Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 17/14.05.2004 г., постановено по гр.д. № 686/2003 г. Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 83, представлявано от Живка Ташкова Ковачева-Гълбачева, да заплати на Мехмед Тахиров Кавазов от с.Жълтуша, общ.Ардино, с ЕГН **********, неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, имуществени вреди в размер на 3 007.71 лв., представляващи разлика между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако е работел по трудовия си договор за периода от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г., мораторна лихва върху сумата за периода от 01.03.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 847.38 лв. и сумата в размер на 1 254.30 лв., представляваща размера на безплатната храна, която би получил Кавазов, ако е работел в ответното дружество за периода 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г., както и деловодни разноски в размер на 150 лв., съобразно с уважения размер на предявените искове, като е отхвърлил исковете в останалите им части и за разликата до пълния им предявен размер от 32 700 лв., като неоснователни и недоказани. Със същото решение “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 444.34 лв., както и направените разноски в размер на 120 лв. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивникът “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, който чрез Изпълнителния си директор го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че неправилно съдът отказал да спре производството по делото във връзка с обжалването на експертно решение № 609/18.03.2003 г., което имало отношение към възможността за упражняване на някакъв вид трудова дейност и за реализиране на доходи. Налице била 12% работоспособност на ищеца, както и възможност същия да получава пенсия плюс минимална работна заплата. По отношение на неимуществените вреди липсвали данни за ексцес на увреждането в следствие на трудовата злополука. Ищецът съдил ответното дружеството многократно и се ползувал от разпоредбата на чл.200 от КТ. Касаело са за травматични увреждания, чийто естествен ход на развитие бил да отшумяват във времето. След трудовата злополука ищецът се върнал на работа, поради което било нелогично да не работи и да не реализира доходи. Безплатна храна се давала само на лица, упражняващи посочения вид трудова дейност за деня, в който се упражнява, но не и при временна или трайна нетрудоспособност, която се компенсирала от изплащане на съответни болнични. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави възражение за изтекла давност, като искът бил заведен след изтичане тригодишния срок. Сочи още, че инвалидността на въззиваемия била само 53.2%, като ако има ексцес, то същият бил в рамките на 1.2%. Следвало да намери приложение гражданския закон съгласно чл.212 от КТ. Въззиваемият Мехмед Тахиров Кавазов, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата като остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. В представено писмено становище се сочи, че от доказателствната по делото може да се направи извод за влошаване. Всички решения на ТЕЛК приемали причинна връзка на причинените увреждания с трудовата злополука, както и влошаване на здравословното състояние на въззиваемия. Сочи още, че било присъдено обезщетение за период, който не бил погасен по давност. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Мехмед Тахиров Кавазов се установява, че същият е била в трудово правоотношение с “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали за времето от 29.04.1992 г. до 29.02.2002 г. като последната заемана от него длъжност е “подземен машинист”. От представения като доказателство по делото заверено копие от акт за трудова злополука № 11/ 09.04.1997 г. се установява, че на 07.04.197 г. въззиваемият Мехмед Тахиров Кавазов претърпял трудова злополука на работното си място – рудник “Еньовче”, с.Еньовче, общ.Ардино, като получил счупване на черепа и травма на тялото. Със заповед № 16/06.03.2000 г. на Изпълнителния директор на “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали било прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия на основание чл.325, т.9 от КТ, поради пенсиониране по болест. Заповедта била издадена и въз основа на експертно решение № 0264/02.03.2000 г. на ТЕЛК при Първостепенна общинска болница – Кърджали, с което на ищеца била определена трета група инвалидност за срок от една година, за претърпяна от него черепно мозъчна травма – счупване на основата на черепа. Посочено е също, че е налице причинна връзка между настъпилите увреждания и трудова злополука, установена с акт за трудова злополука № 11/09.04.1997 г. С решение № 0597/14.03.2001 г. на ТЕЛК – Кърджали на Мехмед Кавазов била определена загубена работоспособност в размер на 52% и със ±рок на инвалидността – 2 години до 01.03.2003 г. В решението е посочено, че въззиваемият е неподходящ за общ физически труд. След изтичане на срока на инвалидизация било издадено експертно решение № 0609/18.03.2003 г., с което на Кавазов била определена 88.8% неработоспособност. С решение № 0047/10.02.2004 г. на НЕЛК – София въззиваемият е преосвидетелстван като неработоспособността му е намалена от 88.8 % на 53.2 %. Посочено е,че е налице отслабена годност на мозъчната активност, левостранен неврит на слуховия нерв в тежка степен на практическа глухота и десностранен неврит в степен на тежко чуване, както и комбиниран отоневрологичен синдром във фаза на незавършена компенсация. Това състояние на Кавазов е констатирано и с Протокол на медицинска комисия при МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” АД – гр.Кърджали № 168/05.05.2004 г., амбулаторен лист № 222/23.01.2004 г., Епикриза № 4662/499 на Неврологично отделение при МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” АД – гр.Кърджали. По делото е представено като доказателство гр.д. № 26 по описа за 2000 г. на РС – Ардино, от което се установява, че с решение № 169/12.07.2000 г., постановено по същото дело, “Горубсо” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Мехмед Тахиров Кавазов сумата в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 07.04.1997 г. до окончателното изплащане на сумата; обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 015.81 лв., от които 279.33 лв., представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил като подземен миньор и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от 07.04.1997 г. до 24.09.1998 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 07.04.1997 г. до 24.01.2000 г. – датата на завеждане на исковата молба в размер на 76.06 лв. и законна лихва, считано от 24.01.2000 г. до окончателното й изплащане; 500 лв. за безплатна храна за същия период от време, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 07.04.1997 г. до 24.01.2000 г. в размер на 160. 42 лв. и законна лихва, считано от 24.01.2000 г. до окончателното й изплащане. Описаните обезщетения са присъдени на Кавазов за претърпяна от него трудова злополука на 07.04.1997 г., вследствие на което получил счупване основата на черепа, контузия на мозъка, контузия на главата и гърба. От писмените заключения на вещото лице Никола Димитров Николов, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема се установява, че разликата между получаваната от Мехмед Тахиров Кавазов пенсия и трудовото възнаграждение, което би получил за периода от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г. е в размер на 3001.11 лв. Безплатната храна, която би получил въззиваемия за периода от 01.03.2001 г. до 30.03.2003 г. за 693 работни дни е в размер на 1254.30 лв. Мораторната лихва върху сумата 3007.11 лв. за периода от 01.03.2001 г. до 30.06.2003 г. е в размер на 847.38 лв. Установява се също, че за периода от 01.03.2001 г. до 30.11.2003 г. Кавазов е получил пенсия в размер на 2 736.89 лв., а размера на минималната работна заплата за същия период е в размер на 3299 лв. Общият размер на миньорската заплата, която би получил въззиваемия за посочения период е в размер на 5544 лв. От писмените заключения на вещото лице д-р Делчо Каравасилев, както и от разпита на същия в двете инстанции, които въззивният съд приема, се установява, че прекараната от въззиваемия черепно-мозъчна травма е довела до проникване в черепната кухина (фрактура на базата) и трайно увреждане на левия слухово-равновесен нерв със загуба на трудоспособност от 5% до 35%.Прекараното заболяване е довело до травматична енцефалопатия, изразяващи се в липса на слух в ляво и вестибуларен синдром, травматична епилепсия (решение на ТЕЛК № 609/18.03.2003 г.) и органичен мозъчен психосиндром, депресивен синдром и характеропатия. Заболяването е стабилизирано и трайно. Установява се също, че е налице трайна и изразена травматична енцефалопатия, проявяваща се в липса на слух в ляво и намален в дясно; постоянно главоболие и смущение в равновесието и наличния депресивен синдром, който предизвиква постоянна болка и страдание. Наличие на оформено огнище на възбуда, което при неблагоприятни условия на живот или стресови ситуации може да отключи появата на епилептичен припадък. Това налага да взема профилактично противогърчови средства. Влошаване на здравословното състояние на въззиваемия не се открива след решения на ТЕЛК № 609/18.03.2003 г. и НЕЛК № 047/10.02.2004 г. Такова влошаване е налице след изготвянето на съдебно-медицинската експертиза по гр.д. № 26 по описа за 2000 г. на РС –Ардино, изразяващо се в увреждане на слуховия нерв, като от едната страна има пълна липса на слух, а от другата намален слух. Установява се причинна връзка между черепно-мозъчната травма и описаните влошавания на здравословното състояние на Мехмед Кавазов. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за влошено здравословно състояние, описано в Експертно решение№ 0579/14.03.2001 г. и Експертно решение № 0609/18.03.2003 г. ТЕЛК – Кърджали, е основателен, но завишен по размер. Безспорно по делото е, че въззиваемият е претърпял трудова злополука на 07.04.1997 г. от която са настъпили травматични увреждания, подробно описани в заключенията на вещото лице д-р Каравасилев. Тези увреждания са в причинна връзка с трудовата злополука, което води до ангажиране на безвиновната отговорност на работодателя за заплащане на неимуществени вреди. Работодателят дължи също обезщетение за последващо влошаване на здравословното състояние на работника, което е в причинна връзка с основните увреждания, причинени от трудовата злополука. Така съгласно Експертно решение № 0579/14.03.2001 г. и Експертно решение № 0609/18.03.2003 г. на ТЕЛК – Кърджали, здравословното състояние на Мехмед Тахиров Кавазов се е влошило, като освен първоначално регистрираните увреждания у същия са констатирани органичен синдром, тревожно депресивен, характеропатия, снижен психичен тонус и много добре изразен церебрален синдром. Тези увреждания са в причинна връзка с трудовата злополука, от които ищецът е претърпял и търпи болки и страдания, изразяващи се в повишена уморяемост, световъртеж, преобладаващо дистимно тревожни мисли, световъртеж, главоболие. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че за овъзмездяване на тези неимуществени вреди са необходими и достатъчни 2000 лв., поради което решението на Кърджалийския районе съд следва да бъде отменено в частта и за разликата от 2000 лв. до присъдения размер от 6000 лв., като искът в тази му част бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Що се отнася до иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от влошаването на здравословното състояние на Кавазов, описано в Експертно решение № 0264/03.03.2000 г. на ТЕЛК - Кърджали, то този иск е погасен по давност и с оглед направеното възражение за изтекла давност следва да бъде отхвърлен като такъв. Установява се, че Експертно решение № 0264/03.03.2000 г. на ТЕЛК – Кърджали е получено от Кавазов на 02.03.2000 г. (л.5 от гр.д. № 686/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд), а исковата молба е заведена в съда на 30.06.2003 г., т.е. след изтичането на предвидения в чл.358, ал.1, т.3 от КТ давностен срок. По отношение на влошаването на здравословното състояние на Кавазов, изразяващо се в липса на слух в ляво, вестибуларен синдром, травматична епилепсия и органичен мозъчен психосиндром, констатирани от вещото лице д-р Каравасилев, то тези увреждания не са предмет на предявените искове. В исковата молба и молбата за конкретизиране на исковата молба (л.1, 2 и 15 от гр.д. № 686/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд) ищецът е посочил, че влошаването на здравословното му състояние е описано в Експертно решение № 0264/03.03.2000 г., Експертно решение № 0579/14.03.2001 г. и Експертно решение № 0609/18.03.2003 г. на ТЕЛК – Кърджали. В тези експертни решения обаче не са описани уврежданията, констатирани от вещото лице, поради което не са предмет на предявените искове. Искът с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на безплатна храна, която ищецът би получил, ако бе работил ответното дружество, е основателен и доказан до размера на 1 254.30 лв., както правилно е приел и първоинстанционния съд. От писменото заключение на вещото лице Никола Николов (л.30-32 от гр.д. № 686/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд) се установява, че през месец януари 2000 г. въззиваемият е получавал храна по 1.81 лв. на ден. Установява се също, че безплатната храна е имала траен характер и се е заплащала за всеки работен ден, като стойността на безплатната храна за претендирания период от 01.03.2001 г. до 30.11.2003 г. е в размер на 1254.30 лв. Ето защо решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде оставено в сила. Искът с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на имуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваната от въззиваемия пенсия и заплатата, която би получил, ако работеше в ответното дружество е неоснователен и недоказан. От писменото заключение на вещото лице Никола Николов се установява, че размерът на пенсията, която Кавазов е получил за периода от 01.03.2001 г. до 30.11.2003 г. е 2 736 лв., размерът на минималната работна заплата за същия период е 3 299 лв. или сборът от двете суми е 6 035 лв. Същевременно размерът на миньорската заплата, която би получил Кавазов за посочения период е 5 544 лв., т.е. по-малко от сбора на пенсията и минималната работна заплата, поради което ищецът не е претърпял имуществени вреди. Този извод се налага от обстоятелството, че експертно решение № 0609/18.03.2003 г. на ТЕЛК – Кърджали, определящо 88.8 % неработоспособност е изменено с Експертно решение № 0047/10.02.2004 г. на НЕЛК – София, като намалената работоспособност е определена в размер на 53.2 %. Експертното решение на НЕЛК – София е издадено след предявяване на иска и постановяване на първоинстанционното решение, но съгласно разпоредбата на чл.188, ал.3 от ГПК следва да бъде взето предвид. С оглед на това настоящата инстанция приема, че ищецът е имал работоспособност от 46.8 %, или трета група инвалидност, което му е позволявало да работи съответно на своето здравословно състояние и да реализира възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Затова към получаваната от ищеца пенсия следва да бъде прибавена и минималната работна заплата за претендирания период, който сбор е по-голям от размера на трудовото възнаграждение, което ищеца би получил, ако бе в трудово правоотношение с ответното дружество. Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в тази му част, а искът отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед на това следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва върху това обезщетение, като решението на Кърджалийския районен съд в тази му част също следва да бъде отменено. Що се отнася до предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от разходи за лекарства и болнично лечение, то в тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 17/14.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 686 по описа за 2003 г. на същия съд в частта, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Мехмед Тахиров Кавазов обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта и за разликата от 2000 лв. до 6000 лв., като искът с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на неимуществени вреди от трудова злополука в частта и за разликата от 2000 лв. до 6000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението в частта, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Мехмед Тахиров Кавазов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3007.71 лв., представляващи разлика между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако бе работил по трудовия си договор за времето от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г. и мораторна лихва върху сумата за периода от 01.03.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 847.38 лв. следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени като неоснователни. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззивника, а и доказателства в тази насока не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 17/14.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 686 по описа за 2003 г. на същия съд В ЧАСТТА, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Мехмед Тахиров Кавазов от с.Жълтуша, общ.Ардино, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта и за разликата от 2000 лв. до 6000 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Мехмед Тахиров Кавазов от с.Жълтуша, общ.Ардино, с ЕГН ********** против “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на неимуществени вреди от трудова злополука в частта и за разликата от 2000 лв. до 6000 лв., като неоснователен и недоказан. ОТМЕНЯВА решение № 17/14.05.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 686 по описа за 2003 г. на същия съд В ЧАСТТА, с която “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали е осъдено да заплати на Мехмед Тахиров Кавазов от с.Жълтуша, общ.Ардино, с ЕГН ********** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3007.71 лв., представляващи разлика между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако бе работил по трудовия си договор за времето от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г. и мораторна лихва върху сумата за периода от 01.03.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 847.38 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Мехмед Тахиров Кавазов от с.Жълтуша, общ.Ардино, с ЕГН ********** против “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и цена 3007.71 лв., представляващо разлика между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако бе работил по трудовия си договор за времето от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 847.38 лв. за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 3007.71 лв. за периода от 01.03.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба, като неоснователни и недоказани. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|