Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието на секретаря
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №690/2021г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК
/Търговски спорове/.
С искова молба ВЪРШЕЦ
МИЛК ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.В. и адв.Г. от САК е предявен иск
срещу МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ ООД /в н./, ЕИК ********* и синдика на същото дружество
Г.С. както и срещу Х.О.И., гражданин на И, чрез пълномощника му в производството
по несъстоятелност адв.С.Д. от САК /същата и съдебен адрес на ответника/, за
установяване, че прието вземане на Х.И. в производството по несъстоятелност,
под т.8 в списъка на приетите вземания в срока по чл.685 ТЗ, одобрен с
определение на съда по т.дело 848/2016г. на ВОС, ТО, не съществува. Претендират
се и сторените в производството разноски.
Съобразно
въведените с исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, съдът намира,
че е валидно сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ – от
кредитор срещу прието вземане на друг кредитор в производството по
несъстоятелност на МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ ЕООД / в н./ по т.дело №848/2016г. на ВОС.
В производството
задължително да участва и синдика на дружеството Г.С. съгласно чл.694, ал.4 от ТЗ, поради което съдът дължи служебното и конституиране като страна в производството.
Съдът прецени, че
исковата молба е редовна, подадена е от надлежно упълномощени
проц.представители на кредитора ВЪРШЕЦ МИЛК ЕООД, в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ
– видно от пощенското клеймо на плика от 30.04.2019г., считано от обявяване в
ТР на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ – на 16.04.2019г.
/сл.извършена справка в ТР по партидата на ответното дружество/ В
производството предварително не се дължат държавни такси съгласно чл.694, ал.7
от ТЗ.
С оглед на горното, съдът
намира, че производството по делото е допустимо и исковата молба подлежи на
разглеждане по реда на глава XXXII от
ГПК на основание чл.365, т.4 ТЗ.
При извършената размяна
на книжа съдът констатира, че дружеството длъжник е редовно уведомена по реда
на чл.50, ал.2 ГПК /вж.л.30 по делото/ като отговор не е постъпил по делото.
Съдът намира, че
ответника кредитор в производството с прието вземане Х.И. е редовно уведомен
чрез посочения като съдебен адрес адв.Д., същата посочена и като пълномощник на
чуждестранния кредитор в производството по несъстоятелност съгласно приложено и
по настоящото дело пълномощно от кредитора, представено по т.дело №848/2016г.
на ВОС. Настоящото производство, макар самостоятелно по характер, е обусловено
от висящото производство по несъстоятелност, а по последното кредиторът И. е упълномощил
адв.Д., вкл. за обусловените от несъстоятелността на МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ ООД,
съдебни производства. Няма постъпил отговор от ответника Х.И..
Постъпил е писмен отговор
от синдика на дружеството в несъстоятелност Г.С., в който се оспорва
процесуалната допустимост на иска както и неговата основателност. Твърди се, че
за ищеца липсва процесуална легитимация по иска. Според синдика по делото са
представени доказателства за съществуване на вземането на кредитора И. и същото
се явява установено по основание и размер. Поради това същото е включено в
списъка на приетите вземания по т.8, одобрен с определение на съда от
12.04.2019г. Според синдика, липсват данни за свързаност между кредитора и
длъжника по смисъла на закона. Ако и да е налице такава свързаност, същата би
се отразила не на съществуване на вземането, а на неговата поредност на
удовлетворяване. Според Г.С., въведените правоизключващи твърдения на ищеца по
иска не са конкретизирани, а обхващат всички възможни правоизключващи и
правопогасяващи основания. По същия начин, синдикът твърди, че неясно е
възражението за грешка в изчислението при предявяване на вземането на
кредитора. Твърденията за загубване на активната материална легитимация на
кредитора поради прехвърляне на вземането му преди възобновяване на
производството по несъстоятелност на трето лице, не са установени с никакви
доказателства. По възражението за погасяване по давност на вземането се твърди,
че възразилият кредитор не е активно легитимиран да упражни такова възражение
доколкото то не представлява негово имуществено право /а на длъжника/. Така и в
хипотезата на чл.134 ЗЗД. По същество се оспорва и това възражение като
неоснователно. По отношение оспорване истинността, съдържанието, автентичността
и датата на представените към вземането документи, синдикът заявява, че
задължението на този кредитор фигурира в търговските книги и счетоводни
регистри на длъжника. Претендира се отхвърляне на предявения иск ведно с
присъждане на сторените разноски.
В срока за допълнителна
искова молба е постъпило становище на ВЪРШЕЦ МИЛК ЕООД, чрез адв.М.В. и адв.Ст.Г.,
с което се оспорва изцяло отговора на исковата молба. Няма постъпил
допълнителен отговор от синдика.
С определение
№1699/07.05.2019г. съдът е разпоредил връчване преписи от исковата молба на
ответниците по иска с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване
несъществуване на прието от синдика и одобрено от съда вземане на кредитора Х.О.И.,
гражданин на И. Искът е предявен от друг кредитор с прието в производството по
несъстоятелност по т.дело №848/2016г. на ВОС, ТО, вземане. Преписът от исковата
молба и доказателствата са получении от пълномощник на ответника Х.И. – адв.С.Г.Д.
от САК на 26.06.2019г. като с молба вх.№20248/03.07.2019г. същата е заявила, че
не е пълномощник на ответника, поради което същия следва да бъде уведомен
лично. Съобразно следващо определение на съда от 26.07.2019г., с което на адв.Д.
са дадени указания във връзка с наличието или не на проц.представителство на
ответника – кредитор в производството по несъстоятелност, е постъпила нейна
молба вх.№25807/30.08.2019г. В същата не се съдържа изричен отказ от
представителство на Х.О.И. съобразно дадените указания. Същевременно по делото
е приобщено приложеното при предявяване вземането на този кредитор по т.дело
№848/2016г. на ВОС, пълномощно на адв.Д. за Х.И., от което е видно, че същата
разполага с представителна власт именно по отношение предявяване на вземането и
неговата защита, вкл. общо проц. представителство, което не е ограничено до
производството по несъстоятелност и неговите производни, вкл. иска по чл.694 ТЗ. Не на последно място, видно от приложената по настоящото дело молба за
предявяване на вземането на този кредитор по т.дело №848/2016г. на ВОС, адв.Д.
е посочена и като съдебен адрес на кредитора, поради което дори да се приеме,
че същата не разполага с проц.представителна власт по настоящото дело, то
същата е посочена съдебен адрес на чуждестранното физическо лице. Посочването
на съд.адрес е изрично предвидено в чл.619, ал.2 вр.чл.685, ал.2 ТЗ и адв.Д. е
посочена като такъв. Независимо от изложеното, производството по чл.694 ТЗ не е
изолирано от несъстоятелността на ответника търговско дружество с оглед
предвидените обективни и субективни предели на постановимото по него решение –
вж.чл.694, ал.4 ТЗ. След служебна проверка по производството по т.дело
№848/2016г. на ВОС, ТО, а именно предявеното от този кредитор вземане
вх.№15959/30.05.2018г. по т.дело №848/2016г. на ВОС, ТО, настоящият съд
констатира, че към същото е приложено пълномощно за адв.С.Г. – Д. от САК,
съгласно което пълномощникът представлява Х.О.И. с правото по т.1 от
пълномощното «да извършва всякакви действия до приключване на производството по
несъстоятелност, да прави възражения срещу вземания на други кредитори, да
подава жалби, предявава искове, свързани с производството по несъстоятелност»
както и по т.9 от пълномощното «да представлява доверителя пред всички съдилища
в РБ, да извършва всякакви процесуални действия, да подава отговор на всякакви
молби и жалби, да прави искания и твърдения, да представя доказателства и т.н. в
производствата». С оглед характера на предявения иск по чл.694 от ТЗ, същият
безусловно е обусловен от производството по несъстоятелност, а съгласно
пъломощното, представено в производството по несъстоятелност, адв.Д. се явява
пълномощник на кредитора Х.И. във връзка с предявяване на вземането и при
оспорването му, неговата защита. Поради това, съдът намира, че същия е надлежно
уведомен чрез пълномощника си адв.Д.. Такива указания са дадени последно на
пълномощника както с определение №2770/26.07.2019г., така и с определение на
съда №3126/03.09.2019г. С последното си определение съдът е дал указания на
страната, че при липса на изричен отказ по смисъла на чл.36 ГПК от
представителство на ответника, съдът ще приеме, че преписите от исковата молба
са надлежно връчени на страната, вкл. в качеството и на съдебен адрес.
Съобщението е надлежно получено от адв.Д. на 27.09.2019г. като не е постъпила
друга молба, вкл. за отказ от представителство. В този смисъл са и мотивите на
постановеното определение на ВнАС по ЧТД №418/2021г., образувано по повод
прекратяване на производството.
В съдебно заседание
ищецът с писмена молба чрез адв.В. и адв.Г., поддържа исковата молба.
Синдикът на дружеството в
несъстоятелност поддържа становище за неоснователност на иска.
Ответникът –длъжник не
изпраща представител и не изразява становище.
Не се явява и не изразява
становище и ответникът – кредитор на спорното вземане Х.И..
Съдът, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ, от „ВЪРШЕЦ
МИЛК“ЕООД, в качеството му на правоприемник на кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД /в
несъстоятелност/, за отричане съществуването на прието вземане на друг
кредитор, предявил претенция в производството по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД, с участието на
синдика Г.С. по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ.
Видно
от приложените по делото документи от т.д.№848/16г. на ВОС, с определение
№1336/10.04.2019г. е оставено без уважение възражение вх.№35246/30.11.2018г. на
„ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, в качеството му на приобретател в хода на
процеса, на вземане на кредитора П. Г. Дж.Б., по силата на договор за цесия от
27.11.2018г., срещу вземането на Х.О.И., включено под №8 в Списъка с приети от
временния синдик вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
С
определение №1436/12.04.2019г. е одобрен Списък на предявените в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ приети вземания на кредитори на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ" ООД -
в несъстоятелност, публикуван в ТР по партидата на длъжника
рег.№20181121101929, в който под №8 е включено вземането на кредитора Х.О.И. за
сума в размер на 3 537.71 лева, основани на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.2007г. /апартамент 8, сектор 4, вход
А, ет.3/ и допълнително сумата от 3 493.89 лева, основани на същия
договор, но за друг обект на собственост, или общо вземане на кредитора в
размер на 7 031.60 лева.
Настоящият
иск е предявен в срока по чл.694, ал.1 ТЗ от легитимирано лице, по отношение на
вземане, което може да бъде предмет на съдебно установяване в рамките на
настоящото производство. Ищецът се легитимира като правоприемник на кредитора П.Г.Дж. Б., който е предявил вземането
си в производството по ТД №848/2016г. на ВОС, прието и включено в Списък на
приетите вземания, обявен по партидата на несъстоятелния търговец в ТР при АВ
на 21.11.2018г., одобрен от съда по несъстоятелността с определение
рег.№14356/12.04.2019г.
С молба от 30.11.2018г. ищецът е уведомил съда
по несъстоятелността за сключване на договор за цесия от 27.11.2018г., с който
е придобил вземането на кредитора П. Г. Дж. Б.. С оглед на изложеното цесионерът се явява
активно легитимиран за подаване както на възражението по чл. 690 ТЗ, така и на
иска по чл. 694 от ТЗ, въз основа на валидно извършеното частно правоприемство.
Твърденията
за предявяване на вземането извън срока по чл.685, ал.1 от ТЗ са неоснователни
с оглед приложението на Регламент /EО/
№2015/848. На основание чл.54 вр. чл.55 от Регламента, за чуждестранните
кредитори срокът за предявяване на вземания е 30 дни от получаване на
съобщението, а доколкото в случая вземанията са предявени преди на кредиторът
да е връчено съобщение, предявяването следва да се приеме за направено в срок.
Възражения срещу представителството на кредитора при предявяване на вземането
не могат да бъдат правени от друго лице извън самия представляван, поради което
съдът ги намира за неоснователни.
В производството
по чл.694 ТЗ, в тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и
главно доказване твърдените от нея основания за недължимост на предявеното
вземане, а именно че договорът, на който кредиторите основават правата си, е
нищожен, че е антидатиран, че вземането не съществува. В евентуалност се
твърди, че правото да се развали договора е погасено по давност в периода от
м.12.2009г., когато изпълнителят е трябвало да построи и въведе сградата в
експлоатация, до подаване на молбата за предявяване на вземането, в която е
обективирано изявление за разваляне на договора.
От представените по т.дело №848/2016г. на ВОС,
писмени доказателства се установява, че на 23.08.2007г. между Х.И. като купувач
и „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ" ООД, като продавач,
е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
С исковата молба е заявено общо оспорване на
всички приложени към молбата за предявяване на вземане документи, но видно от
постъпилата на 13.10.2021г. молба преди съдебно заседание се поддържа оспорване
само на представения с отговора анекс от 2014г., който не е приет като
доказателство по делото.
Релевираните в исковата молба твърдения за
нищожност на предварителния договор на всички предвидени в чл.26 от ЗЗД
основания са недоказани – същите са бланкетни, липсват наведени фактически
обстоятелства относно конкретното основание за нищожност с изключение на
твърденията за свързаност между страните по сделката, които са останали
недоказани. Същите, дори при установяването им, не сочат на нищожност на
сделката на някое от визираните в чл.26 ЗЗД основания. Тъй като изрично не се
оспорва автентичността на предварителния договор, то следва да се приеме, че
между страните е възникнала валидна облигационна връзка съгласно договорените
условия по договора.
Видно от договора, страните са се съгласили
продавачът да построи и продаде на купувачите апартамент №8, находящ се в
сектор 1, вх.С, 3 етаж на жилищната сграда в УПИ XII – 948 от кв.5 по РП на гр.Обзор, със
застроена площ от 45.48 кв.м. ведно с принадлежностите – съотв.ид.ч. от общите
части на сградата при уговорена цена от 56 660 евро, с ДДС. Цената
следвало да бъде заплатена по следния начин: - 20 %, приспадайки вече платения
депозит, в срок от 5 работни дни /без конкретизиране на дата/; 10 %, - в 12 месечен
срок от подписване на предварителния договор и 70% с ДДС при получаване
разрешение за ползване на имота и 15 дни преди подписване на нотариалния акт и
връчване на ключовете от имота. Плащанията следвало да бъдат извършени в полза
на Мангле по посочена в договора банкова сметка.
***итор, в молбата се сочи упражнено
потестативно право на кредитора да развали договора съгласно посочените в
предварителния договор, в чл.4 и чл.12 от същия, срокове. Твърди се, че към
датата на предявяване на вземането на 30.05.2018г. изпълнителят не е започнал
строителните работи, което сочи на осъществяване на хипотезата на чл.87 ЗЗД за разваляне на договора. Твърди
се изправност на купувача с внасяне на дължимата авансово част от цената на
имота, предмет на договора. Успоредно с това се позовава и на откритото
производство по несъстоятелност спрямо задълженото лице Мангле инвестмънт ООД.
Поради това, вземането на кредитора И. е обосновано по чл.87 ЗЗД вр.чл.55 ЗЗД,
за връщане на авансово платеното по договора поради упражнено с молбата от
30.05.2018г. разваляне.
В случая, действително по делото не са събрани
доказателства, които да сочат изпълнение от Мангле Инвестмънт ООД на
задълженията, произтичащи от предварителния договор в посочените срокове. Този
извод на съда се затвърждава и от приложения по делото протокол за откриване на
строителна площадка и определяне строителна линия и ниво на строеж от
10.04.2009г. /на л.181/, в коейто протокол е описано и разрешение за строеж на
сградата №63/18.09.2006г., изд. от Община Несебър. Налице е очевидно забава в
изпълнението многократно надвишаваща предвидената в чл.12 от договора от три
месеца. Или, налице са основанията за разваляне на договора от страна на
кредиторите, вкл. Х.И.. По делото не са представени доказателства за изпълнение
и изправност на последния, тъй като от приложените копия на платежни
нареждания, не се установява внасяне на авансовата сума по договора от страна
на задължения купувач Х.И..
Съгласно решение №203/2012г. по т.дело
№116/2011г. на Второ т.о. на ВКС, за да се претендира връщане
на даденото при отпадане на основанието по чл.55 ЗЗД поради разваляне на
договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на
пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи
само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на
изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението
от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на
кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е
бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Такива
доказателства не са надлежно ангажирани от ответника И., поради което и съдът
намира, че за последния не е възникнало правото да развали договора, макар да
са били налице основанията за това съгласно договора. Преобразуващото право да
се развали договора в хипотезите на чл.87 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление
и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника като може да бъде упражнено
и с подаване на исковата молба или друга молба, в случая с предявяване на
вземането през май 2018г. в производството по несъстоятелност. С оглед
откритото производство по несъстоятелност на длъжника по договора Мангле
инвестмънт ООД, с решение от 18.01.2017г., с начална дата още през 2008г.,
съдът намира, че е била налице хипотезата за разваляне по чл.87, ал.2 ЗЗД, без
даване на допълнителен срок за изпълнение. Дори да се приеме, че договорът е
надлежно разваляне с подадената молба от 30.05.2018г., то не е установено
извършеното от кредитора –купувач плащане на авансовата част от цената, поради
което искът е неоснователен.
Поради
изложеното, не е налице необходимост от произнасяне по евентуалното възражение
за погасяване по давност на правото на разваляне. Независимо от това, съдът за
пълнота излага следното: Съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД, правото на разваляне на
договора следва да бъде упражнено в петгодишен давностен срок, като
законодателят обвързва бездействието на кредитора с погасяването на
възможността да се освободи от правоотношението, по което не е получил
дължимата престация. Неоснователно съдът намира възражението срещу правото на
конкуриращия кредитор да се позове на това възражение. Възражението за изтекла
давност не е строго лично, упражняването му не е свързано с неотменими права
или свободи на личността. Целта на погасяването на правото на принудително
изпълнение е да се премахне риска за гражданския оборот, който се поражда от
причинена от продължително бездействие на кредитора несигурност както за
длъжника, така и за третите лица, взаимодействащи добросъвестно с този длъжник.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. По отношение на процесния договор давността по чл.87, ал.5 ЗЗД е започнала да тече от момента, в който задължението на изпълнителя да
сключи окончателен договор е станало изискуемо. Видно от клаузите на договора
конкретна дата не е определена, като определянето й е поставено в зависимост от
осъществяването на конкретни обстоятелства -
18 месеца от започване на строителните работи. За установяване началния
момент, от който започва да тече давността, ищецът е ангажирал писмени
доказателства – Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от 10.04.2009г. за строеж „Жилищен комплекс
„Коста Обзор““, подобект блокове 1, 2 и 3, находящи се в УПИ XII-948, кв.5 по плана на гр.Обзор и
Разрешение за строеж №63/18.09.2006г., изд. от община Несебър. От представените
доказателства, приети по делото, неоспорени от насрещната страна, се установява
именно момента на започване на строителството 10.04.2009г., от който съгласно
чл.4 от договора тече 18-месечния срок за изпълнение на задължението за
сключване на окончателен договор, изтекъл на 10.10.2010г. На тази дата
задължението на продавача за сключване на окончателен договор е станало
изискуемо и съответно е започнал да тече 5-годишния давностен срок съгласно
чл.87, ал.5 от ЗЗД, изтекъл на 10.10.2015г.
С
оглед на изложеното се налага извода, че към момента на предявяване на
вземането с цит.молба от 30.05.2018г. по т.дело №848/2016г., правото на
разваляне на договора е било погасено по давност, поради което изявлението за
разваляне не е в състояние да породи целения ефект. Поради изложеното е налице
още едно основание, освен посоченото по-горе, за неоснователност на предяването
вземане в производството по несъстоятелност. За кредитора Х.И. липсва основание
за връщане на авансово платените по договора сума на соченото основание. Поради
изложеното, предявеният иск по чл.694 ТЗ се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При
този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата за производството
по уважената част държавна такса, възлизаща на 70.32 лева. /изчислени върху
¼ от интереса/.
Съобразно
изхода от спора разноски се следват на ищеца съгласно чл.78 ГПК, но същият не е
представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторените такива.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ВЪРШЕЦ
МИЛК“, ЕИК *********, гр.София, ж.к.„Красно село“, ул.„Пчела“№3А, ет.7, ап.43, в качеството на приобретател в хода на
процеса на вземането на кредитора П. Г. Дж.Б., по Договор за цесия от
27.11.2018г., че не съществува вземане
на Х.О.И., гражданин на Кралство И, с посочен съдебен адрес в РБ чрез адв.Ст.Д.,***,
за връщане на сума в размер на общо 7 031.60 лева, включено в т.8 от списъка на приетите, предявени в
срока по чл.685 ТЗ, вземания на кредитори на длъжника Мангле Инвестъмнт ООД /в
н./, въз основа на развален предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 23.08.2007г., на основание чл.694 ТЗ.
ОСЪЖДА Х.О.И.,
гражданин на Кралство И, с посочен съдебен адрес в РБ адв.Ст.Д.,***, с посочен
по делото адрес от ищеца в Кралство ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 70.32 лева, представляваща дължимата за производството
държавна такса, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: