№ 16
гр. Варна, 31.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600027 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Й. М. Й., чрез неговия процесуален
представител-адв.С.С. срещу протоколно определение от 14.01.2022г. по ЧНД
№1308 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което му е отказано
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1г.10мес. по
НОХД№1069/2020. на Окръжен съд гр.Варна. Излагат се съображения за
наличие на доказателства за основателността на направеното искане. Моли се
постановеното определение да бъде отменено, като съдът допусне условно
предсрочно освобождаване.
Постъпило е писмено становище на Началника на Затвора гр.Варна, с
което се излагат аргументи за неговата правилност и законосъобразност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието на 02.10.2020г.,
като към 23.12.2021г. е изтърпял 1г.,5мес.26дни , от които: фактически
1
1г.4мес.28дни и 28дни –от работа. Неизтърпеният остатък от наказанието е в
размер на 4мес.4дни.
Едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“ е осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора
от наложеното наказание.В конкретния случай тази законова предпоставка по
чл.70,ал.1 от НК е налице.
Първоначалната оценка на риск на осъденото лице от рецидив е
показала средно ниво-56точки, такава е и оценката за риска от вреди по
отношение на обществото. Отчетените зони на дефицит са: криминално
минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения и умения за
мислене, начин на живот. Осъденият търпи наложеното наказание при
„строг“ режим, който не е бил променян.
Последващата оценка показва завишение с две точки/58точки/, като
същото е в зоните: отношение към настоящото правонарушение и умения за
мислене. Известна компенсация е отчетена само в начин на живот и
обкръжение, която е в пренебрежимо малки стойности. Следва да се
отбележи, че риска от вреди за обществото запазва средните си стойности
през цялото време.
От представените писмени доказателства от затворническата
администрация се установява, че осъдения не проявява активност по
отношение на провежданите образователни,квалификационни, спортни и
културно масови дейности, поради което не е включван в такива. С него се
провеждат единствено разговори и беседи, в индивидуален формат, насочени
към постигане на мотивация за водене на законосъобразен живот на свобода.
На 11.10.2021г. със Заповед на Началника на Затвора му е възложен за
изпълнение доброволен труд, като „хигиенист столова“. За престоят му в
Затвора осъдения няма наложени наказания и е награден един път. Лишеният
от свобода се стреми да спазва правилата за поведение и дисциплина, но само
поради „необходимост“, като „умее да се нагажда“. Настроен е външно
обвинително, т.е. обвинява „другите“ за своето положение и омаловажава
вината си. Същият не проявява критичност към извършеното и декларира
само формална мотивация за промяна. Липсва стабилна мотивация за
постигане на качествена промяна. Според служителите на затворническата
2
админисрация, които имат пряк поглед върху поведението на осъдения,
приемане и участие в изпълнение на изготвения план на присъдата са само
формални, което осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи
и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса на ресоциализация.
Посочените изводи се подкрепят и от експертната оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения. Заключението на експерта
сочи, че заявената от него мотивация е неподкрепена с достатъчно аргументи
за промяна.
Чл.439а от НПК очертава кръгът от доказателства, които сочат за
установяване на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай видно от приложеното досие такава
тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност
и осъзнатост. Участието на осъдения в полагане на доброволен труд,
стремежа да спазва установените правила и дисциплина сочи на една
положителна стъпка към поправянето и превъзпитанието му. В същото време
актуалната оценка на риска от рецидив бележи УВЕЛИЧЕНИЕ и то спрямо
настоящото правонарушение, а за обществото остава на средни позиции. В
този смисъл правилно първоинстанционния съд е преценил, че осъденото
лице не е поправило трайно своите престъпни навици. Резултатът от
започналата известна позитивна промяна е лишен от категоричност.
Неоснователни са възраженията на защитата на осъденото лице, че
завишената оценка на риск от рецидив се базира само на характера на
извършеното деяние и минало криминално поведение. Посочените са едни от
предпоставките, но крайната оценка се определя от отношение на лицето към
извършеното, което се характеризира с ниска степен на възприятие за
обществената значимост и стремеж към обвиняване на „другите“, на „факти и
обстоятелства“ които стоят извън него. Т.е. липсва самокричност и стремеж
към трайно поправяне.
На 15.07.2021г. е изготвен нов индивидуален план за работа с осъдения,
който по мнение на администрацията на Затвора продължава да се изпълнява
и към този момент. Същият е насочен към проблемните зони на дефицит, а
именно отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и
умения за мислене. Поставени са конкретни задачи и начин за въздействие.
Индивидуалният план за изпълнение на присъдата се подготвя и променя в
3
зависимост от резултатите при оценка на риска от рецидив и вреди и по
съществото си е насочен към корекция на факторите, формиращи риска и
обработване на лични дефицити, с цел ограничаване на вероятностите от
престъпно повторение и причиняване на значителни вреди. Изложеното,
ведно със запазените средни стойност на риск от вреди спрямо обществото,
не свидетелстват за отстраняване на престъпното мислене, нито пък за
доказателства в насока трайност на „превъзпитание“.
Правилният подход при преценка наличието на втората предпоставка
на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага
замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно
освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за
прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето
защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат
показатели за положителния ход на корекционния процес. Видно от
материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието не е
променян. Именно преминаването през отделните етапи свидетелства за
съзнателна промяна в личността и активна самокорекция, чийто финал е
постигане на УПО. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен
аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на
наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за
полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на
поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно
ресоциализиран.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Отчитайки изложеното се налага извода за необходимост от
продължаване на провежданата с осъдения корекционна дейност за
затвърждаване и разширяване на процесите на позитивно развитие в
личностен план и гарантиране в бъдеще неговото законосъобразно поведение.
4
От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са
изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна
предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 14.01.2022г. по ЧНД №1308
по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е отказано на осъдения
Й.М. Й. условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1г.10мес.
по НОХД№1069/2020. на Окръжен съд гр.Варна, като законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5