Решение по дело №20/2021 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 16
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Искра Стоянова Вараджакова
Дело: 20214130200020
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. гр. Елена, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.а
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно
наказателно дело № 20214130200020 по описа за 2021 година
С НП № **********/12.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1,
пр. 7 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00
лв. на Й. Р. Й. от гр. Л. и са отнети в полза на държавата на осн. чл. 273, ал. 1 от Закона за
горите вещите, предмет на нарушението, а именно 15 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен
вид цер, габър и зимен дъб на 1 м. дължина, като на осн. чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е върнато
средството, послужило за извършване на нарушението – 1 брой товарен автомобил „Ивеко“
с рег. № ВТ **** КМ, на собственика му.
Постъпила е жалба от Й. Р. Й. против НП. В същата се твърди, че последното е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Заявява, че не е извършил нарушение и не е съгласен с описаната фактическа
обстановка. На първо място, процесната дървесина била от нива, което изключва
приложението на разпоредбата на чл. 213 от Закона за горите. От събраните по делото
доказателства не се установява същата да е добита от гора или горска територия по смисъла
на чл. 2 от Закона за горите, а в чл. 3, ал. 3 от Закона за горите изрично е указано по
отношение на кои територии този закон не се прилага. Според административно
наказващият орган е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Фактическият състав на нарушението включва съхраняване на дървесина, непридружена с
превозен билет, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
Закона за горите или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите.
Безспорно е, че ако съхраняваната дървесина е добита от териториите, посочени в чл. 3, ал. 3
от Закона за горите, то нормите на Закона за горите и санкционната разпоредба на чл. 266,
1
ал. 1 от Закона за горите са неприложими. При приключване на преписката не се
установило, че процесната дървесина е добита от обект горски фонд. На следващо място,
жалбоподателят възразява, че е осъществил деянието „съхранява“. Товарният автомобил се
намирал на разстояние около 500 м. от нивата и бил с изключен двигател, тъй като чакал
горският от общината да постави общинска марка и да издаде превозен билет. След това
дървесината щяла да бъде транспортирана. Установената практика била общинската марка
да се постави на дървесината, след като се натовари на МПС. Жалбоподателят счита, че
административно наказващият орган не е компетентен да издава НП за дървесина, добита
при почистване на ниви, намиращи се извън махала Глоговец. Товарният автомобил се
намирал на път и било невъзможно там да се съхранява дървесина. Освен това последната
следва да е собственост или поне в негово владение. Жалбоподателят твърди, че е шофьор
на товарния автомобил. На следващо място, същият излага, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП. И в АУАН, и в НП не е конкретизирано вмененото му нарушение. Били
посочени две деяния – съхранява дърва за горене, непридружени с превозен билет. На
последно място, счита, че не е установено по безспорен начин, че процесната дървесина е от
горска територия. Твърди, че е добита от нива и служителите на РДГ не са компетентни да
установяват подобно нарушение, тъй като такива функции не са им възложени по закон.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. Р. Й. не се явява и не се представлява.
Същият представя писмено становище, изготвено от упълномощената от него адв. Х.И.. В
последното се излагат подробни съображения по съществото на спора, които се припокриват
с изложеното в жалбата.
В съдебно заседание ответник-жалба Регионална дирекция по горите - Велико
Търново се представлява от юрисконсулт Ц.С.. Същата взема становище, че жалбата е
неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото НП. Излага
подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява
и не представя писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
На 19.08.2020 г. свидетелите П.П. П. – горски инспектор в Регионална дирекция
по горите - Велико Търново и ИЛ. ЦВ. Н. – горски инспектор в Регионална дирекция по
горите - Велико Търново отишли в гр. Елена и съвместно с колеги от ДГС – Елена
извършили проверка в с. Глоговец, общ. Елена, тъй като бил подаден сигнал, че се
извършват незаконни действия при добиване на дървесина. Същите започнали да
наблюдават двата пътя, които излизали от с. Глоговец, общ. Елена и водели към горската
територия. Двамата свидетели и техните колеги от гр. Елена забелязали, че от с. Глоговец,
общ. Елена излезли два товарни автомобила „ЗИЛ 131“, като единият от тях тръгнал по
левия път, а другият по десния. След това дошли още два товарни автомобила „Ивеко“,
2
които паркирали в селото. Товарният автомобил „ЗИЛ 131“, които бил тръгнал по левия път,
започнал да извозва дървесина, като направил два курса, а дървесината била натоварена на
товарните автомобили „Ивеко“. Товарният автомобил „ЗИЛ 131“, който тръгнал по десния
път, също започнал да извозва дървесина. Тогава горските служители излезли от укритието
си и извършили проверка, при която установили, че на единия от товарните автомобили
„Ивеко“ са натоварени 5 пр. куб. м. дърва за горене, а на другия 15 пр. куб. м. дърва за
горене. Последният бил с рег. № ВТ **** КМ. Дървесината в каросерията му била с
дължина 1 м. от дървесен вид цер, габър и зимен дъб. На място дошъл жалбоподателят Й. Р.
Й., който им обяснил, че той управлява посочения товарен автомобил. Поискали му
превозен билет, но последният не могъл да представи такъв. По-късно се появило лице,
което им предало разрешително № ФС-05-06-133/3/09.07.2020 г., съгласно което се
разрешавало почистването на имот с кадастрален № *****.**.** в землището на с.
Константин, общ. Елена. В т. 3 от представеното разрешително било посочено, че
дървесината трябва да се съхранява на път в горепосочения имот, а в т. 5 от последното било
посоченото, че ако дървесината напусне мястото на складиране в имота, трябва да бъде
придружена с превозен билет. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№ 007402/19.08.2020 г. В същия било вписано, че жалбоподателят на 19.08.2020 г. в с.
Глоговец, общ. Елена съхранява на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ВТ **** КМ, 15 пр.
куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, габър и зимен дъб, непридружени с превозен
билет. Освен това били съставени разписка за отговорно пазене № 001952/19.08.2020 г. и
разписка за отговорно пазене № 001951/19.08.2020 г., с които предметът и средството на
извършеното нарушение били предадени за отговорно пазене.
Въз основа на Констативен протокол № 007402/19.08.2020 г. на жалбоподателя
Й. Р. Й. бил съставен Акт № 006299/19.08.2020 г. от горския инспектор в Регионална
дирекция по горите - Велико Търново П.П. П. в присъствието на свидетеля ИЛ. ЦВ. Н. –
горски инспектор в Регионална дирекция по горите - Велико Търново. В същия било
вписано, че жалбоподателят Й. Р. Й. на 19.08.2020 г. в с. Глоговец, общ. Елена е извършил
следното нарушение: съхранява на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ВТ **** КМ 15 пр.
куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, габър и зимен дъб, непридружени с превозен
билет. Като нарушен е посочен чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. АУАН е подписан от
актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя. На последния е връчен препис от документа
на 19.08.2020 г. От представените по делото Допълнително споразумение № РД09-
30/23.03.2020 г. към трудов договор № 426/22.10.2012 г., длъжностна характеристика за
длъжността „главен специалист – горски инспектор“ и диплома по безспорен начин се
установява компетентността на актосъставителя П.П. П. да съставя АУАН по Закона за
горите.
Със сигнално писмо с изх. № РДГ05-7329/21.08.2020 г., подадено от директора
на Регионална дирекция по горите – Велико Търново до Районна прокуратура – Велико
Търново, последната е уведомена за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 213,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите на 19.08.2020 г. в с. Глоговец, общ. Елена. Видно от
3
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.12.2020 г. по преписка
№ 2490/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, е отказано да се
образува наказателно производство за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, като
е предоставена възможност на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в
качеството на административно наказващ орган, да извърши преценка осъществено ли е
административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Въз основа на АУАН е изготвено НП № **********/12.02.2021 г. на директора
на Регионална дирекция по горите - Велико Търново. В последното по идентичен начин,
както в Акт № 006299/19.08.2020 г., е описано извършеното от жалбоподателя нарушение. В
постановлението е вписано, че същият с деянието си е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал.
1, т. 2 от Закона за горите. В същото са изложени мотиви, че осъщественото от
жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За
нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на
жалбоподателя Й. Р. Й. е наложено административно наказание - глоба в размер на 500.00
лв. и са отнети в полза на държавата на осн. чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите,
предмет на нарушението, а именно 15 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, габър
и зимен дъб на 1 м. дължина, като на осн. чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е върнато средството,
послужило за извършване на нарушението – 1 брой товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ВТ
**** КМ, на собственика му. НП, ведно с покана за доброволно изпълнение на публични
вземания, е връчено на жалбоподателя на 19.02.2021 г., видно от писмо № РДГ05-
1418/12.02.2021 г. и приложеното към него известие за доставяне. От Заповед № РД-49-
199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните е видно, че директорите на
регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
По делото е представено разрешително № ФС-05-06-133/3/09.07.2020 г.,
съгласно което е разрешено на Р.П.С. от гр. З. да отсече всички дървесни и храстови видове
– габър, зимен дъб, цер и други в имот № *****.**.** в местността „Бишкарницата“ по КВС
в землището на с. Константин, общ. Елена, като са посочени условията, при които следва да
се осъществи посочената дейност, сред които е добитата от имота дървесина да се временно
складира на полски път с идентификатор № *****.**.**, а транспортирането й да се
осъществява само след маркирането й с общинска марка и издаването на превозен билет от
служител от Общинска горска структура при Община Елена.
По делото са разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят П.П. П. и
свидетеля по АУАН ИЛ. ЦВ. Н.. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
свидетели. Същите са подробни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. Показанията им кореспондират на установената по-горе фактическа
обстановка по делото.
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна
4
страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са визираните
срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на
атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуално правна страна.
Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са
допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за
нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, забраняват се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина,
непридружена с превозен билет.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършеното
от жалбоподателя нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на
визираната в НП законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на
административно нарушение на горското законодателство в частта му за спазване
изискванията съхраняваната дърсесина да е придружена с превозен билет. Извършеното е
основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не
съществува спор относно личността на административно наказателно отговорното лице.
Съдът намира възраженията жалбоподателя, изложени в жалбата му, както и
възраженията на същия, направени в писменото становище, за неоснователни.
На първо място, при извършената служебна проверка не се установи АУАН и
НП да са издадени в нарушение на ЗАНН и визираната в него процедура. Същите са
издадени от длъжностни лица, чиято компетентност се установява от приложените по делото
доказателства. Извършените от актосъставителя и административно наказващия орган
действия по съставяне на АУАН, съответно издаване на НП намират своята опора в чл. 274,
ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Освен това АУАН и НП съдържат всички
реквизити по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в тях с всички
негови елементи от обективната и субективната страна и е посочена нарушената разпоредба,
а в НП е отразена и кореспондиращата на последната санкционна разпоредба. В тази връзка
съдът намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че е санкциониран за две
нарушения. И в АУАН, и в НП е описано едно нарушение, извършено от него, и същото е
на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
На следващо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
процесната дървесина била от нива, което изключва приложението на разпоредбата на чл.
213 от Закона за горите, както и че от събраните по делото доказателства не се установява
същата да е добита от гора или горска територия по смисъла на чл. 2 от Закона за горите.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че съхранява определено количество
5
дърва за горене, без да са придружени с превозен билет. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Съгласно този текст се забранява
съхраняването на дървесина, без да е придружена с превозен билет. Следователно, съставът
на нарушението, за да е съставомерно същото, изисква установяването и доказването на
осъществено изпълнително деяние - съхраняване и предмет на нарушението - дървесина,
непридружена с превозен билет. Законодателят не въвежда изискване транспортираната
дървесина да е добита от гора или горска територия, или друго място, както в конкретния
случай се твърди нива. Единственото изискване, което се поставя към съхраняваната
дървесина е, да е придружена с превозен билет. Следователно, законодателят санкционира
съхраняването на дървесина при липса на превозен билет. Чл. 213 от Закона за горите и
кореспондиращата му санкционна разпоредба на чл. 266 от Закона за горите се прилагат,
както за дървесина, която е добита в горски територии, така и за дървесина, която е добита
извън горски територии. Този извод намира своята опора в разпоредбите на чл. 207 и чл. 211
от Закона за горите. Още повече, че при липсата и на маркировка не може да се установи от
къде е добита дървесината. При съхраняването, а и не само (също е и при транспортирането
и другите изпълнителни деяния на нарушението) на дървесина се изисква същата да е
маркирана с марка и да е с превозен билет, като при липсата им безспорно се счита, че
съхраняването на дървесината е незаконно.
Съдът счита, че възраженията на жалбоподателя, че не е осъществил деянието
„съхранява“, както и че следва дървесината да е негова собственост или поне в негово
владение, също за неоснователни. „Съхраняването“ на дървесина по същината си е
упражняване на фактическа власт върху последната. Това предполага деецът да го постави
или складира по такъв начин, че същата да бъде добре защитена от чужди посегателства. За
съставомерността на деянието като нарушение няма никакво значение къде ще бъде държана
дървесината – в недвижим имот, на улица, в МПС или на друго място. В настоящия случай
жалбоподателят е шофьор на товарния автомобил, където е установена процесната
дървесина и се е намирала в негова фактическа власт. От данните по делото безспорно се
установява, а и няма спор между страните относно този факт. Съставът на нормата, по която
е ангажирана отговорността на жалбоподателя не изисква същият да е собственик или
владелец по смисъла на Закона за собствеността.
Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е
правилно и законосъобразно определено по вид и по размер. Съгласно чл. 266, ал. 1, пр. 7 от
Закона за горите наказва се с глоба от 50.00 лв. до 3000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява,
преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съдът счита, че
при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл.
12 и чл. 27 от ЗАНН. Отчетени са особеностите на конкретния случай. Същият е взел
предвид, че жалбоподателят вече има извършени нарушения по Закона за горите. Отчел е и
фактът, че вещите, предмет на нарушението, са на стойност 569.25 лв. без ДДС (която
6
стойност е посочена в сигналното писмо), както и че количеството на дървесината, предмет
на нарушението, не е малко – 15 пр. куб. м. С оглед на изложеното настоящата инстанция
намира, че така определеното наказание на жалбоподателя не се явява несъразмерно тежко.
Отчетени са смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложено
наказание глоба, чийто размер е ориентиран към минималния такъв по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от
Закона за горите и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на
нарушените обществени отношения. Същото е правилно и законосъобразно определено.
Освен това настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер
на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и
ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на
обществото. НП в тази му част – пункт I следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не е с незначителни
вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите в Закона
за горите и следващите го подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират
обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга
обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай не би
могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този смисъл съдът отчита, че
незаконната сеч през последните години по мащаби е в такъв размер, че застрашава
наличието и възпроизводството на горския фонд и всеки компромис по отношение на такова
деяние би бил неуместен.
Настоящата инстанция намира, че по пункт II от НП наказващият орган е
приложил правилно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите. Налице е
законосъобразно и обосновано произнасяне спрямо вещите, предмет на нарушението – 15
пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, габър и зимен дъб на 1 м. дължина. За
същите е постановено да се отнемат в ползва на държавата. По делото по безспорен начин
се установи, че жалбоподателят е съхранявал посочената дървесина, която не е била
придружена с превозен билет. Ето защо, в съответствие със закона наказващият орган е
постановил нейното отнемане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Закона за
горите, която норма е императивна, вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на
държавата независимо от това чия собственост са. Следва да се потвърди НП и в тази му
част - пункт II.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че по пункт III от НП
наказващият орган е приложил правилно закона. Постановено е да се върне следната вещ –
средството, послужило за извършване на нарушението – товарен автомобил „Ивеко“ с рег.
№ ВТ **** КМ на собственика му. Това произнасяне е обосновано и законосъобразно.
Същото почива на основание чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. В тази част НП не е обжалвано и не е
протестирано, поради което е влязло в сила.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави
7
без уважение, тъй като не са налице основания за изменение или отмяна на НП. Последното
следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответник-жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, намира, че жалбоподателят Й. Р. Й. следва да бъде осъден
да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата 80.00 лв.,
определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **********/12.02.2021 г. на директора на Регионална
дирекция по горите - Велико Търново, с което за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2
от Закона за горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН и чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите е наложено административно наказание
глоба в размер на 500.00 лв. (петстотин лв. 00 ст.) на Й. Р. Й. с ЕГН ********** от гр. Л., ул.
„А.К.“ № 3 и са отнети в полза на държавата на осн. чл. 273, ал. 1 от Закона за горите
вещите, предмет на нарушението - 15 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, габър
и зимен дъб на 1 м. дължина.
ОСЪЖДА Й. Р. Й. с ЕГН ********** от гр. Л., ул. „А.К.“ № 3 да заплати на
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана от
директора Н. Й. Н., сумата 80.00 лв. (осемдесет лв. 00 ст.), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.

Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
8