц. 2333“ ЕООД, но в хода на
наказателното производство управителят Ц. е отрекъл дружеството изобщо да се е
занимавало с търговия на тютюневи изделия. Издателите на становището констатирали,
че, от друга страна, пълномощното на В. И. да представлява „Ц. 2333“ ЕООД е
оттеглено изрично, т. е. ако искането е от името на дружеството, то е направено
от лице без надлежна представителна власт, а ако искането е от името на самия В.
И. – то за собствеността му върху цигарите не са представени никакви
доказателства, следователно са налице основания за отказ по тази част от
заявлението на адвокат С. (лист 60 - 61).
На 28.09.2020 година, с оглед
изготвеното становище по заявлението от 02.09.2020 година, директорът на ТД
„Южна морска“ отказала да разгледа по
същество искането за връщане на задържаните цигари на заявителя –
пълномощник Р.С.. В отказа си тя посочила, че заявлението за връщане на стоката
е подадено от С. като пълномощник на В. И., но в пълномощното на самия И.
изрично е обявено, че той действа като
пълномощник на „Ц. 2333“ ЕООД по силата на пълномощно рег. № 2990/03.05.2017
година, при условие, че това пълномощно (№ 2990/03.05.2020 година) е оттеглено
на 03.01.2018 година. Писмото – отказ било връчено по пощата на адвокат Р.С. на
29.09.2020 година и не било оспорено от него по реда, предвиден в закона.
Отказът влязъл в сила на 14.10.2020 година (лист 58 - 59).
На 14.01.2021 година директорът
на ТД „Южна морска“ в Агенция „Митници“ изготвила докладна записка до директора
на агенцията. В записката тя описала хронологията на случая с вноса на цигарите
от името на „Ц. 2333“ ЕООД и посочила, че липсват надлежни доказателства
дружеството да е собственик на цигарите, предвид че искането за тяхното връщане
е направено от лице без представителна власт, че самият управител отрича изобщо
да се е занимавал с търговия с цигари, а по отношение на лицето В. И. липсват каквито и да е доказателства да е
фактически собственик на стоката. В заключение, предвид срокът, изтекъл от
датата на прекратяване на наказателното производство до датата на докладната
записка (над шест месеца), тя предложила, на основание чл. 4 ал. 2 и ал. 3 т. 1
от Закона за митниците, стоката да се счита за изоставена и да бъде унищожена
(лист 56 - 57).
С два доклада от 27.01.2021
година, адресирани до директора на Агенция „Митници“, директорът на дирекция
„Правна дейност и обжалване“ в агенцията анализирал предложението на директора
на ТД „Южна морска“ за унищожаване на цигарите, отчел установената неяснота
кой, именно е собственик на стоката (предвид взаимоизключващите се твърдения на
Ц. Ц. и В. И.) и обосновал извод, че то е съобразено с нормите на ЗМ, поради
което следва да бъде подкрепено (лист 53 - 55).
На 10.02.2021 година директорът
на ТД „Южна морска“ издала заповед № ЗТД
– 1000 – 80/10.02.2022 година, с която, на основание чл. 16 ал. 1 т. 1 и
чл. 17 – 18 от Наредба № 7/02.09.2010 година за разпореждането с отнети и
изоставени в полза на държавата акцизни стоки, наредила на поименно определени
служители – комисия да извършат унищожаване на цигарите като изоставена стока,
описала механизма, по който да се извърши унищожаването и посочила документите,
които следва да се съставят за това действие (лист 23 - 24).
На 19.02.2021 година комисията
унищожила стоката и съставила документите, удостоверяващи описаните действия
(лист 44 - 47).
На 13.04.2021 година Ц. Ц., като
управител на „Ц. 2333“ ЕООД подал заявление за връщане на стоката, а с писмо от
23.04.2021 година директорът на ТД „Южна морска“ му припомнила изявленията му,
дадени в хода на наказателното производство, като заявила, че в преписката липсват
доказателства, че дружеството е действителен собственик на цигарите (лист 51 и
48).
На 09.06.2021 година В. И., лично
и като пълномощник на „Ц. 2333“ ЕООД, отново подал заявление, вече в Централно
митническо управление (ЦМУ) на агенцията, като посочил, че има устна
информация, че стоката е унищожена и поискал да бъде извършена проверка. Към
искането той приложил ново пълномощно, дадено от „Ц. 2333“ ЕООД с нотариална
заверка на подписа от 14.05.2021 година. Съответно, на 16.06.2021 година И.,
отново лично и като пълномощник на дружеството, поискал от ТД „Южна морска“
заверени преписи от документите, с които е удостоверено унищожаването на
цигарите (лист 39 – 41, 34 и 32).
На 14.06.2021 година, във връзка
с подаденото искане от 09.06.2021 година, директорът на дирекция „Правна
дейност и обжалване“ на ЦМУ изискал от директора на ТД „Южна морска“ информация
за фактите по случая, за да бъде извършена проверка (лист 38).
На 16.06.2021 година, в отговор
на искането от ЦМУ, директорът на ТД „Южна морска“ отново описал хронологията
по въвеждането на стоката на територията на Република България през 2017
година, проведеното наказателно производство, последващите опити на различни
лица да получат от името на дружеството или в лично качество задържаните
цигари, липсата на несъмнени доказателства кой - реално - е собственик на тези
вещи, както и факта на унищожаването им (лист 36 - 37).
След извършена проверка, на
12.07.2021 година директорът на Агенция „Митници“ отговорил писмено на
заявителя И. като повторил многократно излаганата теза от митническата
администрация, че до момента на унищожаването на стоката, собствеността върху
цигарите не е била установена по несъмнен начин поради значителните
противоречия между отделните изявления на лицата, които последователно са
искали връщането на задържаните вещи (лист 35).
На 23.08.2022 година „Ц. 2333“
ЕООД, чрез пълномощника си В. И., преупълномощил адвокат Р.С.,*** с исковата
молба срещу Агенция „Митници“, по повод която е образувано настоящото съдебно
производство (лист 2 - 6).
Предвид направено от ищеца
уточнение от кой административен акт произтичат претендираните имуществени
вреди (заповед № ЗТД – 1000 – 80/10.02.2021 година) и обстоятелството, че
обжалването на тази заповед е приключило с определение на Административен съд –
София за прекратяване на съдебното производство (оставено в сила с определение
на ВАС), настоящият съдебен състав е върнал исковата молба, като недопустима
(лист 4, 139, 160 – 170 – 171 и 173 - 174).
Определение № 750/16.05.2022
година на настоящия състав, с което исковата молба е върната е отменено с
определение № 7120/14.07.2022 година по адм. д. № 5300/2022 година на тричленен
състав от Трето отделение на ВАС (лист 13 – 14 от приложеното адм. д. №
5300/2022 година).
В изпълнение на указанията в определение
№ 7120/14.07.2022 година на ВАС, настоящият състав е поискал ново уточнение от
дружеството – да посочи от кой административен акт/действие/бездействие
претендира настъпването на вредите. В отговор с ново уточнение процесуалният
представител на ищеца е заявил, че заповед
№ ЗТД – 1000 – 80/10.02.2021 година е „крайният акт, резултат от поредица
незаконосъобразни действия и бездействия“, отново е описал хронологията по
въвеждането на стоката и е посочил конкретно (в т. 4 от молбата си) едно противоправно бездействие на „Началника на
Митница - Бургас“ да върне стоката по подаденото заявление вх. № 32 –
256754/02.09.2020 година, както и един отказ
на митническата администрация (от 28.02.2021 година) да върне цигарите
(лист 178 – 179 и 182 - 184).
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1) незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган;
2) вреда от този административен
акт, действие или бездействие и
3) причинна връзка между тях.
При недоказване наличието на
която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Съдът счита, че по делото не е
доказано наличието на първата предпоставка.
От установените дотук факти съдът
прави извод, че, в крайна сметка, дружеството
– ищец поддържа (хронологично) незаконосъобразност на:
1. противоправно бездействие на
„Началника на Митница - Бургас“ да върне стоката по подаденото заявление вх. №
32 – 256754/02.09.2020 година;
2. заповед № ЗТД – 1000 –
80/10.02.2021 година, с която е разпоредено унищожаването на стоката и
3. отказ на митническата
администрация от 28.02.2021 година да върне цигарите.
При така очертаната теза на
ищеца, съдът приема следното.
1. Твърдяното противоправно
бездействие на „Началника на Митница - Бургас“ да върне стоката по подаденото
заявление вх. № 32 – 256754/02.09.2020 година не е налице.
На 08.09.2020 година до
нотариуса, заверил пълномощното, с което се легитимира заявителя, е изпратено
запитване от митническия орган дали пълномощното е оттеглено и такава обратна
информация е получена с писмото – отговор от 15.09.2020 година. Съответно, на
28.09.2020 година по заявлението е изготвен изричен отговор от директора на ТД
„Южна морска“ в Агенция „Митници“, в който е заявено, че искането „не може да
бъде разгледано“, т. е. няма бездействие а има изричен писмен отказ на административния орган да разгледа по същество искане за
издаване на административен акт, с който да се разпореди връщането на стоката –
отказ, който е можело да бъде обжалван по реда на глава десета раздел четвърти
от АПК. Това не е сторено от ищеца. Отказът е получен на 29.09.2020 година по
пощата от упълномощения адвокат и е влязъл в сила на 14.10.2020 година (виж
лист 58 и 59).
2. Заповед № ЗТД – 1000 –
80/10.02.2021 година, с която е разпоредено унищожаването на стоката, не може
да породи последици по ЗОДОВ.
Цитираната заповед не е
индивидуален административен акт, а вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2
ал. 2 т. 3 от АПК, изключен от обхвата на съдебния контрол по кодекса.
Допустимостта на оспорването на заповедта е проверена по съдебен ред и е
отречена с определение № 1552/24.02.2022 година по адм. д. № 843/2022 година на
Административен съд – София, влязло в сила на 21.04.2022 година (лист 170 -
171). Твърденията за нейната незаконосъобразност като краен (или някакъв друг)
акт са ирелевантни за отговорността на ответника по ЗОДОВ.
3. Отказ на митническата
администрация от 28.02.2021 година да върне цигарите по заявление на „Ц. 2333“
ЕООД липсва по делото.
Изявление за наличие на такъв изричен
отказ (от тази дата) е направено с последното уточнение (от 29.09.2022 година)
на исковата молба, но за това твърдение по представената преписка, приета без
оспорване от страните, не се съдържат никакви писмени доказателства. Заявеният
последно от ищеца изричен отказ с дата
28.02.2021 година (от който се претендира настъпването на имуществените вреди)
не съществува в преписката.
През 2021 година първото
заявление, направено за връщане на задържаните цигари, е от 13.04.2021 година. В него Ц. Ц., като
управител на „Ц. 2333“ ЕООД е поискал връщане на стоката, а с писмо от 23.04.2021 година директорът на ТД „Южна
морска“ изрично е отказала връщане с вече известни мотиви – неустановена по
несъмнен начин собственост върху вещите. Този отказ (или друг подобен), въпреки
че е част от доказателствата и вече е известен на ищеца, не е посочен като
юридически факт, чиято незаконосъобразност поражда отговорността на ответника
по ЗОДОВ Затова съдът приема, че той няма отношение към спора, още повече че са
налице доказателства за изпращането му до дружеството – ищец още след
издаването му.
Отделно от изложеното дотук,
съдът счита, че не се установява и втората предпоставка за реализиране на
отговорността на ответника по ЗОДОВ – имуществена вреда настъпила пряко в
правната сфера на „Ц. 2333“ ЕООД. Страните не спорят, че цигарите са задържани
на границата, а впоследствие – унищожени. По делото, обаче, не се доказва по
несъмнен начин кой е действителният собственик на унищожената стока. По
представените документи това е „Ц. 2333“ ЕООД, но в наказателното производство
от собственика и управител на дружеството категорично е отречено „Ц. 2333“ ЕООД
да се е занимавало с търговия на тютюневи изделия, т.е. отречено е „Ц. 2333“
ЕООД да е собственик на цигарите. От друга страна – от пълномощника В. И. са
направени изявления, че той е фактическия собственик на цигарите, но не са
представени каквито и да е доказателства в тази насока. Нито пред митническата
администрация, нито в настоящото производство, са представени платежни
документи за придобиване собствеността на цигарите, от които да се установи кое
е лицето, заплатило процесните 1190 кашона акцизна стока. Твърденията на И.,
дадени в хода на наказателното производство – че е получил като физическо лице цигарите
от турския производител на доверие и срещу обещание за изплащане в по – късен
период – може да звучат нелепо, но не могат да бъдат изключени единствено
заради това, предвид липсата на информация какви точно са били отношенията между
И. и производителя.
По изложените мотиви, съдът
приема, че не се установява и втората предпоставка за реализиране на
отговорността на Агенция „Митници“ по ЗОДОВ.
При липсата на първите две
предпоставки, безпредметно е изследването на липсата/наличието на последната,
трета, предпоставка – причинната връзка между незаконосъобразен
акт/действие/бездействие и настъпилата имуществена вреда.
Като краен резултат, исковата
молба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора ищецът следва да заплати на ответника разноски – за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, своевременно поискано от процесуалния
представител на Агенция „Митници“. Съгласно чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 1 изр. 2 и ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 300 (триста) лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искова молба от „Ц.
2333“ ЕООД с ЕИК ********* против Агенция „Митници“ – София с правно основание
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в общ размер – 218 390 лева, представляващи равностойността на 130 900
щатски долара, към момента на подаване на иска.
ОСЪЖДА „Ц. 2333“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на Агенция „Митници“ – София сумата от 300 (триста) лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: