Р E Ш Е Н И
Е
№
21.02.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело №2325
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към
ПМС 456 /
Предмет на
обжалване в настоящото производство е заповед № 10-00-884/15.05.2017 г. на Кмета
на Община Стара Загора, с която се
признава на наследниците на Господин Д.Г.,
ЕГН ********** правото да придобият собственост върху имот № 317.205 с площ 600
кв.м. местност „До селото, Марашите“ в землището на
с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти съгласно протокол на
комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗППЗЗ от 25.04.2017 г., при граници и съседи: имот
№ 317.206, имот № 317.186, имот № 317.187, имот № 317.188, имот № 317.204 и
имот № 317.502.
Жалбоподателката счита, че заповедта противоречи на материалния закон и е издадена при
допуснати нарушения на императивно установените изисквания за форма и
съдържание на акта, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта
липсвали мотиви относно наличието на условията по посочената като правно
основание норма на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Протокол на комисията по §62, ал.2 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ не бил представен.
Твърди, че не са били налице предпоставките на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ за издаването й.
Осен това, заповедта била издадена и в нарушение на
§4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. По аргумент на тази разпоредба кметът не можел да създава
съсобственост между бившите собственици и ползватели, а следвало да възстанови
изцяло имота на последния, като се съобрази с алинея втора на параграф 4з. Ако
ползвателят ползва повече от 600 кв.м. и 1000 кв.м., той следва да образува нов
имот с площ не по-малко от 250 кв.м. В противен случай имотът ставал изцяло
собственост на ползвателя, като за него възниквало задължението да заплати тази
разлика на собственика по пазарни цени в тримесечен срок от изготвяне на
оценката.
Искането до съда е да постанови решение, с да отмени
обжалваната заповед като незаконосъобразна и да откаже да признае признание
правото на наследниците на Господин Д. Дечев да придобият имота, предмет на
заповедта.
В указания
им, на основание чл. 163, ал. 2 АПК, 14 – дневен срок от получаването на преписите на
жалбата Кметът на Общината и заинтересованите лица не са подали писмени
отговори.
В съдебно
заседание, адв.
Г. като процесуален представител на жалбоподателката Д.Н.П.
и на заинтересованите лица Т.Х.Д., Н.С.Т. и И.Н.Т. моли жалбата да бъде уважена
(пълномощно, л. 303).
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
по жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата.
В съдебно заседание адв. И.,
като особен представител на заинтересованото лице Х.Д.М., представя писмено становище за основателност на жалбата.
В съдебно заседание адв. Й.
като процесуален представител на заинтересованото лице П.Г.Д., също оспорва
жалбата.
В съдебно заседание останалите заинтересовани лица К.П.Г.,
Г.Д.Д., И.Х.В., П.Х.Н., Н.Х.М., М.Д.П.,*** – редовно призовани,
не се явяват и не изпращат представители (актуален списък на заинтересовани
страни на л. 373 от делото).
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение
№ 41/31.01.1989 г. /л.30 и л. 393 от делото/ на ОбНС
Стара Загора в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 104А от
28.10.1986 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него
/също представени по делото, на л. 385-391 от делото/, на Господин Д.Г. е
предоставено право на ползване върху земя (парцел 6) от 0,8 дка в землището на
с.Малка Верея, м. „Над селото“, за трайни насаждения. Удостоверението е без
подпис и печат на издалия го зам. Председател на ИК на ОбНС.
На 03.07.1992 г. Господин Д.Г. е подал заявление вх.№ 6405025
(л. 29 от делото и л.392-ориганал на заявление) с искане правото на ползване да
се превърне в право на собственост на предоставения му имот, находящ се в землището на с.Малка Верея, м. „Над селото“, при
съседи: юг – път, изток – Димитър Пеев, север – Нели Манчева, север Н.Георгиев.
В заявлението е отразено липсата на сграда в имота с думи, а в т.2 „имотът
представлява“ не е попълнено нищо с думи, като в оригиналния екземпляр на
заявлението се забелязва леко и бледо подчертаване, изпълнено с химикал, под
израза „овощна градина“
Подаденото от Господин Д.Г. заявление от 03.07.1992 г.
е било разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ, видно от представения по делото протокол от 29.06.2016г.
(л.26-28 от делото). От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията
е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде
заповед, с която да се признае правото на наследниците на подалия заявлението
ползвател Господин Д.Г. да придобият собственост върху ползвания имот 504.205 с
площ 600/754 кв.м. ид.ч. по неодобрен кадастрален
план на с. Малка Верея, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от
ползвателя в имота е имало овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната
в настоящото производство заповед № 10-00-884/15.05.2017 г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която е признато на наследниците на Господин Д.Г., ЕГН **********
правото да придобият собственост върху имот № 317.205 с площ 600 кв.м. местност
„До селото, Марашите“ в землището на с. Малка Верея
по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисия по
чл.28б, ал.2 от ППЗППЗЗ от 25.04.2017 г., при граници и съседи: имот № 317.206,
имот № 317.186, имот № 317.187, имот № 317.188, имот № 317.204 и имот № 317.502
(л. 25 от делото).
По делото е представено удостоверение за наследници на
Господин Д.Г., видно от което негови наследници са К.П.Г., П.Г.Д., и Г.Д.Д. (л.46 от делото) – всичките конституирани като
заинтересовани лица по делото.
С решение №25026 от
18.01.1996г. на ПК-Стара Загора (л.381 от делото), на Недялко Дечев И., е било възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на недвижими
имоти, в т.ч. и не само на: нива от 1.300
дка, пета категория, находяща се в терен по §4 на
село Малка Верея в местността „До село“ (л.381-382 от делото). Представено е
удостоверение от 16.10.2018г. на Дирекция „Строителство и инвестиции“ при
Община Стара Загора(л.383), в уверение на това, че местностите „Пандаклийски път“ и „До селото“ попадат е местността „Марашите“, за която има изработен план на новообразуваните
имоти за землището на с. Малка Верея. От приложеното удостоверение за
наследници (л. 42 от делото ) е видно, че наследниците на Недялко Дечев И. са жалбоподателката Д.Н.П. и заинтересованите страни Т.Х.Д., Н.С.Т.
и И.Н.Т..
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че ползваният имот 504.205 с площ 734 кв.м. включва:
от бивш имот 617.6, записан на наследниците на Х.М. Иванов (съгласно списъка,
л. 366-367) – 284 кв.м., от бивш имот 617.10, записан на Община Стара
Загора – 420 кв.м. и от бивш имот
617.46, записан на наследниците на Недялко Дечев И. – 30кв.м. Новообразуваният
имот 317.205 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. Малка Верея /
м. „Пандаклийски път (До село), изработен през 2016г.,
е с площ 600 кв.м. и е записан в регистъра към плана (на л.361) на Господин Д.Г.,
овощна градина, V категория, с. Малка Верея, м. Марашите. Вещото лице е посочило, че този новообразуван
имот 317.205 се намира около 550 източно от шосето за с. Лясково по черния път
/Пандаклийски път/ - Приложение 4, извън регулацията
е на с. Малка Верея. Този имот е с площ от 600 кв.м. и заема източната част на
ползвания имот 504.205 по неодобрения кадастрален план от 1992г. и включва: от
бивш имот 617.6, записан на наследниците на Х.М. Иванов – 149 кв.м., от бивш имот 617.10, записан на
Община Стара Загора – 420 кв.м. и от
бивш имот 617.46, записан на наследниците на Недялко Дечев И. – 30кв.м.
(изложеното по – горе онагледено се вижда на представената по делото скица, л.
365 от делото). Въз основа на това, вещото лице е дало заключение, че
предоставеният за ползване парцел 6 с площ от 0.8 дка, съответства по
местоположение на ползвания имот 504.205 по неодобрения кадастрален план от
1992 г. с площ от 740 кв.м. , съответно на новообразуван имот 317.205 с площ
600 кв.м. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че новообразуван
имот 317.205 представлява необработена земя без насаждения, пустееща земя, в
уверение на което е и снимковия материал, неразделна част от заключението (л.420
от делото). В съдебно заседание вещото лице подробно разясни отговора на
въпроса си за това, че процесният имот е пустееща
земя, като изложи допълнителни аргументи на база изготвеното от него Приложение
4 към заключението, на л. 415 от делото, като посочи, че с червено е отбелязал
регулационната линия, а със синьо очерта Пандаклийския
път, като посочи, че на север от Пандаклийския път са
били ниви и че процесният имот се намира именно на
север от Пандаклийския път. Вещото лице даде пример с
новообразуван имот 317.187, граничещ с процесния и
също намираш се на север от Пандаклийския път, за
който е отбелязано, че е нива (виж л.414 и л. 417 от делото). Вещото лице
посочи още, че на мястото няма овощна градина, а е видял едно единствено дърво,
на което не е успял да определи вида поради зимния сезон, а по отношение на
предявената му комбинирана скица, на л.360 от делото, заяви, че отразените в
нея условни знаци кръгче с чертичка, по принцип означава дърво, но че видно от
същата скица такъв знак липсва в частта от бивш имот 617.46, записан на
наследниците на Недялко Дечев И. – 30кв.м., който попада в новообразувания имот
и че съгласно решението за възстановяване на собственост имотът на Недялко
Дечев И. също е би отразен като нива.
От разпитаните по делото свидетели Минчо Иванов Рачев и
М. Ганчева Донева (л. 396-397 от делото) се установява по еднопосочен и взаимодопълващ се начин, че в началото на 90 –те години, в частност през 1992, са
ходили на мястото на дядо Недялко (прадядо на жалбоподателката
Д.П.), което се намира в близост до Пандаклийски път,
и че то е било необработваемо, пустеещо, каквото било и в момента. Свидетелят
Минчо Иванов Рачев дори разказва, че през 1992 г. имало комисия от Общината,
която определяла границите на местата на старите собственици и по тази причини
той (свидетелят) лично ходил с дядо Недялко на мястото на Недялко и поставили колчета
на същото. Това място било с един, два парцела над Пандаклийския
път, в местността Марашите, било по площ малко над
декар и било пустеещо. С GPS определяли
местата на колчетата, където трябва да се поставят. Свидетелят разказва още, че
местата под пътя са били обработваемите, а над пътя – необработваемите, където
било мястото на дядо Недялко, което
напълно съответства и със заключението на вещото лице по СТЕ. Ето защо съдът
изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, като не се събраха други
доказателства по делото, оборващи или поставящи под съмнение тяхната
достоверност.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателката е лице с право на жалба, извършеното от нея
оспорване е в законово установения срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е
допустима. По същество, направеното от жалбоподатката
искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от
ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава
комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението
си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в
която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е
заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.
Първото
законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или
земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска
или държавна.
/Решение № 12766 от
28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV
о./
Преценка за наличието в имота на овощна
градина се прави към момента на подаване на заявлението от страна на
ползвателя. /В този смисъл е съдебната практика, вкл. обективираната
в Решение № 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. №
7136/2002 г., IV о и др./.
В случая, безспорно се установи по делото,
че правото на ползване е предоставено на Господин Д.Г. по силата на предвиден
от закона акт и е заявено в срок. Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за липса на надлежно учредено право на ползване, поради
неподписване на удостоверение № 41/31.01.1989 г.. Изрично в решение № 104А от
28.10.1986 г. на ОбНС Стара Загора е посочено като
основание за предоставяне на право на ползване 11-то ПМС от 02.03.1982 г., т.е.
акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а в списъка към това
решение фигурира Господин Д.Г.. Действително в мотивите на оспорваната заповед е
посочено ПМС 76/ 1977, което обаче съдът не приема да е съществен порок на
заповедта, който да доведе до отмяна на същата на това основание.
Не се установи обаче втората, посочена от
административния орган, предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а
именно имотът да е бил овощна градина към момента, в който лицето е заявило
искането си за издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992г. Тежестта
на доказване на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и на
административния орган (изрично разпределена им с доклада по делото), които не
ангажираха никакви доказателства в тази насока. Напротив – от събраните по
делото доказателства - изслушаните свидетели и заключението на вещото лице по
СТЕ (подробно анализирани при изложението на фактическата обстановка по делото)
се установява, че както към датата на подаване на заявлението, така и
понастоящем имотът не е бил обработван и
е представлявал и представлява пустееща земя без насаждения и постройки в нея.
Следователно не може да се приеме, че по
отношение на правото на ползвателя са налице предпоставките на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това
налага отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на кмета на общината да
признае или не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална,
то съдът следва да се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото
на наследниците на ползвателя да придобият процесния
имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски, както следва:
500 лева – за адвокатско възнаграждение (л.403 от делото) и 250 лева – за
особен представител на заинтересовано лице (л.350 от делото) или общо сумата от
750 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Н.П.,
ЕГН ********** ***, заповед №
10-00-884/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3
от ПЗР
към ПМС 456 /
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ на наследниците на Господин Д.Г.,
ЕГН **********, правото да придобият собственост, на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 317.205 с площ
600 кв.м., местност „До селото, Марашите“ в землището
на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти съгласно протокол
на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗППЗЗ от 25.04.2017 г., при граници и съседи:
имот № 317.206, имот № 317.186, имот № 317.187, имот № 317.188, имот № 317.204
и имот № 317.502.
ОСЪЖДА Община Стара
Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул.Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Д.Н.П., ЕГН ********** ***,направените от нея разноски по делото в размер на 750 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд -Стара Загора в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: